Защо татковците не говорят за децата си?

При мен е почти същото Работата ми има и известен творчески елемент - ако зацикля, е по-ефективно да се разсея с нещо, ако ще и цял ден да отиде, отколкото да цикля на едно място. Но ако тръгна да се разсейвам с фейсбук, ютуб, някой сериал или интересна книга, има риск да потроша доста повече време

Плюс тук получавам някакво усещане за споделеност на някои специфики и трудности при отглеждането на детенце, каквото усещане не мога да получа от другите места или ако изляза да пия по бира с някой available приятел. По много въпроси срещам единомислие, по други научавам по нещо.

Имам усещането и моето мнение да дава нещо на останалите (или поне на част от тях) и това ми допада, защото не съм от хората, които могат да слушат себе си до безкрайност - ако усетя, че съм отегчителен на по-голямата част от групата - млъквам. Дори да съм бил интересен на 1-2ма. А по въпросите, свързани с детето, много лесно ставам отегчителен, особено в мъжка компания. Което не значи, че те са супер интересни - ако се пусне един типичен разговор от тип електронни джаджи и IT, 99% от потребителките тук ще изпукат от скука. Аз имам по-голяма търпимост - IT, електроники и т.н. не са ми досадни, но понякога количеството и особено детайлите там ми идват в повече. Ако искам да си програмирам розбери пи, ще си изтегля манюала, не е необходимо някой да ми го разкаже половината на маса.

Ами не знам, но така само си разбиваш тезата, заради която пусна темата

Нямам теза - темата беше въпрос. Че във форум татковци не пишат татковци - това няма как да го разбия. За останалото - субективно усещане е в реалността колко точно татковците говорят и обсъждат децата си и участват в информираното взимане на решения. Моето субективно усещане е, че не е достатъчно с някои изключения, за които споменах още в основната тема

Тенденции не се гледат с просто око, няма как да ги "видите" около себе си в реалността. Генетичният фактор обяснява почти всичко и със сигурност играе и при това. Рядко обаче само 1 фактор играе.

Явно си говорят, защото доста често вечер мм ми донася информация за разни приятелски деца, защото се е видял през деня с бащите им. Ние имаме гимназисти първа година и съответно разговорите за деца се въртят около това как се чувстват в новото училище, на какви сипове ще ходят, колко джобни пари да им даваме, дали прекаляват с компютъра и въобще обичайните теми за деца. Ако мислиш, че сал ти си баща за пример, пък другите - тъпаци, разказващи мръсни вицове, докато бърникат по колите, си в огромно заблуждение. Е, в бебешка възраст не си говорят толкова много, защото бебешките теми са бездънно скучни и дори майките не си говорим за бебета, а за други неща според интереса.

Да!
А и честно казано аз не искам с мъже да си приказвам за бебета. Но е чудесно, че има бащи, които се интересуват и занимават от тънкостите при отглеждането на едно дете. Това е някакъв маркер за грижа, отговорност, будност.

След поредното подобно мнение, започнах вече да разбирам коментара "предпочитам да не ги (децата) обсъжда с чужди хора"

Чудя се доколко си говорят и доколкото са влезли в ролята на щатни сътрудници на любопитните си съпруги

Иначе ако смятате, че тънката ми мисъл е, че аз съм по-добър от другите татковци - не е така, нито пък съм сигурен, че в тях/нас само е вината, ако можем да говорим за вина в случая. Аз дори и да съм по-ангажиран от средното (не мога да претендирам, защото е трудно да се оцени подобно нещо), то със сигурност идва на цената на това, че се "бъркам" повече в отглеждането на детето, което много жени не биха приели, но според мен е редно и това (независимо дали го смятаме за благословия или проклятие) да се дели по равно между двамата. Така че всичко опира до вкус и предпочитания как да е организирано едно семейство.

Също така си мисля, че ако повече татковци се престрашаваха да пишат по татковски теми в този форум, щяха да се намерят доста желаещи и имащи времето да питат и да съветват. Нямам представа дали щяхме да си говорим на някакво татковско линго и надали щяхме да се обръщаме един към друг с "колега", но сигурно би дало различен поглед върху нещата.

И последно - усещането ми е, че ако станеше нещо такова, може би нямаше да се гледа с много добро око от всички... Защото вместо да превиват гръб на работата или да помагат с домакинството/децата, ако им остане време след работа - губят си времето по форуми, представяте ли си!?

Хайде, хайде, чета коментарите и съм тотално на диаметрална позиция. Баща съм на дете на 1г. и 4м. и от първия ден умирам за сина си. Неспирам да говоря за него, както на работното място, така и с близки и приятели. Ведно с това със съпругата сме на разменни начала при отглеждането му. Това, че има комплексирани бухали, които дори наследниците си създават без желание е проблем, не само за обсъждане на детето, но и целия им мироглед е тотал щета.
П.С. Колкото до писането по форумите, не е нуждо да имаш по 10 000 поста. По-важно е да четеш, а не да пишеш. Неслучайно имаме две уши, а само една уста.

