На каква възраст е най-добре да се сключи брак и да се роди дете

И аз се учудвам на същото.
Някой пак ще пише курсова работа/репортаж по форумски истории


Иначе по темата може много да се каже и в много теми се е изказвало вече. Една анкета би свършила по-добра и бърза работа ако ще боравим само с данни.

Получихме нагледен пример за разликата между рационалното  и емоционалното мислене (второто дали изобщо е такова).

Имам такъв познат, ужас.Ако ми е мъж ще го убия с лопатата.Дори и за ПМС съвет ще ти даде.

Здравейте, благодаря Ви за интересната и поучителна история! Въпреки че не бих си позволил да давам оценки, все пак ми се струва, че сте направили по-скоро правилни избори за Вас самата. Как щяхте да живеете в страна като САЩ ако на 20 или на 25 бяхте родили от неподходящ човек, който да Ви изостави? Това да срещнеш подходящ партньор не е въпрос на избор, но това дали да родиш от него определено е. Също не знам дали щяхте да живеете по-добре в България - предполагам, че сте имали основателни причини да емигрирате на 19.

Исках да коментирам САЩ накратко, понеже имаме близки там и нееднократно като сме обмисляли емигриране се е обсъждал САЩ като вариант. Както казвате в САЩ практически няма майчинство, но и daycare (яслените/градинските) услуги са доста особени, чувал съм че на места се смесват деца от всякакви възрасти и изобщо това, че от 3 месеца имало daycare изглежда не помага особено и не е добър вариант. Това, което знам, че масово се прави в САЩ, е че някой (обикновено баба или майка) си напуска трайно работата, за да гледа детето. Т.е. това, което обсъждаме като варианти за България - майчинство 1 или 2 години, после връщане на същата работа (по закон мястото тук се пази) и т.н. - това за САЩ просто не е вариант. Не знам как е най-добре да са нещата като последователност там, сигурен съм, че Вие сте избрали добър вариант за себе си и искрено се радвам, че имате свестен приятел, наистина сте млада и имате още много време за деца (таблицата...). В допълнение, колкото и труден да е животът в щатите (а знам, че е много, много, много труден), то поне сега ще имате повече шансове да ползвате добрите му страни като високо ниво на здравната помощ за хората с добър здравен план и прекрасно висше образование за тези, които могат да си го позволят и да се преборят за него. От това, което съм видял, САЩ са доста сурова страна за най-бедните и в известен смисъл за средната класа и много добра страна за горна-средна класа и за богатите. Щом сте направили избора да живеете точно там, определено си струват усилията човек да се изкачи колкото се може по-високо в социалната йерархия чрез учене и работа, за да има полза от хубавите страни на американския живот, ако не за себе си, то поне за децата си. Успех Ви желая!  

Нещата не се случват точно така Затова се нарича "семейно планиране". Защото планираш. Дългосрочно. Не се събуждаш един ден на 35 и не си казваш "оле, ужас, нямам партньор, ми дай да се метна на първия срещнат, че до 37 да имам дете". Тоест, ти може да се събудиш и да си го кажеш, ама това не влиза в категория "семейно планиране". И наистина, нека не си правим вятър на устата с реплики като "не можеш да планираш всичко, всичко става, Господ/съдбата много обичат да ни правят плановете за смях". Не може да се планира всичко (примери се дадоха), но това не е извинение да не се планира нищо. Говоря за планиране, не за голи искания/желания/идеали за бъдещето. Не ме разбирайте погрешно - който иска, да планира, който не иска - да не го прави, не проповядвам правилност на едното или другото. Просто казвам, че нежеланието да се планира не е основание да се твърди, че е невъзможно.
Не е към теб, Кукумицка, само използвах поста ти за отправна точка и говоря в 2л.ед.ч от удобство:
Ако имаш идея, подкрепена от статистики, примерно, за това кога е добре да се случат определени неща, можеш да седнеш 5 години преди това и да помислиш как да го постигнеш. Цел е като всяка друга - може да се раздроби на съставни части, по-малки цели, и да се измисли план на действие за тях, които ако не гарантират 100% успех, то поне значително увеличават вероятността тези цели да се постигнат.
Но за това човек трябва да си зададе няколко трудни въпроса, да си отговори на тях и да признае, че има по-голяма роля в собствения си живот отколкото си мисли и да не се пуска просто по течението с идеята, че нещата ще се случат, когато им дойде времето. Малко некомфортен процес е.

За момента толкова. Прочетох целия първи пост (и първите 2 страници), очарована съм от идеята на темата, но определено не мисля, че ще се развие в предвидената посока.
Споделям изненадата на Амур и Контесата от типажа човек, пуснал темата, но не намирам за нужно да задълбавам. Има хора с нетипични или неочаквани интереси, харесват ми, не позволяват да ги категоризираш толкова лесно. Представям си колко е кошмарно това за хора, които обичат да го правят.

