Заекване на дете (3г.)

моето дете е на 4 и половина.
вече два пъти му се случва да започне да заеква.
първия около третата година,втория около четвъртата.
и двата пъти се консултирахме с лл първо.
според нея е нормално на тази възраст, емоции, нови неща, опитва се да каже всичко накуп и накрая нищо не излиза.
посъветва ни да изчакаме два три месеца и ако не забележим промяна да потърсим логопед.
при нас промяната беше към добро, вече говори гладко, случва се да се затрудни само ако е много развълнуван, но то си се вижда че е от това.
та идеята ми беше че може и да е нормално, но ако се притесняваш може би логопед като за начало 

Благодаря ти за съвета, ние утре сме при една доцентка която е специалист по заекване.. ще видим и нейното мнение, ще направя всичко възможно. Моля се да премине че се разтройвам като знам какво е

Доцентката какъв точно лекар е (освен че е специалист по заекване)?
Не чакайте да видите дали детето ще се оправи само, потърсете добър логопед. Много деца на тази възраст започват да заекват. Няколко упражнения, малко постоянство от ваша страна и ще решите проблема.

Ами логопедката каза точно ама толкова и запомних просто ми стана странно когато каза че е предразположена щом и аз заеквам, как като аз не съм родена с това а се получава в последствие?! Според вас възможно ли е след като не е заложено в гена ?!

При нас се случи това лято. Дребосъчка е на 3г. и 4м. Прибрахме се от БГ(живеем в чужбина), там видя нови хора, постоянно някъде пътувахме..след като се прибрахме тръгна на детска градина в сборна група. Едната от учителките и няколко други деца заекваха и дреби незнам, от стреса и смяната на толкова много и бързо случващи се неща в средата й, от тези деца ли, от учителката ли, незнам но започна да заеква. Напълно те разбирам и знам какво ти е.... вярвай ми сърцето ми се свиваше всеки път. На що доктори-психолози и логопеди съм звъняла..книги и статии където намерих съм чела.Беше кошмар... 3м. Променихме всииичко вкъщи, не показвай на дете че виждаш заекването, трябва да си мноого спокойна, средата да е много спокойна. Излизай и гушкай детенцето-оставяй бебето на бащата й показвай всячески любовта си към нея. Телевизията и детските филмчета ги спрете, сладкото също. Когато се занимава с нещо детенцето говори по-гладко. Пъзели, Лего, мозайка, ние и мноого си пеехме-так не заекваше и с нея си играехме на говорене с песни..някой постоянно трябва да се занимава с нея. Бях на ръба да се прибираме с нея, защото от разстояние никай не желаеше да работи с нея. В страната в която сме, ми казаха, че нищо й няма...но аз знаех и виждах детето ми как си слагаше ръцете на устата и не искаше да говори или просто казваше"незнам нищо". Свива ми се сърцето като си спомня и се надявам всичко да е зад гърба ни. И пак ти казвам мноого спокойствие в семейството, излизайте на любимите й места(на мен ми беше по-лесно, с едно дете сме) таткото да се мобилизира и се надявам да го преминете този период. При нас беше около 3м. Наистина кошмарни месеци....
Успех и мноого мноого сила

Аз бих посъветвала да намериш добър логопед. Малката ми дъщеря започна да заеква на три години. Според учителката и било нормално. Не съм съгласна; Две години веднъж седмично бяхме на логопед. Освен заекването имаше и някои звуци като "щ, ш, ж, р" ; Сега немога да я накарм да млъкне

Можеш ли да ми дадеш контакти на логопеда ви. Заради двуезичието и дъщеря ми не изговаря някои букви както ми се иска😂 Благодаря ти предварително

Така добре разбирам притеснението ти, защото и аз минах по този път. Без изобщо да смятам, че съм експерт, но от опита ми мисля, че всичко е заради бебето. При нас започнаха нещата по същия начин. Когато родих второто си дете и каката започна да заеква (на 3 години), почнах да я водя на логопед, посетихме и двама психолози. Бяха категорични, че е от появата на бебето. Мина през няколко фази на заекване. Първо удължаваше гласна буква в думите, после започна да повтаря първа сричка на думата, след това да повтаря първата дума в изречението. Посещава логопед активно 2-3 години. За съжаление при нея все още не е изчезнало напълно, въпреки, че има период от 3-6 месеца, в които изобщо не заеква, но при по-голямо вълнение, било то положително или отрицателно се засилва, след време утихва и изчезва напълно. Сега вече е на 9 години и в момента е във фаза на заекване, след вълнението/стреса от първите дни в училище.  По принцип не заеква много очевадно за обкръжението ѝ, дори има хора, които се учудват, когато спомена, че има подобен проблем, защото е периодичен и не е във всеки момент от говора. Посъветваха ни да посетим невролог, но не сме го правили и не мисля да я водя. До колкото съм се интересувала по въпроса изписват някакви успокоителни сиропчета, Всъщност при нея е изцяло на емоционална почва и много силно се надявам, да отшуми с годините напълно. Ако се задълбочи ще започнем отново да посещаваме логопед или детски психолог.
На вас ви пожелавам успех и дано да отшуми бързо проблема.

