Който не иска да чете и пише за статистиката, може, ако иска, да отговори на другия ми въпрос от онази тема - на каква възраст ще каже на дъщеря си "знам, че няма да е леко, но недей да правиш аборт, по-добре за теб е да запазиш детето" и на каква възраст ще й каже "знам, че няма да е леко, но според мен за теб и за детето е по-добре да направиш аборт". Кой после ще гледа детето не се пита в заданието, приемаме най-добрия вариант
Почваме от 12г., защото средната възраст на менархето е 13 и веднага 20% не е халосни патрони, т.е. възможно е да се случи. Малко вероятно, но възможно. Не само при циганите. Получих само един отговор на този въпрос, който беше, че 13 е твърде рано (много тесен ханшът, секциото не е вариант), 16 е ОК, за 14/15 не стана ясно.
Кога е ОК за 13 годишната да роди (ако е станала белята), кога за 14 годишната, кога за 15 годишната и т.н. до 18 примерно или до колкото искате, защото за съвет говорим - и пълнолетните понякога искат такъв. 
Който не иска да чете и пише за статистиката, може, ако иска, да отговори на другия ми въпрос от онази тема - на каква възраст ще каже на дъщеря си "знам, че няма да е леко, но недей да правиш аборт, по-добре за теб е да запазиш детето" и на каква възраст ще й каже "знам, че няма да е леко, но според мен за теб и за детето е по-добре да направиш аборт". Кой после ще гледа детето не се пита в заданието, приемаме най-добрия вариант
Почваме от 12г., защото средната възраст на менархето е 13 и веднага 20% не е халосни патрони, т.е. възможно е да се случи. Малко вероятно, но възможно. Не само при циганите. Получих само един отговор на този въпрос, който беше, че 13 е твърде рано (много тесен ханшът, секциото не е вариант), 16 е ОК, за 14/15 не стана ясно.
Кога е ОК за 13 годишната да роди (ако е станала белята), кога за 14 годишната, кога за 15 годишната и т.н. до 18 примерно или до колкото искате, защото за съвет говорим - и пълнолетните понякога искат такъв.
Задал съм диапазона на фертилност (менахрето е свързано с долната граница, менопаузата с горната) - 12 до 50 години. Въпросът е какво човек би посъветвал детето си за аборт, за раждане и за брак на различна възраст, независимо каква е тя. Малко като тема "да родиш на 16", но вместо "да родиш на 16" се пита "да родиш на 12-50". Аз лично при равни други условия, бих препоръчал на дъщеря си да не запазва непланирано дете докато е ученичка, студентка и преди да е достатъчно самостоятелна (да живее самостоятелно с партньора си, за предпочитане вече да работи на трудов договор или някакъв достатъчно добре разработен фриланс). Възрастта, в която това обикновено се случва, по мои наблюдения е 22-23-24-25г. в зависимост от това какво учи човек. Отделно от това бих я посъветвал да не планира дете преди да е живяла с човека, от когото го иска, поне 2-3 години и е сигурна, че с този човек иска да бъде много по-дълго от това (т.е. той не е някакъв компромис). Бих й обяснил, че няма някакви особено големи рискове да роди за пръв път до 35г. и че чисто медицинските рискове да роди на 17 или 18 са в голям смисъл сходни с тези на 36 примерно, докато социалните аспекти на отглеждането на деца на 17 са много по-различни отколкото на 36. На 36 дори самотна майка да си ги гледа (едно бивше гадже така си планира и направи деца, защото искаше, и изглежда си ги гледа сама с майка си и други роднини) пак е съзнателно решение, което е премисляно дълги години. Та това питах как е за другите хора и защо е така - дали защото са чели някаква тема с 1000 мнения в бг-мама където всеки е казвал разни работи и никой не е посочил пукнат източник за каквото и да било, или защото примерно са чели статия, статистика за рискове или са се консултирали с някого, който е чел


(шегувам се за последното). Но ако се е стигнало до вариант да иска да роди, ще я подкрепяме колкото можем, при необходимост ще отглеждаме ние бебето. Няма да си дадем живота за младите обаче (примерно да търпим някой побойник наркоман на 20 в домакинството си, само защото щерката си е паднала по "лошото момче). При вариант в който дъщеря ни (и/или партньорът ѝ) проявява недопустимо отношение или престъпна небрежност към отглеждането на детето (дадоха се достатъчно такива примери в другата тема), ще й отнемем родителските права по съдебен ред, ако е необходимо, и ще го гледаме ние, едно бебе не е виновно с нищо. Това при най-най-най лош сценарий и обсъждам изобщо такъв сценарий, само защото личното (е, подкрепено е и от научни източници) ми убеждение е, че характерът на човек е в голяма степен вроден и възпитанието и усилията на родителите имат по-малко влияние отколкото уникалната генетична комбинация, която се получава и неконтролируемото влияние от средата. Плюс всеки е инат и упорит, и греши като е млад... Естествено съпругата ми ще има поне толкова думата и в съветите и в решенията ни (ако са нужни такива), колкото аз.
Препоръчани теми