Няма универсална "подходяща възраст". Индивидуално си е. При някои е 24, при други- 34.

За мен, е грешно да се чака някаква възраст и някакво кариерно израстване, за да се огледаш за подходящия човек, пък да почнеш да го " изследваш", хвърляйки се на втора среща в живеене заедно, после години в напасване и най- накрая, препускане в гонитба на последния влак.

Случвало се е да прочета мнения на бг-таткото и в други теми, та посоката на темата ми е ясна - първо и най-важно е да кажем "Браво!" на него и жена му, че са сключили брак и родили на перфектната възраст според някоя от графиките, макар да са толкова различни, че трябва да си не съвсем наред, за да ги взимаш предвид и да ги прилагаш за своя случай и второ - да се опита да даде наклон на потребителките да не изказват мнения, които него го възмущават - като например да не се поощрява ранното раждане, че недай си Боже някоя госпожица ще прочете и ще се повлияе. През цялото време имам чувството, че човекът е объркал рейса, вози се в грешна според него посока, но настоява, че маршрутът трябва да се смени, защото той, разбирате ли, е благоволил да се качи на точно този рейс и затова той трябва да върви, накъдето каже той. Както казва леля ми: "Я, марш!".

Хахаха, Янечек, разсмя с кафето. Може и така да е, но на мен ми е симпатичен бг-татко. Но ми се струва, както и написах, че твърде сериозен, научен наклон търси тук. Аз лично пиша тук през житейския си опит. Не ми дреме коя графика какво показва като добре или не за моята възраст.
Демек – в темата няма съспенс и заради това няма да се развие.
Я да беше пуснал тема "жена ми ме бие" и да видим тогава активност.

Не знам какво му е сериозното, след като вади някакви стари изводи от 1995 и 2007 (които, между другото само, са доста различни) и още по-стари данни, с които се опитва да прави бъдещи прогнози и то за България, много е сериозно, няма що. Няма как с данни от 1995, събирани в САЩ, да направи прогноза за България за 2040г. За тези бъдещи изводи данните би трябвало да се събират сега и нищо чудно да се окаже, че точно тази група, в която попадат авторът и жена му, не са се представили особено добре като семейство и родители. Не можеш да имаш спокойствие и увереност, опирайки се нещо, което за теб не се отнася.

Мхм, същото му го казах и аз в началото – че всяка извадка и ситуация търпи развитие. Аз лично съм скептична към статистики. Особено касаещи чисто психологически аспекти като нагласа, готовност за раждане, брак.

Всичко му го казАхме, ама човекът се изживява като ментор и мисли, че само той може да чете графики. И ние ги четем, споко, но за разлика от него знаем, че стари изводи към бъдещи наблюдения не се прилагат. Те са си точно това - обобщени изводи, отнасящи се за миналото. Ако предостави прогнозни модели за бъдещето, подкрепящи желаната от него хпотеза, е друго нещо, само че такива той не е предоставил.

Янечек, посоката, в която се надявах да се развие темата, беше да видя някакви по-сериозни аргументи за позициите, които участничките в темата "да родиш на 16" защитаваха в хиляди мнения. Вие например там защитавахте позицията, че няма да оставите 16 годишна да роди (ако сте ѝ майка). Какви допълнителни "фактори" взехте предвид? Нали статистиките били безмислени и индивидуалният случай бил важен? Е, какво знаете за индивидуалния случай, освен че е момиче и е на 16, че така яростно защитавахте тази теза? При кой "индивидуален случай" на 16 ще защитавате обратната теза, че момичето трябва да роди бебето? Една друга активна участничка спомена безброй пъти как абортите водели до "вторичен стерилитет" (защото по дефиниция няма как да доведат до първичен), но не даде нито едно потвърждение на тезата си. А Вашият аргумент, че не водят, беше, че Вие сте правила такива, пък после сте имали деца.

Значи лошата статистика, която обобщава хиляди или десетки хиляди случаи не била релевантна по тези въпроси, защото а) е скучна б) много е сложна за форум в) не изследвала "индивидуалните фактори" и не била приложима към индивидуалния случай (което ама никак не е вярно, но да не задълбаваме), г) не е актуална, защото актуална статистика ще е излязла след 20 години и д) не е изследвана правилната популация, понеже нерде американка да ражда или да се жени, нерде българка. Но за сметка на това личният опит на потребител Янечек е медицински релевантен за всички хора (и жени, и мъже) обмислящи и/или обсъждащи вариант аборт и рисковете от него?

Надявах се в тази тема хората да отделят времето, което отделиха за да напишат и прочетат 1000 поста, да си аргументират с 2-3 линка позициите.

