На каква възраст е най-добре да се сключи брак и да се роди дете

Вярно, че  форум, но който чете бързо, защо да не му хвърли поглед на поста. Може да не е най- подходящата платформа, но постът с така представената информация, дори енциклопедичен, е по- смислен от сума глупашки теми, които събират десетки страници.
Което май говори за аудиторията де. Връщам се да чета постовете, просто този с осмиваща нотка ми направи впечатление.

Ставаше дума за душевна амортизация при разкрепостен начин на живот и липса на задълбаване в човешки отношения, различни от секс. Не за фертилност, така че хайде да не цитираме преиначени изказвания, както ни е удобно. Благодаря!

Едит:
Така е написан постът, че става дума за планиране на намиране на човек за брак и деца, а не планиране на вече оформена двойка.
Да срещнеш подходящ човек не е въпрос на планиране или "постигане", а на чист късмет. Самото срещане, подчертавам. Развитието на връзката вече си зависи от двамата. Никой не е срещнал наистина подходящ партньор с целенасочено търсене и отмятане с тикчета по списък.
Колкото и да планираш и да си отворен към нови контакти и да се пръснеш от излизания и комуникация, пак може да не го срещнеш.
Раздробяването на мини цели на акция "да си намерим мъж/жена" ми се струва
"Семейно планиране" се нарича по съвсем други причини и става дума за вече установена двойка, която планира бъдещето си с фокус върху децата, а не да планираш как да докопаш светен мъж/жена.

+1

Това, което цитираш, не се отнася до намирането на партньор. Тоест аз не го написах с тази идея.
За партньора написах само това:


Също както и многократно казах, че планирането в този контекст гаранции не дава, а само увеличава шансовете, опциите, хоризонтите.

Постовете ми са по темата семейно планиране при вече съществуваща двойка, точно както ти си го дефинирала. Умишлено не се впускам в темата за намиране на партньор, нея можем да я дискутираме в някой друг ден

И аз така разбрах - че говорим за вече съществуваща двойка, която планира. И помислих, че и в темата става дума за подобно планиране.
Иначе изобщо не ми се връзва началото на темата с брака и децата - то как да стане без партньор изобщо?

Мисля, че всички сме единодушни, че няма как да "планираш" утре да срещнеш любовта на живота си, захаросано казано. Да се движиш в дадени кръгове, да посещаваш мероприятия, курсове и т.н., където да разчиташ да срещнеш някого, е друго и наистина според мен би било предмет на друга тема.

Нека авторът ме поправи, ако не съм му разбрала идеята.

Разбира се, че това е идеята. Някой в началото на темата се подигра, че съм искал да планирам всичко по таблици и вероятности и от там тръгна, че това съм бил казвал. По-ясно от това долу не знам как да го кажа:


Иначе и за да се бракуваш и за да родиш в повечето случаи се изисква да имаш подходящ човек. Трудно ще се бракуваш сам за себе си, пък споменаването на банката за сперма не предизвика огромен ентусиазъм - 40 годишната, за която някой спомена, не искала само деца, ако няма партньор. Статистиката дава някакво количествено измерение колко е по-вероятно да сбърка в избора си (или да направи компромиси с неща, с които не би трябвало) една 18 годишна отколкото една 29 годишна. Защото иначе си говорим с общи приказки като "човек може да сбърка на всяка възраст", което е точно толкова смислено твърдение колкото синоптика по телевизията да каже, че всеки ден е принципно възможно все някъде да превали. Всичко това ако приемаме развода за нещо отрицателно. Ако го приемаме за положително или неутрално - тогава няма какво да се обсъждат първите графики.


Искрено се извинявам за грешката! Смесил съм темите неволно. Наистина за душевна амортизация не бих тръгнал да искам източници, грешката с цитирането е моя. Почти сигурен съм, че в друга тема имаше негативни изказвания на друг човек за 30+ годишните, които раждат за пръв път (от там малко смесих нещата), но нека не търся конкретни цитати, защото не ми е идеята да става заяждане, а да се съберат малко факти

Иначе като общ коментар - гледам въпроса за семейното планиране в случая през призмата на баща, който говори с дъщеря си. В голяма степен темата е повлияна от многото млади хора, които задават въпроси във форума. Личните избори на останалите участници във форума (които не задават подобни въпроси и не се колебаят за изборите си) не ги обсъждам или критикувам или пък съпоставям със своя - не виждам до какво градивно може да доведе подобно нещо. Това, което е добър избор за един, е лош за друг. Интересуват ме фактите, които стоят зад конкретни аргументи като този, че на 16 човек не може да преценява добре сам, че индуцираните аборти са по-опасни медицински от самото раждане на 16 или пък на 18 или по принцип и т.н.   

Бгтатко, дисертация ли пишеш?
И не се подигравам, както някой по-горе реши, а питам абсолютно сериозно. Само тогава бих разбрала подобна тема с абсурдно зададен въпрос.
 Докато жената има репродуктивни способности и се чувства готова да дари с живот и отгледа дете, е ок.
На всеки животът му се стича по различен начин. Няма перфектен вариант. Няма шаблони. Няма правила. Какво толкова обсъждате?
За мен е ок нещата да се случат след 25, но някой може да е готов и на 18. Друг на 45 тепърва се заема със задачата.
Не пресмятайте, а живейте!

Има...Дъщеря ми се съобрази на 100% с информацията, илюстрирана в таблиците и с моя съвет да не ражда рано като мен.

Ако толкова лесно ставаше, една таблица да ти промени светоусещането и нагласите, щеше да е просто перфектно!
Дъщеря Ви просто не иска по начало да ражда рано като Вас.

