хаха ясно.Смешно се получи 
- Публикувана: 4 септ. 2017, 22:46 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2018, 21:53 ч.
Нещо смешно, което децата казаха - 10 тема
Малкият е в някакъв ужасен период и се глези с яденето. Всяка вечер прави номера и обикновено си ляга гладен, защото все нещо не му харесва в яденето. Една вечер баща му се ядосва и му казва: Я стига си се правил на Лили Иванова. А кака му: Защо, и тя ли не иска да яде?
Като мием зъбите сутрин в кухнята ѝ премествам чучура, за да не си удари главата като се наведе да изплюе. Днес ми протестира нещо за въпросното преместване:
- Мамооо, не може там! Така ще измокри Тантелата!
Мигам на парцали 30 секунди, докато осъзная, че има предвит телта за съдове....
- Мамооо, не може там! Така ще измокри Тантелата!
Мигам на парцали 30 секунди, докато осъзная, че има предвит телта за съдове....
Вчера пред лекарския кабинет ставам свидетел на следния разговор между 4 - 5 годишно момиченце и баба му:
- Много те обичам, бабо!
- И аз много те обичам, кукличката ми.
- Бабо, толкова си мекичка и пухкавичка. Но си много дебеличка, трябва да отслабнеш.
- И аз искам да отслабна, но не става. Вече съм стара, а старите хора напълняват.
- Не си стара, а си дебеличка. Защото ядеш много хляб и много сладки неща. А те са вредни, от тях човек става дебел.
- Е, как ще ям много сладко? Ти май за себе си говориш.
- Аааа, виждам те аз. Всеки ден си купуваш сладки неща. И ги ядеш по много. И една "Република" не ти стига и ядеш по две.
Бабата мълчи виновно. После решава да смени темата:
- Я ми кажи - гърлото боли ли те?
- Малко. И ми е лошо. Но ще ми мине. А ти ако не ядеш сладко и ако отслабнеш, и теб няма да те боли нито кръста, нито краката...и раничката на пръста ти даже ще мине.
- Много те обичам, бабо!
- И аз много те обичам, кукличката ми.
- Бабо, толкова си мекичка и пухкавичка. Но си много дебеличка, трябва да отслабнеш.
- И аз искам да отслабна, но не става. Вече съм стара, а старите хора напълняват.
- Не си стара, а си дебеличка. Защото ядеш много хляб и много сладки неща. А те са вредни, от тях човек става дебел.
- Е, как ще ям много сладко? Ти май за себе си говориш.
- Аааа, виждам те аз. Всеки ден си купуваш сладки неща. И ги ядеш по много. И една "Република" не ти стига и ядеш по две.
Бабата мълчи виновно. После решава да смени темата:
- Я ми кажи - гърлото боли ли те?
- Малко. И ми е лошо. Но ще ми мине. А ти ако не ядеш сладко и ако отслабнеш, и теб няма да те боли нито кръста, нито краката...и раничката на пръста ти даже ще мине.
По принцип за паднало зъбче давам по 1 желязно левче от феята, но последния път нямах и дадох цяло 2.
Оня ден му извадиха два зъба и вчера му давам два по един. За всеки зъб по паричка лев.
- Що два лева? Два зъба, четири лева. Феята нали последния път вдигна цената за зъб и поскъпнаха.
Оня ден му извадиха два зъба и вчера му давам два по един. За всеки зъб по паричка лев.
- Що два лева? Два зъба, четири лева. Феята нали последния път вдигна цената за зъб и поскъпнаха.
Моето 5-годишно момиченце отняколко месеца се опитва да чете. Все още го докарва само до сричане на по-кратки думички, а по-дългите също ги срича, но някъде по средата на думата забравя кои букви е прочела и й се губи смисъла на прочетеното.
Вчера се прибираxме двeтe с нея от детска градина, но се отбихме до един магазин в другия край на квартала по препоръка на съседка . Върху стената на един блок някой тийнейджър беше написал "*ур за Сашо!". Детето вижда, че има надпис и пита какво пише там. Аз казах, че не знам. Но думата е къса и то успя да я прочете. Горда от постижението си на висок глас заяви:
- "Мамо, там пише *ур".
Но това не й стигна, а трябваше да продължи:
- "Какво значи *ур? "
Няколко бабки ( откъде ли се взеха накуп в най-подходящия момент!) веднага се обърнаха и започнаха да ни мерят с поглед. Аз веднага открих спасението в лицето на един малък Плод-зеленчук в съседен гараж. Напъхах детето вътре възможно най-бързо и почти успях да въздъхна с облекчение, но последва следващия й въпрос:
- "Защо има *ур за Сашо?"
Продавачката започна да се смее. Само попита:
- Надписът от стената, нали?
После се опитах да обясня на детето, че въпросната дума е израз на лошо възпитание. Казах какво точно се обозначава с нея. Предпочетох да обясня, за да не вземе да я изтърси някъде, но сега се замислям, че то и така може да я изтърси.
Вчера се прибираxме двeтe с нея от детска градина, но се отбихме до един магазин в другия край на квартала по препоръка на съседка . Върху стената на един блок някой тийнейджър беше написал "*ур за Сашо!". Детето вижда, че има надпис и пита какво пише там. Аз казах, че не знам. Но думата е къса и то успя да я прочете. Горда от постижението си на висок глас заяви:
- "Мамо, там пише *ур".
