За напъните по време на нормално раждане

  • 12 568
  • 83
  •   1
Отговори
# 45
  • Дания
  • Мнения: 313
Здравейте, момичета.
Бременна съм в 34г.с. и ще раждам в Копенхаген, Дания. Следя бременността си тук от самото начало.
Акушерките ми ме гледаха, все едно пристигам от друг свят, когато ги попитах за въпросното избутване и помагане на бебето да излезе. Дори не бяха чували... казаха ми, че не било хуманно.
Освен това секциото не е избирателно. Прави се, само и единствено при нужда. Дори, ако бебокът не се обърне, препоръчват седалищното раждане. Смятат, че е 50/50 със секциото. Колкото рискове криело едното, толкова и другото. На мен не ми изглежда точно така, ама какво ли разбирам аз. Не съм раждала никога, нито пък съм лекар. Правят се два опита да обърнат бебето, и ако все пак не се обърне, тогава се решава дали да е секцио или седалищно.
Като цяло подхождат много спокойно към бременеенето. Няма стрес, няма чести видеозони, няма прегледи и изследвания, ако нямаш оплаквания. Имат доста по- различен подход от този в България.

# 46
  • Мнения: 30 802
Да не те плаша, ама обръщане на седалищно бебе отвън си е по-екстремно от Кристелера.

А иначе рисковете- вече и жената сама си преценява. В смисъл- грозен белег и болки са риск, ама не са фатални. Обаче да ти увредят детето от липса на кислород, само и само да мине по естествения път- това вече е тъпотия.

# 47
  • Варна
  • Мнения: 25 863
Пък какви прекрасни инфекции може да си отгледаш без грам симптом не искам и да си помислям. Да получиш разкритие също. Изобщо не съм фен на западното схващане за естествения подбор в този случай. Да са живи и здрави нашите лекари, че приемат присърце всяка бременност и гледат да я опазят, а не да я оставят на естествения подбор.

# 48
  • Дания
  • Мнения: 313
Да не те плаша, ама обръщане на седалищно бебе отвън си е по-екстремно от Кристелера.

А иначе рисковете- вече и жената сама си преценява. В смисъл- грозен белег и болки са риск, ама не са фатални. Обаче да ти увредят детето от липса на кислород, само и само да мине по естествения път- това вече е тъпотия.

Моето бебче вече е с главичката надолу. Аз просто разпитвах за всичко, което ми мина през ума. 😊

# 49
  • Мнения: 5 468
Здравейте, момичета.
Бременна съм в 34г.с. и ще раждам в Копенхаген, Дания. Следя бременността си тук от самото начало.
Акушерките ми ме гледаха, все едно пристигам от друг свят, когато ги попитах за въпросното избутване и помагане на бебето да излезе. Дори не бяха чували... казаха ми, че не било хуманно.
Освен това секциото не е избирателно. Прави се, само и единствено при нужда. Дори, ако бебокът не се обърне, препоръчват седалищното раждане. Смятат, че е 50/50 със секциото. Колкото рискове криело едното, толкова и другото. На мен не ми изглежда точно така, ама какво ли разбирам аз. Не съм раждала никога, нито пък съм лекар. Правят се два опита да обърнат бебето, и ако все пак не се обърне, тогава се решава дали да е секцио или седалищно.
Като цяло подхождат много спокойно към бременеенето. Няма стрес, няма чести видеозони, няма прегледи и изследвания, ако нямаш оплаквания. Имат доста по- различен подход от този в България.

Значи не е хуманно да помагат на бебето да излезе, но си е съвсем в реда на нещата да го обръщат принудително, така ли? Интересен подход имат тези датчански лекари. Честият видеозон и изследванията всъщност могат да предотвратят много неприятни неща. При тази напреднала медицина в днешно време, просто е абсурдно да не се следят нещата. Не всяка бременност е безпроблемна и лично аз бих предпочела да си направя необходимите изследвания за да съм спокойна. Чела съм разкази на жени и за други страни, където през първите 3 месеца изобщо не ти обръщат внимание, дори и да имаш оплаквания. Оказва се, че в България проследяването на бременността всъщност е на ниво и се взимат необходимите мерки. Невинаги по другите географски ширини е по-добре от тук Hands V

# 50
  • Дания
  • Мнения: 313
Не се включих за да ме нападате, а за да дам информация за датските методи. Съжалявам искрено, за което.

# 51
  • Мнения: 5 468
Не съм те нападала, а само споделих моето виждане за нещата. Wink

# 52
  • Мнения: 374
И аз в САЩ с второто дете имах два видеозона,  ама и в БГ с първото имах три.  Тогава не си платих модерните пакети в частните болници,  ами си бях по здравна каса и докторката ми се изрепчи веднъж като я питах няма ли да го погледне на видеозона.  Полагали се били два за цялата бременност пък аз вече съм имала три.  Как си позволявам,  едва ли не,  да искам повече. Ами нямах възможност да си плащам повече.

