Защо татковците не говорят за децата си?

Това в bold съвсем честно - изобщо не го разбрах.

Ако предпочитате той да не ги обсъжда с "чужди хора", защо Вие го правите? Или тук не обсъждате децата си, а други въпроси само?

Защото живея в свят, в който колкото по-малко неща се изнасят от дома, толкова по-малко мегдан за клюкарни се дава.
Намирам разлика между това да споделиш нещо във форум с непознати и да го споделиш с някой далечен познат, който ще го сподели интерпретирано с друг познат и ... иди доказвай че нямаш сестра. Не очаквам да ме разбереш.

Прочетох само заглавното мнение.
Защо.., защо..., защо така, защо онака.
А защо си толкова категоричен? От моя гледна точка нещата са много различни, бащите около мен говорят изключително само за децата си. И така се вживяват, че престават да се виждат с приятели, също бащи, но с различна възраст деца. Тоест задълбават в подробности.
Естествено че няма да обсъждат кърмене например, но примерно за бебета - къпане - е-е-е, то даже наклона спрямо водата се обсъжда  
За малко по-големи деца става някаква обсесия - къде да ги извеждаме, как да ги  пазим от кучета и кво ли не. По спортовете 99% бащите водят децата. То тука спортовете са ... хокея, та може и затова де  
Бе до средата е щ'ти кажа, bgtatko81, не го казвам за да се заяждам, констатирам само.

И също - на мен сравнение на дете / човек с машина / машинка не ми се струва удачно.  Ама никак.
Включително относно отделеното време. Има си време да си гледаш децата, има си да се ровиш из чарковете на бракмата, има си и за едно питие сам със себе си.

P.S. Не е лошо, че около теб ще живне малко тоя подфорум, в другите сме малко неканени гости 

Напротив, говорят. Бащите много обичат да се хвалят с постиженията на децата си и ако в момента няма такива, предпочитат да си замълчат. Те приемат постиженията като свой успех, а неуспехите – като провал. И такива споделят, но само пред най-близките си, защото го считат за нещо срамно и неподходящо за споделяне на публично място.
Докато при майките е обратно – обичат да се оплакват и да прикриват гордостта от децата си с мрънкане и изтъкване на "кусури", ама наужким. Не знам дали е фалшива скромност, дали защита против уроки и страх да не им завидят, дали просто защото знаят колко грозно звучи и другата крайност – хвалене на детето за щяло и нещяло пред когото и да било, което неминуемо в един момент събужда негативните реакции на другите майки. Политиката "моето гардже е най-хубавото" умната майка я води умерено, за да не предизвика обратен ефект.


Бъркаш. Много бъркаш. Особено за чисто мъжката компания.
И за да не съм голословна – всичко, което знам за децата на приятелите и колегите на мъжа ми, го знам от самия него. А той откъде ли го знае? Не от майките им със сигурност. 
И за здравословното състояние на жените и родителите им знам от същия канал на информация. И още много други семейни подробности. Хем мъжът ми не е клюкар и като цяло не се вълнува от живота на другите хора. Но като стане въпрос за някого, случва се да изтърве някаква информация. Пък аз нали съм си паметлива, веднага я вмествам в някое чекмедже. И може да не познавам лично повечето от колегите му, но знам кой е разведен, кой е вдовец, кой колко деца има, къде учат, къде са завършили, кое къде работи, каква кола/апартамент си е купило и т.н.
Споделят си и още как! 

I.Hr, да, това го разбирам естествено, клюките не са приятни за никого, макар че в общи линии интимни подробности, които не бих споделил пред приятели, не бих споделили тук.

Lyam, къде е това с хокея - Канада? Мисля, че из тези форуми имаше още един потребител мъж от там, с аватар-оптическа илюзия... Кърменето не знам какво има да му се обсъжда, ако протича безпроблемно, в останалите случаи не виждам разлика с къпането и други подобни, но добре - да приемем, че е така и проблемът е в моето обкръжение (най-добрият вариант, защото обкръжение се сменя или то самото се променя!). Това пак не обяснява мъртвилото на мъжки мнения, свързани с деца, из тези форуми и липсата на отделни татковски форуми - в тази връзка беше сравнението с автомобилните форуми, понеже една от най-честите тези, които се подхвърлят, е: "моят мъж не обича да пише по форуми и няма фейсбук". Което просто няма как да обясни общата интернет липса на подобни разговори.  

