Unknown 16 как си ти ?
- Публикувана: 23 септ. 2017, 18:30 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2017, 19:41 ч.
Чакаме с копнеж ОКТРОМВРИйският бебевалеж! - Тема 12
Мен пък ме е налегнала някаква страшна депресия, не мога да спя нощно време от мисли за това как животът ми коренно ще се промени. Постоянно изпадам в мисли как вече няма да сме само аз и ММ, чувствам се сякаш ще съм вързана завинаги, че той ще започне да гледа на мен по различен начин, не знам...Много желано бебе е от нас, но съм чела,че такива мисли били нормални малко преди и след раждането. Оплаках се 
Аз поръчах от група във Фейсбук 5 бодита с тениска за 11лв, 3 пижамки за 13лв и едно комплектче от две части за 9лв. Дрешките са от Англия, на George мисля беше. Познати ми ги хвалят, пък и са на някакво намаление сега.
Александра, нормално е. Аз също си имам такива депресивни моменти. Представям си как няма да се справя, как ще му направя нещо на бебето или как ще стана някаква супер вманиачена майка. Според мен това са фази и е нормално да ги има, коя бъдеща мама не се притеснява? Ще мине и всичко ще е наред. Убедена съм.
Александра, нормално е. Аз също си имам такива депресивни моменти. Представям си как няма да се справя, как ще му направя нещо на бебето или как ще стана някаква супер вманиачена майка. Според мен това са фази и е нормално да ги има, коя бъдеща мама не се притеснява? Ще мине и всичко ще е наред. Убедена съм.
На мен ми обясняват, че нищо не съм качила, а съм +17. За сравнение майка ми е качила толкова май само с брат номер 2 (аз съм най-голяма). Добре че съм над 1.70 та килограмите са се разпределили навсякъде. Само имам леки съмнения как ще се отърва от целулита по прасците.
На някои просто не личи, така е. Аз съм + 10 в момента, разправят ми, че съм отслабнала. Не съм, разбира се, просто фигурата ми си е същата, а заради бюста корема ми не изглежда толкова голям. Иначе съм много отпусната и мека цялата, желе. Дразни ме само сланинката по ръцете повечко ахахах, досега не бях дебеляла на ръце :Д .
И аз се замислям как вече няма да сме само двамата. Как все ще имаме за нещо друго да мислим и да се грижим. Дано не изгубим диалога помежду си. И да се караме за глупости. Знам, че ще се притеснявам за всяко нещо, но се надявам да не съм някоя параноичка.
Но се замислих и как вече като излизам няма да съм сама.
Все ще имам един кавалер за компания 
Но се замислих и как вече като излизам няма да съм сама.
Все ще имам един кавалер за компания
Аз пък само си мисля.как вече рядко ще.се случва да излизаме аз и Мъжо по партита и рожденни дни, щото ако преди съм го пльосвала без свян сина ми на родителите ми, сега ще ми е търсене да пльосна двама за отглеждане. Все пак те вече не са първа младост, изморяват се. Е ще има как ама по специални поводи, няма да е както досега всеки уикенд...И знам че това е нормално, но ние не сме домушари,имаме голяма компания, малко от нашите приятели имат деца. Другото си мисля, вече като ходим по вили, ще сме с две и няма да може да се редуваме кой да се напие и спи до късно:) Хахаха, какви мисли имам нали:) Но ние млади станахме родители, аз бях на 26, а мъжа ми беше на 21;) Сега сме 30 и 26:) Та не сме си отживяли още, да не говорим колко ни се пътува,а досега все гледаме кола да си купим, жилище, за сватба преди това...и пътуванията са ни малко на заден план...
Здравейте и от мен.Аз също съм тревожна тези дни, хем ме е страх от раждането, хем искам да приключвам вече с тромавостта и големият корем. Качила съм 10кг., но съм само на корем, до 6 месец нямах никакъв. Други болежки нямам, мен също ме притеснява, че ще настъпи тотална социална изолация като се роди бебка, но дано се справим.Бебето ни е чакано и всички жертви си заслужават.
Да ви кажа, по време на първото си майчинство водех много по-социално активен живот от след това, като започнах работа и детето тръгна на ясла. Гости у нас, излизания с приятелки (редувахме се с таткото) след като нахраня бебето вечерта, а след отбиването дори с това не се съобразявах, редовен спорт, някоя вечер у баба, за да се разведрим ние и т.н. Имах време за всичко. А после - тичай след работа да прибереш детето от ясла/детска градина, да си се погрижил да има нещо за хапване, че детето се прибира умряло от глад, къщата е с нагоре краката, болести, умора и все бързаш, бързаш. Ето тогава социалният живот може да пострада.
Wild Poppy, напълно те разбирам, и аз съм така, особенно болести....пфу моя много боледува. Ясно че и с едно има лишения, но пак по се мязва, с две според мен лудницата ще е горе на черешата:) Ама то много си зависи от човека, има хора които това им прави смисъла на живота да се грижат за децата си и нищо друго нито ги интересува, нито го блазни. Е аз не съм от тези уви, не че не си обичам детето, напротива, най-много него обичам на света, просто гледането на фете не ми изпълва живота на 100%. Но някак съм се настроила сега че оттук нататък, това ще ми изпълва живота с две:)