Следващите бяха вече научени, много даже. 7-8 момчурляка, между 8 и 13 год. Звънят на пожар, аз отварям и първите така натиснали вратата, че влитат върху мен. .....
Протегнах кошничката с бонбоните, първите, които бяха завзели мястото пред вратата започнаха да грабят като невидели и да пълнят една торба. - Ами няма ли да оставите и за тези зад вас, питам. Или вие сте заедно? Не сме заедно, каза най-напористият, обирайки и последните бонбони в кошничката. В бързането някои бяха паднали, той мина през тях и избяга, а останалите хукнаха да го гонят: А бе, пич, дай бонбоните...И отгръмоляха надолу по стълбите.
Не знам какъв точно е този празник в родината си (по филмите изглежда весел и забавен), но при мен снощи дойде неприятно изроден. Въобще не беше весело, още по-малко забавно. ....
Важното е, че бяха груби, невъзпитани и нахални. И съм сигурна, че не беше заради бонбоните - сигурно вкъщи ядат къде-къде по-хубави. Яд ме хвана, защото се бях настроила за празник и усмивки.
Миналата година беше много по-весело и забавно. Ама имаше и момичета.
Елени, да ти е живо и здраво момчето, много семейно щастие ви желая и да е има много весело детство.