Да родиш на 16

Ами аз имам дъщеря и никое чекнене няма да е достатъчно грубо пред това, което планирам да 'и рекна, като му дойде време. Жалостивост към откровената тъпотията нямам и дъщеря ми ще го разбере в даден момент. 

Много се изказа,ама само да се види кой по-по-най е,майче.. За мен няма смисъл,девойката не пише дори.. Родителите за различни,тя моята майка беше в шок че бях на 22 и забременях.. Нейните пък може да са окей,знае ли човек.. Варианта според мен,без да съм черногледа-след 10години не ги виждам окей-примерно.. То ние дето 23 и 30 години станхме родители..не знаехме точно какво е да си родител,да не кажа +стреса+хормоните+депресията ми+ отговорността + промяната на живота на 360 градуса.. Като че ли чак сега 9месеца по-късно-сме окей.. Не че не сме се грижили за малкия,за между нас говоря.. Ама ако бях на 16 сигурно щях да откача с оня си акъл.. Аз като се замисля бях още девствена на 16... И наистина тези ученическите години ми бяха най-лежерни,забавни,невинни.. Сега вече етапа си е друг.. То ясно,че всяко начало е трудно,ама то това не е и начало.. Те мечти нямат още дет се вика..

Викаш, без да питаш майката, взимаш еднолично решение за бъдещето на детето растящо в утробата й.

Сега ми стана ясно как е излетяло онова новородено в Перник от седмия етаж. Ми тя, бабата, просто искала да помогне жената, да не си съсипе живота щерката.

Хубаво е, че има такива оправни жени в днешно време. С дружни усилия ще вкарате в правия път всички.

Мелани, против раждането на тази възраст съм. Мааалко по-добра би била ситуацията, ако момчето до теб беше по-зряло, изучено и с професия. И ако връзката ви беше по-продължителна.

Няма да повтарям казаното от другите, но бих ти дала няколко съвета: 1/ За момента сте решили, че искате бебето. Добре, но честно си признайте защо го искате. Страх те е от аборта като манипулация? Страх те е от последствията? Приемаш аборта като убийство? Виждаш бъдещето си преди всичко като родител и искаш голямо семейство ? Обичаш  да се занимаваш с малки деца /имаш или нямаш опит с такива/?Искате да бъдете млади родители? Вярваш, че си упорита и каквото и да ти струва, ще постигнеш целите си? Продължи списъка....важното е да не плувате в розови мечти, а да сте наясно със себе си.
2/Отчетете какво искате да преживеете и постигнете....примерно през следващите 5 г. ако го нямаше детето.  А  след още 5 г.? Сега - от какво сте готови да се откажете напълно? Или да отложите във времето? А това, което остане - как ще успеете да осъществите с бебето?
3/Готови ли сте /и до каква степен/ да поставите детето на на първо място? Прегледайте някоя книжка, за да видите какво реално се очаква от вас поне през първата година. Ще съумеете ли да го обичате въпреки недоспиването, болестите, притесненията.
4/Представете си семейния живот през следващите 5 г. /И да, трябва да имаш едно на ум, че е възможно да не сте заедно с бащата/. Би ли се чувствала добре в неговото семейство? А той в твоето? Ще успеете ли да запазите добри отношения с възрастните, които ще ви дават акъл, ще се намесват, ще ви изместват от родителските ви функции? Ще оцелее ли вашата връзка?

Звуча твърде рационално, но такова решение не трябва да се взема само под напора на чувствата.

5/Горното се отнася и за родителите ви. Така че,  независимо как ще протекат първите разговори - дайте им време и те да обмислят спокойно решението си. Дори и първо да кажат "да, подкрепяме ви", трябва да могат по-спокойно да преценят възможностите си /професионални ангажименти, финансово състояние на семейството, здравословно състояние, наличието на други зависими - деца, възрастни родители, състоянието на съпружеските  им отношения, емоционална изхабеност, плановете за бъдещето, които са правили и др./.

Накратко  - побързайте с разговорите, не решавайте само със сърцата си и на "гореща глава". Успех да вземете най-доброто за вас решение и да не съжалявате за него!

То още има време да ти сервира новината, нищо че е на 18.  тогава пак ще е все още зависима, ако таткото си бие шута. Да, може да отиде да направи аборт без да знаеш, но може и да ти каже. Кое ще е по-различното, бременността си е бременност, неподготвеността си е неподготвеност. Едва ли на 18 или 29 ще може да се издържа сама с детето. Това са си житейски неща, които се случват на всяка възраст, независимо какво казва логиката, доброто възпитание, принципите и всякакви шитни.

