Дискова херния - 16

Съжалявам да прочета това.
Но..ако веднъж ти стане "лошо" от нещо - не спираш цял живот да го правиш, нали?
Не бих се отказала в този случай.
Бих скръцнала със зъби, оплакала се, дори на ръководство ако трябва и тн.
Сменила студиото и купи други варианти има, ако имаш желание.
Но да се уплаша от един път - значи си търся оправдания или ми харесвам да си страдам и да се покривам.
Въпрос на лична мотивация, в която вярваш/вярвам.

Друг пример - налага ми се да ходя понякога на международни изложения.
Което е огромна мъка за мен. Болка, кризи, нервност, напрежение и тн.
Но трябва да го направя. Защото е заради цел, която искам постигна.
И стискам зъби и после си страдам като пребито куче. Но е защото така съм избрала и смятам, че е правилно за мен към този момент.

Изключително вярно. Чета от доста време, сравнително рядко пиша , защото откакто практикувам йога не съм имала тежки кризи. Не бих могла да дам лично мнение за лекарствата , които се обсъжат, защото не съм използвала повечето. В преходните сезони единственото, което пия е милгама N профилактично.

Г-ца Бързо се уча - за една протрузия никога не бих се подложила на операция, освен ако не е съпроводена с тежки поледици като неконтролиране на уриниране и дефекация  (с две дискови хернии и една протрузия съм).

Абе, лесно е да се каже да стискаш зъби и да не се отказваш, но не е толкова просто. Аз съм се отказала от доста неща, защото ако ги правя, колкото и да стискам зъби само влошаване ще си докарам. Отаказах се от тичане - въпреки, че тичах всеки ден преди хернията, отказах се от каране на колело - защото уж беше нещо, което не правеше проблеми и след една час и половина разходка (съвсем малка за мен) сега вече 6 месеца се опитвам да се стабилизирам, отказах се и от планинарстване защото часове с раница на гръб са твърде много за мен. Отказах се и от малки неща - да нося чантите с покупки, основните задължения по почистване на дома, отказах се и от това да си лакирам ноктите на краката редовно.

Отказвам се не защото нямам воля, дори напротив, случва ми се да си докарвам повече проблеми точно защото ми е ужасно трудно да се откажа. Но докато за повечето хора едно претоварване, погрешно извиване е "веднъж ти стане "лошо"" и е лесно преодолимо, за мен е по-различно - може да ме схване за дни и седмици, да ми докара болка, а с болката и по-големия проблем - слабост и проблеми в крака, месеци на хапчета, които може да ми пробият дупка в стомаха, а в най-лошия случай и втора операция...

Като видя по фейсбук, някакви мотивационни фитнес глупости, как само желание се искало ми иде да хласна някого Мдам, на мен желание не ми липсва - ей, сега мога да тръгна да тичам и знаете ли колко ще ми е приятно, защото е нещо, което обичам да правя, ама до вечерта най-вероятно ще ми се наложи спешното да посещавам...
Не е толкова мрачно всичко, когато се поуспокои най-после мястото, може би след година или две, ще мога да се върна към по-нормален живот, но дотогава, ако искам да избегна операцията, ще е голямо пазене...

Иначе,  и аз като бях по-добре бях на мнение, че упражненията са задължителни и никакво отказване. И години си ги правих всеки ден и нямах кризи - тичах, скачах и всичко беше чудесно. Ама на, чукна ме втората херния въпреки това и като не мога дори най-простите да ги направя без да ми пламне крака друга песен запях

А пък на йога инструктори, фитнес треньори, масажисти и всякакви такива хич не бих се доверила и причината за това са физиотерапевтите. Тук физиотерапевтите имат полумедицинско образование, учат бакалавър + магистър за тази си работа, и при няколкото, при които съм ходила някои ги бива, някои не. Един беше уж много препоръчан и наистина много внимателен при първия преглед, много обстоен, допадна ми, но как успя да ме пипне - влоши ме тотално. 3 месеца хапчета ми трябваха да се върна на положението, на което бях преди да отида при него. Е, при условие, че при специалисти с професионално образование шанса ми е 50:50 (от опит), колко би бил шанса при хора, които я един курс са карали, я не...
(с това не искам да кажа нищо лошо за никой, който ходи на масажи, йога или подобни и е доволен - ако сте уцелили, супер!)

