Паническо разстройство - 29

  • 66 949
  • 763
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 2 202
Момичета, напоследък всяка сутрин ми се гади и повръщам. Стомахът ми е в ред, мисля, че е от нерви. Някой друг с гадене и повръщане сутрин?
Имах и такива периоди. Гадене и накрая повръщам. Сега пък ме боли реброто дясното, стомаха и очите. От нерви си развалих стомаха, синдрома на срч ли не знам вече какво е. Една седмица ми е добре, после една едвам изтърпявам. Всяка седмица различни усещания и болки, бе знам вече какво да очаквам:)

# 526
  • Мнения: 1 822
Много познат процес Sad

# 527
  • Мнения: 2 202
Лелее, сега разбирам какво е депресията  #Crazy
Една тежест в гърдите, тъжна съм и то без причина.  Tired

# 528
  • София
  • Мнения: 1 555
Лелее, сега разбирам какво е депресията  #Crazy
Една тежест в гърдите, тъжна съм и то без причина.  Tired
Да, ужасно е Sad поплачи си, не го дръж в себе си

# 529
  • Мнения: 1 488
Нели, не й се давай! Развесели се с някой смешен филм, направи нещо, което ти доставя удоволствие. Ходиш ли на работа? Там как си?

# 530
  • Мнения: 2 202
Нели, не й се давай! Развесели се с някой смешен филм, направи нещо, което ти доставя удоволствие. Ходиш ли на работа? Там как си?
Ходя, чувствам се като пребита, замаяна, постоянно някакви болежки, паники постоянно, но не е само там, попринцип 1 ден съм добре, после 3 не съм  Joy  Мина ми, но този СРДЧ много ме мъчи.

# 531
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
СРДЧ какво е? Нели, почни да се радваш на тоя един ден, в който си добре, спомняй си го, чакай си го и докато се усетиш единият ден ще са станали два, после три и така, надявам се, все повече и повече.

# 532
  • Мнения: 1 822
синдром на (раз)дразнимото дебело черво (IBS).

# 533
  • Мнения: 983
Момичета, напоследък всяка сутрин ми се гади и повръщам. Стомахът ми е в ред, мисля, че е от нерви. Някой друг с гадене и повръщане сутрин?

аз съм с гадене и повръщане но само когато съм тревожна .

Mila7788 , много благородно да се регистрираш във форума за да ни представиш историята на своята приятелка и лечителя  И Крум - Благодаря

# 534
  • Мнения: 107
Здравейте, момичета Kissing Face
Добре дошли на новите, ще си помагаме с каквото можем!
Не съм писала скоро, защото бях добре.. да, ама от миналата седмица нещо ме обвзе една тревожност. Слизам в петък с две колежки за кафе, весели, говорим си и изведнъж ме завъртя главата и айде страх, треперене.. после уж ми мина, моят приятел ме остави през Пазарджик вечерта, защото колата ми се развали и в събота напред-назад с наще, уж всичко точно и не можах да отида до гробищата, защото ме достраша да не се притесня пак и да почнат ПА.. така ме е яд, че не отидох да почета дядо, но наистина много ме беше страх. Уж съм горе-долу добре, но пак имам някаква тревожност и страх, а миналите седмици си бях толкова добре..

# 535
  • Мнения: 2 202
Явно през студените месеци се чувстваме така, уж има слънце, не е чак толкова студено. Станах към 9 и още ми е сънено. Като на сън ми е всичко, чак съм като неадекватна. Разходих се малко, че днес почивам, като залитам по улиците, накрая седнах на една пейка, поотмина ми и продължих. Не бях и гладна, но хапнах малко, че не може на празен стомах. Искам да се движа, разхождам, ама така ако се чувствам съм като парцал:( А за паниките ги получавам по много всеки ден. Вчера в работата като ме тресна, бях сигурна че припадам, изпих диспенсъра с вода, колежката не можа да повярва, само и само да не падна някъде се наливах. Пък и стомашните болки те пък ни докарват също тревожност, каква ли диагноза не си предписах  #2gunfire
Гушкам ви bouquet

# 536
  • София
  • Мнения: 390
И аз те гушкам и съм заедно с теб във всички описани симптоми! Това с умората, замаяността и неадекватността е много плашещо. Мозъците ни си играят игрички с нас..

# 537
  • София
  • Мнения: 1 555
Явно през студените месеци се чувстваме така, уж има слънце, не е чак толкова студено. Станах към 9 и още ми е сънено. Като на сън ми е всичко, чак съм като неадекватна. Разходих се малко, че днес почивам, като залитам по улиците, накрая седнах на една пейка, поотмина ми и продължих. Не бях и гладна, но хапнах малко, че не може на празен стомах. Искам да се движа, разхождам, ама така ако се чувствам съм като парцал:( А за паниките ги получавам по много всеки ден. Вчера в работата като ме тресна, бях сигурна че припадам, изпих диспенсъра с вода, колежката не можа да повярва, само и само да не падна някъде се наливах. Пък и стомашните болки те пък ни докарват също тревожност, каква ли диагноза не си предписах  #2gunfire
Гушкам ви bouquet
С теб сме , Нелка Kissing Heart

# 538
  • Мнения: 2 202
Похвалете се вие поне, да не губим надежда и да видим че има и положителни неща:)

# 539
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
И аз те гушкам и съм заедно с теб във всички описани симптоми! Това с умората, замаяността и неадекватността е много плашещо. Мозъците ни си играят игрички с нас..

Плашещо е, докато не осъзнаеш, че са точно това - игрички. После вече не е страшно, усещаш когато идва и знаеш, че ще свърши и ще си отиде... до следващия път. Поне при мен е така, спрях да им се плаша на пристъпите, на прилошаването, на умората и да ги кажа - мисля, че това работи. Страхът не е нищо повече от увеличително стъкло - не създава проблемите, но ги прави огромни, увеличава ступора и умората, но това е всичко. Имах отвратителен ден вчера, висях в Пирогов сред пияници и цигани часове наред и то за човек, за който не ми пука грам, ама нямаше как да го оставя да се оправя сам. През цялото време си мислех, че няма нищо страшно, че не е толкова неприятно, колкото изглежда, че ще мине и си копнеех за момента, в който ще се прибера и ще си гушна децата. От мига, когато прекрачих прага, нормалността се върна, дори не съм плакала от напрежение - накрая завърших с две чаши вино и книга. Може да е нескромно, но се гордея със себе си.
Нели, спокойно, нещата ще се оправят! Прегръдка! И за Деси също.

Общи условия

Активация на акаунт