С какво ви дразнят свекървите- 87

  • 81 236
  • 812
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 24 676
Имах баба,която много обичах ,тя ме е отгледала.Много близки бяхме. Тя  не оставяше човек да влезе и да не хапне,поне за из път една ябълка ,но нещо да си вземе.
Така че подканянето не е напук в 99.99% от случаите.Старите си говорят ,младите да си правят каквото знаят ,не е поводи  причина за ядове.
Дойдох в новата къща и по инерция  поканих лелята на свека-тя сто пъти е казвала ,че тези хора са ни оставили на центъра ,взели са ниви,а  дворът за двамата братя е  разделен по декар и  нещо.Представете си изненадата като ме овика защо съм сипала на жената ,постен гювеч бях правила тогава.Не  нещо скъпо да  и се свиди
Причината мисля е ,че  тя не е  поканвала леля си,на приказки е важна.И лелята ме е похвалила,което вече е проблем.
 Държа ми дълго забележката,умирах от срам като дойде някой и ни завари да се храним-отива си непоканен. Нямам думата.
Не  се оплаквам ,минало   е.
Но   има разлики стари и млади от век и и ще са во веки.Което не е причина  за кавги и ядове.
И аз съм канила снахата по два пъти ,залче  ,троха да опита ,да не и стане нещо,поверие,не вярвам ,но все пак да не предизвиквам дявола. То   не е идвала  много де.
И като си вземат сега държа да близнат-ако не им хареса,да не вземат и хвърлят  и само да мият съдове.Не  е от зло.

# 616
  • Monaco
  • Мнения: 374
Момичета прави сте. Не искам да и отговарям, аз съм я игнорирала. Осъзнавам, че понякога ме предизвиква именно със цел да и отвърна и да се изложа в очите на свекър ми и мъжа ми. Тя умира да го играе жертва, за това не и давам тази възможност, а и така сама се излага.  След последния случай не вечеряме заедно и от няколко дни съм спокойна.  Бях споделила веднъж с нея, че ме боли кръста и тя ми каза, че и през двете и бременностти нея не я е боляло и сигурно при мен било заради килограмите. Отговорих, че много бременни жени имат болки в кръста, а тя стана още по-раздразнителна повиши тон и каза, че за разлика от мен тя не чете в интернет, а говори от личен опит и трите и сестри нямали болки и едва ли не аз съм изолиран случай. Няколко дни по-късно бяхме на гости на сестрите и, и те споделиха, че са качили над 20 кг и са имали ужасни болки именно в кръста, тогава ми се прииска да им споделя сестра им какво ми е казала, но реших да не се оплаквам. Радвам се, че мъжът ми чу и сам се убеди, че майка му само и само да се изкара права и да ме обиди е готова да излъже.  Ситуациите са много, ако съм споделила, че не тая топли чувства причините са наистина много, не само заяждането на тема кг. 

# 617
  • Мнения: X
Ако си качила само 8 килограма до 8 месец, нямаш никакъв проблем с килограмите. Но не е никак добре, че при такива отношения живеете в една къща. Макар и да сте на различни етажи, сте твърде близо една до друга и директният ежедневен контакт трудно би могъл да се избегне. На ваше място бих помислила за смяна на мястото на живеене, ако имате такава възможност.

# 618
  • Варна
  • Мнения: 38 685
Тя сега те хапе при всеки удобен случай, а смятай какво ще ти слушат ушите след раждането. Ще бъдеш лоша майка, която не гледа детето както трябва (разбирай, по нейния начин), а чете в интернет.

Наистина помислете за смяна на жилище и здравословна дистанция. Особено при така явно изразена неприязън.

И какво като е чул мъжът ти? Направи ли нещо за да я уличи в лъжа и да спре подмятанията по твой адрес?

# 619
  • София
  • Мнения: 24 838
Аз съм по-възмутена,че свекървата французойка се прави,че не знае къде е България.
Да не знаеш кои са държавите поне на континента на който живееш е признак за липса на прилично образование и липса на обща култура.
Не вярвам да е чак толкова проста.


