Проблемът явно е у мен

Аз не виждам проблем в нито единия от "двойката".
Виждам коренно различни нагласи – емоционални, житейски, поведенчески.
Очевидно е, че младежът няма и зачатък на желание за обвързване, камо ли в сериозна връзка. Студент по медицина предполага сериозно залягане над учебниците и време заето с практикуми. Навиците да пуши трева и виси по мрежите предполагам е временно, всеки има различни периоди. Може така да изпуска парата. Това не значи категорично, че момчето е боклук или пройдоха.
Но от самолет се вижда, че нагласите и очакванията на двамата са различни.
Тя иска да скочи в дълбокото със сериозна връзка, отдаденост, ангажираност, а той го кара лежерно. Не е узрял, няма опита, желанието, а и стимул да го прави.
Когато не си влюбен в някого, нещата бързо се изчерпват. Неслучайно е клишето "любовта е магия". Когато има искра, тя не може да се обясни, двойката има свой огън или спойка, която води всеки един от двойката към другия.

Авторке, потърси човек, който гори на твоите честоти. Не губи време със самозалъгване.
Както са казала и по-горе, тази твоя несигурност и страх от постоянно изоставяне се дължи на самооценката ти. Която пък е следствие от живота ти до момента, който ние не познаваме – в какво семейство си живяла, какво детство си имала, каква е средата ти.

Не бих предпочела лъжата, разбира се, но се запитах какво прави тогава с мен. Изглежда аз съм хлътнала повече.
А какво точно съм харесала - първо нямах чак толкова голям опит с мъжете, а и в началото ми се стори свестен - последна година медицина, хубав, симпатичен, чаровен, мил, добър. Забавно и интересно ни беше заедно, ходехме по различни и нови за мен места. Има си и положителните качества, не бих била с него, ако не беше така. Като се запознахме ми каза, че пуши трева в много редки случаи, а и че му било писнало от социалните мрежи, фалшивите хора там и еднократния секс. Радваше се, че аз съм различна и нямам Фейсбук, Инстаграм и т.н... Вярвам, че в дадения момент го е мислел, но в последствие нещата се промениха. Обаче мислех, че гледа сериозно на мен, запозна ме с всичките си приятели, майка си... Друг е въпросът, че още не се е наживял, постоянно му се иска да прави купони, да ходи по дискотеки и т.н....

Иначе на въпросите по-горе: не съм готова на връзка с всеки, но когато реша да съм с някого, се превръща малко във връзка на всяка цена, да. Съгласна съм, че показва вътрешни липси, например съм израснала без баща и много ме е страх от отхвърляне и изоставяне.
А семейството и децата не ги искам веднага щом се запозная с някого, не бързам толкова, но имам очакване за нещо сериозно, да. Специално момчето, за което говоря, не очаквах да стане мой съпруг, тъй като виждах, че е още несериозен и безотговорен, но не пречи да ми е тъжно и мъчно за развоя на събитията, може би защото въпреки всичко аз бях влюбена. Той самият ми каза, че в друг етап от живота си би могъл да ми даде това, което искам и би се радвал да е с мен, но за момента искаме различни неща. Може и да го е казал като едно от клишетата за успокоение при раздяла, знам ли.

Иначе още съм студентка, имам различни хобита и интереси, обичам да опитвам нови неща, надявам се да имам възможност и да попътувам. В крайна сметка може би наистина е по-добре да се фокусирам върху личностното си развитие и да не губя излишно време, енергия и нерви за връзки, които основно ме натоварват. Ако срещна някого другиго и той е моят човек, бих била безкрайно щастлива, ако ли не, здраве да е, животът не се изчерпва само с това.

Ами авторката принципно с тази нагласа за голяма сериозност се самосаботира. Кой още от първите месеци знае накъде върви една връзка и доколко ще е сериозна? Тя разкрива пред мъжете, че това ѝ е слабостта, съответно ще привлича мъже, които лесно лъжат и обещават, за да получават секс. Другият вариант са някакви мъже над 30, на които им е "дошло времето" и си търсят момиче да го формират по вкуса си.

Кюнегонд, самата ти с избора си на мъже и търпението на всякакви крайности показваш, че не си готова за сериозна връзка. Порови се малко в себе си, изследвай страховете си и желанията си. Учи, работи, развивай се. Да имаш връзка и семейство не е самоцел, получава се естествено с времето, и е най-добре да си узрял при избора, а не да търсиш да допълниш собствените си счупени парчета чрез някой друг. Открий себе си, иначе ще попадаш все на лоши варианти...


