Да, и съм кукнала от 5.30 да бачкам..)))
(часовата разлика ми прави услуга.
(часовата разлика ми прави услуга.
- Публикувана: 27 септ. 2017, 01:20 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2017, 01:41 ч.
Свестните са заети
Интелигентните и интересните мъже, търсят и такава жена, в случая, насреща имаме жена работеща 6 дни седмицата, английския въобще не го слагам в интересите или нещо, което може да се обсъжда в една връзка, освен ако няма цел да хване англоговорящ мъж, но тогава е необходимост.Съгласна съм с Абсурт, като поведение е инфантилна.
В същото време влиза в клишето- интелигентна по нейни думи, но работи в Еврофутбол, ако си толкова интелигентна и начетена ще работиш ли в Еврофутбол.
Знам, че звучи грубичко, но каква е целта да и се казва- да много си умничка и готина, но другите са отмъкнали готините мъже.
За изложбите няма нищо изненадващо да ходи човек сам, особено когато не е откриване, както и за други подобни творчески мероприятия.
Имах предвид да има някакви други интереси, освен да се налива с бира. Познавам много такива, които се събират по мъжки, седят до по нощите и пият бира. Само това правят. Дали ще катери осмохилядници, или ще събира гербови марки, все ми е тая. Но искам да има интереси. Познавам смачкани, празни хора, които нямат какво друго да правят, освен да пият. Не искам такъв. Нямам против пийването, но не това да ти е хобито.
Хора, дайте малко идеи... Къде в Плевен може да се намери магазин за бельо с по-големи размери. Натрупала съм малко килограми и то точно в коремната област и не мога да си намеря боксерки, които да ми стават. Навсякъде продават гащи за кльощи. Откъде може да се намери някакво по-широчко бельо за нормална жена, която не е анорексичка?
Цитат
Моля, кажете бързо... Има много добра промоция на най-стария модел. Той няма приставка за лице и деликатни зони, обаче това пречи ли му да се ползва за тях? Уреда ми трябва основно за тези зони, та кажете, ако някой има този модел, дали става все пак за тях.
Добре де, авторката изрично помоли в темата да пишат или само пушачи или в краен случай толерантни непушачи. Разбира се, обадиха се редовните скучаещи, които винаги трябва да са в опозиция на нещо, няма значение какво. Бравос, ето, ръкопляскаме ви, че не пушите 
а сега бихте ли си отворили нова тема, където на воля да си чешете езиците. Ние искаме да си говорим за цигари. След като сте непушачи, нямате място тук.
Дори и да забранят тънките цигари, ще пушим дебели. Не е кой знае каква разликата, свиква се. Аз пушех само дебели и се кълнях, че тънка цигара няма да сложа в устата си, защото ми е странна и даже ми беше трудно да дърпам от тънките. От няколко години пуша тънки обаче. Мога да мина пак на дебели, не е кой знае какво. Но това е ограничение на личния избор и не е правилно да се прави.
а сега бихте ли си отворили нова тема, където на воля да си чешете езиците. Ние искаме да си говорим за цигари. След като сте непушачи, нямате място тук. Дори и да забранят тънките цигари, ще пушим дебели. Не е кой знае каква разликата, свиква се. Аз пушех само дебели и се кълнях, че тънка цигара няма да сложа в устата си, защото ми е странна и даже ми беше трудно да дърпам от тънките. От няколко години пуша тънки обаче. Мога да мина пак на дебели, не е кой знае какво. Но това е ограничение на личния избор и не е правилно да се прави.
Имам спешна нужда да поговоря с някого. Знам, че никой няма да може да направи нищо, но... понякога човек има нужда да сподели.
Имам биполярно разстройство, паническо разстройство, социална фобия. Психиатрите ми не ме смятат за достатъчно тежък случай, защото когато отида на преглед, се амбицирам да се държа колкото се може по-нормално. Може би това е моя грешка, но ми е трудно да говоря за нещата, които ме разяждат. Искам да посещавам психоаналитик, но няма по здравна каса.
