Аз продължавам да не разбирам какво толкова е направила тази жена? Да, не е споделила плановете с мъжа си, но моментът е бил такъв, били са в кофти отношения, действала е сама, за да защити себе си и децата си. Нищо кой знае какво, тук я разкъсахте в купища страници. Да, трябва да му каже, но това не е нищо лошо, страшно, непоправимо или повод за срам. Действала е мъдро, подсигурила е децата си. В крайна сметка, дори да нямаха проблеми, ако нещо се случи с родителите (дано не, разбира се), вече и двете деца са подсигурени по някакъв начин, не само общото.
- Публикувана: 3 септ. 2017, 00:45 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2017, 21:47 ч.
Изтеглен кредит без знанието на съпруга ми
Питай авторката. Може да не го гони, но и тя не си тръгва от изрода-насилник. Дори след като има вече къде да отиде. Ще дава апартамента под наем и пак при изрода ще си стои. Следващия път като я изгони, при наемателите си ли ще отиде?
При теб ли да отиде ?!
Сега вече има къде да отиде след това което е предприела/направила
стига да и стиска и да предприеме следващата стъпка.
То психическото насилие/мачкане по-леко ли е ?!
Но тя не е първата, от която получавам такъв отговор, което ме кара да мисля, че не е толкова рядко срещано психическото насилие да не бъде смятано за насилие от жертвите и затова да не се страхуват в оня смисъл на думата, който влагаме, когато им задаваме въпроса - страхувате ли се.
Те въобще не виждат и не осъзнават последиците в/у себе си и децата.
Аз продължавам да не разбирам какво толкова е направила тази жена? Да, не е споделила плановете с мъжа си, но моментът е бил такъв, били са в кофти отношения, действала е сама, за да защити себе си и децата си. Нищо кой знае какво, тук я разкъсахте в купища страници. Да, трябва да му каже, но това не е нищо лошо, страшно, непоправимо или повод за срам. Действала е мъдро, подсигурила е децата си. В крайна сметка, дори да нямаха проблеми, ако нещо се случи с родителите (дано не, разбира се), вече и двете деца са подсигурени по някакъв начин, не само общото.
То психическото насилие/мачкане по-леко ли е ?!
Но тя не е първата, от която получавам такъв отговор, което ме кара да мисля, че не е толкова рядко срещано психическото насилие да не бъде смятано за насилие от жертвите и затова да не се страхуват в оня смисъл на думата, който влагаме, когато им задаваме въпроса - страхувате ли се.
Те въобще не виждат и не осъзнават последиците в/у себе си и децата.
За съжаление, тук виждам и други съфорумки, за които психическото насилие не е насилие, което е жалко.
Виждам, че моето жилище яко ви тормози, но аз наследствено жилище нямам, да са живи и здрави родителите ми дълги години. И да, мисля дори дъщеря си да осигуря с дом за ужас на всеки идиот, който ще срещне по пътя си.
Аз съм живяла и на квартира със съпруга ми достатъчно време. Не сме от тези, които чакат някой да им донесе, друг да им омеси. Не нося вина и отговорност, заради решението на родителите ми, но не съм ощетила никой до този момент с цел собствено облаготетелстване, нито съм взела нещо, което не е мое, нито имам навиците да лъжа и да крия.
Аз съм живяла и на квартира със съпруга ми достатъчно време. Не сме от тези, които чакат някой да им донесе, друг да им омеси. Не нося вина и отговорност, заради решението на родителите ми, но не съм ощетила никой до този момент с цел собствено облаготетелстване, нито съм взела нещо, което не е мое, нито имам навиците да лъжа и да крия.
НСЧ, дай да не се обиждаме. Много добре зная какво е насилие било психическо, било физическо. Насилван човек, обикновено и е държан в капан на множество ограничения и с минимум възможности за спасение. Съжалявам, но аз стъпки за такове не виждам. Да, бих се съгласила, ако жената се беше изнесла след като вече има свой дом и се бе спасила от насилника си. Тя е имала неоограничена свобода за действия и решения, осигурени финанси и пр.подробности, които на мен не ми говорят за жертва на насилие.
Аз също съм изпадала в конфликтни ситуации с мъжа ми, но не се имаме за жертви един на друг, докато правото ни свободен избор не е отнето или силно ограничено.
Аз също съм изпадала в конфликтни ситуации с мъжа ми, но не се имаме за жертви един на друг, докато правото ни свободен избор не е отнето или силно ограничено.
Питай авторката. Може да не го гони, но и тя не си тръгва от изрода-насилник. Дори след като има вече къде да отиде. Ще дава апартамента под наем и пак при изрода ще си стои. Следващия път като я изгони, при наемателите си ли ще отиде?
НСЧ, дай да не се обиждаме. Много добре зная какво е насилие било психическо, било физическо. Насилван човек, обикновено и е държан в капан на множество ограничения и с минимум възможности за спасение. Съжалявам, но аз стъпки за такове не виждам. Да, бих се съгласила, ако жената се беше изнесла след като вече има свой дом и се бе спасила от насилника си. Тя е имала неоограничена свобода за действия и решения, осигурени финанси и пр.подробности, които на мен не ми говорят за жертва на насилие.
Аз също съм изпадала в конфликтни ситуации с мъжа ми, но не се имаме за жертви един на друг, докато правото ни свободен избор не е отнето или силно ограничено.
Аз също съм изпадала в конфликтни ситуации с мъжа ми, но не се имаме за жертви един на друг, докато правото ни свободен избор не е отнето или силно ограничено.
ако си в ситуация на авторката
има ли къде/при кого да отидеш ?!
Аз също съм изпадала в конфликтни ситуации с мъжа ми, но не се имаме за жертви един на друг, докато правото ни свободен избор не е отнето или силно ограничено.
Разликата между твоето положение и нейното е несравнима и всеки отстрани го вижда.
Похвално е, че си толкова праведна и праволинейна, но пак ще ти напомня- теоретизираш на база липсата на собствен опит.
В ситуацията на авторката ще си потърся квартира на първо време. Ще осигуря сигурна и спокойна среда за мен и децата, ще изчакам няколко дни да дойда на себе си и ще действам според условията и възможностите си. Също така веднага ще поискам издръжка за децата от баща им (в случая от бащите им).