Магията на изтока - тема 51

дането, реанимирай сега  . Кое ти бе инфарктно в Париж? Тоз град ми е слабост голяма. 

Ей какво изненада днес! Появили са се преведени за мен последните 3 епизода на Otosan to Yobasete. С голям кеф ще си ги изгледам. А аз не отдавна си тренирах японския след дъъъъългото    чакане  с тях и ги изгледах без превод. Сега ще е пълна идилия  . Ех тез преводни японски епопеи 

Постерът на Saki ni Umareta Dake no Boku с Шо Сакурай и реакцията на ученици, когато го виждат. 
Събрали са ученици от обикновено японско училище, за да им съобщят новината, че ще имат нов директор, за това и Шо се представя като Роске Наруми (името на героя му). Децата нищо не са подозирали (то се вижда и по реакцията им). Наистина са мислели, че ще имат нов директор, а всичко е направено, за да представят новия сериал по интересен начин.

  тeз ученици сега поне 1/2 месец до един трябва да ходят на училище с приповдигнато настроение. Обаче ми  от гледката и моята непоносимост към еднаквото , особено маси хора- в случая облекло. Мен би ме депресирало. Славо богу съм минала м/у капките без униформи. 
То Шо ясен но в My High School Business виждам и 2 мои любимки- Yu Aoi и Mikako Tabe. В добавка и хамелеона Koji Seto

Аои я гледах сега в Hello, Detective Hedgehog. То точно покрай нейните епизоди ходих за чесън. Последните 2 серии ги изгледах анблок и ме  на края. Тъкмо взех да се чудя дали гледам последен епизод и те решиха проблема  , хареса ми така. Хареса ми и музикалната тема на това заглавие
SOIL&"PIMP"SESSIONS feat.Yojiro Noda
Необичаен сбор 3+1 герои.
Tomoko Yamaguchi в това заглавие я гледам веднага след ролята ѝ в Crazy For Me  и се  , защото е нещо като продължение в много аспекти. Въобще в заглавия с неконвенционални образи а аз обичам такива.
Eita  и Go Morita чешити от класа , особено в комбинация  . Lily Franky и той се мярна на няколко пъти да ме  .
Сценария и целия стил на заглавието си бяха едни аморфни. Не всичко ми бе чак пък толкоз интересно като казуси но героите сами по себе си компенсираха.

Аз си спомням Second Love - Каме танцуваше.

Шош,няма депресия при униформите,поне не се чудиш какво да си обличаш рано сутрин Аз бях с уни,имаше чувство за принадлежност,защото всяко училище е с различна,а пълната я носехме при специални повиди.

Дане,явно е било много яко.

Рос,мерси.
Божке,как пищяха тези ученици.

Шоши, трафика е убийствен, а ние обичаме да ходим с колата навсякъде(добре, че ММ е перде и има куража да кара). И много, много, хора навсякъде(имам непоносимост към тълпи) Поне предвидливо бях букнала хотел с паркинг та се наложи да се възползваме от метрото. Поне градският им транспорт е на ниво и не се загубихме нито веднъж 
Tuon, да, това е едно от най-хубавите ни пътувания и определено ни отвори апетита за поне още едно посещение, града наистина е прекрасен 
Ние явно улучихме време, та освен на кулата нямаше много струпвания на туристи и съвсем спокойно си разгледахме това което успяхме, обаче какво обикаляне бе, изминали сме над 20км. пеша, с метрото дори не мога да ги сметна 
Смешното е, че май бяхме отседнали в китайският им квартал, а не видяхме почти нищо то района, освен присъстивие на много азиатци в района, много азиатски ресторанти, сгради и видимо източно присъствие 

Мда, Tuon, тези доводи ги разбирам и към днешното време горе долу ги приемам нооооооо  все пак като гледам ретроспективно се радвам,  че ми се е разминало туй. Имах купена униформа иначе, бррр толкоз грозна и не за мен като кройка,  че чак се   като се сетя.  Туй е точно есента на 1989 година- криза и суматоха, изчезва всички но тез униформи седяха по рафта на иначе празен универсален магазин и то на не ниска цена......въобще смотани асоциаци от всякъде с таз униформа и .... така от мен униформен не стана. Слава богу че ми се размина носенето ѝ. Пепит тъмно червено- тъмно синьо брррр  . Щото малко ми бяха сини плисирани поли преди 1989, които така и така нямах щото все не се намираха номера за мен та ходих с нещо близо като цвят до тях с готина кройка максимум 3 пъти в годината, повече не бих се съгласила  .   . Но аз съм си хроничен  не любител на еднаквост, уни-...  
За да бъда разбрана да споделя че в гардероба ми от години се мотая максимум по една пола. Просто аз и пола сме от различни планети, еле пък да е плисе или пепит 

Аааа ясно дането. Честно казано си помислих като те прочетох преди , че може да е трафика. И там като тук   нерваци и бибибкат а им си се изпрачкал. А за метрото на Париж , което много харесвам в централната част като турист, обичам да казвам че е толкова удобно , че едва ли не и до тоалетната отиваш с него. Няма да отварям дума за софийското  . айде броя го в процес на изграждане от мен да мине. Но защо на половината станции няма дори работещ асансьор за хора с помощни средства поне- детски , пазарски колички, хора с провокирано предвижване.......стълби на принципа колкото повече толкоз повече   а парижкото точно с обратното мислене а в наличност не от днес и не от 21 век.
дането , нацелила си район, не ми се отваря сега картата на Париж за справка но и аз все съм отсядала в "шарен" квартал с не малко "дръпнати" по кварталните рута и разни азиатски магазини. Но първото ми пребиваване в Париж си остава специално. Съвсем случайно на път за „Сакре Кьор“ се оказа че вървя по ул. София. Носи името на нашата столица, после видях в района и още няколко с имена на столици. В близост до  Panthéon пък минах покрай ресторант Бай Ганьо- то на тротоара както си вървя и вертикална дъска от тези с менютата и пише и на български и на френски  та аз чак с тест на вниманието ми   по уличка с няколко магазина с японска стока.

