Трудната страна на майчинството

Може би трябва да ви копирам моя пост от отчетната във фейсбук. Вярно, беше писан под влияние на силни емоции, но много точно описва какво мисля:

Искам да напиша пост, който няма да е в обикновения шеговит тон. Напротив, ще е ядосан и най-вероятно силно циничен, но съм много бясна. В последно време съм подложена на някаква социална атака от страна на приятели, познати и роднини, които са се събрали под надслов "Да убедим Жади да има второ дете". Не знам защо хората са решили, че ме е "страх" или, че "не си готова". Не! Нежеланието ми няма нищо общо нито с финанси, нито с това, че няма кой да ми помага...нежеланието ми е просто, защото не искам! Не ми харесва да съм бременна, не съм забравила гадното си раждане, не искам пак да не спя, не искам две години да замразя социалния си живот и да живея този в парковете и градинките! Имам брат, който обичам безумно, но довода " е, виж ти как си имаш, какво щеше да правиш без него?" е меко казано глупав, защото няма как да знам какво юях да правя, понеже не съм живяла без него!!! Излях си, но идеята ми е ако някога ви досърби езика да даваде подобни съвети, недейте! Ще ми трябва вино...

Аз пък искам второ ама годините ми вече не са за това, а и първото ни отне много години за да стане.

Иначе аз правила и съвети не следвам. Всичко беше и е така че на мен да ми е удобно. Акушерките от ден първи ме научиха да лежа и да кърмя, така и правих и малката като се събуди, само тиквах цица и заспивах ставах само да сменям памперс набързо и толкова.
Също пускам тв, тя се заглежда в Маша и още едно филмче аз или си почивам или готвя тогава.

За съжаление тук няма детска кухня, но тя яде нашата храна, само съобразявам подправките за нея. Ако ние искаме да хапнем нещо което не е за нея тогава готвя отделно.

Аз пък не познавам майка, която да не пуска телевизия на детето си. Даже си разменяме информация за филмчета с мои приятелки, обсъждаме кои за каква възраст са подходящи и т.н.

Пускат ами. И аз, която не бях гледала тв от години го пуснах. Дъщеря ми е фен на анимал пранет и върви нон-стоп. 😆Единственото време, което ми дава възможност за домакинска работа или да драсна във форума, да прелистя някой и друг блог.

Лелее, честно ви казвам, аз не съм се сетила да и пусна Тв, ама това е защото аз почти не гледам. Ама мойта е и твърде малка де, едва ли на 10 месеца ще прояви интерес.

Повярвай ми Бейби ТВ прави чудеса дори и на тази възраст 

Проявяват, аз пусках песнички, да видиш как ги харесваше и още ги гледа

Познавам майка която не разрешава и не пускат тв у тях, детето е по-голямо от моето.

Е, все пак има и отговори, че децата могат да играят заедно, та не ми разбихте съвсем надеждите на пух и прах...
Предполагам, че разликата има значение, а и пола също, както и характера на самите деца...

Иначе съвети за усложняване на живота и аз пропускам покрай ушите си като това, че детето трябва да заспива задължително само, на 9 месеца вече да е без памперс, на 3 месеца без биберон (въпреки че дъщеря ми не ползваше, така и не го заобича биберона), на 7 месеца да отваря хладилника и да се храни сама, никога да не е поглеждала ТВ и т.н...

Абсолютно! Бейби ТВ forever!!!

Цели 12 страници се чудих има ли какво повече да кажа?

Аз съм твърд и оправен човек (или поне така си мисля). Въобще в главата не ми е минавала мисъл, че човек минал през насилие в семейството, ранна загуба на майка, бедност, мизерия и всякакви житейски трудности, може да му се опъне едно бебе.

Да, ама ми се опъна. Направо ме съсипа физически и психически.

Ревливо дете, адски (киселинен) рефлукс, ранно завръщане на работа, боледуване (на всички в семейството), много рев, крясъци, писъци, неспане, болести, болести, болести...

