Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 45

Фри, надявам се няма да възроптаете, но ще се опитам нещо като баланс да внеса. В първия момент си помислих точно същите думи да изпиша, направо копи-пейст на коментара ти да направя и да махна там таговете, които го извеждат като цитат. Абе да си ти открадна мнението направо едва ли не, НО... Имайте предвид, че тя все още е... как да го назова... нова в бранша. Елифанта тепърва се сблъсква челно с бързия влак. Позамислих се, та реших, че наистина колкото и да се окуражаваме една друга е важно и да отчетем моментите, в които човек губи кураж или някак си от прекалено професионалното отношение на така наричаните от нас богове в онкологичната сфера страдат пациентите. Не ми е чак толкова богат опитът, само 2 операцийки и 5 терапийки минах, но бяха достатъчни да забележа разликата между врелите и кипелите и тия, които още смилат фактите поднесени им току що. Разбирам обърканите хора, за които е снесена лошата новина преди секундички, разбирам и хората, които ни лекуват. Арогантност някой спомена... възможно е да е арогантност, възможно е да е изпускане на нерви или чисто и просто професионално изкривяване. Я си представете, че поведението е продиктувано от липса на време и ресурс, съчетано с желанието обаче всеки един да си мине по реда. Не знам си кой пореден път вече виждам с очите си как едва смогват. Много болен народ, ейййййй...  Изпушват им китарите и на тях, разбирам ги, с което по никакъв начин не искам да оправдая (просто си обяснявам) пренебрежителното им отношение. Не мога да кажа, че така са се отнасяли към мен, но пък с чисто сърце мога да споделя, че на мен по-малко време са ми отделяли, понеже от предишния път съм си знаела, понеже от една дума съм схващала, понеже вече съм си го била записала, понеже още не съм се влошила фатално... иначе на други им клечат над главите и им отговарят с досада на един и същ въпрос по няколко пъти...

Ох, голяма каша стана тук и покрай коментарите за лекарите не обърнахме внимание на резултата и по КИШ. Та, когато имунохистологичния резултат е ++ се прави допълнително изследване на Хера по КИШ, който може да е положителен /+/ и отрицателен /-/. При това изследване бройката плюсове нямат никакво значение. Просто Хера ти е категорично положителен и не се радвай, че няма да имаш Херцептин, а доста се притеснявай ако не ти го приложат. Той е животоспасяващ в голям процент от случаите при ХЕР положитен, какъвто е твоя.
Важно е лекарят да е мил и любезен, но такива има рядко при тази натовареност. Още повече, че на тях им е писнало от въпроси, какво ще стане, как ще стане и ще живея ли? Не ги обичат тези въпроси, защото не знаят отговора им. А всеки болен иска да ги знае, вкл. и аз още ги задавам, а мина толкова време....
elifanta, знам, че сега ти пълна каша, но след година даже няма да си спомняш тези подробности и само четейки тук, ще се сещаш за тях. Започвай лечението си и горе главата. И помни няма лош и хубав рак,а рак, който се поддава на лечение и такъв, който не се поддава! Ще се надяваме твоят да е от първите! Кураж!

Да , и аз като milmich исках да споделя, че по КИШ ХЕР-а е или положителен или отрицателен.
Затова писах за таргетна терапия-Херцептин.

Много важно като моята онколожка Бонева е мила и любезна и обяснява като на малоумни и ми се усмихва. Никаква полза от нея, ако трябва да вися и да чакам 6 часа за да мина на тъпия ехограф. Интересува ме лекарят да е компетентен и да има полза от лечението. Ако ми трябва мил и любезен и усмихнат и благ и секси ще си взема някой любовник или котенце или куче. Христов е в Сити клиник не щото е много симпатичен и чаровен, а защото е доказал че има място там.
Ana_ana ако едно елементарно отношение на лекаря може да "те смаже", то имаш нужда от преизчисляване на границата на "смазване". За съжаление много по-сериозни неща от това "лекарят да е арогантен" се очаква да ни се случват. Пак казвам, говорим си за рак, а не за пъпка на челото и трябва да сме настроени за война с рака, а не за танц с него.

Anonimen, успех в обяснението на тази теория на бъдещите онколози хахах. Които сега се дипломират и са принудени да работят с месеци без никакво заплащане. После 5 години специализация ако разбира се случайно се уредят в БГ.

