Оценката – от какво значение е за вас?

ок, давай ти с умностите, тогава! Да се поуча от светъл пример и извор на умости като теб. Аз нямам проблем да съм тъпата, ама това няма да ти помогне да станеш умна.

Оценката в училище е мерило за моментни знания в определен момент със субективен фактор и не е никакъв гарант дали ще се реализираш в бъдеще или не.
Затова лично за мен няма смисъл да се карам на децата ми за оценките в техните бележници, така само бих ги отблъснала  и го казвам от опита ми на вечната отличничка, дори и в университета.  Всички ние знаем добре, каква част ежедневно използваме от онази огромна информация, която ни наливаха в главите в училище 

Защо? Ако детето наистина усвоява материала и знае то ще получи и висока оценка, съответно ще влезе в престижен университет. И да, ако има трудности и получава помощ то и ще бъдат преодолени тези трудности. Това, което е разбрано и научено не се забравя. Това, което е назубрено може да бъде забравено още на другия ден. То е за момента, за оценката. Такива хора могат да имат шест на теория и да не се справят на практика.
Не сте ли срещали ученици, които се интересуват само от оценката? Родители, които се разправят за оценки, но не защото детето е било ощетено наистина, а зощото не приемат, че може в нещо да не е толкова добро, колкото на тях им се иска. Родители, които не преценяват реално възможностите на детето си и го вкарват в училище, което не е за него? В основното училище имах съученичка, отличничка. Веднъж по биология я изпитват, а тя бе наизустила урока като стихотворение, буквално. Момчетата взеха да я подиграват и да й подвикват "Пропусна запетайката". Получи шест, майка й сигурно е била много щастлива и доволна, но тя не видя как се чувства дъщеря й. Същата тази майка беше решила да прави дъщеря си математик и я подготви да кандидатства след шести клас в МГ. Само дето математиката в МГ не е за всеки, колкото и да се скъсва от учене. И моята съученичка се оказа от тези, които не можаха да издържат. Завърши криво-ляво седми клас и се върна в обикновено училище да изкара осми и да кандидатства в техникум. И там не се влизаше лесно и имаше много учене. Та родителските амбиции, ако не са подплътени със съответните качества и възможности на детето могат само да смачкат. И не твърдя, че не трябва да се интересуваш от детето си, да помагаш, и да насърчаваш.
Щастието и удовлетвореността идва от факта, че си попаднал на мястото си. Че работиш това, което ти е по душа и в което си най-добър. Но за това първо трябва да познаваш добре себе си и възможностите си. Момченцето, което мечтае да стреля по разбойници може да стане полицай или следовател. Дете с по-силно изразено чувство за справедливост може да се насочи към правото. Момиченцето, което обича да подрежда куклите и да играе на училище е твърде вероятно да се насочи към учителстване...
Имам въпрос към майките, които имат деца в 7-8 или 11-12 клас. Когато насочвате детето към гимназия или университет/ специалност от какво се ръководите? Отчитате ли интересите и желанията на детето или се ръководите от друго?

Третокласник - нямам претенции за оценки.Все пак, ако нещата се влошат,  изкарва често под 5-ци, ще има нещо подозрително, че изостава. Все пак трябва да знае основните граматики, правила и т.н. За зубрене в горните класове(история, химия, физика) не бих имала претенции, нека идва и с тройки. Факт е, че нашето образование е тотално сбъркано и поради тази причина моето уважение към оценителната система в България е изгубено.

Ще се радвам децата  ми да учат в училища и университети, където те имат желание.

Има всякакви случаи, но повечето отличници са си отличници не заради оценките, а защото имат качества, трудят се и са амбициозни. В един клас сигурно ще има двама-трима, които са жертви на родителски амбиции и бележкарство. Макар всички да се борят за оценки, защото много добре знаят, че им трябват за диплома, така че да, оценките имат значение и получаването на шестица е и въпрос на стратегия за справяне, а не само знания. естествено, че се забравя много от материалът, нормално е, но остава начинът на мислене, а забравеният материал лесно може да бъде опреснен. Аз лично нямам конфликт знания-оценки.
За работенетоо и мястото - мястото ти пасва според нивото. Не виждам как някой с диплома ще е много хепи да е автомонтьор и да се чувства добре сред автомонтьори. Този с дипломата най-вероятно ще има професия, която го поставя в среда на сходно на неговото ниво като мислене и ценности.
Като родител при избор на  гимназия и университет нямаше какво толкова да насочвам, защото беше ясно, че се борят за високи оценки на изпитите, пък после се умуваше как да се подредят желанията при почти вероятност единица да влязат по първо желание. Чуденките бяха между конкретна езикова и СМГ и надделя езиковата, ама тоо е като да избираш между две супермарки - винаги печелиш, но надделя това, което повече им прилягаше, нямаха конкретно пристрастие. Същото и за университет - важното е специалността да приляга на младия човек, дори за момента да изглежда екзотична или безперспективна. А и за разлика от гимназията, университетът лесно се сменя, специалност също лесно се сменя, ако младежът установи, че не е за него. Но пак става въпроос за късмета на отличника, който е вече на определен етаж в цялаата схема, а не избира между... мерцедес и лада, та да има драма.