Друго ми направи впечатление.  Като се роди бебето в Бг му направиха изследвания точно за две болести - фенилкетонурия и още нещо.  А тука малкия го изследваха два пъти за поне 40 вродени заболявания.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 25 863
Тук обаче можеш да си платиш за ехограф, докато на много места в чужбина май не можеш. И да искаш най-много да ти се изсмеят. Това е разликата. Аз също не нападам никого, но мисля, че като изключим липсата на лукс в държавните болници, което едва ли може да изненада някого, проследяването и раждането се осъществява с нужната грижа и адекватност. Моя приятелка в Шотландия загуби бременността си, защото с прокървяване в първите седмици никой не сметна за нужно да и даде болнични и ходеше на работа, която беше доста натоварена физически. До 12-13 седмица там просто не правят НИЩО. Липсата на изследвания при липса на симптоми са огромна глупост и безхаберност. Не една и две бременности има загубени, заради скрити инфекции или заради получено разкритие без грам болка и контракция. Изводите всеки да си ги прави сам.

# 54
  • Мнения: 374
Месечинка,  много си права за видеозона.  Но и в Бг не всеки може да си позволи да си плаща.  За сметка на това в чужбина не щадят пари за кръвни изследвания и секрети.  А в Бг дори кръвната захар не ми изследваха, а както споменах,  бях с голямо бебе,  което е един от симптомите за гестационен диабет.  Но понеже съм нямала диабет в семейството,  та няма изследване,  което меко казано е безотговорно и глупаво. Като цяло и аз мисля,  че българските доктори са доста по-ангажирани с ранната бременност (освен моята наблюдаваща, ама такъв ми бил късмета).  И в държавните болници липсва не само лукс,  но често и отношение.  Във Варненската преди 6 години трябваше да си занесеш и консумативи. И това не е ок,  колкото и да повтарят всички,  че не било най-важното отношението и материална база. Всичко е важно,  според мен. 

# 55
  • Мнения: 2 099
Аз родих с индукция окситоцин. Не съм напъвала. Просто усетих напъни и ги следвах. Така да се каже напъвах с напъните.
Нямах болка, болките бяха при самите контракции преди това. И при шевовете след това...😃
Леко раждане и ако можеш да си осигуриш на самото раждане някой или нещо, което те прави спокойна и уверена- действай. За мен това беше мъжът ми.

# 56
  • София
  • Мнения: 188
Има нещо , което ме вълнува , като човек, който не е минал по този път:
Да чакаме екипа да ни каже кога и колко силно да напъваме (въобще прави ли го ) или да следваме това ,което тялото ни казва? Спукването на капилярите може ли да се каже , че е от неправилно напъване или причините са други или са по-комплексни?

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Аз мисля, че е добре да се следват указанията на екипа, защото те проследяват състоянието на плода и има моменти по време на активната фаза на раждането, когато не е добре да се напъва. Тогава ти казват "сега задръж и недей да напъваш". Мисля, че това е момента непосредствено след излизане на главата на бебето, когато леко го извъртат за да излязат раменцата. Накратко - акушерката вижда как върви бебето и ти казва, кога и колко силно да напъваш.

# 58
  • Варна
  • Мнения: 25 863
Точно.

# 59
  • София
  • Мнения: 1 257
Раждах нормално, без упойка, влязох в болницата с 4см. разкритие. Със система окситоцин, включиха ми я в 19ч. вечерта, малкия се роди в 01:08 през ноща - т.е. 6 часа. Най - важното за мен са указанията на акушерките и лекаря. Помня как на 8 или 9 см. запонах да усещам напъните и акушерката тогава ми каза - знам, че ги усещаш вече, но не напъвай, защото още е рано, а и може да разкъсаш шийката. Болката беше от контракциите и то чак след 7-мия сантиметър, самото раждане, напъните и излизането на бебето - няма болка. Родих точно с 2 контракции и 4 напъна. Шевовете ми бяха само вътрешни - 3 на брой. Акушерките ти казват най - добрия начин за дишане, задържане на дъха, за да можеш да извлечеш максимума от контракцията и напъна. Спуканите капиляри са от напъни с бузите и лицето... т.е. това не е ефективен напън. Много жени в паниката, уплаха и умората не реагират адекватно и спират да чуват какво им говори акушерката и от там стават недоразуменията. А за викането да не говорим - аз лично не си и помислих да викам. Инстиктивно усетих, че извикам ли тотално ще изгубя силата на напъна и няма смисъл...

Общи условия

Активация на акаунт