На 18 не, но на 29 сигурно ще може.
Ти ги смяташ за еднакво ли?
И ето, че и ти дойде до моето мнение, че ако таткото си бие шута, щото той хич не е мислил да става татко, тя няма да може да се издържа сама.
Затова според мен, една жена трябва да ражда, когато може сама да се издържа.

Казвам, че в живота никога не се знае и всяка дъщеря може да се окаже в същата ситуация, независимо на колко години е. Само че на 29 може да е с мъж насилник, примерно, или свекър и свекърва да не я понасят, а тя да се окаже бременна. Сценарии колкото искаш, които могат да доведат до сепланирана бременност.

Ами да де, същото казвам и аз.
Но когато е планирана бременността не е същото.
Защото вече си подготвена с всички ресурси.

повечето бременности не са планирани, а милиони деца се раждат от непланирани бременности, нищо чудно и половината форум така да е роден. Планирана, та планирана, ресурси, та ресурси! И като се окаже непланирана ко прайм? Аборт, че по0лесно, така ли? За да не разваля плановете. А после рев, когато плановете се окажат провалени или каква сме я планирали, а тя каква излезе.

Темата ме подтикна да говоря с мъжа ми тази вечер.
След дългия ни разговор много се успокоих, честно казано.
И ми олекна на душата. Защото в такава ситуация е важно кой от родителите на коя страна ще застане. Каква позиция ще заеме. И доколко ще позволи на чувствата и емоциите да вземат връх.

Имаме син на 13 години. И си поговорихме как бихме реагирали в сходна ситуация.
Той и приятелката му да застанат на прага, млади, зелени и решили да запазят бебето, което са направили.

Според мен темата НЕ е пързалка.
И аз чакам авторката да се включи отново.
Но ако тази вечер наистина провежда разговор с родителите си, едва ли ще й е до писане в бг-мамма след това.
Търпение до утре, другиден, тя ще се появи пак.


Шарки, напротив    Отворих и разгледах внимателно подадената от него информация, вкл. и Таблица 5. С БгТатко81 дори разменихме реплики, бих казала уважителни, и мисля, че не само се разбрахме, но и стигнахме до единно мнение относно медицинските фактори и възможни рискове. Само че в живота не всичко е статистика и данни. Особено когато става дума за нашите деца, тяхното бъдеще, здраве и поколение, нали така?

Авторката не пише, това не е на добре.

Едва ли, това е била мечтата на родителите и за дъщеря им.

Тук съм,както обещах.
А решението ми да родя не се е променило.Разговор имаше,но не с моите,а с неговите родители.
Утре двете семейства ще говорят помежду си.Помолихме ги и те да присъстват,когато ив съобщим новината,така ще ми е  по-спокойно.Защото аз амиии не събрах смелост да им кажа  
Да мислех си,че ще ми е лесно,ама като се прибрах вкъщи и просто не можах  
Но,приятелят ми не се отметна и говори с родителите си.Извика ме и мен,след като вече беше поотминала бурята в тях.Реагирали са напълно естествено,викали са му,обвинявали.Майка му ме дръпна в друга стая,като се опита сякаш и на мен да вмени вина,че не съм си искала едва ли не презерватива.Каза ми,че от нея мога да очаквам рамо,на което да се облегна,каза ми и че е ще е по-хубаво ако абортирам,тъй като и двамата не сме били узрели за дете,общо взето всичко,което вие изсипахте тук и тя ми го каза.Но и вметна,че решението си е наше,а синът и пълнолетен и сам може да прецени какво иска.И както ви казах,подкрепа от тях мога да очаквам.
А аз със сигурност ще родя,това решение вече е взето и да готови смее да го обичаме това бебе,каквото и да стане занапред.Това че не е планувано и е ''грешка'' не означава,че няма да бъде обичано  и обгрижвано.

Напротив, съвсем резонно и очаквано е.
Може тази вечер и нощ изобщо да не си легне.
Възможно е да говорят, мислят, обсъждат, карат се и до зори с нейните родители.

Ситуацията е форс-мажорна. Може за родителите й да дойде като гръм от ясно небе дори.
Което ще е жалко предвид факта, че ходи с момчето от година. И че е на 16.
И би трябвало наистина да са я информирали за пазене, рискове и т.н. И да са нащрек.
Но след дъжд качулка няма смисъл. Едва ли ще смелят лесно новата информация от нея.

А! Мелани, писали сме заедно. Благодаря, че писа! И късмет на утрешния разговор! Ето, единият вече е факт. Сега и твоите родители ще научат. Не ти е лесно. Но ще се справите. Кураж и успех от мен!

Няма ли сме помощ,защото не сме я търси ли.Щом сме решили да имаме дете е редно ние да си го гледаме,а не бабите.А забавленията не са само окадени дискотеки.От къде знаеш че и аз като теб съм си падала по дискотеките?С появата на едно дете преоритетите ти стават други.