Усещам как влизам в един много самоунищожителен период от живота си, който ми коства отношенията с приятели и родителите ми. Хората не могат да разберат, че съм болна. Или се плашат от мен. От последната ми работа ме изхвърлиха, когато разбраха за психичните ми проблеми. Мен самата започна да ме е страх от себе си, употребявам много алкохол и ставам неконтролируема.
Защо ми се случва това? И защо никой не го е грижа? Защо скапаната ни държава няма програми за хора като мен? Искам да съм нормална, пия си лекарствата и пак не ставам такава. Писна ми да съм странна...
Моля, ако има някой на линия, пишете ми. Може да не е със съвет, а просто да чуя здравей от някого и да не се чувствам толкова самотна в момента.
Имам биполярно разстройство, паническо разстройство, социална фобия. Психиатрите ми не ме смятат за достатъчно тежък случай, защото когато отида на преглед, се амбицирам да се държа колкото се може по-нормално. Може би това е моя грешка, но ми е трудно да говоря за нещата, които ме разяждат. Искам да посещавам психоаналитик, но няма по здравна каса.
Усещам как влизам в един много самоунищожителен период от живота си, който ми коства отношенията с приятели и родителите ми. Хората не могат да разберат, че съм болна. Или се плашат от мен. От последната ми работа ме изхвърлиха, когато разбраха за психичните ми проблеми. Мен самата започна да ме е страх от себе си, употребявам много алкохол и ставам неконтролируема.
Защо ми се случва това? И защо никой не го е грижа? Защо скапаната ни държава няма програми за хора като мен? Искам да съм нормална, пия си лекарствата и пак не ставам такава. Писна ми да съм странна...
Моля, ако има някой на линия, пишете ми. Може да не е със съвет, а просто да чуя здравей от някого и да не се чувствам толкова самотна в момента.
L'Agent, честно казано нарочно не четях темите за ПР, защото когато чета за това, започвам да изпитвам усещането, че получавам пристъп. Но ще ги прочета, може би наистина ще има полезна информация.
Освен паническите атаки получавам и нервни кризи, които също много ме притесняват. Затова ви обяснявам, момичета, че ми е много трудно да балансирам ежедневието си. Естествено, тези състояния не са всеки ден, но са доволно често, за да отблъсквам хората около мен. Дори имам чувството, че ако продължа да пиша и да ви се оплаквам, ще отблъсна и вас.
Засега спирам да хленча, ще пиша, когато съм малко по-добре, за да мога да комуникирам нормално.
Благодаря на отзовалите се мацки, дадохте ми известен стимул.
Освен паническите атаки получавам и нервни кризи, които също много ме притесняват. Затова ви обяснявам, момичета, че ми е много трудно да балансирам ежедневието си. Естествено, тези състояния не са всеки ден, но са доволно често, за да отблъсквам хората около мен. Дори имам чувството, че ако продължа да пиша и да ви се оплаквам, ще отблъсна и вас.
Засега спирам да хленча, ще пиша, когато съм малко по-добре, за да мога да комуникирам нормално.
Благодаря на отзовалите се мацки, дадохте ми известен стимул.
Доооста добри съвети бяха дадени в темата, и то за такъв въпрос...
Обаче, прави ми впечатление и на мен, някой беше писал по-назад, много негативно подхождаш към всичко. За всеки съвет си намираш оправдание. Освен негативизъм усещам и озлобление и раздразнение към коментарите на хората, които просто се опитват да помогнат. И надменност, и високо самочувствие също. Ако и извън интернет даваш такива сигнали...
