Православието като начин на живот-7

Когато бях на първата си изповед и свещеника ме слушаше много внимателно какво говоря, каза, за мое огромно удивление, че човекът, с който съм контактувала, за да си изясня основи на православието;  православен, не е разбрал правилно християнството.
Трябва да призная, че  до ден днешен държа това негово мнение като червен фенер за себе си. И понеже си нямам наставник/духовник, винаги много внимателно чета и сравнявам, колкото ми е по силите, разбира се. Това означава, че не знам до колко съм заблудена или че не чета подвеждащи неща.
Самият факт за онзи православен свещеник, за който споменах малко по- нагоре, е показателен.
Бях намерила един друг православен свещеник, който го следях в You tube, даже преди време бях публикувала тук линк с него. Обаче, сега се оказа, че срещу него се разрази голяма кампания.... кой крив , кой прав, аз изобщо не мога да преценя. Едните го защитатват, другите го хулят...
В крайна сметка, като последица от цялата тази неразбория, аз престанах да го слушам...

Това в скрития текст е ужасно...малко като шериат...

между другото, ако не си я чела вече, мога да ти препоръчам тази книга: Вяра, надежда, любов от архимандрит д-р Серафим. Книгата е като православен катахизис. Няма за Свещеното Предание, но мисля, че може да ти бъде интересна.
 
Катерица, за кой свещеник става дума? Ако искаш да споделиш, разбира се.

По зле! Консервативното протестантство си е малко за психопати.

strawberry_, да, разбира се, че искам.. не знам дали е уместно, но понеже бях пускала линк за него, считам, че е по- добре да напиша.
Отец Головин от град Болгар.

Благодаря, Катерица. Аз руски не говоря, но малко разбирам. Сега прехвърлих на бързо ютуб с този отец и май са го лишили от сана свещеник, поне аз така разбрах. Аз мислих, че говориш за български свещеник

Не,  говорих принципно за православен.
Аз самата съм в неправославна чужбина и тук се изповядвах при руски свещеник, в Руска православна Църква.
Владея руски и наред с български,  следя много рускоезични православни сайтове.

Съгласна съм с Катерица, че трябва да се чете внимателно. И това, че авторът е православен изобщо не е гаранция за истинността на писанието му.
Но освен с ума, според мен понякога трябва да се чете и със сърцето. Защото Царството Божие, мисля си, едва ли е отредено само за начетени и високо просветени, запознати с всички правила, жития, доктрини, възгледи и т.н. И доколкото е важното е да обичаш ближните си, аз лично доста се отдръпвам от книги в които яростно се размахва пръст и преливат от забрани и критики.

Искам да споделя какво се случва  с мен откакто чета малко повече православна литература. Писала съм и по назад в темите, че съм отраснала в свещеническо семейство с прекрасен дядо поп, който беше такъв по призвание, а не само по професия. Вярата ми е била доста чиста и опростена,/най - общо казано/ но истината е, че така се чувствах добре. От както започнах да чета повече нещо взех да се обърквам и да споря мислено с авторите. Появиха се едни съмнения, които никак не ми харесват. Естествено  детската ми вяра взема превес над съмненията и споровете със самата себе си, но си мисля дали четенето не доведе до мъдруването, което не е ок и ми смущава душата. Това го пиша по повод поста на M_I_A дали царството Божие е само за високо просветени и интелигентни души.

И при мен се случи същото, затова спрях да чета или по скоро не чета неща, които поставят/обсъждат въпроси предполагащи спор.
Снощи четох това
https://pravoslaven-sviat.org/2019/03/11/сега-ще-се-ядосам/
първоначално ми беше смешно, после обаче ме накара да се замисля, как се отдалечаваме от простотата, която носи мир в душата, как се превръщаме в лицемерни хора.
Човек винаги си задава някакви въпроси.. Колкото и да се опитва да пришпорва събитията т.е. бърза да намери тези отговори, толкова повече се обърква. Всичко си има време, време има за всяка работа под небето..

Благодаря за споделеното
"Това са светогорски истории, които са свидетелство за простотата на човека, която е изключително красива. Когато човек функционира просто, неговите сили вътрешно се обединяват, от ума му изчезват всички лукавщини и сплетни на този свят и става като малко дете. Щом придобие такава простота, тогава човекът придобива голям уют, придобива вътрешен простор и свобода."

Прочетох историите и леко се смутих. Не мога да приема, че подобно поведение е проява на духовност. Особено  тоя монах дето гонел котката, за да си вземе макароните. Мисля, че истински духовните хора изглеждат нормално, а не налудничаво. И са пример с опростения си начин на живот и скромност, но без да проявяват някакъв прекален фанатизъм.

Здравейте.
Интересна дискусия се е развихрила.
Катерица, не е нужно да се извиняваш. Надявам се не си се засегнала. Споменах за предупреждение, защото наистина не на всеки нервите биха издържали, особено на частта за Ада.
Колкото до чакрите, споменах ги единствено за по-удобна визуализация на това как енергията бива задържана на ниски нива. Не възнамерявам да споря и нека не се хващаме за думата. Щом съм православна християнка разбира се, че не се увличам по каквито и да било учения, включително и такива ползващи термина. Важното в случая, което трябва да се отсее е, че светът, в който живеем ни насажда прекалена жажда за придобивки и развлечения и ако се поддадем ни отдалечава много от духовното развитие. А тъжното е, че повечето хора не го осъзнават.
Наистина смятам, че четенето не неправославни писания може да е опасно, особено  за хора, които не са достатъчно информирани или се влияят лесно. И да, често да доста по-различни нещата в такива писания.
Съгласна съм, че прекаленото четене може здраво да обърка всеки човек, колкото и да е трезвомислещ. Човек не може да следва и да вярва на много хора едновременно, без да изпадне в противоречия. Аз избягвам прекаленото четене на всякакви интерпретации и свободни размишления. Когато не зная кое е правилно слушам сърцето и интуицията си. Те винаги казват истината, друг е въпроса колко ги слушаме и че понякога дори и да ги чуем съвсем ясно предпочитаме да ги пренебрегнем и да се самозаблуждаваме.

Много е интересно виждането, че в древните текстове се съдържа повече енергия, отколкото в преводните и затова са по-силни и действени от тях. Според мен има логика, те са ползвани от векове и това вероятно ги е направило още по-силни. Неслучайно църковните служби са на черковнославянски, а не на български. Ще ми е интересно да прочета информация или мнения по въпроса.

Ето тук има за църковнославянския език - http://www.pravoslavieto.com/art/literature/cs/da_se_promeni_li_ … ogosluvenieto.htm
"Църковният език е по-близо до вътрешния логос – до езика на духа, езика на религиозната интуиция и на молитвените съзерцания, отколкото съвременните езици. това е език не на разсъдъка, а на сърцето, език на непосредствени проникновения, език на напрегната духовна енергия и особена динамика. Древните езици пораждат в човешката душа нещо подобно на "припомняне" за изгубената от човека способност за непосредствено вътрешно предаване на своите мисли, за възприемане на съдържанието на друга душа и на озарение от Бога."

Много блаодаря за линка.  И аз смятам и усещам дори, че в нашето ДНК са заложени много познания, емоции и усещания, свързани с древните текстове. Което и обяснява защо, слушайки, четейки или произнасяйки текстове на църковнославянски усещам едно много особено вълнение, което е трудно да се опише. Явно наистина е вино, което утолява жаждата на сърцето и го развеселява!

Няма нищо смущаващо. Просто ти е убягнало едно изречение - Сещам се за един старец на Света гора – Йаков, който беше юродив заради Христа.