О, не познаваш французите, затова така ти се струва.
Шовинизма им е пословичен и да не знае къде е България, е напълно в реда на нещата.
Което не пречи да се мисли за поне метър по- висока от снахата.

Интересното е, че те смятат за хора черните и арабеските от бившите си колонии, но източноевропейците са им непознати и нямат желание да ги опознаят.

# 620
  • Monaco
  • Мнения: 374
 Ние 2 години живяхме в апартамент и бяхме много щастливи, но ден преди Нова година, свекър ми почука на вратата и каза, че е взел решение да напусне жена си... Имахме план да празнуваме с приятели, но го отменихме и трябваше да бъдем до нея. Тя изпадна в депресия, плачеше неуморно, много ми беше жал за нея. Тогава съпругът ми ме помоли да се преместим да живеем при нея и да сме и опора в трудния момент. Аз не исках, защото мама винаги ми е казвала, че стари и млади не бива да живеят заедно. Но след като сестра му ни се обади, че тя се е нагълтала с хапчета, това ни изплаши и отидохме при нея. Опитахме се да я убедим да отиде на психолог, защото положението се влошаваше, но тя категорично отказваше. Започна да следи мъжът си къде ходи, отиваше във фирмата да му се моли, много се унижаваше.. После реши, че децата и трябва да се карат с мъжа и заради нея и да го накарат едва ли не да се прибере. Започнаха едни скандали, истерии. Съпругът ми се потисна... Техните проблеми станаха наши. Тогава разбрахме, че съм бременна и решихме да споделим с нея... Тя реагира много лошо, хвърли снимката на бебето на земята, развика се как можело да си правим дете в толкова тежък за нея момент.. Тогава за първи път видях мъжът ми да крещи на майка си.. Скараха се.. Той и каза, че ще я остави и той ако продължава да се държи така. Тя дойде на следващия ден да плаче и да ми се извинява, но аз знам че беше заради сина си, не че и пука за мен.. Това никога няма да го забравя... После правеше скандали защо ние излизаме, а тя трябва да си стои в къщи. Имахме период, в който нямахме кола, защото беше на ремонт и тя не си даваше нейната... Когато свекър ми разбра, че съм бременна се прибра у дома... Тя разбра, че е заради бебето и за това започна да се прави на щастлива баба.. Това е на кратко. Съпругът ми я съжалява, за това не и казва нищо и съветва мен да не и обръщам внимание... Имаше коментари, че нейният личен живот не е моя работа, да така е не е, но искам или не вече една година живея с нейните кризи и проблеми.  Ако сядаме на една маса това е, защото свекър ни се прибра заради нас и ако не сме ние не би седнал на една маса с нея... Това е на кратко.

# 621
  • Варна
  • Мнения: 38 685
Може да не ти хареса мнението ми, но аз бих натиснала мъжа да се махнем. Ако ще свекъра да си ходи, ако ще тя да се самоубива. Не можете да оправите чуждия живот. Най-много да съсипете и своя. Доколкото схванах мъжът ти не е единствено дете. Защо някой от другите не се нанесе при нея? Вие ли сте най-загубени да жертвате семейството си заради една откачалка? Това рано или късно ще рефлектира върху вас, неизбежно е.

# 622
  • Monaco
  • Мнения: 374
Ще се отделим, в момента си строим къща, но  трябва време. Ще трябва да търпя още малко . Мислите ли, че не искам...

# 623
  • София
  • Мнения: 6 015
JoannnaM, така като гледам свекърва ти въобще не заслужава да й мълчиш. Като ще се прави на жертва отнасяй се с нея като с жертва, покажи й, че ти си силна и се грижи за собственото си семейство. Евала на мъжа ти, че не й се връзва!