Мда, умните хора се учат от грешките на другите, останалите - от собствените ...е, има и такива, които никога не се научават.

Това като голямо нейно постижение ли трябва да го отчетем?
Да си съобразяваш бременността с мама и информацията за САЩ през 1997г?

За сключване на брак - нямам кой знае какво мнение и отношение    С годините разбрах, че може и с, може и без, не е важен самият подпис, не е важна самата сватба или липсата им, а с какъв човек се свързваш интимно и с какъв партньор съжителстваш. Който когато иска - тогава да се жени    Като се обичат младите - да се вземат    Ако не вярват в брака - да не го сключват. Ако се страхуват - да си направят предбрачен договор. Избор винаги има адекватен и подходящ за всеки 

За раждане на дете - според мен оптималната възраст за това е между 20 и 30 години /от биологична гледна точка/. Защото тогава става въпрос за млада и здрава жена, най-често, напълно годна да износи, роди и отгледа детето си /в общия случай/. От социална гледна точка възрастта се качва според мен, между 25 и 35 години. Така че да кажем разширено - хубавият обхват за раждане /от женска страна, тук бащата не ми е фактор/ е между 20-тата и 35-тата година.

Моля родилите на 16, 17, 18, 19, ... , 36, 37, 38, 39, 40 ... 40+ , да не ми се обиждат. Изобщо не казвам, че не е трябвало да родят или че са направили някаква грешка. Напротив! Принципно винаги съм "за" това да се даде шанс на вече заченато бебе да се роди    Независимо на колко години са родителите му и дали са безработни, безимотни и безпарични. Това е моята позиция по темата.

На мен темата на бгтатко81 ми харесва. Радвам се, че я пусна. И че звучи толкова разумно и рационално до момента, не като в онази за раждането на 16. Там всичко беше много крайно и емоционално. Тук нещата са по-премерени.

Съжалявам, но в момента не мога да предоставя някакви статистически данни, таблици, научни статии и други подобни. Нито ми се рови, нито ми се чете и мисли. Знам, че се правят актуални изследвания, включително и в България, имаме си и НСИ, и т.н. Но не ми се търси в момента просто. И понеже ми се струва, че авторът на темата на едно или на две места визираше точно мен, с препратки от другата тема, аз мисля, че тогава също ясно си казах и отговорих на въпроса - каква е границата лично за мен, ако дъщеря ми дойде непланирано бременна - на колко години какво бих я посъветвала. Със сигурност ще отидем на АГ. Аз не съм лекар. Да я прегледат от медицинска гледна точка. Ако е на навършени 15-16 години, иска много бебето, решена е да мине през безброй трудности, осъзнава, че детето е завинаги и не е играчка, че трябва да завърши образованието си, че ще й е тежко поне няколко години, ще я разбера, подкрепя и помогна - всячески. Дете ми е, не мога да го насилвам за каквото и да било. Но ако е под тази възраст, предполагам, че ще помисля за аборт, отново консултирайки се с лекар. Ако момичето категорично не желае да ражда и осъзнава, че това може да й причини физическа или психическа травма - и това ще приема, и отново няма да я насилвам да задържа нежелано бебе, и ще дам съгласието си за аборт. Във всички случаи в такава ситуация бих искала да знам и да бъда плътно до дъщеря си. Разбира се, бих се интересувала и кой е таткото, какво мисли той, на колко е, работи ли, учи ли, какво мислят родителите му за случилото се, но някак ми е второстепенен герой той, ако става дума за дъщеря ми. Но тъй като в действителност имам само син и не се очертава да раждам повече, ще си остана само с умуванията в бг-мамма, или най-много да съм отсрещната страна, майка на въпросния млад или не толкова млад бъдещ татко. Уф, и моето стана един чаршаф. Но съм сигурна, че поне бгтатко81 ще ме прочете, както аз прочетох него.

И аз се присъединявам към тези, които не се прочели целия пост. Отговарям конкретно на заглавието на темата. Аз се омъжих на 27 и родих на 28 г.(забременях веднага след сватбата). Лично мое мнение е, че една жена трябва да роди първото си дете преди да е навършила 30 г. За майчинството никога няма да си готова на 100 %, важното е да искаш дете. За мен единствените сериозни причини поради, които една жена няма дете на 30 или след 30 годишна възраст са или репродуктивни проблеми или да не е намерила подходящия партньор, с който да създаде семейство.
Аз се запознах с моя съпруг на 24г. и половина, завърших си висшето образование, поработих малко и дойде време и за най-сериозната крачка бебчето. Лично аз мисля, че раждането не бива да се отлага .Аз не съм от най-младите първескини, но не се считам и за стара такава. Пак казвам това е моето виждане и се радвам, че живота ми се  е стекъл така, защото винаги съм искала поне 1 дете преди да съм навършила 30 г. За мен семейството е по-важно от кариерата и други причини поради, които се отлага забременяване и раждане. Като пример мога да дам мои приятелки, които също са на 28г. имат сериозни партньори от много време и въпреки това се считат млади за деца и сега предпочитали да купонясват и обикалят по почивки, а за бебета щели да му мислят след 30-32 годишна възраст. Не ги виня, всеки е различен и има различно мислене и виждане по този въпрос, но моето е, че деца се създават навреме.

Да вдигнеш тема от повече от 1 година, за да кажеш, че не си я прочел цялата и отговаряш само на заглавието... Безценно!

Е, и аз върнах жеста и прочетох само горното от поста