Да родиш на 16

Сетих се за онова китайско село, където дъщерята си живее в родовата къща, децата са си при нея, а мъжът само я посещава. Кеф- не се местиш, не се пренастройваш, имаш си деца, мъжът ти не те дразни, идва само за приятно изкарване...

На осем вече сам има идея какво му се прави, сяда и прави, не ме чака да асистирам на всяка крачка.

Ами аз ако съм в китайското село, щях да полудея. Представата ми за най-страшен живот е съжителството с родители и роднини 

Искам да се местя и да се пренастройвам 

Именно. Да попроменим посоката на темата. Прави ми впечатление приятелчета на моето дете на по 15 години – майка му му носи до компа, дава му почти в устата "маме, хапни", "ела да те гушна" и се бори с "малчугана" на леглото като с дете на 5 години (говорят с камери по скайп и станахме свидетели на подобна случка). Не може да си направи нищо за ядене само, не знае как да използва домакински уреди. Знае само как се отваря хладилника (но не се налага често да го прави, тъй като всичко му се сервира наготово), откъде се пуска компютъра и че "работата му е да ходи на училище и да си учи уроците".
После що били инфантилни до 35 години. Мен лично ме ужасява този свръх протекционен модел на възпитание и отношения майка-син. Не искам да съм на мястото на жената, която ще бъде един ден до тях, ако се стигне до намиране на такава изобщо, че то "мама е най-добра".

Анди, от къде ги вадиш тези закостенели теории? Направо не мога да разбера, защо спориш само заради спора. Не искам да говоря, защото няма да е почтено, но определено не ти бяха такива мислите до скоро.

Мамасита, попрезряла си за шугър деди, ще трябва към мумия да се насочиш. Не ти го пожелавам, дано този те издържи и си продължиш с неглижирането на децата и мързелуването пред ПЦто.

а, да, сетих се за тях. Цялата поредица Табу е интересна,  нещо като симулатор за зрителя. А имаше и едни други, които правеха колиби за дъщерите си, в които колиби момичетата се срещат с момчета и така си избират съпруг. Ето, тези са постигнали сексуалната свобода и свободата на избора при жените. Представям си как едно такова момиче тук направо ще го разкъсат на парченца, и то с кеф. Родителите й и те ще са на стената на позора - каква улична котка са отгледали. Там няма как да  се появи нашата героиня Султана, ще има да я гледат точно като извънземно.

Защо пък Сирен да си неглижира децата? Това е безпочвено обвинение и всички, които четем форума отдавна, го знаем Много добре си ги гледа, всъщност в моите очи си е една чудесна мама. С такава майка изобщо не е зле да се расте, ако аз бях детето, бих предпочела майка като Сирен, отколкото някоя, която ще ме смахне от грижи, учене заедно и ще препускаме от занимание на занимание, бррррр.

Basila, ти каквато картинка обрисува, аз се почувствах "ебаси-звера": моя 15-годишен изтърсак сам готви (палачинки, сupcakes, и въобще всякакви сладки, защото майка му отказва да прави, че всичко "с брашно е вредно"; омлет; всякакъв род аламинути и скара), простира, зарежда-разрежда миялна, пуска прахосмукачка.

Няма 15-годишен на този свят, който да не може да си намаже филия и да си опържи яйца. Ако не може, значи не е достатъчено гладен Друг въпрос е, че понякога и 15-годишните искат внимание и като жест можеш да му сготвиш и сервираш, не защото не може, а защото така показваш грижа.

Абе не че нещо, но лично познавам жена, която е "мила дупето" на сина си до 16-тата му година, понеже според нея той сам не се справял добре. Тя го сподели просто като нещо нормално, част от живота...

да, Даун, и слава Богу, защото  не ми дреме, разбираш ли? От вътрешното усещане за... как да го формулирам..., вътрешна свобода, чиста съвест... трудно ми е да го опиша.

Възрастта на бъдещата майка не дава гаранции, че бащата ще остане с нея, за да  подкрепя и нея, и детето им в обществено и финансово приемлив "правилен" модел на съществуване. Никакви. В такова положение са много жени, без да са забременели на 16 години. Възрастта на бащата също не е гаранция за зрялост и отговорност.
Реалността е такава.
Кой как би постъпил, ако забременее дъщеря му, докато не стане реалност,  за да види сам какво ще му мине през главата, не би могъл с категоричност да твърди. А пък  какво би искал той/тя категорично да се случи, по отношение на детето му, направило грешка, е смешно и нелепо.
По отношение на близък човек, който все пак не ви е собственост, можете единствено да подкрепяте или не. Да говорите, да съветвате, да помагате или не, да ги научите на самостоятелност. Те, децата ви, при всички случаи все ще научат нещо от вас. От категоричността ви по определени въпроси, да не споделят и да не ви чувстват достатъчно близки, за да ви се доверят. В този случай родителят губи повече. От съпричастието и признаването на правото им да мислят, действат и чувстват различно от вас, въпреки различията, защото тях неизменно ги има, ще научат и доверието, и увереността в себе си, че и във вас, а вие ще сте по-близо до случващото се със собствените ви деца, което за един разумен и любящ родител не е никак малко.
В крайна сметка, всеки сам избира как да присъства в живота на детето си. А деца, пораснали индивиди, че и презрели такива, само със щастливо предначертаните във въображението моменти в живота, няма на тази земя. На самите наши деца им се налага да се съобразяват със собствените ни несъвършенства.  
Въпросът "Аборт или раждане" се решава с най-малко щети, ако сме успели да сме "добри" родители за собствените си деца.

Е, извращения всякакви има, но нормата е, че на 15-16 се справят сами.
Янечек, незнам, усещането ми е такова, че първото и дете не и е любимо, а другите ги гледа с едно око, докато философства тук.

Е, успокоих се. За мен това е нормалното. Начи сме 2 дзвяра. Защото си говорим за баща на 17 тук в темата, а като си представих какви момчета познавам на по 15 и не знам.
След една определена възраст 7-8 години за мен трябва да се насърчава самостоятелност в децата, защото се стига до това на 15 години да не знаят как 1 яйце да си изпържат или изперат чорапите даже на ръка. Да не говорим за други житейски умения като възможност да се ориентираш и оправяш сам из градски транспорт,  болница, при пътуване и т.н.
Янечек, то ако му се наложи, ще се справи, но там е работата, че не се оставя "да му се наложи". Тича се по него за всяко нещо. Грижата и жеста са друго нещо. Така за мен майките-грижовници правят ужасно лоша услуга на децата си.

те съвсем естествено си стават самостоятелно, най-малкото по половин ден са на училище и там никой не им бърше носовете и никой не им регулира отношенията със съучениците или учителите.

Те са й гаранция за бъдещето.