Оценката – от какво значение е за вас?

  • 19 089
  • 264
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 62 595
Много просто - оценката показва как се е справил човекът с определена задача към определения момент. С друга задача и в друг момент може да е съвсем различно. Затова е важно какво показва човек през целия период на обучение, защото дори да е карък, ще е карък веднъж, два пъти, няма да е карък на всички изпитвания и контролни, нито пък винаги ще е късметлия.

# 76
  • Мнения: 9 052
Много просто - оценката показва как се е справил човекът с определена задача към определения момент. С друга задача и в друг момент може да е съвсем различно. Затова е важно какво показва човек през целия период на обучение, защото дори да е карък, ще е карък веднъж, два пъти, няма да е карък на всички изпитвания и контролни, нито пък винаги ще е късметлия.
Ако оценката наистина показва това, което пишеш от нея наистина няма никакъв смисъл.
За да има смисъл би трябвало да показва нещо друго за детето  освен колко пъти е било карък и колко пъти ми е потръгнал късмета  и на коя адача.
Мисли малко пък после пиши.
Заминавам на род. среща . До скив.

# 77
  • Мнения: X
Bandiera rossa, не си разбрала и една дума от това, което е написала Андариел. Леко ще префразирам съвета ти. Чети малко, пък после пиши.

# 78
  • София
  • Мнения: 62 595
Бандера, от висоотата на какво ми казваш първо да мисля и после да пиша, очевидно с идеята да ми кажеш, че не мисля какво пиша?  Грам представа нямаш от нещата, ама де ли се пънеш насреща ми. И го правиш не за пръв път, и то от висотата на липсата ти на знания по въпроса. Колкото и да не ти харесва, оценката е точно това, което описах - справяне с определена задача към определен момент. Може след пет минути да се сетиш, но ако времето ти е изтекло - сори, да си се сетил на момента! А справянето със задачата иска мобилизирането на психологическите и мисловни ресурси на човека точно в този момент. Ако не успее да се концентрира, защото е твърде развълнуван, или пък не може да развие или намери нужния начин на мислене за справяне със задачата, или пък просто не успее да извади от паметта точното знание, то очевидно този комплекс ще се отрази на оценката. Затова е толкова инфарктно всяко явяване на важен изпит, особено с конкурсен характер, защото трябва точно в този момент да се извади всичко - не преди това, не после. За текущите оценки пак се вижда дали успява да се справи. Няма такъв филм "ама, разсеян е, затова не е написал, ама го знае, вчера го изпитвах". Щом е разсеян, значи трябва да се работи по вниманието и самоконтрола. Това са важни неща и в житейски план, не само в училище.

# 79
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Аз много мъмря  моя третокласник, и може би не постъпвам правилно.
Държите ли да отлични оценки, или се задоволявате с това, което е според възможностите на детето ви?

Правилно мислиш, че бъркаш.
Помисли се какво е оценката и защо изобщо съществува.
Може да е начин да се докаже високо качество на ген, майка, възпитание, собствена интелигентност и качества...
Тогава да - карай се и смъквай нивото непрекъснато...
Може и да е проверка какво е научено и пак може да се караш защо не е било научено вместо да помогнеш с блага дума да подмине и научи... Всеки сам си решава.

Но определено подчертаното е нелогично. Здраво, интелигентно дете, с добър учител, което учи е очаквано да има отлични оценки /като цяло/. Може да не са налице всички фактори, но това не значи, че детето има ниски възможности. Или че родителят държи на шестици. Или че е лошо оценката да отразява възможностите на детето /примерно да държи на предмета или не/. Дори когато то самото има някакви проблеми, не виждам причина да се сравнява с еталон или приятел за самата идея. Но може и да си права, ако се учи за оценката, а не за знанията, може би е както пишеш.

# 80
  • Мнения: 41 792
"защото например на мен не мие чсно знания ли се оценяват, усилия ли, способности ли @ като за представяне, концентрация, прилевност, ... @ ???? не разбирам какво . "

Още не мога да цитирам - затова цитатът е в такъв вид... Точно така - оценяват се 1.прилежност, 2.способности (умствен потенциал, талант, способност да запомня и да се адаптира в стресови ситуации, както и да разбира какво го питат) 3.концентрация - да, някои хора природно не могат да се концентрират, но това си е техен проблем - дори да им го простят в училище, после ще им е трудно. 4.степен на усвояване на материала - не смятам, че е най-важното и не заради това се ходи на училище (защото децата могат да си учат и сами вкъщи).