Ако някой болен от рак е смазан психически - да се осъзнава и да си оправя психическото състояние докато е време. Психиката ще му трябва много. Диагностицират те, ревеш 2 седмици и край. Никакви глезотии повече.

Мисля,че когато в началото ти поставят диагнозата си смазан,меко казано.Да,също мисля,че арогантно отношение или необяснение също би те смазало.Човек в един момент се окопитва и се взима в ръце.Началото е много,много трудно.Елифанта,успех!

Две седмици рев!? Дори две минути са много мен ако питаш. Аз дори не ревах, само май неспокойно спях и се въртях в леглото някоя друга нощ около мислите как да го сервирам на близките.

С Фри настъпваме някак си много остро едва ли не, пробвах да омекча малко трънливия тепих, на който ще се бори всяка (всеки... все пак и мъже май има в тази тема) една/един от нас, но истината е такава. Точка. Стягайте тирантите, затягайте коланите, гответе се за битка. Не е точно като при кола маската, не става за секунди стискане на зъби, повечко време отнема, но пак се преживява.

Благодаря Ви, на всички! Имах нужда Сега, + ми е ХЕР-а след КИШ,хубаво-лошо, това е положението. Чакам утре сутрин да ми дадат дата за първа химио, брой, вид и т.н. Път назад нямам, това е ясно! Подкрепа имам, което също е важно. Пари имам, затова ми е спокойно. За Херцептина още не знам, това устно ми каза д-р Христов вчера,ще изчакам комисията и ще ви докладвам. Пътят знам, че не е лесен, труден е, но вярвам в себе си,  че ще успея да се преборя с бюрокрацията, косите, болките, лекарствата и всички гадости, които ме чакат. Съжалявам, ако съм създала усещането, че съм кифла, не, не съм. Имах нужда от ясна представа какво ме чака, питам всеки лекар за лечението, какво се очаква, не дали ще живея. Аз ще живея, това го знам! Имам си планове за 20години напред, ясни и точни, може да отнеме 1-2 години, но не повече! Оптимист, а? Поочукани, поокастрени, да съм си с якъла, в движение и с обичайното черно чувство за хумор, друго не искам! А, искам, да съм здрава, и след 5-6 години да се похваля, че нямам рецидив, ако ще да съм единственото тъпо изключение!
Благодаря на всички, разяснихте ми, вчера от трима лекари никой не пожела да ми каже какво значи хер+

Здравейте!Излезе епикризата на мама.
Гефрир- Инванзивен дуктален карцином, 15 мм. Траен:Инванзивен нискодиферинциран (Г3) дуктален карцином с изразена строена възпалителна реакция
ИХХ:ER75%Отговор на хормона лиа терапия
PR:отрицателен (-)
HER" ПОЛОЖИТЕЛЕН (3+)
Резектат:Гефрир- медиалната,  латерална, проксимална  и дистална резекциотни линии са без тумор на инфилтрация
Траен- същото
Хисторогичен резултат
1 ниво- 6 лимфни възли.Това без тумор ни метастази
2 ниво- 1 лимфен възЕл без тумор ни метастази
3 ниво- един лимфен възел без метастази
T1 N0 M0 стадий 1, клинична групак

Това, което аз разбрах
Искат химия заради HER-A.Тумора е агресивен и заради Гефрир,  струпване на ракови клетки по повърхността на Тумора. 4 курса и всеки месец в продължение на 12 месеца лекарство- подкожно.Предодвратявало се деленето на раковата клетка.На 9 ноември ще е първата химия.Като; че най- тежко приема , че ще загуби косата.Изобщо не мисли, че това и спасява живота
Благодаря, че ми отделихте от времето си

Моята майка вчера имаше рожден ден, приеха я в София Мед за втори курс химиотерапия. След първия започна да и капе косата, на втората седмица си обръсна главата, купи си перука и така...а аз още не мога да проумея какво се случва...

Точно тази вечер с мъжа ми си говорехме за това - колко пъти съм си губила косата през годините на лечение.
Три пъти, а той ме обичаше с дългата коса която имах.
Заведох една племенница при проф. Александрова за преглед. В края на прегледа професорката каза на д-р Николова - знаеш ли тази пациентка каква коса имаше ?
Аз и отговорих - а рачето дава ли ми възможност да имам същата ?
Това за мен никога не е стояло на дневен ред.
Беше важно да озаптя гадината и го направих 
Засега.