Този пост все едно аз съм го писала, на същите мнения съм!

bubkab , много тъжно и неприятно, че ти се е случило това нещо с инструкторката. Трябваше да се развикаш, и да потърсиш сметка от ръководството, ами ако ти е нанесла някаква непоправима травма...

Аз тепърва се уча да живея с тези проблеми. Прървият път път заложих на почивката, на щаденето, както все ми казваше невролога - щадете се. Сега пък обратното, старая се да не обръщам внимание на болката въпреки нспв-тата, търча насам натам, правя упражнения .... ами, не виждам разлика, все си ме боли, и преди и сега.
Кога ли ще ми писне, ще пренебрегна разума и ще тръгна и аз по разни мануални терапевти и чакръчкии 

И аз няма да прозвуча "слънчево" , но не споделям тези  префърцунени теории с това ,че мисълта била най-важна при преодоляване на всичко ....
Така е  ако не те боли , можеш да клечиш , да викаш  м-м-м   със скръстени пръсти и да си въобразяваш ,че ще започнеш да светиш  от енергия   
Като имаш  тегавата болка от хернията , започваш да се съобразяваш с всичко . Яд ме е ,че не се решавам на операция , а и още не ми я препоръчват /лекарите/ .
Моя съученичка се оперира преди почти 6 м.  и още замята крака  като ходи   .
Пожелавам на всички тук  по-малко болки и кризи през  идващите  студени месеци 

Ако се предам на болката - значи да зарежа всичко и да "легна" на нечий друг гръб. А няма на кого - така че наистина стискам зъби много.
И да, нагаждам се, съобразявам се с тези болки постоянно - до степен, че визуално и явно съм се изкривила тотално.
Още една причина да се старая да не се изпусна двигателно съвсем.

Lemy, внимавай с мануалните терапевти.
При дискови херниии, протрузии и др. е добре масаж, за да се отпуснат напрегнатите мускули. Но само на меките тъкани! Чекръкчийството е за изкълчени и навехнати стави, за дископатии, в никакъв случай обаче при хернии...

Здравейте, мили девойки!
Смятах, че няма нова тема и всички са добре, честно. Не ми излизаха отговори и аз най-спокойно си минавам напред назад  и бях убедена, че всичко е спокойно. Сега се разрових, за да видя има ли тема или няма, имало и то нова при това.
Още веднъж, здравейте! 
Така като ви чета , не е много страшно положението. Спокойно е в общи линии.  Няма нови оперирани, няма и много с болки, това е добре. Търпимо е.   Много се радвам!!!! 
Как съм аз... ми ..... не знам. Това което е споделила wildBee си е вярно, но не мога да кажа, съвсем определено, че го практикувам, а трябва. Точно щаденето му е майката, но при мен не става. Не съм такъв човек.  Не искам да се чувствам болна, а ако се щадя означава, че така се чувствам и това страшно ме депресира. Живея на оборот, така както съм била и преди. Може би ще провокирам нещата, така поне последно ми каза доктора, ми.... ще ги провокирам. Добре. Точка. Така е и така ще бъде. До когато мога ще щъкам така както аз си знам, а и не искам да е по друг начин,  после... един Господ знае.
Чувствам едно гадно подпиране в ... ми някъде из кръста. Не е нещо наред. Знам си. Ми сега к`во да правя, нищо. Чакам, какво чакам и аз, не знам.  Разбрах само това, че не е до килограми, не е до движение, не е до пазене, не е  да не влачиш тежки торбички, не е да не си почистиш , така както аз си зная, къщата, не е до всички тези неща, разбирам че си е до организъм, някои го правят, така както тук сме ние, някои са дебели по 130 кг, падат в банята и пукат торакален прешлен и на ЯМР не излиза нито една друга херния, нищо. Е, сега това какво е?!?! Този пукнат прешлен ще мине само с един корсаж за три месеца и толкова. Драмата е приключила и забравена. Късмет! Съдба!
Какво гълтам в момента ли, гълтам една голяма опаковка с колаген, течен ,вкусен, малина е.  Doppelherz. Не, няма да ми направи допълнително колаген , само си се залъгвам, или го имаш или го нямаш. Това го разбрах от един доктор, хирург е - американец е. Читав човек е, на години е, знае много, мога да му вярвам, но аз упорито продължавам да гълтам боклуци .
Ели, това пък изобщо не го разбирам с тези шантави теории . Напълно ги отхвърлям. Но това съм си аз.
Това е. Ще ви следя. 

