каквото и да си говорим, ако нещата се направят както трябва, въпреки фалстарта, младите се съберат и поне положат усилия да се справят, имат шансове. Не точно младите от темата, защото за мен тя си е пързалка. Хората се познават що за стока са в трудните моменти, иначе за аху-иху всеки знае да е добър.
- Публикувана: 29 авг. 2017, 22:42 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2017, 17:01 ч.
Да родиш на 16
Ако аз съм "свекървата" и въпреки нежеланието ми бебето се пръкне, ще участвам наравно с другата баба в отглеждането и няма да има такова нещо "не ти го даваме". Като нищо даже ще го взема аз като Главната баба (шега е това, заради реплика в свекървенската тема 
).
).Обяснявам си го, че майките на момчета повече обичат момчетата си, следователно и децата им.
Докато майките на момичета си обичат дъщерите, но я няма тази силна привързаност каквато има между майка и син, та от там и не са толкова привързани към внучетата си.
Не случайно на време момичето е отивало в дома на момчето и е наричало свекървата си "майко"
Това е мое мнение базирано на мои лични наблюдения и може да не е меродавно.
каквото и да си говорим, ако нещата се направят както трябва, въпреки фалстарта, младите се съберат и поне положат усилия да се справят, имат шансове. Не точно младите от темата, защото за мен тя си е пързалка. Хората се познават що за стока са в трудните моменти, иначе за аху-иху всеки знае да е добър.
Бащата,ако беше сериозен,а не за иху-аху,нямаше да откаже да даде едни 5 лева за презервативи. Не струват милиони все пак.
Няма нищо обидно в ДНК тест. Това си е доказателство за бащинство и законов аргумент и бащата да поеме своята част от родителството. Съзряването трябва да се случва и за двамата правили бебока. А това се случва с поемане на отговорности в живота. Всеки може да се прави на ударен, сърдит, обиден, горд, но реалността си е реалност. Бебето трябва да е отговорност и на двете страни.
Всички говорят само за момичето, защото то ще износи бебето и се очаква то и неговите роднини да поемат изцяло отговорност за детето. За мен това е изцяло сбъркано. Никой не говори за бащата. Че откъде-накъде той трябва да се спаси от ситуацията и защо това се допуска? Можело той или неговите родители да абдикират, но момичето било длъжно еди какво си? И защо?
Всички говорят само за момичето, защото то ще износи бебето и се очаква то и неговите роднини да поемат изцяло отговорност за детето. За мен това е изцяло сбъркано. Никой не говори за бащата.
Че откъде-накъде той трябва да се спаси от ситуацията и защо това се допуска? Можело той или неговите родители да абдикират, но момичето било длъжно еди какво си? И защо?
Освен несериозен, така описаният баща, е глупав и разглезен и аз лично не бих искала дъщяря ми да омърси детеродните с органи с гнусните му гени, та бих я убедила, че аборт е много по-добре в нейния случай. Защо да ражда дете от подобен ненадежден тип, който след години ще мрази?
Ако аз съм "свекървата" и въпреки нежеланието ми бебето се пръкне, ще участвам наравно с другата баба в отглеждането и няма да има такова нещо "не ти го даваме". Като нищо даже ще го взема аз като Главната баба (шега е това, заради реплика в свекървенската тема ).
).Обяснявам си го, че майките на момчета повече обичат момчетата си, следователно и децата им.
Докато майките на момичета си обичат дъщерите, но я няма тази силна привързаност каквато има между майка и син, та от там и не са толкова привързани към внучетата си.
Не случайно на време момичето е отивало в дома на момчето и е наричало свекървата си "майко"
Това е мое мнение базирано на мои лични наблюдения и може да не е меродавно.
Basila,жените винаги сме имали повече отговорности като родители,защото точно ние сме хората,които носим тези деца. Една майка винаги ще си обича детето,винаги ще му помага и ще го гледа,ако ще и на 16 да е. Това е майката природа.Проблемът е друг. Той е по-голям от нея и знае какво следва,ако стане нещо подобно. На 18 години да отказва презервативи и да се прави на много знаещ за неща,които собствените му родители не са го научили,не е правилно. Авторката се е подвела и станала белята,но идва едно НО - бащата си направил кефа и готово. Следователно авторката да минава девет месеца през мъките,болките,прегледите и прочие за нещо,което можеше да не става,ако бащата беше сериозен към нея,а съм сто процента сигурна,че знае как авторката иска да завърши и да учи. Безотговорността на бащата е по-притеснителна в този случай.
.....Безотговорността на бащата е по-притеснителна в този случай.
