Какво ви се работи?

Да де, ама повечето са само на гола романтика и си мислят, че е супер трудна професия на мечтите, а всъщност може много лесно и прагматично да се осъществи.

При някои животът прави такива завои, че така и не стигат до мечтаното. На други не им стиска или решават да са практични и да се захванат с някоя сигурна професия. Сигурно за някого не е за вярване, но има хора, които искат да са счетоводители. Харесвам счетоводството, но не толкова много и силно, колкото една моя близка, която винаги е искала да стане счетоводител и това работи повече от десет години Кой би помислил?

Абе, с този фипронил

Романтика, романтика, колко да е романтиката ако трябва да сложиш хляб на масата, а си съзерцавал звездите  

пс. имам приятелка от детските години, която искаше да стане счетоводител. стана, де, че и вече над 20 г трудов стаж навъртя. Та това не ми се струва толкова необичайно. Виж, да искаш да си миньор примерно - определено ми е странно.

Когато бях малка, ми бяха подарили една книжка - 'Какъв искаш да станеш, Ферко'. Много ми беше забавно, сглобяваше се някак по страниците и Ферко ставаше какъв ли не Ама на книга, на мечти и на романтика, все ще го докара. Важно е какво ще изкара

Мноо яко тва със сладоледената количка. хахаха

когато бях дете и ме питаха каква искам да стана и не знаех какво да им отговоря.
сега също не бих могла да отговоря на този въпрос 

иначе работа имам нон стоп, ама никой не плаща за извършването й.

техн. обработка на филми може да бъде много досадно.
особено, ако е свързано с краен срок, лицензи и незнам си какво.
опитът ми е от кратки видеа, не цели филми и пак ставаше по някое време досадно.
планирането и заснемането повече ми харесваше.

при нас има всяка година филмов фестивал и всеки може да прати творбата си.
всяка година си казвам, че и аз ще направя нещо и не стигам до там.
може сега да се заема с този проект. евентуално в екип с детето 


една приятелка ми разказа, че баща й като дете искал да стане банкер. като разбрал, че не може да задържи и харчи парите и се разочаровал много и се преориентирал 


за лото-милиардерите: в Германия печалбата само първата година е освободена от данъци, след това е брадва.
т.е. за една година трябва максимални печалившо да вложиш максимум от парите. това не е изобщо лесно. затова и много от спечелилите после са пак на стартова позиция.

Царица,може и богиня Утре съм на работа

По-добре така, отколкото да тръгнеш с голямата кошница и да я върнеш празна.

Шеф на Бил Гейтс

Ехххх, каква хубава тема. Мисля, че човек трябва да има различна професия на различна възраст. Чета как повечето от вас искат да станат библиотекарки, а мен едно време насила ме накараха да кандидатствам в библиотекарският институт (когато на влязох в мечтаното учебно заведение), случайно ме приеха и ... избягах презглава след първата година. Тогава бях убедена, че това е най-тъпата, скучна и досадна професия, на всичкото отгоре и незаплатена. Сега, на тази възраст бих я работила с удоволствие... Просто мечтаната красива и динамична професия, която си бях избрала, в съчетание със семейните задължения така ме измори, че просто не ми се гледа. На всичкото отгоре стана силно конкурентна и неактуална и съответно зле заплатена. Мисля, че каквото  да работиш, когато го правиш постоянно и задължително те изморява и досажда. А да не забравяме и скритите страни, които не се виждат на пръв поглед, но дълбоко присъстват навсякъде. Да, завиждам на артиста, когато всички го аплодират, но не присъствам на дългите часове репетиции и разучаване на роли. Да, харесва ми да имам пекарна (особено ако друг работи в нея), но колко дни ще издържа на ставането в 4. Да, харесва ми държавен чиновник - да се кипря в тоалети и да получавам тлъста незаслужена заплата, но колко бих издържала, съпътствана от несигурността, интригите и злобата (всеки ще иска да ми заема мястото). Да, завиждам на учителките на 15 септември, но колко време бих издържала в зверилника, наречен класна стая.
Така че ... в крайна сметка бих избрала рентиер (с по-висока рента)

 
Благодаря, Сбъдваща...не го знаех. Предполагам възрастта ми вече няма да отговаря на изискванията.

то и като рентиер няма да ти е лесно, защото и това си е работа. Дори да назначиш хора да стопанисват имуществото ти, трябва тях да контролираш, защото измамници и там колкото щеш.

Ако човек знае предварително всички трудности, едва ли би се захванал с каквато и да е работа. Ми, то няма лесно никъде, и да лежиш по цял ден под чадъра в най-желаното клише за басейна и коктейлите, и това не си е работа - я ще се схванеш, я ще ти се замае главата, я ще изгоришна слънцето.

Като стана дума за писатели си спомних, че като бях по-малка писах най-разни стихчета в едно дневниче. Тогава си мислих, че мога да стана писател, но после нещо това желание изчезна, може би защото съм пораснала и други неща са ми било в главата.☺

Като дете исках да стана балерина. След това актриса. Като ученичка си мислех, че искам да стана адвокатка, после разбрах, че не искам. Исках да уча психология, не ми достигна малко, за да ме приемат и влязох в следващото желание - филология. Много съм загубена, не беше за мен това. Трябваше да запиша Социални дейности, но го осъзнах в много късен етап. Много ме бива да организирам всякакви изненади и да радвам случайни и близки хора. Плача като някой много се радва и като съм успяла да помогна на някой с нещо и виждам, че е щастлив от това.
Искам да имам малко кафе или магазинче за някакви красоти ... Това с печенето на сладкиши също ме опиянява. С часове мога да стоя и нещо да си украсявам, вглъбявам се.
В библиотека да работиш също винаги ми се е струвало страхотно.
Успокоих се като ви чета, че не съм сама. Мислех си, че на 35 г. човек вече много отдавна трябва да е осъзнал какво му е призванието и да работи каквото му се работи. И си викам, че явно аз съм луда, защото не знам със сигурност какво точно искам да правя.

Free and wild, повярвай ми, и след 50 човек все още е търсещ. Просто сме устроени да търсим нещо по-добро, по-различно. Поне аз не мога да си представя цял живот от сутрин до вечер едно и също. Да, цял живот работя по специалността си, но съм сменила 3 работни места и във всяко от тях съм прилагала различни сфери от наученото.

Да ти отговоря от първо лице. Кипренето е главно в тоалети от секънд хенда, защото тача наречената от тебе тлъста заплата е в брутен размер от 650 лв. А по трудово правоотношение са на по 500 лв. В София със сигурност взимат повече. Колкото до незаслужена, смятам че е строго индивидуално. Аз лично съм ежедневно толкова натоварена, че нямам възможност да ползвам обедна почивка, а хапвам сандвич от вкъщи, докато работя. Но да, имам колеги, които получават същото заплащане за доста по-ненатоварена работа. Според мен тяхното заплащане е адекватно, моето не. Щом получавам колкото неквалифициран работещ в частна фирма. Права си за несигурността и външните мераци. То тревата в съседния двор е винаги по-зелена.

И аз съм осъществила мечтата на доста от вас - работата с книги. Но, честно казано, вече ми е дошло до гуша - доста е скучно и монотонно.
Мечтая да имам къща в Гърция, да лежа сред маслинови дръвчета с книга в ръка и да гледам морето. А ММ ще кара тир, че и без друго си мечтае за това.