Оценката – от какво значение е за вас?

Нещо такова. Но човек винаги може да положи усилия да кракне системата и да направи живота си значително по-приятен.

Не, не правиш каквото ти се каже. Правиш каквото трябва, не винаги това е "каквото ти се каже".
Със сигурност ще си на къра обаче, ако го караш само на хобита от невръстна детска възраст. Хобито си е хоби.
Наистина ли не правите разлика между хоби и работа? Хобито е занимание извън професията, извън работата.

Оценката ми е важна доколкото формира място на детето сред останалите и показва позиция в конкретен отрязък от време.Казвала съм, че никога не се карам за оценки, а само за неположен труд.
За мен,  самата оценките ми бяха важни.Не само защото бях по- съвестна и успешна от детето си, а защото зад моите оценки стояха реални знания и то птидобити в училище.Уроците ни бяха систематизирани, смислени, съобразени с възрастта.Нямахме тетрадки за попълване, нямахме емнайсе помагала.Но имахме учители- къде по- строги, къде по- дружелюбни, но винаги отговорни към това, което вършат, успяващи да сведат знанието до нашия детски свят.Как пък един път не помня учител да е казал" Материалът е много, този урок ще си го научите сами"

Сега какво стои зад успешните деца- купища амбалаж, дето не можеш да го обхванеш със съзнанието си, наука " на хапки" - визирам тестовете, които целят да те вкарат в заблуда, а не да ти дадат отговор на възможностите и частни учители, които слизат във все по- ниска възраст.В нашия клас няма нито един отличник, който да не ходи на частни уроци поне по два предмета. И това е още от началното училище.

Друго- драстична разлика има от оценяване в едно училище от друго.Затова в първи клас всички се натискат за уж елитни, ама в седми почва една миграция към по- семплите училища" заради успех".
Децата са една " пазарна ниша" за вадене на пари от помагала, школи и др.Те от малки свикват с " патеричката" на съпътстващо, подпомагащо и незнамсикакво си извънучебно обучение, иначе са загинали.Училището много рядко е място за придобиване на знания, а е преди всичко място за демонстриране на знания, придобити другаде.Каква тогава да ми е оценката в ценностната система, точно никаква.

Сега, зная че децата на съфорумките не ходят на уроци, справят се сами и т.н.Обаче, около мен реалността е друга, а наблюдения върху деца имам достатъчно.

нашенското училище винаги е било място на демонстриране на знания, защото децата винаги се чувстват и на практика са оценявани. Така са направени нещата още като залагане в програмата и философия на педагогическия подход, че от децата не се очаква и не се изисква да задават въпроси или да изложат разсъжденията си в клас, а трябва да внимават, много да внимават да дадат "правилния" отговор. Затова в клас е тихо и много се държи на тишината - ако не знаеш правилния отговор да си мълчиш, а всички знаем и като възрастни, че когато пред нас бива поставен някакъв въпрос и се иска мнението ни, и се очаква обсъждане, в стаята става шумно. И на много учители така им е по-спокойно - петнайсет минути за изпитване, а в останалото време децата мълчат и слушат, директорът доволен, че когато минава по коридора, навсякъде е тихо и спокойно. Още от наше време си беше така и нищо не се е променило.

Видях, че си допълнила поста си. За моите не съм крила - ходиха на курсове за кандидатстването в седми клас и без тези курсове със сигурност нямаше да могат да изкарат космически оценки, просто защото нямаше да разширят и затвърдят знанията си, да оттренират формата на изпита и т.н. Но още преди първи клас много се занимавах с тях, в начална степен също - винаги знаех какво и как се учи, питах и гледах какво е ясно и какво не е ясно, обяснявах допълнително, сама измислях примери и т.н. В този смисъл може да се сметне, че съм била в ролята на частен учител, за да съм сигурна, че материалът е разбран и затвърден. Нататък почти не съм се занимавала, но съм обяснявала основната схема на всяка наука и какво и как да научат, но това вече е усвояване на техники за учене, а не толкова контрол.

Андариел, в клас трябва да е тихо, за да чуват всички учителя или детето, което се изказва. Едно е шумът при обсъждане или групово изпълнение на задача, това е работен шум и не е силен. Съвсем различно е, когато всеки се върти, слуша музика, говори на висок глас за странични неща, замеря се ... Този шум е силен и пречи.

Светкавица,   + 100%

Те се въртят и слушат музика, защото им доскучава да слушат. Дори при възрастните индивиди, да кажем студентите,  активното задържане на вниманието е 15 минути и ако трябва да слушат лекция, и те се изморяват, започват да се разсейват и губят нишката, а когато веднъж изгубиш нишката, съвсем не ти се слуша и гледаш да си запълниш времето, в което така или иначе трябва да проседиш на това място. Децата все още не умеят да се изслушват, а когато им е интересно, особено малките, искат всички да кажат наведнъж. А те се превъзбуждат, защото никога или рядко имат възможност да са участници, а не слушатели.