Дам, Шоши-сан, няколко твои добри познати и любимци също ще участват в сериала с Шо.

Втори епизод на Andante не беше зле. Историята явно тепърва започна.
Познах и Пек Чол Мин. Това момче ми направи много силно впечатление в Solomon's Perjury. Явно тепърва ще го гледаме и в още роли. Много добра игра.
Има шанс за сериала, а и се видя, че няма да е само някаква ученическа история, доста драма усещам.
Сцените с ковчезите... Интересни "домашни" задачи им дават, макар че може би и наистина е полезно за тийновете.
Зарадвах се и когато видях Джей от TRAX, в ролята на учителя. След Летището се появи отново на малък екран.

Дане, неволите се забравят или поне се помнят като забавен привкус на пътуването. В крайна сметка остава само чувството за изживяно удоволствие, което при вас явно се е получило.

Униформите ги преживях от а до я. Сините и червените връзки, плисираните поли и белите ризи, После престилките с бели якички и гадните сини сака . Само баретите пропуснах.

Така и така разводних малко но като прочетох 2в1 се   защото се сетих колко червени връзки изгорях с ютията, явно на тях ми бе съдено да се науча да гладя и най вече да боравя с ютия  и така финално има няма си оставах без връзка а не на бегом съм се снабдявала с нова за следващ 24 май да речем . Синята си ми бе една, оригинал , оцеля и даже сигурно може да я намеря нейде у дома в рубриката мил спомен- явно нея не съм я гладила по ЕГН.  
Хапвам си от крема в аватара на rossonera  и млъквам 

Eeeee,моята уни не беше ужасна като споменатата от 2в1 сива + бяло пола (права и се връзваше от едната страна),бяла риза,шапка,жилетка,значка и барета.Чорапите бяха по избор+обувките и трябваше да носим три неща от пълната униформа.
Бих носила и корейска/японска униформа (не ни даваха толкова къси поли).

Леле, Tuon ти си училав някое тузарско училище 
От униформите помня, колко ги мразех  Гадния син плат от който бяха ушити, боцкаше  Полата я навивах на колана, минито бе много модерно  И най-хубавото бе, че когато станах 2 курс ги махнаха 
Обаче азиатските много ми харесват, бих искала за децата си такива.

Дане,не.Държавно си беше,но пропускаш факта,че моа не е учила в БГ.Сега момичетата има ли право да избират между пола (скъсени до коляното,а при мен беше под коляното.)или панталон.

И ние навивахме полите, но се надяваш да не те хванат, че следваше конско, забележка или привикване на родителско тяло. А с тези поли до средата на коляното и сако (невталено) бяхме като торби и мязахме на лелки. Обувките или черни или кафяви.В комбинация с онова отвратително синьо на униформите беше просто ужасно. Единствената фриволност бяха плетените на една кука якички към престилките и то за тези, които си имаха баби да им оплетат. Сигурно още се мотаят някъде в раклите на тавана у мамини. Бях от късметлийките . Баба ми беше изплела различни модели, по един за всеки ден, първа кипра .


Man Who Sets the Table
"Приказната" картинка в съвременното корейско семейно ежедневие. Ама как пък нищо не са пропуснали. Като почнеш с родителските тела, та свършиш с тоалетния хумор.
Същата работа и с My Golden Life. Досадници колкото щеш.
И двата минават в режим преглеждане на бързо, от време на време.

Време е за вечеря, а японците пуснаха няколко реклами с Шун и Сенсей на Аджиномото.
За ориза на Шун не завиждам много, но за пилешкото на Сенсей, ммм...

Спешълът на Border 2 Shokuzai го отложиха с една седмица - от 22 октомври за 29-ти. Ще има избори за Камарата на представителите в Япония, та за това отлагат излъчването и на други продукции в този ден.

2в1, тази леля от Girls Generation 1979 как я усещаш? В смисъл, не е сестра на майката, бащата влюбен в нея. Странно ми е, че живее със семейството, освен ако няма някакви други причини. Да не е братовчедка на майката, а да съм пропуснала този момент от представянето й?
Не е сестра на майката със сигурност, чувам как се обръща към нея, но все пак се чудя защо живее с тях.
А може и да са я приютили, докато тя работи при тях във фабриката и помага за домакинството.

Рос, и аз се чудя каква точно връзка има с тях. Не си спомням да са обяснили по-конкретно до сега. Децата й викат "лельо", но двете жени не се държат точно като родни сестри. Може би по-нататък ще разберем. А бащата е отврат  .

Шун и Сенсей да ми се явят и двамата с паничките, пък аз никой няма да върна  . От мен бирата и гостоприемството .