# 624
  • Мнения: X
Скрит текст:
Ние 2 години живяхме в апартамент и бяхме много щастливи, но ден преди Нова година, свекър ми почука на вратата и каза, че е взел решение да напусне жена си... Имахме план да празнуваме с приятели, но го отменихме и трябваше да бъдем до нея. Тя изпадна в депресия, плачеше неуморно, много ми беше жал за нея. Тогава съпругът ми ме помоли да се преместим да живеем при нея и да сме и опора в трудния момент. Аз не исках, защото мама винаги ми е казвала, че стари и млади не бива да живеят заедно. Но след като сестра му ни се обади, че тя се е нагълтала с хапчета, това ни изплаши и отидохме при нея. Опитахме се да я убедим да отиде на психолог, защото положението се влошаваше, но тя категорично отказваше. Започна да следи мъжът си къде ходи, отиваше във фирмата да му се моли, много се унижаваше.. После реши, че децата и трябва да се карат с мъжа и заради нея и да го накарат едва ли не да се прибере. Започнаха едни скандали, истерии. Съпругът ми се потисна... Техните проблеми станаха наши. Тогава разбрахме, че съм бременна и решихме да споделим с нея... Тя реагира много лошо, хвърли снимката на бебето на земята, развика се как можело да си правим дете в толкова тежък за нея момент.. Тогава за първи път видях мъжът ми да крещи на майка си.. Скараха се.. Той и каза, че ще я остави и той ако продължава да се държи така. Тя дойде на следващия ден да плаче и да ми се извинява, но аз знам че беше заради сина си, не че и пука за мен.. Това никога няма да го забравя... После правеше скандали защо ние излизаме, а тя трябва да си стои в къщи. Имахме период, в който нямахме кола, защото беше на ремонт и тя не си даваше нейната... Когато свекър ми разбра, че съм бременна се прибра у дома... Тя разбра, че е заради бебето и за това започна да се прави на щастлива баба.. Това е на кратко. Съпругът ми я съжалява, за това не и казва нищо и съветва мен да не и обръщам внимание... Имаше коментари, че нейният личен живот не е моя работа, да така е не е, но искам или не вече една година живея с нейните кризи и проблеми.  Ако сядаме на една маса това е, защото свекър ни се прибра заради нас и ако не сме ние не би седнал на една маса с нея... Това е на кратко.
Ако всичко това е вярно, значи си се омъжила за идиот, който е син и брат на идиоти. Ако в главата на мъжа ти проблесне нещо, има надежда да се разрешат проблемите ви. Ако не, явни така ще си карате и на теб ще ти остане само да изпускаш парата я под формата на семеен скандал, я под формата на пост тук.

# 625
  • Варна
  • Мнения: 7 148
Евала на мъжа ти, че не й се връзва!
Да бе, хич не й се връзва. Като моя и той, милия. Грам не й се връзва, само дето копче не й казва и й удисва на капризите, щото е сама и нещастна тя миличката...

# 626
  • Мнения: 22 036
Евала на мъжа ти, че не й се връзва!
Да бе, хич не й се връзва. Като моя и той, милия. Грам не й се връзва, само дето копче не й казва и й удисва на капризите, щото е сама и нещастна тя миличката...

Добре де Кали, а не е ли наистина сама и нещастна и наистина ли мъжът ти е смотан или просто обича майка си?

# 627
  • Monaco
  • Мнения: 374
Моля ви нека не използваме обидни квалификации. Като всеки син обича майка си, знаете че не можем да си избираме родителите. Аз не му правя скандали, споделих тук. Както казах правим си дом, но изисква време. Във всеки брак има компромиси. Всеки човек има проблеми от различно естество  и няма лошо да сподели.

# 628
  • Мнения: 22 036
Аз лично не съм използвала квалификации, а наистина питам. Питам, защото съм наблюдавала възрастните хора и те наистина в един момент стават самотни и безпомощни, макар и в добра кондиция. Вдетеняват се и стават леко досадни, но са тези същите родители, които са отгледали детето, съобразявали са се с неговото лигавене, тревожили са се и са и го обичат, трябва ли просто да ги забравим?

# 629
  • София
  • Мнения: 36 101
Е, никой не говори за забравяне.

Общи условия

Активация на акаунт