Имам приятелка, която се омъжи скоро, на 40. Мъжът й се е върнал в София от малък град, понеже тука има по-голяма вероятност да срещне някого. Запознаха ги общи приятели и стана работата. Той още на първа среща е бил много припрян и й обяснявал, че иска да се жени вече... Ако аз бях на нейно място, сигурно втора среща нямаше да има. Но тя не го отряза и ето, че към днешна дата са си щастливи двамата. Пълен контраст с една друга приятелка, за която всички мъже, с които я запознават приятели, са смотаняци и загубеняци. Тя вече се е отказала дори и да ходи на такива срещи-запознанства. Еми няма как стане... Иска си да се размърдаш малко и да положиш усилия.
На твое място бих променила външния си вид. Пълна промяна - прическа и цвят. Ако не се гримираш, започни да се гримираш малко. Така ще промениш отношението си към теб самата и ще започнеш да излъчваш позитивизъм. Ако си харесаш някого - флиртувай! Преди обаче да почнеш да го отсяваш по критериите си.... И ще се получат нещата
Обаче, прави ми впечатление и на мен, някой беше писал по-назад, много негативно подхождаш към всичко. За всеки съвет си намираш оправдание. Освен негативизъм усещам и озлобление и раздразнение към коментарите на хората, които просто се опитват да помогнат. И надменност, и високо самочувствие също. Ако и извън интернет даваш такива сигнали...
Имам приятелка, която се омъжи скоро, на 40. Мъжът й се е върнал в София от малък град, понеже тука има по-голяма вероятност да срещне някого. Запознаха ги общи приятели и стана работата. Той още на първа среща е бил много припрян и й обяснявал, че иска да се жени вече... Ако аз бях на нейно място, сигурно втора среща нямаше да има. Но тя не го отряза и ето, че към днешна дата са си щастливи двамата. Пълен контраст с една друга приятелка, за която всички мъже, с които я запознават приятели, са смотаняци и загубеняци. Тя вече се е отказала дори и да ходи на такива срещи-запознанства. Еми няма как стане... Иска си да се размърдаш малко и да положиш усилия.
На твое място бих променила външния си вид. Пълна промяна - прическа и цвят. Ако не се гримираш, започни да се гримираш малко. Така ще промениш отношението си към теб самата и ще започнеш да излъчваш позитивизъм. Ако си харесаш някого - флиртувай! Преди обаче да почнеш да го отсяваш по критериите си.... И ще се получат нещата
Извадени от различни теми, звучат плашещо, но всъщност голям процент от хората си имат кусури. Лошото е, когато наистина се търси някакъв перфектен. Няма такива хора. Въпросът е, компромисите да не са драстични.
Аз също не разбрах авторката какви интереси има, освен английския.
Абе Екс, ти си желязна.
Аз също не разбрах авторката какви интереси има, освен английския
. Абе Екс, ти си желязна
. 
С тази социална фобия и панически атаки ми се изясни картинката. Ние всички й даваме съвети да започне нещо ново и да се среща с много хора, а хората със социална фобия избягват точно това.
Имам една идея, но тя е брутална за него.
В Плевен има психиатър, който се казва Калоян Стойчев, на около 40, изглежда интелигентен.
Авторката може да си запише час за консултация при него. Докато разговарят може да погледне дали носи брачна халка и между другото да го попита дали знае английски.
Ако прехвърчат искри, може и да стане нещо.
П.П. Дано той никога не разбере как го предлагам по форумите.
Имам една идея, но тя е брутална за него.
В Плевен има психиатър, който се казва Калоян Стойчев, на около 40, изглежда интелигентен.
Авторката може да си запише час за консултация при него. Докато разговарят може да погледне дали носи брачна халка и между другото да го попита дали знае английски.
Ако прехвърчат искри, може и да стане нещо.
П.П. Дано той никога не разбере как го предлагам по форумите.
В цитатите, извадени от светеца, съзирам още една възможност за авторката - групите за взаимопомощ - на анонимните алкохолици например, на хората с панически разстройства, не съм се интересувала дали има в България, но там е нейното място - хем ще си помогне за проблемите, хем ще среща хора, която я разбират, а не я отбягват, там няма да е странна, а ще е една от тях. Всеки човек копнее да е приет от някаква група, да е част от нещо.