При теб май заекът все е без шапка. Хем се възмущаваш, че мъжете не говорели за децата си, та чак тема пускаш, хем се потрисаш, че не само говорят, ами и споделят с жените си.
Вие вкъщи не си ли говорите? Не обсъждате ли общи познати? Явно не, то откъде време, като по цял ден висиш тук?
Пък и ти, като един типичен представител на дискретните мъже, явно предпочиташ да обсъждаш познатите си с непознати по форумите, вместо с "жена си".
Не е лесно да си баща, надявам се, че вече го осъзна. Пък макар и въображаем такъв. Средностатистическите бащи работят, не висят на клюки по пейките.

Е, не виси по цял ден тук. Ама то и мен, ако гледа човек, ще рече, че не бачкам. Някои успяваме да тъчем на много станове.
Нека си споделя човекът тук, какво ви пречи. Аз пък много се радвам на по-интелигентни мъжки присъствия.

Хубаво, че четеш, но bgtatko81 иска да си комуникирате и споделяте по мъжки.Та само с четене не става

Той не споделя, той оплюва другите мъже с цел да се изтъкне колко грижовен, рядко срещан и уникален баща и съпруг е.
Интересно какво ли мислят по въпроса жена му и детето, след като порасне, разбира се.
Аз вече съм писала и в друга тема – не вярвам, че е мъж и реален образ. Дали проучване някакво, дали изтрещяла от скука по време на майчинството жена, мечтаеща за перфектния татко (защото мъжът ѝ е много далече от този образ) – не знам. Но е прекалено фалшив, за да му повярвам. Не че няма грижовни бащи и съпрузи, има и никак не са рядкост. Просто не пишат така... женски. И познават по-добре останалите мъже.
Както отбеляза една друга съфорумка – на автора на темата или тестостеронът му е малко, или естрогенът в повече. Преиграва.

Хм, значи аз съм мъж. В цялото ми бг-мамско творчество няма и един пост, в който обсъждам нещо, свързано с децата ми. Причината е съвсем проста- когато имам проблем за решаване, предпочитам да го обмислям, а не да го обсъждам. Така или иначе, решението ще си го взема аз. Хау. Предполагам, по подобен начин разсъждават и повечето мъже, на които бгтатко81 се учудва.

Ъхъ. Баш във форума, ще тръгна да споделям.

Здравейте, много благодаря за включването!

Дали може да разкажете малко повече - например само Вие ли говорите за детето си или имате и познати/приятели мъже, които също говорят, дават съвети, или може би Вие им давате, ако техните бебета са по-малки? Имате ли "комплексирани бухали" сред по-старите приятели, с които сте понамалили комуникацията защото те не умират чак толкова за децата си? Горе долу каква част са "комплексираните бухали" от мъжете-татковци, които познавате горе долу?

Извинявам се, че толкова много въпроси, но Вие сте на практика първия или втория татко, който се включва конкретно по темата, насочена основно към татковци (и пусната във форум "татковци").

И най-важното - имаме 1 уста, но 2 ръце и цели 10 пръста - каква е причината да не пишете примерно в този форум? По всеки въпрос, който Ви вълнува, ли намирате вече развита тема, от която да получите пълна информация? Нищо допълнително ли не Ви се приисква да попитате или да насочите дискусията в някаква посока?

Мерси още веднъж за мнението!  

 

Вие вече казахте веднъж (или повече от веднъж) в СО, че форумите за Вас са "семки и бонбонки". Съжалявам, но на мен ми е малко трудно да ги приема просто така и ако ги приемах само като това, бих се чувствал доста не на място като мъж. Напр. тръгнах да чета назад във форума дали някой татко не е пускал някоя тема за деца и се натъкнах на темата на жената, чийто съпруг е с опериран пенис и моли за мъжко мнение по въпроса (до самия край на темата) и нямах сили да чета повече назад. Ще дам мнение по онази тема, но искам първо много внимателно да го обмисля.

Та за Вас и за някои други може да е "семки и бонбонки", но очевидно за много хора изобщо не е това. Може някои теми да са "пързалки", но има автентично притеснени, отчаяни и нуждаещи се от съвет и помощ хора.

Аз също не бих споделил сериозен проблем като огромна част от причината за това е точно клуб "семки и бонбонки" - за мен има очевиден сблъсък между хората, които са тук по сериозни причини и тези, които са тук за да се забавляват, бъзикат и да "убиват време".

Давайки си сметка за този двойнствен характер на форума, правя нещо по средата - когато някой говори по сериозен въпрос, се опитвам да съм максимално сериозен и ако мога - да помогна с нещо. Когато някой се бъзика, бъзикам се и аз, когато ми е забавно. Или пък обсъждам трудности или дори ситуации/въпроси, които не са непременно "проблем за решаване".

Без да искам да Ви вменявам каквото и да било - впечатлението ми е, че и Вие сте по-скоро сериозна в сериозните теми, а това, че не споделяте и не обсъждате съвсем не значи, че не сте имали нужда да го направите понякога (според мен).

Трудно е обаче някой да седне да си споделя сериозните проблеми във форум като "татковци" примерно, пълен с теми запознанства и какво ли не, но не и споделяния на татковци. В здравните под форуми си споделят хората, а понякога и в СО споделят.