Но не, темата боде очите. Стандартно темите тук поне от последните седмици се развиват така:
1. Някой споделя свой проблем - обикновено момиче с кофти гадже или жена с кофти парнтьор/съпруг.
2. Първите мнения автоматично заклеймяват кофти гаджето или кофти партньора, обикновено се приема че е насилник - ако не физически, поне психически; ако не реализиран, то потенциален, който ще се превърне в реализиран. Паралелно с това се спретва един другарски съд, който разнищва споделилата - работи ли, колко печели, защо работи, а не си гледа децата, защо си гледа децата, а не работи, защо е родила толкова рано или защо все още не е родила, какво чака? Най-често се критикува, че все още е с този насилник, който в най-добрия случай е мухльо.
3. Когато (2) вече се изчерпа, се сформират 2 лагера - за и против абортите, за и против ранното раждане, за и против работещата мама, всъщност е без значение какви са лагерите, важното е да има повод да продължи някакъв спор, в който рядко се дават факти, ами по-често се прави опит да се подхлъзне събеседника.

Сегашната тема категорично не се вписва в този модел, защото аз съм направил всичко възможно да не се впише. Логичното нещо е или да се игнорира темата или да се направи опит да се следва модела на дискусия, който темата предлага. Но навикът е страшно нещо. Свикнали сме си с 1 до 3 и ни е по-лесно да смъкнем темата до това, отколкото да се опитаме да мислим малко извън обичайното.

И ето как си вървим по трите точки - понеже 1. - проблем нямам, трябва да ми бъде измислен такъв: много са ми дълги постовете; мъж съм, пък пиша в женски форум; откъде толкова време или откъде накъде интерес към тези теми; досаден съм; звуча като жена; вероятно съм незадоволен; натрапвам своите възгледи на останалите (които са изключително толерантни и никога не правят подобно нещо, или ако правят, то е ОК, защото са жени все пак).

След като се измисли проблем в 1., почва да се минава към 2., ето Вие вече се самонавихте какви проблеми имам, следва да ме разнищите както си му е ред.

Накрая като се изчерпа другарският съд за автора на темата (и в някакъв момент вероятно съпругата му, която все пак го е пуснала да се шляе по женски форуми и сигурно го е незадоволила и т.н.), остава да се формират лагерите - примерна тема за разнищване от 2 лагера: "за/против бгтатко" или "за/против мъжете да пишат в Семейни отношения".

Ще ме прощавате, но аз съм се качил на правилния рейс. Качил съм се на рейс, на който пише, че ходи към Сточна гара и за мен е логично да стигна до сточна гара. Това, че на средата на пътя другите пътници ме информират, че това всъщност не е рейс 120, който ходи до Сточна гара, а е рейс "семки и бонбонки", който ходи където си ще, може би до Зоопарка, но може би не, но във всеки случай този рейс не е за хора като мен и не мога да имам претенции къде ще ме заведе - е, не мисля, че това е някакъв мой проблем Ако рейсът все пак реши да ходи към "Семейни отношения" - ще се повозя още малко. Ако видя, че категорично е завил към крайна станция "Натискане на бутоните на бгтатко" или колелото "Семки и бонбонки, и семейни войни" - ще сляза Не е толкова сложно, колкото го изкарвате, нито има някаква драма в случая. 

Сериозни аргументи ти не представи, даде някакви стари данни и толкова. Отделно, че словоблудствата ти само звучат високопарно, но всъщност не казваш нищо друго освен "аз съм обиден на родителите си, че не са ме дали на детска градина и ще бъда по-добър родител пък!". Ами, добре, момче, всичко най-хубаво, дано да е така. Имаш нужда от специализирана помощ, мисля че даже във форума има психолог, който отговаря на въпроси, може направо към него да се обърнеш, за да ти обясни, че няма смисъл да се сърдиш на мама и върху тази сръдня да си въобразяваш, че ще изградиш нещо по-хубаво.

А, то имало някаква друга тема. Чудех се защо никак не ми се връза заглавието и статистиките "На каква възраст е най-добре да се сключи брак и да се роди" с разсъжденията за 13-годишните бременилки. При всички положения непълнолетието е далеч от идеалната възраст за женене и раждане на дете. Не би трябвало изобщо да влиза в рамката "най-добре" - на тази възраст и да стане забременяване, евентуалното гледане на дете и семейно съжителство е просто някакъв начин за справяне със ситуацията, но няма как да е съзнателен избор за най-добро решение.

Бамбина, все още ми изглежда смешно минимум 5 години предварително да си правиш план за семейство и деца. Българите по този повод имаме поговорки за Нероден Петко, за слагане на тигана, докато рибата е в морето и пр.