По повод на способността да се адаптира - имах една съученичка навремето, която беше двойкаджийка и твърдеше, че винаги всичко си знае, но като започне контролното или изпита, изведнъж забравя наученото и се вцепенява от страх. Може и да е вярно, но на кого му пука за нейните психически проблеми? А ако е вярно (в което се съмнявам), то тя е един напълно неефективен човек, който няма как да постигне нещо...

Въобще не е задължително всички да се интересуват от оценки. Както написах в първия си коментар в тази тема, тези които искат да продължат да учат и съответно - да се реализират в определена област, в която дипломата е от значение, са длъжни да се адаптират към системата. От друга страна - отказът е алтернатива. Има достатъчно много професии за хора, които не се интересуват от дипломи и оценки.

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 10 470
Анди се появи и темата скоро ще загрубее. Кой писал, писал ...

# 82
  • София
  • Мнения: 62 595
И кое ще й загрубее на темата? ако имаш някакви конкретни аргументи и коментари относно това, което съм написала, моля дда ги изложиш. Ако нямаш, но ей така, да се включиш, за да кажеш нещо, то включването ти е абсолютно безсмислено. Или накратко казано - к`ъФ ти е промлебът с мен?

# 83
  • Мнения: 19 137
Така, като ви чете човек остава с впечатлението, че:

1. Всяко дете, което има средни към ниски оценки е по-умно от тези с високите оценки, защото майката е преценила, че оценката не е най-важна
2. Всяко дете с високи оценки има амбициозна майка, която го тика постоянно да учи, а самото дете всъщност е глупаво.
3. Оценки не трябва да се пише на децата минимум до 7-ми клас, за да не се наранява тяхната психика и да не им се накърнява достойнството
4. Ако някой предмет не е интересен на детето то има право да не учи по него
5. Израза "амбициозна майка" е обида.
6. За всяка ниска оценка на децата винаги са виновни учителите, учебниците и образователната ни система, но никога децата. Учителя не им е преподал урока правилно, материала в учебника е тежък, системата ни е отвратителна, защото кара децата да учат, а те милите са толкова натоварени, че нямат време да си напишат домашните, да си научат уроците и да се подготвят за контролните

И накрая се оказва, че оценките не са важни, но изведнъж в 12-ти клас родителите се сещат, че детето трябва да завърши НЯКАКЪВ УНИВЕРСИТЕТ КОЛКОТО ДА ИМА НЯКАКВО ОБРАЗОВАНИЕ. Затова се влиза да се учи някаква специалност, взимат се изпитите с 3-ки /тук-там се плаща и по някой изпит/, за да има детето някаква диплома.

# 84
  • Мнения: 2 026
Не бих се скарала за оценки, ако са срочни и ниски- помощ или от мен или от учител. Така са ме гледали, така ще правя и аз.

# 85
  • Мнения: X
Така, като ви чете човек остава с впечатлението, че:

1. Всяко дете, което има средни към ниски оценки е по-умно от тези с високите оценки, защото майката е преценила, че оценката не е най-важна
2. Всяко дете с високи оценки има амбициозна майка, която го тика постоянно да учи, а самото дете всъщност е глупаво.
3. Оценки не трябва да се пише на децата минимум до 7-ми клас, за да не се наранява тяхната психика и да не им се накърнява достойнството
4. Ако някой предмет не е интересен на детето то има право да не учи по него
5. Израза "амбициозна майка" е обида.
6. За всяка ниска оценка на децата винаги са виновни учителите, учебниците и образователната ни система, но никога децата. Учителя не им е преподал урока правилно, материала в учебника е тежък, системата ни е отвратителна, защото кара децата да учат, а те милите са толкова натоварени, че нямат време да си напишат домашните, да си научат уроците и да се подготвят за контролните

И накрая се оказва, че оценките не са важни, но изведнъж в 12-ти клас родителите се сещат, че детето трябва да завърши НЯКАКЪВ УНИВЕРСИТЕТ КОЛКОТО ДА ИМА НЯКАКВО ОБРАЗОВАНИЕ. Затова се влиза да се учи някаква специалност, взимат се изпитите с 3-ки /тук-там се плаща и по някой изпит/, за да има детето някаква диплома.
Хубав пост.  bouquet Само бих махнала точката от края на последното изречение. Вместо нея бих поставила запетая, за да напиша след запетаята "...която да си закачи в тоалетната или да я завре там, където слънце не огрява".

