Оценката – от какво значение е за вас?

Хайде, сега, чаки емоционалната интелигентност намесихме!
Накрая всички стават амбициозни. Под накрая имам предвид пети клас, когато установят, че веселбата отдавна е свършила, а наваксването на пропуските става трудно. В седми съвсем се усещат, че без амбиции ще видят децата си в кофти училище. Но тогава се започва с това как другите родители били прекалено (винаги се използва тази дума"прекалено") амбициозни и си тормозели децата и децата ставали роботчета, и няма начин тези деца на тези прекалено амбициозни родители да не се провалят в живота, защото виж ги, колко са изтормозени, а моето, защото аз не съм амбизиозна, е тоооолкова артистично и свободен дух, едно щастливо дете, та няма начин да не успее. И след кратко такова недоволство, се хващат и започват натискането. Обаче, ако не са били амбициозни шест години, малко трудно изведнъж и те, и детето ще станат амбициозни, за да нааваксат и даа се мотивират и дисцилинират. И, естествено, накрая пак амбициозните са виновни, защото са влезли в зубрачески гимназии. А пък, там да знаете какво е - направо са загинали от пиене, дрогиране и секс! Та, лоши са, лооши амбициозни родители, само вгорчават живота на неамбициозните!

Много добре съм разбрала какво е написала. Буквално.


значи ли, че оценки има сисъл да се прилагат само в тясноспециализираните училища ? Защото и четирите точки са много тясно зависими от интересите на човека. В училището, но и в живота.
Няма универсална оценка , защо тогава трябва да има общ бал?
Хипотетично Ако направим спорта или музиката основни предмети ... а някои деца нямат способности и влечение към спорт или музика ...

 

И какво разбра... буквално?

Айде, стига с това влечение и способости! Повечето хора имат средно влечение и средни способности по всичко, затова се казват средни, посредствени. Ако сме цивилизация на физическите постижения, примерно като спартанците, акцентът щще е върху физическата подготовка, и тъй като повечето хора са със средни възможности, пак ще има някои, които ще се отличават като постижени, ще има опашкари, но масата ще е средна хубост. Повечето хора нито са с надноррмено тегло, нито с хронични заболявания или физически дефицити, за  да не могат да покрият средни нормативи по бягане, скачане и т.н. Ей го на, на Бб нали ги караха да си играят на войници - повечето се справиха, имаше само трима, които не успяха, двама от които с наднормено тегло.

Ами айде де!
Вземи се сопри , ако действително не твърдиш, че да можеш всичко е въпрос просто на прилежност или че масата не са получавали никога отлични оценки ...
А буквално разбрах, че пишеш каквото ти хрумне и си противоречиш дори в едно и също изказване.

Ми, хайде, де, май нищо не си разбрала - ни буквално, ни преносно, щом тръгвас със "се сопри". При равни други условия, да, въпрос на прилежност е. И дветее може да сме еднакво глупави, дори аз да съм по-глупава от теб, но с прилежност ще те изпреваря по състезателното трасе, пък ти си обяснявай колко съм по-глупава от теб, а ти си умната и колко е несправедливо аз, глупаватата най-нагло да отнема полагащото се място на теб, умната. Ми, като ти толкова умна да се беше постарала повече!

1. Гейтс НЕ е напускал училище. Прекъснал е обучението си в Харвард... а това не се случва някъде о/о 3ти клас. .
2. Ако трябваше да правя статистика "какво се случва с напускащите училище" (забележете, не университет), дори и те да бяха наистина напуснали училище (което не са правили), просто бих ги изключила от данните като "хвърчащи точки".
3. Оценките НЕ са "просто цифри". Дори "сложно цифри" не са. Цифрите са писмени знаци. Графични символи, използвани за кодиране на информация. Оценките са си оценки.

Глупости. Аз изобщо няма да си направя труда да се състезавам . С когото и да било. Да не съм в училище случайно.
Безумицата на надпревари като предложената от теб успях да разбера след доста години практика ...   

Практика в какво? Извинявай, ама нещо наистина не схващаш  и единствено ти остава да тропаш с крак като 5-годишна, с нацупена физиономия, скръстени ръце, която казва "ти пък, си тъпа, няма да играя с теб".

хм ?

ъ-хъм.

Има учене за знание, има учене за оценка. Искам децата ми да учат за знание и с удоволствие, а това няма да се получи ако:
1. Не отчитам индивидуалните особености и възможности на моето дете;
2. Непрекъснато сравнявам детето с другите;
3. Интересувам се само от оценката, а не от това какво го затруднява или не е разбрало. Съответно не осигурявам помощ и подкрепа.
4. Непрекъснато натяквам как цел #1 трябва да бъде влизането в елитната гимназия и от там в елитния университет,по възможност Харвард или Оксфорд... иначе е лузър.
5. Подчинявам детето на моите амбиции и планове за живота му без да се интересувам какво обича, за какво мечтае, кои са силните му страни.