Привет , marchеva14  ! Звучиш  приятно оптимистично при ограниченията  от ДХ , които си налагаме 
Аз също  , когато в събота се събудих с "онази" болка , която се опитваше да слезе надолу , вързах колана с ребрата , праснах едно прахче  Дексофен  и скочих на прозорците и пердетата . За разлика от преди , почивах между трите прозореца и уж внимавах  като се  извивах за  закачам пердетата обратно 
Днес масажистката ми издърпа 5-6 възелчета  /без огъване , само отлепя  мръвките  около гръбнака  / .Ще видим дали ще  ми се размине 
Не знам дали да не направя  пак малко  Дискус 
Вие всяка година ли го  правите ?

Ели, Дексофен не взимам , защото е много гаден, то кое ли не е.  Ако много ме подпре взимам прахче Аолин. На мен ми помага. Сега съм си купила една цяла опаковка, защото ме чака ремонт.  Голям ремонт.То и затова тази година на прибежки ни беше и почивката, иде ми, дойде ми. То не си беше работа, пътуване насам натам и връщане. Не я усетих хубаво, но, виж, ремонта ще го усетя добре.. мда. Ще се справя.
Дискус никога не съм правила, какво ще ми помогне аз така и не разбрах. Купих го още преди операцията, не го ползвах и  след това го хвърлих.  Ако някой ми каже, "това ще те оправи завинаги" веднага ще го купя отново. Да, имам  един прещипан нерв някъде си от другата херния и ако този Дискус ще ме оправи , купувам.
Единственото което правя е да не дебелея. Поддържам килограми около  68-70 кг на 175 височина.  Ако ги прескоча гледам веднага да мина на кисело мляко за няколко дни, ама дали и това пречи, килограмите, не съм убедена вече.  Понякога след работа сядам в едно кафе с огромни витрини и броя колко хора минават дебели , пък като ги гледам ходят нормално, крачат смело, прескачат, подтичват , нищо им няма, а аз все се пазя да не се спъна, да не падна, все се оглеждам от къде да мина, къде има дупки по тротоарите, а то са много такива, пазя се, а и съм гладна понякога,    ама нищичко не си купувам....киселото мляко ме чака вкъщи+ прасковите... мда.  Това ми е вечерята всеки ден.  Това е което правя за себе си. Приготвям фантастична храна, научих се, слабост ми е, хоби ми е,  показвам я в една тема, но аз много мъничко от нея опитвам. Каня гости за да я изяждат и раздавам на количества.  
А, допълвам се, кое най-много ме тормози, сутрешното ставане, това че трябва винаги да мисля как , по кой начин трябва да се обърна и да стана от леглото. Това страшно ме влудява и всеки ден ми напомня, че съм имала сериозни проблеми в гръбнака. Това, че не мога да скоча , ей така от леглото ме депресира все още. Ще свикна, ама някой ден.

Запис, че сега нямам време да чета.

Хора, може ли болка в рамото ( и раменната става) да бъде причинено от дископатия или дискова херния?

Рима, може, зависи на кое ниво е дисковата херния.

Някой пробвал ли е капките Discus Compositum n?

и аз имам напоследък болки в ставите и се замислям или да взимам някаква добавки или пък наколенките, защото най-големите болки имам точно в коленете...Какво ще ми посъветвате?