Коя е тази доцентка?
Дъщеря ми започна да заеква малко след раждането на бебето - тежка бременност, лошо раждане, проблем с бебето, операция на бебето и дълги отстъствия от вкъщи.
Сега тя е на 13 и все още заеква. Водихме я на УНГ, професор, който лекува говорни нарушения, той обаче се занимавал в физиологични проблеми на говора - предизвикани от малформации и травми на говорния апарат.
Насочи ни към детски невролог, вчера бяхме при най-голямото светило в детската неврология, професор Божинова в клиниката на 4-ти километър, неврологично е ок.
С логопеда нямаме напредък, не спира да ходи, но няма желание и претупва упражненията.

От всичко, което съм изчела, проблема няма да изчезне и не изчезва.  Винаги в напрегнати ситуации ще се проявява заекването и в спокойни и лежерни почти няма да се забелязва.

Наследява се не самото заекване, а типа нервна система. А какво и защо ще го отключи-науката мълчи.

Аз също в периоди на силно притеснение леко скупчвам думите,  предполагам сина ми е наследил моя тип нервна система 

Появи се около 3 г. възраст при нас, тогава посетихме детски психолог по препоръка на ЛЛ - психолога не откри проблем и ни насочи към логопед. След месец-два поизчезна заекването, после пак се появи ...

Teта, това е интересно за вида нервна система, ще поразгледам инфо...но при нас никой, абсолютно никой не заеква. Аз съм голям нервак-говоря бързо и мноого, мъжа ми тоочно обратното-обран, говори бавно обмислено и спокойно. При нас нямам идея от какво дойде, предполагам стрес или от това, че в сборната група го е чула. При нас отшумя напълно..надявам се завинаги.

Теta75 много точно го е казала. От типа нервна система е. При нас също няма наследственост, но явно появата на бебето е отключило това в нея. Вече е голяма и сама се усеща, когато и се засили, го контролира с по-големи паузи между изреченията. Поема си въздух през носа и започва изречението гладко. Като я взема от училище и бърза да ми разкаже всичките и впечатления, на всяко изречение повтаря първата дума по два или три пъти. Като минат 30-40 мин и се поуспокои спира да повтаря. Въпреки, че минаха толкова години и се очаква да съм свикнала, на всяко повторение ми се свива сърцето.

Ох, и аз говоря доста бързо...с времето се старая да си наложа бавен говор, защото освен всичко друго, звучи и по-авторитетно, като говориш бавно и спокойно  Детето и то е перпелек като майка си-бързо говори.. Аз също не заеквам, но се случва да запецна и да спарпутя думите, как да го обясня. Много рядко се случва, но в бързината и в притеснението си ... се омотвам

Много се радвам, че че при вас са се нормализирали нещата 

Надявам се с помощта на логопеда да се научи просто да контролира нещата, доколкото е възможно, да поема правилно въздух и такива неща. Не вярвам честно казано, че ще се "оправи" напълно..

Трябва му много спокойствие на моето дете. В градината си има такова приятелче-тихо и спокойно, и с него много хубаво си комуникират.. Надявам се и в училище да попадне на добри деца, с които да се сработи. Далеч съм от мисълта, че с всички ще се разбира, но то и при големите е така..

Не съм съгласна, че проблемът не изчезва. На първо място зависи какво е заекването. Ако е т.нар. функционално заекване, когато все още не говорим за патология, с подходяща терапия при логопед и разни други мерки, съвсем възможно е това заекване да не се появи повече или да се появи инцидентно, докато се натрупва речниковия запас. Това е от личен опит с дъщеря ми, както и от наблюдения върху племенника на близка приятелка.

Обикновено се появява, когато речниковият запас е по-голям от умението на детето да го изговаря и използва. Най-елементарните мерки, които могат да вземат родителите в такива случаи (извън работата с логопед) са на първо място никога да не показват смущение, да не помагат при запъване, да ограничат всякакви дразнители от рода на телевизори, таблети, телефони, както и да си наложат разговорите вкъщи да са бавни, спокойни и равномерни. При дъщеря ми се появи точно 2 пъти - и всеки път заекването беше съпроводено с огромен скок в речниковия запас, който след това използваше (на 5 и 6г.), като втория път беше значително по-леко. От тогава не е имала проблем.