И двамата може да са безотговорни, но може и да не са. Може пък да се справят. Момчето не се е отметнало, изявило е желание... поне засега. Това си е лъч надежда.
Ако аз съм "свекървата" и въпреки нежеланието ми бебето се пръкне, ще участвам наравно с другата баба в отглеждането и няма да има такова нещо "не ти го даваме". Като нищо даже ще го взема аз като Главната баба (шега е това, заради реплика в свекървенската тема ).
).Ти преди няколко страници, не каза ли, че ще гледаш детето, само ако майката се откаже от него и ти го повери?
Ами да, после ние с теб сме виновни, че те имат раздвоение на личността.
Андариел, спри се вече. Излагаш се. Не знам какво ти става, но се държиш крайно неуравновесено. Язък ти за тоновете учебници по неврология, които се прочела. Контролирай си малко реакциите.
Да събера ли всички обиди и квалификации към мен? Доста грозно стана.
А от родено вече дете не се отказвам и ще си изисквам време с него, по закон на бабата се полага такова нещо, не една и две баби, които са си изискали чрез съд срещи с внуците, познавам.
Да се самоцитирам, в случай че още някой се чуди какво точно съм казала. Написаното си седи, а кой как пречува думите ми, не е моя работа и е отгварям за това.
Обяснявам си го, че майките на момчета повече обичат момчетата си, следователно и децата им.
Докато майките на момичета си обичат дъщерите, но я няма тази силна привързаност каквато има между майка и син, та от там и не са толкова привързани към внучетата си.
Докато майките на момичета си обичат дъщерите, но я няма тази силна привързаност каквато има между майка и син, та от там и не са толкова привързани към внучетата си.
А от родено вече дете не се отказвам и ще си изисквам време с него, по закон на бабата се полага такова нещо, не една и две баби, които са си изискали чрез съд срещи с внуците, познавам.
Да се самоцитирам, в случай че още някой се чуди какво точно съм казала. Написаното си седи, а кой как пречува думите ми, не е моя работа и е отгварям за това.
Сега ще намеря и другия цитат, той също си седи, предполагам.
Първо:
Защо я надъхвате, че решението си е изцяло нейно, когато това изобщо не е така? По закон няма право да вземе това решение самостоятелно, така че в крайна сметка ще направи, каквото кажат родителите ѝ. Ако аз имах дъщеря на 16, която ми цъфне бременна, няма да роди на 16, много съжалявам, ама и да реве, и да не реве, няма да роди.
Моят съвет е като на НСЧ - час по скоро признай на майка си, защото каквато и да е първоначалната реакция, ще те подкрепи и ще ти помогне да преминеш през това, изобщо няма да те изгони, това са глупости, родени от въображението ти, което си търси повече драма.
Изобщо не леж на кълката, че родителите на гаджето ще те приемат, това няма да стане и ти го казвам като майка на тийн, който отскоро мъкне гаджета и ако някое ми се появи бременно и "изгонено" от родителите си, ни най-малко няма да го взема под крилото си за отглеждане, ами ще се обядя на родителите му.
Опичай си акъла и не си мисли, че 18-годишният е много надежден.
Моят съвет е като на НСЧ - час по скоро признай на майка си, защото каквато и да е първоначалната реакция, ще те подкрепи и ще ти помогне да преминеш през това, изобщо няма да те изгони, това са глупости, родени от въображението ти, което си търси повече драма.
Изобщо не леж на кълката, че родителите на гаджето ще те приемат, това няма да стане и ти го казвам като майка на тийн, който отскоро мъкне гаджета и ако някое ми се появи бременно и "изгонено" от родителите си, ни най-малко няма да го взема под крилото си за отглеждане, ами ще се обядя на родителите му.
Опичай си акъла и не си мисли, че 18-годишният е много надежден.
второ:
Аз лично също не бих изгонила детето си, ако реши да задържи бебето. Ами, ако накарам детето да направи аборт и никога след това не може да има дете? Един аборт и в по-късна възраст нанася удар срещу психиката, на тази възраст също няма да е лесно.
Ами ако го накараш да роди на 16, когато още си кичи розови сърчица по огледалото и си подрежда плюшените играчки по големина, и като цяло не знае къде се намира? По-лесно ще понесе травмата от аборта, и психолози има за тази работа ако родителите не се справят, отколкото живота с бебето, това е повече от ясно. Днес абортите не се правят по мазетата със закривена тел, така че шансът да не може да има деца заради аборта, е много, много малък.
