"Спасяването" на един за сметка на друг/и, хич не е помощ, любов и подкрепа. За никого в историята.
- Публикувана: 25 септ. 2017, 23:35 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2017, 16:42 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 87
Няма нужда да е за сметка на някой. Просто имат нужда от внимание, и да, разбирам, че е досадно. И аз съм се дразнила и на майка ми и на свекърва ми, но те наистина се вдетеняват и наистина стават зависими от вниманието ни. Има и супер силни хора, които се справят сами до последно, но са по-скоро изключение.
Няма нужда да е за сметка на някой. Просто имат нужда от внимание,
Да бе, хич не й се връзва. Като моя и той, милия. Грам не й се връзва, само дето копче не й казва и й удисва на капризите, щото е сама и нещастна тя миличката...
Авторката написа, че мъжът ѝ е вдигнал скандал на майка си и че е на страната на авторката, и че си строят къща, и че ще се изнесат.
Да почваме ли да ги развеждаме, защото мъжът ѝ е Муньо и мамино синче, или от нас да мине и да поизчакаме?
От споделеното оставам с впечатлението, че все пак е за нечия сметка "спасяването" или "обръщането на внимание". За сметка на авторката, за сметка на нейното семейство и спокойствие, за сметка на свекъра, за сметка и на сина на свекървата. И всеки по нещо жертва, че да се чувства добре свекървата. И си представям какво щастие, спокойствие и въобще душевен мир има в този дом...
Разбира се, но сме до децата си, а и до нас са били.
Аз съм носталгична, защото винаги съм живяла със стари хора и някак ги разбирам. Имам приятели, които са на 80 и 76 и са най-готините и свежи хора, които познавам, но не са много като тях.
Мисълта ми е, че ако се поставим на мястото им или на това на партньора може би по-малко ще се дразним.
Аз съм носталгична, защото винаги съм живяла със стари хора и някак ги разбирам. Имам приятели, които са на 80 и 76 и са най-готините и свежи хора, които познавам, но не са много като тях.
Мисълта ми е, че ако се поставим на мястото им или на това на партньора може би по-малко ще се дразним.
Разбира се, но сме до децата си, а и до нас са били.
Аз съм носталгична, защото винаги съм живяла със стари хора и някак ги разбирам. Имам приятели, които са на 80 и 76 и са най-готините и свежи хора, които познавам, но не са много като тях.
Мисълта ми е, че ако се поставим на мястото им или на това на партньора може би по-малко ще се дразним.
Аз съм носталгична, защото винаги съм живяла със стари хора и някак ги разбирам. Имам приятели, които са на 80 и 76 и са най-готините и свежи хора, които познавам, но не са много като тях.
Мисълта ми е, че ако се поставим на мястото им или на това на партньора може би по-малко ще се дразним.
Ако някой има излишна свекърва да ми я прати 
.
. 
Извинявам се, защото моят опит не е показателен, но понякога изглеждащи здрави хора рухват. Има и други, които на по 80 са съвсем самостоятелни.
Ако някой има излишна свекърва да ми я прати. Домъчня ми за бабите и дядовците ми и за родителите ми.
Ако някой има излишна свекърва да ми я прати
. Домъчня ми за бабите и дядовците ми и за родителите ми. Начина да помогнеш на някого рухнал, не е като се нагърбиш да се товариш с тежестите му и да губиш, и да отпадаш от напрежението, да си влошаваш отношенията с други близки, само и само този, дето е "паднал", да не вземе да се обиди, разсърди, влоши... , да падаш ти най-общо казано. Особено пък в разказаната по-горе ситуация кой е доволен и кой страда!? Падналия или онези, които го спасяват?
Ама, Даун, какво му пречи да обича майка си и да е до нея, без да принуждава жена си да й търпи грубостите и злобните подмятания? За какво изоставяне говорим? Щом си решил да живееш с бременната си жена в отделен дом, значи си изоставил майка си, така ли?
За мен, авторката постъпва много зряло- достатъчно е натоварването на мъжа ѝ с отношенията между родителите му, за да се отваря още един фронт, в който няма да мине без ново опъване на нервите на снахата.
Ето, решили са, че повече няма да вечерят заедно, живеят на отделен етаж, а свекървата няма да се затича да си приказват на кафе.
Свикнала си е да си гние в дупката и да следи мъжа си, а ако човекът се е върнал за да не станат младите изкупителна жертва на жена му, си заслужава с опъването на отношенията да се спре дотук.
Ще си достроят къщата, ще се изнесат и толкова.