Сега с дистанцията на времето, мога ясно да си видя някои грешки, които ако не бях допуснала, може би нямаше да дойде рая на земята, но щеше да направи някои неща по-поносими. Едномесечно цедене беше такава грешка. Размъкване на шишета от и към хладилник, микровълнова, пренасяне, разнасяне, миене...  И накрая дохранване с АМ Не знам къде ми е бил акъла?!? Едно кърмене не се ли получи с що-годе леки напасвания, е обречено на провал и мъка. По какво ще разпознаеш добрия консултант по кърмене - може да ти каже кога да спреш с опитите. Ранното връщане на работа (осъзнат избор + стечение на обстоятелствата) с бебе на 4.5м на ясла и пълно работно време + 3ч път до офиса. Красота! Нерешителност за справяне със здравословните проблеми. Оставих доктори и псевдодоктори да се размотават с месеци докато взема нещата в ръце. Пълно игнорирне на себе си ... от стрес и нерви надебелях след раждането ... тъпчейки филии с мармалад на крак в състояние на умора до несвяст.

Целият този ад "отключи" и чувството за несигурност - "Ставам ли аз за майка?" и непреработените травми от загубава на моята майка преди много години. Липсата и започна да се чувства ужасно болезнено...  Не само за помощ в ролята и на баба, а за съвет, информация (Аз такова дете ли бях? Кога карах шарка?), подкрепа.

Наскоро потърсих и помощ от психолог, но не попаднах на подходящ, а ценното време прекарано там го усещах за загубено. Докато пиша, мисля, спортувам успявам да си "помогна" повече.

Радвам се, че има хора, които открито си казват "this sucks", да си родител не е лесно, аз не съм перфектен. Още повече се радвам, че кърмаческото лоби все по-често получава контра от по-умерени хора (както по-горе някой каза "нормалните майки"). Най-вече се радвам, че имам приятели, които някак успяват да търпят безкрайните ми оплаквания. Без тях и без бащата на детето, въобще не си я представям тая работа.

Сега бебето с рефлукс е тодлър-жив-дявол и пак реве и се тръшка и не спи, но поне има някаква комуникация между нас (засега невербална ). Определено гледането на по-голямо дете за мен е истинско облекчение сравнено с денонощно крещящо новородено.

За съжаление дъщеря ми не гледа ТВ избощо! Няма бейби ТВ, няма нищо, никакви детски канали не я вълнуват, нито музикални, нито реклами. Слуша песнички от компютъра, но не ги гледа, така че докато звучат пак иска да се занимава с нещо Все се надявах да прогледа, но не...

Господ да ви поживи! Сега я курдисвам пред ТВ - то и ще има "Живот, здравей, здравей!"
Мойта за момента е спокойна само като яде, това е любимото и занимание.

Ааа, моето е и злоядо 😂. До 12м нямаше заместено хранене и все още има 3млечни. Понякога успявам да я нахраня само на рекламите. Детска кухня хвърлях 2 седмици и се отказах. Биберон не искаше още от самото начало. Количка не искаше и на 6м се отказах да се мъчим. Само носене признава. Коликите бяха кошмарни, изобщо ако ти се падне ревливо, пищящо и неспящо - нищо не те спасява от сигурно изтрещяване.
Аз не съжалявам, че се изцеждах 14месеца. Вярвам че това беше най-доброто за детето ми, но се измъчих определено. Никога не съм била противник на АМ обаче. Колко рев съм изревала и ми трябваха 2-3м, да я приуча.

Моя обичаше да яде и това ме спасяваше много. Като дам едни солети и настава мир за кратко...

Хубаво си поговорихме. Интересна тема стана. Кофти, че на авторката няма да й помогне особено. Щото тя няма проблем с майчинството. Има проблем с мъжа си. Голям проблем...