Ами на (почти) 24 години е...  Разбира се, че ще иска да прави купони и да ходи на дискотеки, кога иначе, на 60 ли? На 23 ли трябва да се е наживял?!

Пак казвам - млада си. От постовете ти личи и че си интелигетна. Живей, момиче! Забавлявай се, развивай се.  И не очаквай сериозни неща още от самото начало. Просто се наслаждавай на приятните мигове. А твоя човек ще го познаеш, вярвай ми. 

grye ме е изпреварила, но се вслушай поне малко в това, което ти е писала. Между другото, моя човек си го познах точно два часа, след като се запознахме.

Ти си си много наред. Масово са така мъжете (да не казвам всички). Толкова са жалки. То на живо тия мацки няма да им обърнат внимание, че са видими и съществуват, ама айде. Нека си правят кеф на душите.
Това с лайковете ми е супер детинско.

П.С Даа, то така започват. "Търся си сериозна връзка", "Не се кефя на кифли, "Толкова си красива, айде да се видим". Хахаха. Чели ли сте една и съща книга два пъти? Краят различен ли беше?
Едновременно с още 5 минимум се пробва и където пробие.

Бляяяяяяк.

В тебе крайности не виждам. В това, че искаш внимание и да не се разправя с глупости няма нищо лошо и сбъркано.

Знаеш какво трябва да направиш - просто го направи. Не търси причини и т.н.

Не мисля, че в теб е проблемът. Има с такива мъже, които имат нужда от много женско внимание, както и жени. Ако това ти е неприятно, потърси си мъж, който не виси постоянно да поства свои снимки под всички ъгли за внимание. Момчето е много младо и надали е готово за нещо сериозно, но при всички положения никога не съм харесвала такъв типаж мъже, на каквато и да е възраст. Това за мен е женствено поведение, и явно пичът не се развива щом има време да поства на фенките си. Търси си друг типаж. Просто един мъж дори на 24 трябва да има по-сериозни занимания и интереси. Също така се чудя и на фенките му, които седят и лайкват негови снимки къде им е акъла и женската суета и гордост. По-добре самовлюбена кокона, по която да висят опашки от младежи, от козички, търчащи по самовлюбен пуяк

Направи си няколко красиви снимки, постни ги в инстаграм и бягай да си гледаш живота и да търсиш готини мъже, които да са луди именно по теб.

Е как какво прави. Просто си поредната бройка.
Не го е мислел това което ти е казвал. Просто е казвал това което искаш да чуеш.

Не мисля,че трябва да имаш комплекс ,че очакваш обвързване ,защото не си имала семейство.Това са нормални неща.За мен ненормалното е да си пускаш снимки ,за да се докопаш до еднократен секс.

Добре де, как така с лека ръка и казвате, че не е  И в  нея проблемът? Тя сама казва че всичките и връзки са продължавали едва няколко месеца. Сега ясно , че този е рядка плетка, и съвсем не е за нея, нито за никоя, ама да и казвате, че е авсем в реда на нещата да е контролираща, обсебваща и болезнено мнителна......ми не е нормално!
Авторке, консултирай се с добър терапевт, зяа да разбереш защо си такава с партниорите си. Тогава, и само тогава ще срещнеш подходящия за теб. Иначе все ще гониш подобни типове, за да можеш да упражняваш контрол и да обсебваш, или поне да се опитваш. А контрата винаги ще е у теб.

Абе, защо имам чувството, че именно разни сериозни/интровертни девойки си падат по "лоши момчета"  или поне суетни екстроверти и обратно ?

Съгласна съм, че проблем има и у мен, рядкост е вината да е само у единия. Аз моите проблеми си ги съзнавам, и те не само дразнят партньора, но и тровят мен самата. Обмисляла съм и терапевт, но за момента го отлагам, тъй като не се чувствам готова, а и не съм убедена, че реално ще ми помогнат.
Всичко може да се обобщи със следното - несигурна съм в себе си и съм голяма съм лепка. За да поддържам тръпката по-дълго, не трябваше да показвам, че съм поднесена на тепсия, напълно прозрачна и предвидима. Никакво предизвикателство няма така и интересът бързо угасва. Момчето, което описвам, твърди, че се е влюбил в бившата си, тъй като му се е дърпала, била е дистанцирана, той я е преследвал. В моя случай аз звъня, търся, не им давам време да се зачудят какво става с мен. Ревнувам, инициативата е у мен, сякаш ролите са разменени и не аз съм жената. Във всеки случай ревността е голям бич и мъчение и за двамата, а и е излишна, защото решил ли си да направиш нещо, и със следене, и без, пак ще го сториш. Но едно е да го осъзнаваш на думи, съвсем друго на практика. Сега, че той е кифличка и по някакъв начин дори му харесваше да го ревнувам, също е факт. Но аз не мога да се правя на това, което не съм, да играя игрички и да въртя номера, само за да съм интересна.
Нужно е да съм пО над нещата, да не се впрягам толкова и да не се вкопчвам в другия до степен на претопяване на моя свят, желания и интереси за сметка на неговите, да съм си самостоятелна личност, не постоянно да се страхувам, че ще ме зарежат и какво ще правя след това. Затова и казвам, че съм обсебваща и задушаваща, искам да ми отделят време и внимание, което явно не могат и/или не желаят.

