Да родиш на 16

  • 94 546
  • 1 411
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 5 259
И всичко тип топ сега си имам бебе на 11месеца - еми да ти кажа кълбо от нерви съм. По цял ден с умиление си спомням какво е да седнеш на кафе без някой да мрънка постоянно. Мия чинии и пера по цял ден, като паралелно се чува само "НЕ ТАМ, НЕ ПИПАЙ, НЕ ЛАПАЙ"!
Вярвай ми, ако знаех какво е най-малко до 35 щях да изчакам.
Това мнение първо ме накара да се облещя, а после да се разсмея. Защо мислиш, че след 35 нямаше да ти се ходи на кафе?
Не, сериозно! Не мога да повярвам, че някой за 11 месеца майчинство основно мие чинии и пере, а на бебето просто крещи от далече. Все пак миялната и пералнята са измислени бая отдавна, не сме 1902 година на реката с бухлката. А на бебето вместо да му подвикваш, можеш да седнеш да си поиграеш с него, да редите кубчета, да му четеш книжка, въобще много неща.

# 76
  • Мнения: 11 743
В обкръжението си съм имала момиче, което беше родило на 16 или 17, не помня точно. Родителите ѝ я бяха подкрепили, живееше с тях и помагаха за всичко. Завърши училище и нищо от младежките лудории не пропусна. Вярно, че първите години не е гледала много детето, но като сестра не ѝ беше. То и 30-годишните не всички си гледат изцяло децата, някои са с по две баби и гледачка и пак много не се засичат с бебето. После си ѝ беше баш майка. Единствено от значение е, дали ще я подкрепят родителите ѝ. Моята майка е родила първо дете на 23, баща ми на 27 и пак изцяло са ги отглеждали техните родители, защото са били студенти, а тогава студентите не са работили. Каква е разликата? Пак друг им е давал пари, друг им е гледал бебето, макар да са били много по- големи.

# 77
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Да родиш на 16 не е като да родиш на 23. Та тя учи и има още да учи, не е пълнолетна. Освен това силно се съмнявам, че таткото, който е за бой, ще е много възторжен от идеята. Родителите му също. Също така той може по всяко време да реши да се откаже от нея и детето и да си живее живота. А тя с детето?

# 78
  • Мнения: 1 701
Ако можеш да го задържиш това бебче, го задръж. Няма по-прекрасно нещо от децата.
Като чета коментарите, колко било трудно отглеждането и се учудвам, все пак на повеечто е било собствено решение.
Няма такава любов, като любовта на дете към майката и обратно.
Аз имам две деца, и това е най-голямата ми благословия в живота.
Това бебче толкова много ще те мотивира като се роди, че ще се справяш в много неща с голяма лекота.
Родителите ти няма да те оставят, мисля че дори и приятелят ти ще те подкрепи.
Аз има две деца, но са малки, ако се случи на дъщеря ми или на приятелката на сина ми, веднага ще ги подкрепя с всичко- финансово, с грижа за бебето и много ще се радвам.

# 79
  • Мнения: 22 036
Ами Пина, аз първо писах, че това е единствения ми известен случай, а второ, аз родих на 24, мъжът ми беше на 23 и родителите ни не са ни помагали финансово или с гледане, освен някой подарък и по някой час, ако трябва да отида на фризьор или двамата да отидем на пазар. С преспиване са го гледали общо 4 нощи за 17 години.

Разликата е огромна, според мен.

Как решихте, че родителите и няма да я изоставят?

Преди да им каже и да го обсъдят, никой не може да каже, а без тяхната подкрепа, живота няма да е никак розов.

# 80
  • София
  • Мнения: 16 510
Добре, че сте вие да можете така авторитетно и безкомпромисно да отваряте очите на всичи кое е грешка, кое е безумно трудно, кое е нередно и кое правилно. Хвала, аферим, машшалах. С такива оправни и всичко знаещи жени, само се чудя защо положението повсеместно си е таковало таковата (във всяко едно отношение).

Но, да, Хайде, оставете я да си 'прави грешките' без да продължавате да я нахъсвате да направи единственото "правилно" нещо, което ще я прибощи към отбора бг мами, за които аборта е 'лека козметична процедура - щадяща за нервите и даже приятна ако имаш правилната нагласа'.

Точно като хиени обикалящи омаломощено животно, надушващи и желаещи кръв сте. Което, иронично, много адекватно отразява същината на проблема.

Темата, придвидимо, стана 'за и против аборта', а не какво да очаква (примерно) като роди. Тя и това пита, в интерес на истината. ОК, описахте детайлно негативите. А някоя "майка" няма ли да се изстъпи напред и да опише и позитивите или такива, викате, няма? Край с ходенето по кафета, моуове, 'живеене' и грабене от живота с пълни шепи. Пирон в ковчега, слагане на черната забрадка, преждевременно повяхване и горко оплакване над люлката тихо посред нощ.

Не можем да знаем как ще реагират родителите й и тези на момчето. Но можем да се въздържим от това да я подкоросваме да направи това, което на нас ни отърва, нали? Или не?