Ако нещата не са се променили, лекциите бяха по 45 минути с 15 минути почивка. Дори сме сливали часовете за по-голяма почивка. Не помня често да ми е било скучно,, а и трябваше да си водим записки, та нямаше как да се разсейваме. Като му е скучно на студента, може и да не учи. Висшето не е задължително за бога! Но да има уважението като влезе на лекции към преподавател, състуденти, университет. Или пък да учи задочно и да работи. В началния курс може да му е скучно и да шуми, но при гимназисти и студенти е невъзпитание и неуважение такова поведение.
При малките деца учителят е водещият. Той ще ги научи да се изслушват, да вдигат ръка когато искат да се изскажат, да изчакат да им дадат думата... И малките деца се учат много по-лесно и по-бързо от големите. И едно е шумът при обсъждане, дори и всички да се надпреварват да се изскажат, съвсем различен е шумът от незаинтересованост. А най-лошото е, когато детето се държи така, защото знае, че после ще е на частен урок, където родителите плащат за индивидуално занимание и учене на преподаден, но не чут в час материал, вместо да се чистят пропуски или да се надгражда.

Mama Ru, според мен, Andariel (извинявам се, че влизам в ролята на тълкувател) използва шума/тишината образно. Иска да каже, че учебният процес, както е организиран в нашата система, не стимулира децата да са активна, търсеща страна в придобиването на знания.

По темата, училището ни е фабрика за оценки и оценяване, а не място за придобиване на знания. И не казвам, че не трябва да има оценяване, ама при нас е във фокус по абсолютно вреден начин.

Да, използвах го и пряко и като  метафора. Учителят е водещ, да, но в един клас от двайсет деца примерно, когато въпросът е интерресен и всяко дете усеща, че знае и иска да се изкаже, надделява емоционалният момент и всяко дете иска да покаже, че знае, а това съзздава шум, дори разбутва дисциплината. Възрастните също трудно се изслушват, така че не виждам как можем да очакваме от децата повече самоконтрол, отколкото проявяват възрастните.

Академичният час е от 90 минути и винаги е бил толкова, поне там, къъдето аз съм учила. За малките е недопустимо да се правят такива блокове, защото тяхното насочено внимание е още по-неустойчиво, но някои училища, най-често частни или напъващи се да се правят на иновативни, го пробутват с идеята, че уж после децата имали повече време за междучасие. Има си физиологични ограничения на вниманието и ако е лекция, вече след половин час студентите са заспали. Затова при западняците е толкова успешно интерактивното обучение, защото то не е на лекционен принцип, а е постоянно общуване между студестите и преподавателите, така и при смяна на дейностите и фокуса, по-лесно се "рифрешва" вниманието.
Относно незаинтересоваността, най-честно си пизнавам, че моите деца навремето ги учех така - ако ти е омръзнало да слушаш в час, прави каквото щеш, но само не вдигай шум и не мърдай, за да не привличаш вниманието на учителката - рисувай си в тетрадката, брой си наум нещо, а ако ще гледаш през прозореца, не си извъртай главата твърде много. На мен ми е ясно, че не винаги материалът е интересен, а ако никой в клас не те пита, съвсем окапваш. И тук частният урок няма кой знае колко общо, защото другата причина да се разсейват децата (и възрастните ъщо) е, че може да не разбират какво им се разказва, а "плочатае пусната" и няма как да питат или да върнат записа. А не питат, защото не смеят, а не смеят, защото отсреща ще чуят "как може да не разбереш, нали тоддега това обяснявах, къде блееш". Децата се страхуват от това, че не разбират и не смеят да питат, когато не разбират. Имаше период, в който моите деца дразнеха някои учители с това, че още в клас питаха или направо вдигаха ръка и казваха "не разбрах добре, моля, обяснете". Да, гадна майка съм, защото ги учех да пита, а не само да блеят, защото нали затова ги изпращам на училище - за да се научат, а не само да ги изпитват. По-консервативните учители се дразнеха, но другги го възприемаха нормално. А и най-лошото за един учител е да усети, че децата или възрастните не разбират, има едно специфично изражение на лицето и поглед, които показват. Ако хората не разбират няма никакъв смисъл да се продължава нататък.

В началното училище на щерката децата бяха научени твърде свободно да питат по време на часовете, от което пък тръгват едни свободни дискусии, така че от 5 клас в гимназията се налага да се понаучат, че всяко включване/ питане в часовете си е с  мярка.
И при различните учители поведението в час е различно.