Как` Сийка, колко са постиженията на децата? Казало нещо, направило нещо умно, пишкало в гърне - първите няколко години е това. После не знам, предполагам успехи в училище и спорта, ама не ми казвайте, че за всяка шестица в училище се хвалят, защото просто няма да Ви повярвам... Пак това е много ограничена тема за разговор, а пък ако ми кажете, че майките не се хвалят с успехите на децата си... Добре, приемам, че на живо варират тези неща и има мъжки компании, които постоянно си говорят за деца - дори повече отколкото за коли, телефони и друга "мъжка" техника. Но това ми беше последният от въпросите - а на основните всички избягвате да отговаряте, може би защото е много лесно проверимо - къде са онлайн форумите на татковци обсъждащи (или хвалещи се с) децата си? Къде са групите във фейсбук, защо няма такива?

---

Доколкото разбирам към момента общата теза е приблизително следната:
- мъжете не обичат много да пишат, нямат време и желание за форуми и фейсбук, когато е нужно четат и са прекрасни и много спокойни бащи, без да им се налага да го обсъждат с някого
- мъжете помежду си обсъждат много и всичко свързано с деца, съпруги и т.н., но това е на живо само, докато в интернет някакси нямат желание. След като обсъдят на живо, имат навика да докладват на съпругите си (от там съпругите знаят какво се е обсъждало в мъжката компания) и затова някои съпруги предпочитат мъжете им да не обсъждат тези неща пред други хора, защото изглежда се стига до клюки.
- мъжете предпочитат повече да се хвалят от децата си, докато жените повече се оплакват, от там мъжки форуми и фейсбук групи не са популярни, защото очевидно форум или група, която да се върти около хвалби на няколко хиляди татковци как бебето им се обърнало по корем или проходило няма как да предизвика чак такъв интерес.

Правилно ли синтезирам мненията до момента?

Дори и ваксини искаш да обсъждаш, сигурно и сополи и памперси. И от къде тази необходимост?

Къде съм писала, че бащите по цял ден се хвалят с децата си? Ако се огледаш тук, темите, в които майките се хвалят с децата си, също не преобладават. Възрастни хора сме, имаме и други интереси извън акото и сополите на децата.
А защо няма мъжки форуми на обсъждащи децата си татковци, защо питаш мен? Ти кажи, нали уж на мъж и татко се правиш? Обясни тогава на нас, непросветените жени, защо няма. Ние откъде да знаем?
Абе, не е лесно да се мине под дъгата, ако ми схващаш намека. Дори и виртуално.

Дори и ваксини?! Че ваксините са първото, което си представям да се обсъди в мъжка компания. Не проумявам защо медицински решения се доминират от майките, а татковците се примиряват. Точно ваксина провокира темата - аз искам ваксина против грип, съпругата ми се страхува. Когато имаме различие на мненията по подобен въпрос - не преприемаме стъпки. До момента нищо лошо, драма няма - не е животоспасяваща тази ваксина, грип се кара. Но нейното мнение е базирано на бързо "проучване" сред приятелки, някаква тема в "майките на София" и подобни източници. Нямам илюзии, че ако седна с 10 мъже да обсъждам темата няма 3 от тях да се окажат антиваксери-хомеопати, а от оставащите примерно 6 да са ОК с ваксините по принцип, но да са против грипните. Но някакси щеше да ми е доста по-приятно да можех да обсъдя подобни въпроси с други татковци и да видя и техните мнения, а не просто папагалско повтаряне (ако ги притиснеш в ъгъла) на какво съпругите им са им казали по въпроса.

Изобщо медицински теми искам да обсъждам И с мъже също, да! Сополи - о да! Бейбивак изсмуквал лигавицата, ужасно бил вреден,забранен в други страни - мнение на мега-гига-докторка по педиатрия. Другия дето смучеш с уста според мен е много кофти - аз поне не мога да създам постоянен вакуум и или нищо не изсмуквам, или изсмуквам твърде силно и бебето се скъсва да реве, по-зле ми се струва от прахосмукачката, там поне можеш да контролираш силата и да направиш по-бързо и контролирано нещата. Да не аспирираме може би, ама УНГ, един от най-препоръчваните (от жени във форуми естествено) специалисти казва в никакъв случай да не се оставя хремата,че детенце ще направи пак отит. Като казвам, че татковците не взимат решения - основно медицински въпроси имам предвид. Когато се решава някакъв подобен въпрос, няма значение колко статии съм изчел, колко лекарски мнения съм цитирал, на колко лекаря съм завел детето да потвърдят - на практика, ако съпругата ми се заинати, все едно споря с целия форум бг-мама, защото се казва "другите...". Добре че рядко имаме подобни спорове.