п.с. този коментар визира мненията на Бърди и тези преди нея.
Бях започнала да пиша отговор в тази тема, давайки за пример себе си и моите грешки, но се отказах - то кой ли изобщо се учи от грешките на другите. Но точно заради поста, който съм цитирала по-горе, пак се връщам в темата и ще напиша пак онова, което не постнах първоначално:

Родих първите си две деца на 21 и 24, като редовна студентка. За децата си не съжалявам нито за миг, но съжалявам много за разбития си живот, който чак 18 години по-късно "наместих". Когато раждаш млада, почти дете, от човек, с когото имаш сравнително прясна връзка и за който не знаеш как ще реагира в различни ситуации, няма как да знаеш в какво ще се превърне този човек след години, как ще се справя с трудностите. И ако егостично си мислиш, е, какво толкова, само аз ще страдам, не си права, подлагаш на същия риск детето/децата си. Като майка, носиш отговорност детето ти да има щастливо детство. Носиш отговорност за него.

Раждайте и се женете, когато сте емоционално узрели за това. На 16, съжалявам, не сте. А колкото и да ви плашат, сега има аборти с вакуум, хубави упойки и т.н., медицината, слава богу, доста напредна и рисковете за фертилността от аборт преди 10-12 седмица са много малки.

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 10 454
Хора всякакви, случаи всякакви. И студентите с деца са зависими от родителите си.
Аз пък имам познати мъж и жена. Тя беше на 17, той на 19, когато им се родиха тризначки, 3 прекрасни момиченца.
Всички ги подкрепиха, майки, бащи, баби, дядовци, та и съседи. Изгледаха ги. Девойките вече са на 24 г., две от тях родиха наскоро. Лесно, трудно, няма значение. Кой си е поживял, кой не е, въпрос на лично решение.
Сега възможностите за образование са много повече. При навършени 16 години можеш да минеш на индивидуално обучение, не ходиш на училище, а се явяваш на изпити. Само желание да има и подкрепа от двете семейства. А и не всички сме висшисти в тази държава и в този живот. И без завършен университет можеш да постигнеш целите си. 
А колко семейства чакат за осиновяване. Хора, които ще отгледат и обичат безкрайно много едно дете, което се е появило на този свят от майка, която не може или не иска да се грижи за него. Или пък го иска, но няма подкрепа от семейството си и от бащата. 

# 82
  • София
  • Мнения: 5 246
mellanyy- това е нещо, което ти трябва да си решиш. Истината е, че да убиеш плода си ще е нещо, което ще ти остане за винаги. Ако имаш подкрепата на приятели си- ще успеете да се справите.Малка си- да, но ще си поемеш просто по-рано призванието на жените да са майки.

# 83
  • Мнения: 14
Решението ми е,да родя.
Изсипаха се доста негативни коментари,а моята дилема приключи вече.
Детето си мое,гаджето и решението също.Поговорих с приятелят ми и двамата,сме наясно и искаме да родя.Довечера аз ще говоря с моите,той с неговите родители.А вече какво ще става и къде ще живеем зависи от тях  Peace
Все пак,благодаря за всички съвети и отделеното време  bouquet

# 84
  • Мнения: 22 036
Ако сте решили и сте обмислили всички + и  -, ви желая подкрепата на родителите ви, защото ще ви е нужна.

# 85
  • Мнения: 1 701
Решението ми е,да родя.

Довечера аз ще говоря с моите,той с неговите родители.А вече какво ще става и къде ще живеем зависи от тях  Peace

Поздравявам Ви за решението, това е най-правилното!
Родителите ви ще ви подкрепят със сигурност,
а живот и здраве като се роди малкото човече, няма по-скъпо нещо от внучето!!!
Да сте живи и здрави и лека бременност!

# 86
  • Бургас
  • Мнения: 1 095
Успех, мило момиче! Всичко ще е наред Simple Smile

# 87
  • София
  • Мнения: 5 246
Много се радвам за теб! Наистина ти желая да си силна, спокойна, уверена! Да имаш едно прекрасно здраво детенце! Всичко друго се подрежда! Успех с разговора с родителите ти! Вярвам, че ще постъпят мъдро и ще те подкрепят, ще бъдат до теб и ще бъдете едно голямо щастливо семейство!

# 88
  • София
  • Мнения: 10 825
Въпреки грубоватия изказ на Янечек, смятам че е напълно права.

Ооо, ти взе решение. Добре. Дано получите и подкрепата на родителите си. Пожелавам ви успех!

# 89
  • Мнения: 11 743
Сега като мисля и се сещам за още такива случаи, но няма смисъл да ги изреждам. Трудностите и проблемите идват от недобре настроени хора. Ако близките ги подкрепят, нищо особено няма. И няма да е сестра на детето, майка ще му е. 30-годишните, които не могат да си позволят да изпуснат кариерата и на 4-я месе се връщат на работа, като бебето го поема баба и/или детегледачка сестри ли са на децата си? А тези, дето ги изпращат на 300км при родителите си, за да им ги гледат за по 6--8 месеца- година, те сестри ли са на децата си? Знам, че тук няма такива, но сигурно познавате.

Общи условия

Активация на акаунт