Ама каква тайна може да е това, че след като му отрязали ръката на Джейми не го бивало с меча. Че то е очеизвадно. Чак пък голямата тайна, която Илин трябва да прикрива....
Ето, цитирам Джонката .... "пази тайната, че Джайм е напълно некъдърен с меча"...... Пак свободни съчинения....
И аз си мисля, че великанът е Планината.
Ето, цитирам Джонката .... "пази тайната, че Джайм е напълно некъдърен с меча"...... Пак свободни съчинения....
И аз си мисля, че великанът е Планината.
всъщност е голяма тайна, защото за това знаят засега само Джайм, близките му и и още няколко човека като Адам Марбранд и ИЛин Пейн - все верни протежета на Ланистърите. Представи си че Адам Марбранд се напие, разприказва се и всички войници научат че Лорд Командира и водач на войските не може да се бие с меч? Непрестанно всички ще се изсипят да предизвикват Джайм на сблъсъци, за да му демонстрират колко е безпомощен и да му отнемат титлата, или просто за да го убият.
"Сир Илин отвори уста и изграчи. „Това е смях“, помисли Джайм. Нещо се сви в стомаха му.
На заранта никой не се осмели да спомене за отоците му. Явно никой не беше чул музиката на мечовете им през нощта. Но когато отново се смъкнаха от конете за вечерния лагер, Лю Пайпър Малкия изрече въпроса, който рицарите и лордчетата не се осмелиха да изрекат. Джайм му се ухили:
— Пачаврите в дома Хейфорд са наистина похотливи. Любовни ухапвания са това, момче.
Вторият ярък и горещ ден бе последван от облачно време, после три дни валя. Вятър и дъжд — все едно. Колоната продължаваше напред, все на север по кралския път, и всяка нощ Джайм си намираше някое усамотено място да си спечели нови любовни ухапвания. Биха се в една конюшня пред погледа на еднооко муле и в мазето на хан, сред буретата вино и ейл. Биха се в почернялата коруба на изгоряла каменна плевня, на гористо островче в един плитък поток и на открито поле, докато дъждът тихо ромолеше по шлемовете и щитовете им.
Джайм си измисляше извинения за нощните си подвизи, но не беше толкова глупав да си въобразява, че му вярват. Адам Марбранд със сигурност се досещаше какво става, а някои от другите му капитани подозираха. Но никой не проговаряше за това пред него… а след като единственият свидетел нямаше език, нямаше защо да се бои, че някой ще разбере колко негоден е станал в боравенето с меча Кралеубиеца. "
така че това не са свободни съчинения, а думи на автора
а, ето една много важна тайна която Джайм довери на сър Илин Пейн, само защото е ням и не може да го издаде:
Скрит текст:
Виждате ли онзи прозорец, сир? — Джайм посочи с върха на меча. — Там беше спалнята на Реймън Дари. Където спа крал Робърт, на връщането ни от Зимен хребет. Спомняте си, че дъщерята на Нед Старк избяга, след като вълкът й наръфа Джоф. Сестра ми искаше момичето да изгуби ръка. Старото наказание за посегателство върху особа от кралска кръв. Робърт й каза, че е жестока и луда. Караха се половина нощ… е, Церсей се караше, Робърт пиеше. След полунощ кралицата ме повика. Кралят хъркаше проснат на мирския килим. Попитах сестра ми дали иска да го отнеса в леглото. Каза ми, че нея трябва да отнеса на леглото, и си смъкна робата. Взех я върху ложето на Реймън Дари, след като прекрачих през Робърт. Ако кралят се беше събудил, щях да го убия на място. Нямаше да е първият крал, умрял от меча ми… но онази история я знаете, нали? — Замахна към един дебел клон и го отсече. — Докато я шибах, Церсей викаше: „Искам!“ Мислех, че е за мен, но тя искаше момичето на Старк, сакато или мъртво. — „Нещата, които правя от любов“. — Беше чиста случайност, че един от хората на Старк намери момичето преди мен. Ако я бях спипал пръв…
