Нова съм във форума и за пръв път "пускам" тема...просто имам нужда от съвет или просто да споделя
Историята на кратко: С приятеля ми се запознахме в интернет, но не в сайт за запознанства, а покрай общи интереси ( и двамата сме музиканти). Той живееше вече 10та година в Испания тогава.Това беше преди около 2 години. 1 година постоянно писане, после аз отидох нагости, после той и така няколко пъти- влюбихме се. Големи драми бяха покрай това КАКВО ЩЕ ПРАВИМ...аз в България, той в Испания...в крайна сметка той се прибра преди 3 месеца и в момента живеем заедно - стана точно това, което исках аз и на което се надявах! Обичам го много...знам вътрешно, че той е правилния мъж за мен. Държи се прекрасно, мил и нежен е, помага ми, никога не ме нагрубява и проявява голямо търпение към характера ми, но има неща, които ми липсват...преди да се обвържем с него във връзка, аз винаги съм била харесвана, желана и ухажвана жена, а с него не се чувствам така изобщо...не чувам никакви мили думи, не ми прави комплименти, не ми казва, че ме обича, не се старае да ме зарадва с нещо...все аз казвам първа "обичам те" само за да чуя "и аз"...все по някакъв начин трябва да го провокирам, за да изкопча от него някоя мила дума, не ми е ок да си прося комплименти, не ми е достатъчно, женското ми самочувствие страда, не се чувствам женствена и красива както преди...освен това , не знам дали е нормално за двама млади души, да правят секс през 2..3..понякога 4 дни...и то в началото на връзката, нищо че има съжителство...искам като се прибера, не да седнем да вечеряме и после да гледаме филм, а искам той да ме посрещне с цвете и да ми се нахвърли още преди да съм си съблякла якето( защото съм имала и такива връзки, в които съм била буквално обожавана, но не са били дълги по една или друга причина). Истината е, че за пръв път живея с мъж и нямам опит със сериозните и дълги връзки. Може би аз съм идеализирала прекалено много любовта и него самия ...не знам. Не държа на съвет, просто имах нужда да споделя. Благодаря