Чувството за справедливост няма нищо общо с правото. Важно е да има добра памет, комбинативност и логическо мислене. Момченцето, което иска да стреля може и да стане полицай, но защо точно ще е полицай, ако иска да стреля, нали точно полицаите трябва да се въздържат от стрелба. Момиченцето с куклите може да не стане учителка, а многодетна майка.

Нека изкарват 3ки и ще влязат тамън никъде

А как по-точно едно дете 7 клас знае какво има на пазара на образованието, какво точно и как се учи там, какво се случва извън учебния процес и какво ще се случи с него в туй училище, където искал да иде.. след като има аналитични и познавателни умения за 3ка ))

Сами не се усещате какви глупости пишете...

Не всички деца имат зад гърба си и в средата си изобщо амбициозни и суперангажирани и изискващи родители, както и нашите възможности на пишещите тук са различни, има и различни училища и професии. Не за всяко дете е важно да отиде в вай-добрия университет, а и съм виждала не един и двама неориентирани във възможносните и нивото на децата си родители. Съответно тези родители смятат, че дете с 128-156т да речем има шанс за АГ или МГ и пропускат шанса детето им да получи добра професия. Само двама-трима родители за повече от 12 години съм чула да питат за обикновени работнически професии като зидари, фаянсаджии, заварчици... Факт. Тези бащи виждаха възможностите и липсата на интерес у детето си към високи постижения и искаха да го ориентират към подходяща професия, която да му даде възможнаст да пачали хляба си. Извън София разслоението, изборът и консуренцията не са чак толкова жестоки и драматични. Това дава възмооност на ученолюбиви и амбициозни деца да постигат ниво. Познато момче от ромски произход - пълен отличник в слята паралелка в малко селско училище. Пътува по 40 км в едната посока всеки ден до областния град, за да учи в професионална гимназия (не го приеха след седми клас, тогава имаше изпити, а той нямаше допълнителна подготовка), след което завършва университет - социални дейности, магистратура свързана с работа с деца в риск (беше нещо юридическо, но не помня точното наименование) и в момента на 27 е докторант към ... БАН. Та знаеките, можещите, учещите и амбициозните успяват. И да, той беше единствено дете на самотна млада майка, която се скъсваше от работа и изискваше от детето си да учи и ,която беше със завършен 7 или 8 клас! Тя не висеше над главата му, не го пращаше на частни уроци и школи, сигурно и не беше чувала за тях, но детето й успя, защото имаше нужните качества. 

Фаянсаджия, заварчик, прост уж, ама изкарва двойно и тройно на моята магистърска заплата. Пък аз моята диплома и в кенефа не мога да я закача, че не е шарена. Яд ме е, че съм учила общо 18 години, чела съм допълнително, писах дипломна и защитих отлично и за какво? Имам и живи примери около мен, как със средно работят същата работа като съпруга ми, който също е висшист и вземат тройно повече от него. Разликата е само във фирмите, в които работят. Така че, май ученето, високите оценки, знанията не са много на почит тук и не ти гарантират нищо в края. То и една маникюристка с изкаран курс изкарва повече от мен.

Свят голям - хора различни. Има амбициозни родители на амбициозни деца и посредствени родители на посредствени деца. Има амбициозни родители на посредствени деца и посредствени родители на амбициозни деца. Затова от доста дълго време не се опитвам да защитавам своето мнение по темата и не си позволявам да лепя етикет на някого, ако вижданията му се разминават с моите. В крайна сметка трябва да има хора за всякаква работа. Защото, ако всички деца са амбициозни, учат много и завършват университети един ден, като пораснат няма да има кой да ми измие колата в автомивката или да ми каже колко ми е сметката на касата в Била, тъй като всички ще са шефове.