Има честолюбиви деца. Те искат и се стремят винаги и във всичко да са първи.
Има и честолюбиви родители. Те искат да могат да се похвалят, че детето им е завършило със златен медал най-елитната гимназия и е прието в ...

Има амбициозни родители. Те са начертали план за живота на детето си и следват стриктно избрания от тях път. Те изискват детето да не се отклонява от начертаната схема.
Амбициозното дете има цел и я преследва. Постига я и започва да се стреми към следващата си цел. То има нуждата да се доказва непрекъснато.

Има родители, които се интересуват от детето си, познават силните и слабите му страни, дават възможност да развива потенциала си, насочват детето към това, в което е силно. Те не критикуват, а подкрепят. Не сравняват, не очакват чудеса. Радват се на успехите на детето си.
Има и ученолюбиви деца. Те учат, за да знаят, а не заради високата оценка, четат, интересуват се, развиват се. Те може и да не са отличници по всичко, но са уверени в знанията си и във важните моменти не блокират. Блокират онези деца, което не са уверени в знанията си, но за които представянето е важно и се страхуват от провал, които наизустяват за момента, за оценката. Много бързо след изпитване, тест, контролно материалът се забравя, защото не е научен с разбиране, а механично наизустен.
Всяко дете има различни възможности и интереси, мечти и желания. А на света има нужда от лекари, адвокати, учители, пилоти, шофьори, шивачки, строители, архитекти, инженери, програмисти, фризьорки, маникюристки, хлебари, сладкари, готвачи, писатели, спортисти, журналисти, полицаи ... Под слънцето има място за всички. Веднъж чух нещо, че най-щастливи и удовлетворени от професията си били не непременно хората с престижна професия или високо заплащане, а онези, които са избрали да работят онова, за което са мечтали като деца. Именно те се чувствали най-щастливи и удовлетворени.

Класната ми от 5-ти до 7- ми клас, която преподаваше български и литература, ме мразеше яко. Така и не ми писа повече от 5. Мразеше ме, защото не и ходех на свободно избирателната дисциплина, а и защото баба ми беше учителка по литература и веднъж оспори оценката ми на класна по литература. Няма да забравя как на края на 7-ми клас ме попита - "Нали не се сърдиш, че ти писах 5?" (за дипломата ставаше въпрос), а после, когато все пак влязох в елитна гимназия, защото изкарах отлична оценка на изпита, вдигна вежди, сякаш не вярва. Интересното в тази история е, че в гимназията имах 6 по български и литература от 8-ми до 12-ти клас включително, бяхме 3 или 4 в класа с подобно постижение, защото в осми клас имахме учител, който режеше наред.
Та не е само до детето, в много случаи то може да попадне на учител, който да си изкарва комплексите върху него и тогава само може да чака хубава оценка, но така и да не я получи.

да, смениха учителя по английски и миналогодишните отличници още не могат да се напаснат ... докато миналогодишните слабаци се скъсват от участие в час ... наблюдения на синковеца от началото на уч. година
Мама Ру съгласна , само работата не е зле да е от леките и приятните ... да не предизвикваме все пак ... Не едно момченце мечтае да кара огромен камион или да стреля по разбойниците. Ами не съм сигурна, че ще му донесе голямо щастие ....

В момента заемаш отбранителна позиция и изпадаш в това, което описах- непременно децата на амбициозните родители са жертва на това как родителите им не се съобразяват с възможностите им и как ако не влязат в Х са лузъри, плюс това за златния медал, за лекарите, маникюристите, знаенето и блокирането... а, да и крилатата фраза, мантрата за щастието с непрестижна професия и критикуващите, а не подкрепящи родители.. Сори, ама това са думи за самоуспокояване как, ако нещата не вървят, то другите са лошите, защото на тяях им вървят, но непременно трябва да има нещо гнило - или да учат само за оценки и т.н. Всеки може да блокира, дори най-подготвеният, има го този малшанс, но е по-вероятно да не блокира, ако е добре подготвен, защото добрата подготовка дава и увереност. Всеки има потенциал и всичко се развива, ама то става с работа, с амбиция от страна на родителя. Изключително удобно и безопасно е да се лежи на ухото за способностите, ученето само за знания, щастието и т.н. - таа се спестява нуждата от риск да вдигнеш летвата.
По тези обяснения отличниците в зубраческите гимназии и университети трябва да са най-нещастните, защото хем имат много високи оценки, хем много учат, очевидно за оценка, а не с разбиране,, хем са амбициозни. Жертви отвсякъде, живи да ги ожалиш.
Чудеса има и те се казват системна работа от страна на родителя извън това, което се прави в училище, включително поощряване на детето да опитва, да упорства, дори когато не може веднага да намери решението.

Купища глупости. Занимавай се с някой друг.