Но това не й стигна, а трябваше да продължи:
- "Какво значи *ур? "
Няколко бабки ( откъде ли се взеха накуп в най-подходящия момент!) веднага се обърнаха и започнаха да ни мерят с поглед. Аз веднага открих спасението в лицето на един малък Плод-зеленчук в съседен гараж. Напъхах детето вътре възможно най-бързо и почти успях да въздъхна с облекчение, но последва следващия й въпрос:
- "Защо има *ур за Сашо?"
Продавачката започна да се смее. Само попита:
- Надписът от стената, нали?
После се опитах да обясня на детето, че въпросната дума е израз на лошо възпитание. Казах какво точно се обозначава с нея. Предпочетох да обясня, за да не вземе да я изтърси някъде, но сега се замислям, че то и така може да я изтърси.
Сега се сетих още нещо смешно.
Миналата година беше сватбата ми и аз бях бременна тогава, т.е. не консумирах алкохол. И вечерта преди това седим двете семейства и си говорим и аз казвам на сестра ми, на шега, разбира се:
- Ани, да удариш едно уиски с кола вместо мен утре.
- Ааа, няма, аз кола не пия!!
Миналата година беше сватбата ми и аз бях бременна тогава, т.е. не консумирах алкохол. И вечерта преди това седим двете семейства и си говорим и аз казвам на сестра ми, на шега, разбира се:
- Ани, да удариш едно уиски с кола вместо мен утре.
- Ааа, няма, аз кола не пия!!
По котака има бял цвят, но нейно величество Мая успява да подуши цветовете...
Аз не знам дали съм разказвала, ако видите, че се повтарям, ми кажете, но Мая ми напомни за моя, като беше на 2.
Качваме се на таксито, зимата. Шофьорът не е слизал цял ден от колата си и си е п*рдял вътре. Сядаме на задната седалка, казвам за къде сме, колата тръгва, обаче ни хваща веднга светофара. Малкия проговаря:
- Мамо, на какво мирише тука? Тука мирише на нещо...!
Смъквам леко стъклото да се проветри и се усмихвам:
- На какво да мирише, бе, мамо...?
- Ами, мирише на, на...
И си викам "край! малкия сега ще каже на какво мирише". А той:
- Мирише на ягода!
Не можах да си сдържа смеха. Не знам таксиджията как го прие.
Най-новите изпълнения на Мадлен са свързани с това, че тя знае най-добре.
Надслов й е репликата "Ти не знаеш!".
Ставаме сутринта и тя си поръчва за закуска да й приготвя качамак. Аз го правя най-обикновен с масло и сирене и тя го харесва така. Към 11.30 дават Бон Апети: "Сега ще направим вкусен есенен качамак с печени чушки ..." Мадлен веднага се включва "Качамак не се прави такааа. В качамака няма чушки! Те не знаят! Аз не обичам чушки. Не се прави такааа!".
Рекламата на Киндер Пингуй "Нещо вкусно, правоъголно, от хладилника има шоколад." Мадлен казва: "Няма шоколаааад. Това е пингвин. Телевизора не знаае!".
Върха на скандала е да се караш със собственото си тяло: Казва "Имам ако." Взема гърнето, сваля си гащите и сяда и следмалко се чува: "Ей защо пак пишоо, аз искам ако? Защо няма ако?".
Надслов й е репликата "Ти не знаеш!".
Ставаме сутринта и тя си поръчва за закуска да й приготвя качамак. Аз го правя най-обикновен с масло и сирене и тя го харесва така. Към 11.30 дават Бон Апети: "Сега ще направим вкусен есенен качамак с печени чушки ..." Мадлен веднага се включва "Качамак не се прави такааа. В качамака няма чушки! Те не знаят! Аз не обичам чушки. Не се прави такааа!".
Рекламата на Киндер Пингуй "Нещо вкусно, правоъголно, от хладилника има шоколад." Мадлен казва: "Няма шоколаааад. Това е пингвин. Телевизора не знаае!".
Върха на скандала е да се караш със собственото си тяло: Казва "Имам ако." Взема гърнето, сваля си гащите и сяда и следмалко се чува: "Ей защо пак пишоо, аз искам ако? Защо няма ако?".
5 годишната уж си играе и не гледа към телевизора, където върви романтичен филм. В един момент изръсва "Татее, затваряй очите, че дават цуни гуни".
Цвета беше на 7г, когато и съобщихме, че чакаме ново попълнение в семейството. Къпя я вечерта и тя пита:
- А какво ще е бебето?
-Не знам, маме, ти нали като ходиш на лафката в училище си поръчваш там-ей тука(соча си пъпа) кажи какво да е.
Детето чинно се приближава и казва високо:
-Извинете, може ли едно момиченце?
Неуспешна беше поръчката, има си братче😂
- А какво ще е бебето?
-Не знам, маме, ти нали като ходиш на лафката в училище си поръчваш там-ей тука(соча си пъпа) кажи какво да е.
Детето чинно се приближава и казва високо:
-Извинете, може ли едно момиченце?
Неуспешна беше поръчката, има си братче😂