Когато бях малка си мечтаех да съм шофьор на рейс, за да натискам копчетата и да се отварят вратите. Мъжът ми пък е искал да е шофьор на боклукчийски камион, за да може да натиска копчето и да вдига кофите. Добре, че родителите ни не са ни оставили да следваме мечтите си, че сега щяхме да се чудим как да плащаме английския на сина ни 

Отговарям на пост от предните страници по повод университетската диплома. НЕ смятам, че оценките в дипломата за висше образование трябва да са отлични - отлични оценки в трудна специалност (и в добър университет) са по-скоро признак за отклонения ( в конкретния човек). С което не искам да кажа, че оценките от университета са без значение - напротив, точно обратното. Хубаво е да са шарени и да са добри. Но ако някой каже, че е пълен отличник (както на текущи предмети, така и на държавни изпити), за мен има само два варианта - 1.университетът е бил от по-халтавите и са писали високи оценки прекалено лесно и 2.университетът е бил от добрите, а отличникът се е скъсал от учене, отказвал е когато са му предлагали да му пишат 5 (съответно се е явявал на следваща дата за 6-ца) и се е натягал до края, защото някоя дъска му хлопа...

"Така, като ви чете човек остава с впечатлението, че:

1. Всяко дете, което има средни към ниски оценки е по-умно от тези с високите оценки, защото майката е преценила, че оценката не е най-важна -има и такива, ама са изключение. Обикновено, при нужда от кандидатстване такова дете има капацитета да се мобилизира и да навакса. Умно дете, което дори още в час научава, но не се води по калъпа на тестовете или дори го прави като бойкот, но при нужда, понеже е неясно все пак с правилата на играта-заиграва я ще не ще. Единици са такива.
2. Всяко дете с високи оценки има амбициозна майка, която го тика постоянно да учи, а самото дете всъщност е глупаво.   има и такива има и инакви. С едното ми дете не знаех дори какво се учи, не съм отворила, пипнала, попитала по материал нищо, т.е. числях се към крайно незаинтересованите, приспана от носените шестици. Късмет.
3. Оценки не трябва да се пише на децата минимум до 7-ми клас, за да не се наранява тяхната психика и да не им се накърнява достойнството - оценка, някаква, каквато и да е трябва да се пише, в такъв свят живеем, това е реалността, конкуренция дебне навсякъде и ако искаш да си вървежен, във всяко едно отношение, а после и успешен поне на елементарно битово ниво, следва да си конкурентен, а това се вижда чрез оценката. И който го отрича, значи си е заровил много дълбоко главата под пясъка.

4. Ако някой предмет не е интересен на детето то има право да не учи по него -принципно тук имам от какво да възроптая, но то се дължи на начин на преподаване изисквания за покриване на норми някакви или лошо скалъпен материал по даден предмет. То това поражда липсата на интерес. Едно е да не ти е съвсем пък интересно, въпреки адекватно поднесения материал, но то и това са единици деца. Твърдя, че при качествено преподаване няма да има дете, което буквално да дреме в час, защото масово по много предмети се дреме. Интересът следва да бъде предизвикан, той не се визуализира ей така от нищото. Дори да не е интерес, който ще бъде доразвит в професия по някоя от науките, говорим отново за едно средно ниво адекватни знания, които ще бъдат придобити. В момента получаваме само зазубряне за теста, да минат, и знанията после изветряват на вятъра като стихче, учено в 1 клас някога.

5. Израза "амбициозна майка" е обида. - ох, тук се посмях. Даааа, има една особена порода обаче. Нормално е родител да е амбициозен, всеки иска детето му да е успяло. Обаче, тук ако отворя скоба от дългия си стаж като родител на ученици, мога шапката да ви скрия до какви крайности се стига (пак са изключения все пак).

6. За всяка ниска оценка на децата винаги са виновни учителите, учебниците и образователната ни система, но никога децата. Учителя не им е преподал урока правилно, материала в учебника е тежък, системата ни е отвратителна, защото кара децата да учат, а те милите са толкова натоварени, че нямат време да си напишат домашните, да си научат уроците и да се подготвят за контролните - напротив, въпреки учителите, въпреки системата и материалите, децата успяват. Е, масово не са с трайни знания, но стигат до заветната шестица, когато им трябва. То тук страшното е, че всеки вече по единично се спасява и ако има един качествен учител, на него се падат трима не до там добри и двама да не кажа-съвсем не стават (справка, темите за елитните училища, където дори там се говори за "къси клечки" и лош учител за лош късмет, който не преподава добре). Тук вече драмата е действителна и сблъсъкът е челен, защото по правило пък, по-амбициозните деца успяват да се доберат до заветните училища, а реалността ги блъска по челото зловещо. Следват отново уроци, школи у курсове, защото, както казах, по правило детето е амбициозно там вече и търси варианти да се справя само

И накрая се оказва, че оценките не са важни, но изведнъж в 12-ти клас родителите се сещат, че детето трябва да завърши НЯКАКЪВ УНИВЕРСИТЕТ КОЛКОТО ДА ИМА НЯКАКВО ОБРАЗОВАНИЕ. Затова се влиза да се учи някаква специалност, взимат се изпитите с 3-ки /тук-там се плаща и по някой изпит/, за да има детето някаква диплома.   даааа, това е по-масовия случай всъщност, или поне половината са така. Независимо от кое училище излизат след 12 клас Често шестиците са обезценени, не е случайно и че ДЗИ за 12 клас е по-леко от НВО в 7 клас .