За купуването на памперси отговарям аз. Необходимост да обсъждам на този етап нямам, защото съм оптимизирал процеса, но абсолютно бих се радвал преди време да обсъдя примерно откъде купуват, колко често и т.н. Защо пък някой да не ми каже, че вместо да се лигавя по N пъти седмично да купувам на висока цена от аптеката или магазина, мога да си поръчам няколко кашона онлайн, които да ми дойдат безплатно и на крака и да забравя за тази работа с месеци?  

Не ми е ясно защо мъжете се предполага да нямат такава необходимост, при положение, че имат необходимост да обсъждат смяната на тапицерията на колата си как да си я направят сами, как да си построят "еко-вила" от тухли единици и разни подобни глупости.  

Не. Интерпретираш написаното от мен грешно. Няма значение. Очаквах го. Човек, който не е живял в тази ситуация няма как да разбере.

I.Hr, добре, ако може - пояснете повече, моля, за да разбера. Имена и адреси очевидно не са нужни, но обяснете малко по-подробно каква е ситуацията и как тази ситуация обяснява различията във Вашето поведение и в неговото. Примерно Вие пишете във форум, той не. Ако конкретният човек не харесва интернет, фейсбук, форумна комуникация и т.н. - това изобщо не е общовалидно наблюдение за мъжете като цяло, по-скоро някаква индивидуална особеност.

Ок нейното мнение е базирано на проучване от приятелки и майките на София, твоето ще е проучване от приятели и  някой форум. Как ги виждаш нататък нещата-състезание тип "Минута е много"?

Задавам въпрос. Приемам всякакви корекции в наблюденията, които са провокирали въпроса, но в случая са по-скоро самоцелни заяждания за тези от нещата по темата, които са непроверими и всеки може да си каже каквото му хрумне по тях. Като "не знаете", защо пишете в темата изобщо? На агресивни, просташки и хомофобски намеци няма да отговарям повече.

За всички мъже  няма да се наемам да обобщавам. Може да има различни. Но на моя не му се занимава с деца, генерално погледнато. Много ги обича иначе, спор няма. Ама целия битовизъм и организационни въпроси са си моя грижа открай време. Щото така е по - лесно. Друго незнам какво да кажа. И аз съм си виновна, щото "обсебих" тази работа от самото начало, и той сигурно е единствения баща на света с две деца който няма нито една нощ безсъние, ни за хранене, ни за болно дете, ни за преобуване, колики , зъбки и т.н. За всичко съм аз била.
Иначе чати по скайп и вайбър групи много и има мн приятели и по компании се събира. Говорят си какво ли не, предимно глупости. Оплакват се един на друг, за колата, за някой ремонт, кой как се прецакал нещо ( другите му се смеят) , случки от работата ( някои от компанията са лекари, други АйТи , други безделници......). За някой нов ъпдейт на операционна система или нов модел на кола. Весело гледат да е и леки теми, без да задълбават. Толкова ! За деца рядко, освен ако се оплакват нещо.........хем повечето от тях са с деца на еднаква възраст.

Ами вие сте мъж, вие кажете защо мъжете не обсъждат тези неща. Вие обаче пишете като за трима татковци, така че компенсирате отлично

Лично аз също много рядко се включвам и като жена мога да кажа, че не изпитвам никаква необходимост да обсъждам детето си или децата и проблемите им принципно. Нито с мъже, нито с други жени С други думи, не само мъжете се случва да отбягват такива теми. Вашите огромни постове, които напоследък много зачестиха, чета подробно, защото споделям мнението ви по много въпроси, а и се отнасяте с уважение към жените, което ми допада.

Често сте твърде категоричен обаче, дори по детските въпроси, а детето ви е - доколкото разбирам - още малко, а и само едно, тоест тепърва предстои да трупате същински опит. Така че предполагам, че и с конкретната тема е така. Сигурно има и други татковци като вас, които желаят да говорят за деца.

Не, никаква разлика няма да има в крайния резултат - аз мога да се наложа, ако много държа, тя може да се наложи, ако много държи, но предпочитаме да се налагаме и в 99% от случаите, когато имаме разминаване в мненията измисляме някакъв компромисен вариант или се въздържаме от действия - това изглежда да е по default уместното, когато не може да се вземе единодушно решение. Това обаче е отделен въпрос - ние как взимаме решения

Ако моето мнение е съчетано с проучване сред приятели и в някой форум на татковци, би ми било една идея по-хармонично и балансирано цялото нещо някакси. И не бих си задавал въпроса - "защо татковците не говорят за децата си".