Да я видим моята каква ще поникне. Някои казват, начупвала се, мекотата и се променяла. Имам чувството обаче, че няма да я пускам пак до кръста. Много се харесвам с късата прическа, каквито са ми перуките. Повечко обем, бухналост във височина има, разкрива ми врата, сякаш по-висока и по-стройна ме прави. Те хич не са за отразяване, като се има предвид причината за загубата на косми всякакви, но си има доста предимства, на които не мога да се нарадвам едва ли не. Лесно се поддържа, не лягаш да спиш с мокри коси, не фризираш, забравяш за фризьори, епилатори, самобръсначки. Веждите може да си ги рисуваш квито ти скимне, тънки, дебели, с чупка, без чупка, миглите също лепиш каквито си решиш, по-гъсти тип ветрило, по-дългички, по-извитички. Досущ като съвременните млади кифли и плеймейтки. Те са луди по всякакъв вид екстеншъни и неестествени неща. Ей на, по последния писък на модата сме. Кой като нас?

Elifanta, може от твоята коса да ти направят перука

Аз не смятам, че трябва да се примирявате с грубо отношение. И изобщо какво значи бог в медицината. “Професор “ и “доцент” са преподавателски титли, това просто значи, че преподават на студенти. Медицината в днешно време Е математика - особено в онкологиятя - изборът на лечение стъпва на ясни критерии - от ситуацията на пациента  плюс информацията на производителите на лекарствата( кое за какво се ползва) .  В ситуацията на пациента важен момент за решението ( в нормалния свят) е изборът на самия пациент. За да направи избор, на пациента много подробно и дълго ( !) трябва да му бъде обяснено за ефективността на лечението и всички странични ефекти.
В светлината на тази добра световна практика, моля ви, момичета, не приемайте за нормално никакво лошо отношение!
Няма светила, има компетентни лекари и некомпетентни такива. Компетентност става с четене !
В ситуацията в родината и аз съм търпяла такова отношение - от онколога на майка ми, от акушерката в родилното ( нарече ме откровено дебела, каква да съм, като съм отишла да раждам! ) , от педиатър в инфекциозна .
Пациентът и близките му са уязвими, здравния персонал може да е некомпетентен и изнервен, но не е в уязвима ситуация ! Нищо не оправдава лошо отношение.

Точно така би трявало да бъде Svetlili.
Само че не е ...на мен никой нищо не ми обясни. Дадоха ми решението на онкокомисията и дата за първата терапия. За странични ефекти, подписах информирано съгласие, измънкаха че ще падне косата и че ще повръщам с половин уста и до там.
Слава богу, че една онколожка ми даде Маоло да пия и ми каза, че е в някакво проучване за този препарат и се налага на 10 ден да си направя изследване на кръвта, даде ми и нейният личен телефон да продиктувам резултата.
Като се обадих, се хвана за главата - левкоцитите бяха сринати. Попита защо не са направили някаква инжекция за покачване на показателите и "защо аз не съм си я била изискала?!?". Като че ли съм длъжна да знам това, вдихнах и висока температура, запрещиха ме в отделението, разтичаха се, това било животозастрашаващо състояние.
Слава на бога, оправиха ме, но ако не ми беше това лекарство, и ако не беше дала телефон, не ми се мисли...никой не каза да се пазя, да не ходя нагоре надолу, че има опасност от инфекции...Нищо, аз си се мотаех , не усещах нещо да ми има. Година след това моя колежка умря, здрава и права, правила предоперативна химия, не беше казала на никой, влоши се за дни...отиде си от страничните ефекти, много ниски, почти липсващи левкоцити. И тя и аз сме лекари, на нея нищо не е било казано , то и на мен, но заради тази програма с лекарството се отървах. по една случайност.
 Никой не казва нищо и на лъчетерапията после никой не ме погледна, как е облъченото място, нищо. Там пък направих абсцес, но 20 дни след терапията...измиха си ръцете като отидох да попитам - не било от лъчето...6 месеца ходих с дупка. Добре че беше един лекар от Пирогов да ми каже какво да мажа, и лека полека се затвори раната. Но бях в абсолютно неведение какво става и защо. Информация получавах от нета и от форума тук...това е ненормална работа за една европейска държава, каквато имаме претенции да сме.