Иначе не съм сигурна, че си падам непременно все по лоши момчета и умишлено избирам този типаж. Момчето, с което излизах преди това, беше много свестен, интелигентен, амбициозен и перспективен, но там го имаше и момента, че не можехме да се отпуснем един с друг, бяхме като на тръни, абе като цяло характерите ни не си пасваха. Всичко беше някак си насилено и изкуствено, а и се запознахме в сайт за запознанства. Не беше спонтанна среща и харесване. В крайна сметка и той не можа да ме почувства близка и да се влюби в мен.

 Всъщност това ме тормози най-много, мисля си, че явно никой не се влюбва в мен, връзките стигат до един момент, от който чувствата на мъжа вече не претърпяват развитие и тръпката изчезва, и в последствие ме зарязват. Ако бяха влюбени, щеше да е друго, но уви...

А и аз наистина съм много интровертна, както споменах, социални мрежи не използвам, тъй че няма как да се запозная с някого, уча филология, където сме изцяло женски колектив, не излизам особено, или то все по места, където трудно мога да се запозная с някого. Затова и едва ли не излиза, че тръгвам с първия срещнат - първият ми приятел ме заговори на улицата, с втория в сайт за запознанства, където нямам желание да се регистрирам повече, а с последния...в дискотека. Първия път, в който отидох на дискотека в Студентски град с колегите, той беше от компанията, която бе довела една колежка, и така... Наистина винаги съм мислела, че подобни запознанства в дискотека не водят до нищо сериозно, но реших да видя. Той в началото дори не бързаше със секса, искаше нещата да стават бавно и да изчака колкото е необходимо, тъй че не смятам, че е мислел да съм само бройка.

Но да, имам отношения само с момчета, които ми харесват, (този от сайта за запознанства беше единственият, който ми хареса от целия сайт, и на следващия ден след като се регистрирах, ми беше писал, въпреки че нямах снимка), но е общо взето на късмет и с когото ме срещне съдбата, а не целенасочен избор. Няма тълпа от мъже, които да се избиват за мен, и аз да избирам все неподходящите. Затова и се страхувам, че след като се разделя с някого, следващ няма да има, просто защото няма да срещна никого или никой няма да ме хареса. А и да ме харесат, след това не се влюбват, тъй че всичко е с предначертан финал.

По т.1: имаш грешна представа за интроверт. Аз също съм интроверт, но това няма общо с комуникацията и социалността. Интровертността е насоченост към вътрешния ти свят. За мен съществуването ми, смисъла, обкръжаващото, се пречупват предимно през мен и въртят около вътрешните ми нагласи, а не чрез намиране на смисъл отвън, както е при екстровертите. Това не означава, че съм затворена, необщителна, не се запознавам с хора. Ти си по-скоро ограничена в общуването и в това, което ти се случва.

По т.2: отпусни се, не е нужно да търсиш трескаво Мъжът. Когато си готова, той сам ще се появи. Заеми се със себе си и както са писали по-горе – да се харесаш ти и да си в мир със своето Аз (айде, не постоянно, но през по-голямото време).

По т.3: ако винаги смяташ, че няма нищо неочаквано и финалът е предначертан, така и ще бъде. Още със започването на връзки (макар твоето да не ми звучи като връзки за тези малки периоди ти ги предопределяш – отношенията, очакванията и оттам резултатът. Ако не си достатъчно гъвкава и знаеш какво точно искаш от един мъж, партньор, не губи време в изчакване то да се случи, а подбирай такива, които са на една вълна с теб. Така шансът за успешна връзка е много по-голям.

Не, не е в теб проблемът.

Тук съм съгласна. Но и авторката разсъждава доста странно и силно държи да има сериозна връзка на тази крехка възраст, дори да се налага да прави големи компромиси.
Към авторката: бъди егоист и се обичай повече! Точният човек ще го познаеш без драми и компромиси. Просто всичко с него ще се случва лесно и естествено.