На каква възраст е най-добре да се сключи брак и да се роди дете

Ами, добре, Кукумицка. Това е твоят начин.
Аз пък го намирам за логично и нужно. Смятам, че българинът би се облагодетелствал от малко повече планиране. Далеч не става дума за Нероден петко т.е. да си измисляш несъществуващи проблеми предварително. Става въпрос да си улесниш пътя, което рядко става в последната минута; да съобразиш, че ако искаш бебе и ако искаш кошарката му да е в ъгъла, е добре да си намериш друго място за окачване на брадвата. Съответно - в дадената ситуация има обстоятелства и фактори, които биха помогнали, и тъй като някои от тях имат нужда от по-широка времева рамка, нямаш много избор и ако искаш да ги повлияеш, започваш малко по-отдалеч. Не всички брадви се преместват за минутка


Именно.
Идеално знаеш в кой форум се намираш и до какво ще доведе темата, разписал си го доста добре. И въпреки това се надяваш да се озовеш някъде другаде. Вятърните мелници, човече

Така се планира то, или по друг начин казано - сит на гладен не вярва. Тоест тези със сбъднатите планове не вярват на тези с несбъднатите, а го отдават единствено на лошо планиране.
Не казвам, че е само чист късмет, съвсем не, но със сигурност невъзможността да сбъднеш плановете не се дължи само на лошо изготвен план и мързел.

Отделно, че хората по природа не са склонни да планират стопроцентово, хладно точно тези неща. Пък нека е емоционално мислене.

Не толкова буквално. Никой на никого не трябва да вярва или да се доказва за нещо. И никой, тоест поне аз под "планиране" не разбирам да хвърля боба и да кажа точно как ще се развие ситуацията, а просто да се вземат някои решения, които е силно възможно да имат благоприятно влияние. Не ми се навлиза в примери, за да не разводнявам темата, но ако допускаш дадена генетична обремененост, свързана с раждането на деца и се сетиш да я изследваш по-раничко, а не точно в момента, в който си решил да имаш деца, има по-голям шанс да ти се получи планът в зададената времева рамка. Гаранции в този живот няма, така е, но има улесняващи живота обстоятелства. Само за това става въпрос, а не за някакво арогантно планиране тип "ще стане каквото аз кажа, пет пари не давам за късмет/шанс/съдба/Господ".
Друг пример, който е по-разбираем за родния манталитет: често из форума се среща мнението, че жената трябва да работи, защото никога не се знае какво ще стане и утре може да остане сама. Ами... Това не попада в категория Нероден Петко, нали? Пак е някакъв вид планиране, наричаме го със звучното "пари за черни дни". Ами да, не чакаш черните дни да дойдат, пък тогава да седнеш да се завайкаш. Улесняваш си живота предварително. И в случая това няма как да стане от днес за утре, а става от по-раничко.
Да, пак няма гаранция (тази стопроцентовост, за която говори Магдена), би било глупаво да се твърди.
Може оставените настрана пари да не стигнат. Може да се намеси зловеща болест, чието лечение струва майка си и баща си. Всичко може да стане, така е. Но в случай, че нещата се развият... средностатистически, да кажем, и става въпрос "просто" за развод или - не дай си, Боже - катастрофа с фатален край, тази предварителна застраховка помага и е по-добре да я има отколкото да я няма, нали?

Ситуацията на семейното планиране не е много по-различна - нищо че няма (директно) намесена крупна сума.

Напълно съгласна, надявам се никой да не е останал с това впечатление

Дотук съм напълно съгласна с мнението на Бамбина, струва ми се най-трезво и близко и до моя начин на мислене. Харесва ми и темата.

И вече конкретно по темата. Исках да отговоря по същество, но мисля, че зададените въпроси и подвъпроси на места си противоречат или се изключват. Пускам в скрит текст противоречия в моите очи.

Семейното планиране точно затова е такова, защото се почва отрано. За мен персонално е невъзможно да имам дете, което да нямам къде да гледам - да разчитам да живея цял живот под наем или да изплатя жилище след 20 години. Не го считам за честно спрямо детето. Или да не съм в състояние да му купувам маркови обувки (считам ги за важни, за да не си развали краката), или за да хапне пюренце от авокадо, ние да се лишаваме от нещо, щото авокадото е скъпо.

И такива мнения съм чела тук и ми става ужасно жал за тези хора. 
Ако искам да си го позволя финансово, тук детската градина трябва да я заявя още в 3я месец на бременността, за да имам място... Някои хора го заявяват още в първите седмици. Ако не го планирам, трябва да плащам за частна, която примерно ще ме затруднява сериозно финансово, няма да мога да дам на детето други неща в детството - да може да кара колело, да плува или да играе ренис (съвсем примерно), защото всичките тези неща струват пари също....
Разбира се, че е планиране, учудвам се, ако някой не планира финансово поне първите 5-7 години на детето си, докато стане ученик... Да кажем, че в динамичната среда, в която живеем, повече от това ми се вижда излишно.

Писали сме успоредно с Бамбинка - в семейното планиране тотално си става дума и за кинти, това е сред най-основните точки според мен.

Съжалявам, дълго стана.

За мен в основата на семейното планиране стои намирането на подходящ партньор и именно тук е невъзможността да се планира. Някой може да го намери на 20, друг на 25, а трети на 40. Оттам какви статистики и планиране.