# 86
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Въобще не е задължително всички да се интересуват от оценки. Както написах в първия си коментар в тази тема, тези които искат да продължат да учат и съответно - да се реализират в определена област, в която дипломата е от значение, са длъжни да се адаптират към системата. От друга страна - отказът е алтернатива. Има достатъчно много професии за хора, които не се интересуват от дипломи и оценки.
Дипломата е диплома, оценките в нея са друго нещо. Това за успеха, работата и полето на изява когато се коментира, и разликата между образователен ценз и цифрите покрай него не е лошо да не се забравя. Тогава не е нужно да се вълнуваш от оценки. Достатъчно е да се дипломираш. Междувременно може да научиш каквото ти е нужно за да успееш след дипломирането. Да не станеш комформист може да е едно от оръжията ти. Евентуално.

# 87
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Така, като ви чете човек остава с впечатлението, че:

1. Всяко дете, което има средни към ниски оценки е по-умно от тези с високите оценки, защото майката е преценила, че оценката не е най-важна
2. Всяко дете с високи оценки има амбициозна майка, която го тика постоянно да учи, а самото дете всъщност е глупаво.
3. Оценки не трябва да се пише на децата минимум до 7-ми клас, за да не се наранява тяхната психика и да не им се накърнява достойнството
4. Ако някой предмет не е интересен на детето то има право да не учи по него
5. Израза "амбициозна майка" е обида.
6. За всяка ниска оценка на децата винаги са виновни учителите, учебниците и образователната ни система, но никога децата. Учителя не им е преподал урока правилно, материала в учебника е тежък, системата ни е отвратителна, защото кара децата да учат, а те милите са толкова натоварени, че нямат време да си напишат домашните, да си научат уроците и да се подготвят за контролните

И накрая се оказва, че оценките не са важни, но изведнъж в 12-ти клас родителите се сещат, че детето трябва да завърши НЯКАКЪВ УНИВЕРСИТЕТ КОЛКОТО ДА ИМА НЯКАКВО ОБРАЗОВАНИЕ. Затова се влиза да се учи някаква специалност, взимат се изпитите с 3-ки /тук-там се плаща и по някой изпит/, за да има детето някаква диплома.

Аз пък забелязвам, че такива постове като вашия пишат родители с природно прилежни и концентрирани деца,които учат самостоятелно.Хора,които не седят до 22,30 да обясняват задачата по математика или урока по история и това след 8 часов работен ден, и така почти всеки ден.

# 88
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
И за забелязах пост с изброяването след цитирането от thewishmaster.

Без последната точка /тя  е най-обща и затова най-трудна за такова генерализиране/ всичко може и да е вярно . Съвсем вярно. Да, под повърхността, но там и съвсем истинско. Може да изглежда абсурдно, но с нашите учители и игнорирането на емоционалната интелигентност така се получава. Който е виждал "прегоряло" дета на наистина амбициозна майка ще разбере какво имам предвид. Тази точка е безапелационно вярна  за почти половината родители - едните се гордеят че са амбизиозни, другите - че не са Simple Smile и, да кажем нищожен процент, не се гордеят с отношението си към родителските амбиции.

ПП "Всяко дете е" е нонсенс изначално. Но ако прочетете същото с подходящ заместител примерно "мнозинството деца" или значително много деца" "могат да са"...

# 89
  • Мнения: 19 137
Да, синът ми учи самостоятелно. Аз само изпитвам и ако не ми хареса как е научен урока го връщам да го научи хубаво. Ако домашното е написано грешно го връщам, за да си го коригира. Това е сега в 5-ти клас. Но, за да стигнем до това положение аз съм си направила труда да науча сина си да учи в първите 4- години в училище. Научила съм го, че това да е с написано домашно, с научен урок и с добре подредена раница е негов ангажимент. Винаги, когато е имал нужда от помощ да му се обясни нещо аз съм била насреща и точно заради това все по-рядко той има нужда от моята помощ. И да - разбира се, че понякога има издънки, разбира се, че понякога се опитва да изкръшка от писането и ученето. Като всяко нормално дете на неговата възраст. Но това се случва рядко.

Общи условия

Активация на акаунт