Като се замисли човек, ако е положен труд, то и оценката ще е висока. Няма как едно дете да знае, че ще има тест, да отдели време да преговори материала, който преди това е бил добре научен и накрая на теста да има слаба оценка. Не знам как е в другите училища, но в нашето всеки тест се връща за преглед и подпис от родителя. Така че няма как учителката да пише оценка на базата на лични впечатления и отношения към детето. В края на теста пише колко е максималния брой точки за теста, колко е индивидуалния брой точки на ученика и каква е оценката на базата на точките му. По математика даже имаше написана и формула, според коя се пресмята оценката на базата на точките. Така че положен труд = висока оценка според мен 

В общия случай е така, но не винаги.Има задачи със свободен отговор, които се оценяват различно.На последния тест по Бел имаше поставени точки, но не бяха отбелязани максималните точки за въпроса и не става ясно защо при подобни въпроси и липса на поправка на един отговор се дават две, а на друг- една точки.Емблематичен пример за положен труд, а ниска оценка е оценяването на тезите на НВО

От друга страна детето може да се е подготвило, но тестът да е със смзващ обем.Детето полага труд, но не може да работи за време.В тези случаи не мога да се сърдя за оценки на никого.

Друг пример- тест на който детето ми е изкарало 4.80 и това е втората оценка в класа.Най- високата е 5, отличен няма.За конкретния случай е постижение, но иначе не е хубава оценка., не е кой знае каква.Тестът е изключително лесен,  но обемен.Детето положи труд, Не правя забележки, обсъждаме тъпите грешки, но естествено, не съм възхитена.

Е то това със смяната на дейностите и фокуса не е само при студентите, още повече важи за началния курс, където един час е 35-40 минути. И новият урок не отнема цялото време, а е 15-20 минути. В това време и работа по задачите. Когато децата пишат повече или учителят види, че са изморени,че започват да се разсейват, той сменя дейностите - разкършване на пръстите, игра на джуджета и великани, малко гимнастика. 1-2 минутки, но децата отново са в кондиция. Постепенно игрите и раздвижването намаляват. В горните класове това може да е пусната шегичка, разсейващ въпрос... Но и вниманието на децата в различните възрасти е различно. Съответно и подходът.
Ето примерен план на времето за един учебен час от 40-45 минути:
- проверка на отсъстващите, подготовка за работа - до 5 мин.
- проверка на дом работа - 5-10 минути
- изпитване 10-15 минути
- нов урок -20 минути
- обощване на изминалия час и задаване на дом. работа 1-2 минути.

В масовия случай (дано все пак не е толкова масов)
- проверка и подготовка за час - 5-15 минути. В това време пристигат закъснелите, привършват закуските, сещат се, че им се пие вода и им се ходи до тоалетна, защото междучасието не стига за цигарата и лафчето с приятелите от другите класове пред училище, пререкания, телефон "щато имам много важен разговор"
- 10-15 минути изпитване
- 5 минути проверка на домашна работа - това пък какво е?
- 10-15 минути за новия урок. През това време някой се гримира, друг е във фейсбук, трети решава кръстословица (уж интелектуална дейност, но за успешното решаване се включва помощ от приятел и от преподавател, повечето думи са с повишена трудност), четвърти отново има много важен разговор, който не може да почака, пети е надянал слушалките... някои дремят на чина, безкрайно уморени, не от учене до среднощ, а от висене пред компа до малките часове или як купон до 4-5 ч.
Е, как да им е интересно и да не са изморени от странични, но безспорно по-важни дейности. Че то учителят и на челна стойка да застане, пак няма да им е интересно, щото даскалото е тъпо, това дето им трябва да го знаят го има в интернет (чичко Гугъл), даскалите са тъпи, пардон - скучни, родителите - глупаци, дето ще се бръкнат за частни уроци или подкуп, страната ни е , затова те ще бачкат на Запад, "Той чичо в Белгия/ Франция/ Германия взема 2000 евро, аз тук да не съм луд да бачкам за 1000лв?"...

Със слушалките, телефоните и разговорите е най-лесна работата - отстраняват се от час и им се пише неизвинено отсътвие. Гимназистите не са първокласници, за да трябва някой да ги пази. За по-малките и основен курс - хабер на родителите да проведат един възпитателен разговор с детето на тема "как да се държим в час, за да не ме вика учителката през ден, защото ми писна".

А точно заради това, което описваш, е цялата работа с кандидатстването след седми клас - в зубраческите гимназии тези неща ги няма или много рядко се срещат. Там и да не им е интересно да слушат, поне не пречат на другите.

Би било много хубаво, но учителите нямат право да го правят. Така да се каже, вързани са им ръцете. Не могат да гонят от час, ако не намерят на кого да поверят детето и бла, бла, бла.