трето:
Съветите към момичето са да каже на майка си, а не да направи аборт. Само казвам, че ако аз бях на мястото на майката, няма да оставя 16-годишната си дъщеря да роди, а ако съм на мястото на майката на момчето, няма да я прибера на отглеждане, ами по най-бързия начин ще се свържа с нейните родители. Да го има предвид, защото май си въобразява, че бебето ѝ осигурява билет към романтичен живот при заможните свекърви и 18-годишния им син, на когото всичко му е позволено, откъдето си вади грешен извод, че ще му позволят да си доведе и непълнолетната бременна булка, пък те нали са либерални - ще плеснат с ръце и ще я прегърнат, че и ще ѝ осигурят финансова издръжка покрай тази на бебето. Не стават тъй тези неща, ще я наритат като мръсно куче, а на 18-годишния ще плеснат два шамара и ще му забранят да се вижда с нея ако иска да разчита и занапред на тяхната помощ, така че пак ще опре до собствените си родители.
четвърто:
Чакай малко, на 18 си пълнолетен и майка ти не може да те заведе насила да абортираш! А иначе е много лесно за всичко майката да е виновна ако животът ти се окаже скапан - ако те е завела да направиш аборт - "заради тб сега не мога да имам деца", а ако я накара да роди - "защо не ми плесна един шамар и не ме накара да направя аборт, заради теб с детето мизерствам и трябва да прося креватче и маратонки в bg-mamma". A никоя няма да се обвини, че се е е@@ла, когато не е имала намерение да забременява! Все майките са виновни.
Иначе хипотетично, ако синът ми домъкне бременно девойче, което се е запънало, че ще ражда, ще приема да се грижа за бебето ако (не знам има ли такова нещо, уредено законово) аз бъда настойник на детето до пълнолетието му, но няма да стане да гледам и майката, дето ще чака да ѝ пускам пари, пък тя да си играе на майки и деца! Или ми дава бебето на мен, а тя се заема с живота си, от гледане не деца не ме е страх, нито ми е трудно, нито ми е противно, нито ме е страх, или си хваща бременния корем и кръгом към собствената си майка да се оправят двете. А сина си бих опердашила здравата най-напред, ако и да е две глави над мен.
Иначе хипотетично, ако синът ми домъкне бременно девойче, което се е запънало, че ще ражда, ще приема да се грижа за бебето ако (не знам има ли такова нещо, уредено законово) аз бъда настойник на детето до пълнолетието му, но няма да стане да гледам и майката, дето ще чака да ѝ пускам пари, пък тя да си играе на майки и деца! Или ми дава бебето на мен, а тя се заема с живота си, от гледане не деца не ме е страх, нито ми е трудно, нито ми е противно, нито ме е страх, или си хваща бременния корем и кръгом към собствената си майка да се оправят двете. А сина си бих опердашила здравата най-напред, ако и да е две глави над мен.
Стига толкова.
Обяснявам си го, че майките на момчета повече обичат момчетата си, следователно и децата им.
Докато майките на момичета си обичат дъщерите, но я няма тази силна привързаност каквато има между майка и син, та от там и не са толкова привързани към внучетата си.
Докато майките на момичета си обичат дъщерите, но я няма тази силна привързаност каквато има между майка и син, та от там и не са толкова привързани към внучетата си.
И връзката им към съпругът ми е абсолютно еднаква, както и неговата любов към тях.
Дева, какъв ти е проблемът? точно, защото съм си изчела качествено учебниците, все още ти търпя истеричните изблици и обидите - както се казва в Библията -не ги съдете, те не знаят какво говорят. Ако имаш нещо да коментираш, коментирай по същество.
За какво е ДНК на човек, който знае, че бебето е негово? Един баща спокойно може да се впише в акта за раждане и след раждането, ако иска и ако не са женени, май беше нужно само да отидат с майката или някаква декларация. ДНК е нужна, ако се цигани за бащинството или не иска да плаща издръжка, заявявайки, че бебето не е негово. В нормално положение на никого не му трябва ДНК и в този смисъл е обидно - все едно в лицето му казват на момичето, че е изневерявало, меко казано, да не казвам какво е посланието в действителност. Какво може да се очаква от отношения, в които бащата иска ДНК от майката?
За какво е ДНК на човек, който знае, че бебето е негово? Един баща спокойно може да се впише в акта за раждане и след раждането, ако иска и ако не са женени, май беше нужно само да отидат с майката или някаква декларация. ДНК е нужна, ако се цигани за бащинството или не иска да плаща издръжка, заявявайки, че бебето не е негово. В нормално положение на никого не му трябва ДНК и в този смисъл е обидно - все едно в лицето му казват на момичето, че е изневерявало, меко казано, да не казвам какво е посланието в действителност. Какво може да се очаква от отношения, в които бащата иска ДНК от майката?