Искам да кажа ... (139) през октомври 2017

Елени, честит да е синът ти! Весел празник!

При нас ако къщата не е осветена на звънят, дори и да има декорация. А мазане с кетчуп или паста за зъби, явно си е български патент. Тук е много красив празник, миналата година бяхме сложили и машината за пушек...и предверието беше доста страховито в тъмното. Тук свършват най-късно в 8 ходенето.

Ха ха, Акаша, и това съм правила, а как се хилихме на тъпотиите си. И пари просехме със 5 стотинки, клечейки до телефон (бяха с 2 стотинки) и искахме да ни развалят. Доста се събираха и си купувахме или кисели краставички от бидон или бебешко кайсиево пюре.

Абе с мед да ни намажеш .

Ние връзвали пари за конец и някой като се наведе да ги вземе, дъпваме кончето. Голям хилеж. Опъвали сме и ластик или въже не помня и по заблехосани хора се спъваха. Много ни се караха. С право, де.

Ние не сме правили такива пакости, наистина имахме голям респект от възрастните. Но тогава съществуваше "обществено" възпитание - всеки възрастен може да ти се скара и да ти дръпне ушите, ако правиш нещо нередно. Тогава някак децата бяха обща отговорност сякаш - ако не си се облякъл топло, който от махалата те срещне на улицата, ще те прати да се облечеш, да не настинеш. Ако си хвърлиш боклука на улицата, дори непознат възрастен ще те накара да си го вземеш от земята. Ако си паднал и обелил коляното, от най-близката къща ще изскочи някой с памук и риванол. Ако си гладен и вашите ги няма, във всяка къща с радост ще ти намажат филия с лютеница или масло и ще се радват, ако изядеш повече. Пакостите се свеждаха до това да се берат зелени джанки, зарзали и кайсии от съседските дворове, а в моя случай и цветя - всичко, което се подаваше навън от оградите, отиваше в моите ръчички и оттам във ваза. Що бой съм изяла за тия крадени цветя...
Семките бяха забранени за продажба в моето детство. Но някои продаваха тайно и нелегално в къщите си. Отиваш много дискретно в някоя къща или апартамент, звъниш на звънеца, показва се някаква бабка, ти казваш паролата "праща ме едикойси", бабката пита "колко", ти казваш "за 10 ст.", бабката се шмугва вътре из потайните дебри на апартамента си, после излиза и ти връчва фунийка от вестник или списание "Жената днес" с думите "пъхни я в джоба" и ти си тръгваш оттам с чувството за някаква висша конспирация и усещането за нещо нередно. Обаче нямаш търпение да стигнеш вкъщи и да усетиш в устата си соления топъл вкус на семките.

Тарти, чудни дяволчета! Много хубави.

Светалчо, не е точно така. Ти си от поколението на моите братовчеди и преди родителите ми и всички те са имали уважение, но са правили пакости. Майка ми и баща ми имат епични истории.

Грубо отношение не сме си позволявали, но бели, да, и ни е било весело.

От възрастните и от учителите имахме респект, не сме им отговаряли, както сега правят. Към учителите уважението почна да се губи някъде в края на деветдесетте, като бях в гимназията. Но далеч нищо общо нямаше и тогава със сегашното положение.

Аз бях сравнително кротко дете. Пакостите за които се сещам са това, че един-два пъти звънях на вратите на хората и после бягах. Това явно е разпространено сред децата, и на мен са ми звъняли.
Веднъж сложих сол в чая на баба ми. И и криех очилата, обикновено като се скарахме нещо. Но и тя беше особен чешит.. друго не съм правила, или нямам спомен. Както казах бях кротка. Обикновено си играех пред блока с другите деца. Хубаво детство имах. Цял ден навън-игри и забавление.

Хмммм, погледнато от този ъгъл  и аз съм правила доста бели. Забравя се наистина, а сега се възмущавам от тийнейджърската простотия.
Светълчо, подсети ме за слънчогледа, но не знаех, че е било забранено и за това се продаваше по апартаментите. Помня, когато бях в Русе за около шест месеца и леля ме гледаше, редовно си купувахме така слънчоглед.

Значи от тогава се укриват данъци

Телефонният тормоз си беше почти задължителен когато бях дете. А много яко се получаваше, когато ставаше преплитане на линиите. Веднъж слушах разговор между любовници и бая материал за размисъл ми дадоха.   А аз и моя приятелка звъняхме на произволни номера и като ни вдигне някой, репликата беше "Мий си краката и си лягай!". Една вечер си спомням, че звънна някакъв мъж по телефона и беше грешка. Търсеше сем. Зайкови. И аз много гордо му заявих: "Съжалявам, имате грешка. Тук е сем. Мечкови".   Дядо ми много се смя тогава, че така бързо ми сече пипето.  

Даун, ами нямаше такива бели, дето да навредят на някого. Първо, живеехме в ниски къщи - два етажа най-много, няма как да хвърляш отвисоко. Това, дето Акаша го разказа, с вързаното на конец портмоне го правеха момчетата, ама никой не пострадваше от него, та не мога да кажа, че е пакост. Това си беше майтап. По телефони не сме звъняли - телефони имаха малко хора тогава - предимно лекари.
За беля се считаше да си скъсаш панталона, та момчетата редовни ги наказваха за това, че се пускат по дънце по пързалката. Не стига, че не сме пакостили, ами помагахме - всяка махала имаше Тимурова команда и се надпреварвахме кой ще направи повече добрини, на бабите им беше писнало да ги питаме какво да им помогнем А бе за вас игри няма ли, махайте ми се от главата! И ние сядахме на бордюра на тротоара да мислим с какво да забием ония от съседната улица, които имаха повече добри дела в актива си.

Щуротии съм правила, а лошото е, че и сега ми ги ражда главата доволно. Идеи имам много, ама не ги споделям на децата.
От наблюденията ми над доста деца и младежи, след появата на смартфоните и връчването в ръцете на децата...кютат си на тях и това е в общи линии.
Току ще чуе някое "скучно ми е", включително и от моята щерка. Което никак не толерирам и я стимулирам да измисли нещо, което да прави.

И ние правихме бели, но бяха редки. Ако те хване някой със сигурност ще ядеш бой.
С братовчедките ми целихме от балкона със презряли домати, в Студентски град докато живеех, хвърляхме водни бомби от терасите. С какъв акъл се чудя и до ден днешен, ама на големи глупости сме правили.

Прибрахме се благополучно от купона с преспиване. 10 деца бяха, чудесна компания. Хапнахме и пийнахме, обиколихме кротко десетина къщи, после пак хапнахме и пийнахме. Весело и спокойно. Голова болить.
Тук се пита "süßes oder saures", съответно от едно семейство дечковците получиха по един лимон, вместо бонбони. Голям смях падна.
Бяхме оставили пред нашата къща голяма купа с бонбони. Намерихме я празна, разбира се. Квартала е празнувал снощи, всички къщи са украсени, но е чисто и без следи от номер. Най-много някоя тоалетна хартия да увият тийнове някъде, такива гадости, както разказвате тук не съм виждала.
Иначе продължавам да не харесвам празника.

Тарталета, бих се възползвала от предложението, ще е чудесен подарък на дечковците от баба и дядо, ще пристигне директно там и няма да ги мъкна от тук.

След малко заминаваме за мач. Таткото ще следи развоя на събитията онлайн.

Честит Ден на народните будители!
Жив и здрав да е рожденикът на Елени!

При нас не обикалят децата за лакомства. Обикновено маскираните дечица заедно с родителите се събират по заведенията. Ако има някъде обикаляне по домовете, то е по предварителна уговорка.