Мисля, че си права, че за повечето хора, наличието на стабилен партньор е основно. Но ако го има партньора и се чудите дали и кога, идват според мен въпросите, за които писа Бамбина и после и аз.
Има ги и тези, които осиновяват, раждат от донор и т.н., пред тях обаче също стоят организационно-финансовите (и евентуално медицинските) въпроси, които имам предвид.

Така е. Когато има замесени чувства, хората често взимаме емоциални, а не разумни и рационални решения.

Например, имаш близък, на когото лекарите дават около 6 месеца живот, изпълнен с болка. Има възможност да живее още няколко месеца, но пак мъчително и непълноценно, ако се подложи на скъпи процедури, със скъпи лекарства и пр. Не е най-разумното да се набълбукат близките с кредити, които ще изплащат години, след като почине, за да му дадат още няколко месеца (примерно) живот, изпълнен с болка и страдание за него и близките, отделно с необходимост някой да си зареже собствения живот, за да се грижи за него, докато умре, но доста хора го правят, което за мен е разбираемо. Въпреки че най-разумното би било да го евтаназират веднага, за да не се мъчи и да не се харчат безсмислени средства, които ги няма.

Или си във връзка с някой и имаш основания да мислиш, че нещата няма да завършат с брак и деца (ако приемем, че това са ти плановете). Или пък по някакъв начин си узнал бъдещето и знаеш, че този човек ще те зареже след месец - два, три, година - две, три... и цялото това време, което пропиляваш с него, рационално погледнато, е загуба. Пак много хора биха избрали все пак да са с човека, докато могат и дори, ако по някакъв начин им се отдаде да си повторят тази част от живота (което става само по филмите и книгите), пак биха постъпили така.

Малко хора постъпват толкова хладно и разумно, когато има чувства. Остават си на потъващия кораб до края повечето. Ако няма чувства, е лесно, но пък е тъжно.

Това би била едната отправна точка за нещата, които мога да кажа за намирането на подходящ партньор. Другата е в спиритуална (?!) посока. Абе, с две думи - за да го срещнеш тоя човек, трябва да си отворен за него - ментално готов и физически (свободен, необвързан).
Ще се спра, защото може да стане мътна и кървава и е много далеч от темата, но като цяло - срещането на подходящ партньор също може да бъде улеснено на тези два фронта, които аз лично успявам да видя, сигурно има и други.
Би ми било много интересно да прочета вижданията на Сирената точно по тази тема. Мнението й ми изглежда доста различно от моето, много по-рационално и лишено от романтичен ореол.

Винаги ми е било странно как годините, прекарани в дълга връзка или брак с деца, който се е разпаднал, биват окачествени като загубени години...? Да не би да не са живели хората през това време? И аз имам развод зад гърба си, но доста плюсове останаха от брака ми - децата най-вече. Отделно преди да изгърмят нещата, съм си живяла съвсем добре. Не сме имали кризи, просто първата се оказа и последна при нас. Но как да кажа, че тези години са "загубени и пропилени", като съм си живяла ОК и съм се сдобила с деца и други успехи през този период. Странно ми е просто. Къде ги тия вечни връзки, че да не са пропилени годините

Дам, да дойде Сирената да каже как като ходиш по Главната бъка от мъже, готови за брак и деца. Пловдивчанки да кажат така ли е, става ли градът за съпружески туризъм.

Интересно! Ако ви събера в една кръчма всичките.Дали няма да се сбиете?

pilence2, оправи си, моля те, подписа поне, с тези малки букви и липса на препинателни знаци е труден за четене. И в поста е кофти, но в подписа...
Съжалявам за офф-а, но наистина по-лесно се чете с препинателни знаци в изречението.

[/spoiler]
Споделям напълно. То човек, ако можеше и знаеше какво го очаква, животът щеше да е наистина скучен и безсмислен.
Спомням си преди време си говорим с един познат, но точно бях приключила първата си и най-дълга връзка (13 г.) и той ме пита "бе вие колко години бяхте заедно?". И като му отговорих той възкликна: "Божеее, колко години си загубила!".
Усмихнах се и му казах, че не ги чувствам загубени, напротив – много неща съм научила, добила и са ме обогатили житейски и като човек. Той ме глееееда умно. Нищо не разбра, чуди ми се на акъла сигурно колко съм глупавичка. А той нямаше тогава ни семейство, ни работа, но пък беше обидно умен. Чак излишно, а и самовлюбен на всичкото отгоре.

Защо го пиша всичко това – защото за всеки е различно и усещането за добре използвано време. А животите ни са с ограничен период на всички, нали така.

Хаха, и на мен това ми е останало в съзнанието като пример.
Пловдивчанка съм и аз, ама последно като ходих по Главната и бях сингъл, бях твърде млада, та вероятно не съм гледала на правилните места, кой знае

И аз съм на това мнение.
Загубени са само годините, в които стоиш с един човек, осъзнавайки напълно, че не е твоят човек.

И тогава не са загубени, за мен да чувстваш загуба за нещо, значи това нещо да е все пак конвертируемо. Ако стоиш с някого, осъзнавайки напълно, че не е твоят човек, най-вероятно се оглеждаш за друг (обикновено така става), а фактът, че стоиш при него, значи, че така или иначе няма за какво по-добро да ги похарчиш тези години, няма налични принцове или принцеси, които да ощастливиш с тези години, а очевидно, че щом стоиш с човека, намираш за по-добро да си с него, отколкото да се отдадеш на вдъхновяващата си самота.