Смешен плач. На ангажирам никой с личния ми анализ на реалностите към момента в родното образование.
ПП. Извинявам се за яркия цвят, сменям го със син, а не мога и да цитирам.

Точно както аз знаех много добре какво искам да уча и след 7- ми и след 12 клас. И да, имах 3, 678. . по математика. Не от липса на старание, не ми вървеше. Това не ми е пречило никога особено в живота.
Не знам защо се гледа едностранчиво.

Мама Ру, с децата е като с отглеждането на някакви растения - каквото и да е семенцето, ако го поставиш в добра почва, ториш го, поливаш го, има слънце да го огрява, пазиш го от вредители, то това семенце има по-големи шансове да се предвърне в здраво и силно растение, което или да стане много красиво, или да даде плодове (според природата си). Не знаеш какво ще стане от семенцето, дори не му знаеш сорта, но си го гледаш и обгрижваш.
По въпроса с гимназиите - не са само езиковите и математическите, има и професионални, които са много желани. Работата не е в това да е точно тази или онази, а в средата. Учениците в най-желаните училища създават стимулираща среда. Ако някой директор съумее да превърне фаянсаджийската гимназия в стабилно училище, ще видиш колко бързо ще стане от желаните и изведнъж балът за влизане ще се вдигне, съответно и ще влязат по-знаещи и по-амбициозни ученици. Навремето имаше УПК-та и ние бяхме от двата или трите випуски, които хванаха тази промяна. Техникумите много се стараеха да привлекат за УПК отличниците, макар и за една година само, защото това вдигаше имиджа и желаността на училището, а амбициозните и вече тренираните да учат, усвояваха много бързо материала, имаха и дисциплината да изпълняват поръките на учителите. За това става въпрос, а не кой ще стане фаянсаджия и кой адвокат. Всички тези неща се залагат още в детството, в началните класове и то от родителите, защото родителите са най-близките примери и обгрижващи детето, а не учителите. Затова винаги поощрявам амбицията, тя наистина прави чудеса. Нека да стане фаянсаджия, но ако е от знаещите, искащите, дисциплинираните, ще прави баня-слънце и ще го хвалят, вместо да го псуват.

"Имам въпрос към майките, които имат деца в 7-8 или 11-12 клас. Когато насочвате детето към гимназия или университет/ специалност от какво се ръководите? Отчитате ли интересите и желанията на детето или се ръководите от друго?"

Не съм насочвала. Няма какво да насочвам, след като виждам, че детето няма интереси. Просто няма, рано му е, не са му дошли до главата, така да се каже. По някаква си причина.
Това не променя обаче фактите, изнесени горе от 
Andariel , а именно: "защото беше ясно, че се борят за високи оценки на изпитите, пък после се умуваше как да се подредят желанията при почти вероятност единица да влязат по първо желание. Чуденките бяха между конкретна езикова и СМГ и надделя езиковата, ама тоо е като да избираш между две супермарки"
И независимо, че интереси на този етап конкретни няма, има време да се появят, факта, че имаш избор, че си си показал, че се справяш, носи една различна удовлетвореност. Защото в момента с 3.63 по математика ти отрежда крайна квартална гимназия, където шансът да се мотивираш не е особено голям. Не казвам, че живота на тези деца, на всички до едно, ще бъде провален, да не се чете така.

През последните две години от гимназията сто пъти си смениха желанията какво да учат после. Усещането, че всичко ти е интересно и си готов да рискуваш, защото си уверен, че е по-вероятно да ти се получи, е и благословия, и недостатък, защото е като да се окажеш като дете в препълнена сладкарница, обаче да имаш право да си поръчаш само едно нещо, а ти се иска да опиташ всичко. Но пък, както се казва, дай, Боже, всекиму - това са сладки терзания. Така е и за много от децата с космическия бал след седми клас, но е важното, че имат възможност да избират, а не са поставени пред ограниченията на ниската оценка.