В момента чета... 55

Не знам за Франзен, но героите на Кох, поне главните, са убийци и социопати. Какви чувства може да изпита човек към тях, пък било то и авторът, който ги описва?
Само това оставаше, да започне да ги оправдава и гали по главичките.
Явно не сте чели Труман Капоти и "Хладнокръвно"...

За мен е нормално автор да изпитва и отрицателни чувства към героите си.

Това, за което говоря е показва ли ги или не, не дали ги обича.

Ами, по начина, по който описва героите си, може да се долови отношението му към тях, колкото и да се опитва да остане неутрален.
Ако читателите харесват героя, значи и авторът го харесва. Ако не го харесват и дори се отвращават, съответно такава е била целта на автора.

Вярно, като се замисля, напоследък свикнахме журналисти и репортери да подскачат по екрана и да кудкудякат развълнувано, но истинската роля на журналиста е да остане безпристрастен и просто да изложи фактите. Ето, този похват използва и Кох, както и много други автори. Особеното при него е, че разказът се води от името на отрицателния герой. Свикнали сме да съчувстваме и харесваме героите, от чието име пише авторът, защото обикновено те са и положителните. При него е обратно – опитва се да обясни мотивите на "лошите", кое ги кара да извършат престъпленията. При това целта не е да ги оправдае, а просто да разбере – защо и как се е стигнало дотам. Затова за мен книгите му са един вид предупреждение за подводните течения в наглед уреденото и задоволено отвсякъде общество. Някакъв полъх на неонацизъм или нещо, което е много близо до него.

Чели сме, чели сме
Никой не говори, че очакваме някакъв WS Teleshop позитивизъм нито от Франзен, нито от Кох. За мен, както казах вече, Франзен не е дистанциран от героите си, поне не от всички. Спомням си, великата реплика на една моя много близка приятелка, която живее в Австралия и на която бях препоръчала "Свобода". Прати ми СМС в 03.00 през нощта наше време, който гласеше: "Чета "Свобода" и мразя всички. Наистина е от нашите"
Аз например симпатизирах на някои от героите от романа. Ричард е любимец на доста читатели, дори и Пати може да бъде съжалениа и/или разбрана в определени моменти. Най-симпатичен ми беше Уолтър.

Докато героите на Кох са 100% психопати. Нямам никакъв проблем с тежки книги и отрицателни герои. Чета доста такива, включително Капоти, Паланюк, Буковски, Филип Рот. Рот например слага в джоба си по бруталия и Франзен, и Кох. Но пише великолепно.
На този фон Кох е стерилен. Не владее изкусната фраза. И между другото не обяснява мотивацията на социопатите. Това най-много ме дразни при него. Бях чела едно интервю с Кох, в което сам казаваше, че не пише, за да дава обяснения за мотивите на тези хора (рядко те самите разполагат с такова), а за да предупреди за проблемите на холандското общество. За това има моето уважение. Но като читател за мен няма нищо интересно в изцяло отрицателни герои без грам развитие на персонажа. Имаме просто протокол от аутопсията. Сори

Леле, вие сте изписали света
Гледам, че споменавате Харуки Мураками и не мога да не се намеся. Тази година имах удоволствието да се запозная с творчеството му и май ще му ставам фен. За първа среща избрах може би най-неподходящата му книга, 1Q84, но въпреки това веднага ме грабна със стила, идеите и реализацията. Близо месец след като прочетох книгата, дадох втори шанс на автора със "Спутник, моя любов" и макар да не е нивото на първата ми негова(според мен), останах доста доволна от нея и стана причина да се сдобия с "Норвежка гора". Нещо не се харесва този роман, но аз не съм толкова скептично настроена към него и ще го прочета. Не съм чела "Кафка на плажа", но от прочетеното от мен на Мураками не мога да се съглася, че действа депресивно. Човекът има страхотно чувство за хумор и пльосва по някой бисер във възможно най-неочаквания момент, предизвиквайки у мен реакция като тази на Юлиан Стаматов, когато Йордан Божинов каза, че "Топката е като афро глава в диско ерата" За "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон се отнася същото. "Марина" и първите му две книги от юношеската трилогия са в пъти по-мрачни от нея. Напълно възможно е обаче това да е до усещане, просто споделям лично мнение.
Стивън Кинг и "22 ноември 1963" направо ги взехте за мезе. Не вярвам тази година да попадне в номинациите, но ако това стане, не вярвам да е точно с тази книга. "Играта на Джералд" набра голяма популярност тази година и може да е тя.
До "Станция Единайсет" на Емили Сейнт Джон Мандел не можах да стигна тази година, но прочетох друга популярна книга от тази година тук, "Освен този живот" на Патрик Нес, и макар на моменти да изпусках нишката и не всичко в книгата да ми хареса, заслужава да ѝ се даде шанс.
System Error, ти хубаво се майтапиш, но не си много далеч от истината, поне по отношение на Фредрик Бакман. Не вярвам Уве за трета поредна година да попадне на номинации, но Бьорнстад дава голяма заявка за това.

Да де, то там е въпросът – кой какво търси в книгите. Аз например предпочитам протокол от аутопсията – сама да си задавам въпросите и да търся отговорите, а не някой да ми ги дава сдъвкани и изплюти. Дъртичка съм вече, за да ме впечатляват нечии изводи, идеи и готови формули за живота, вселената и всичко останало.
Добре че има автори за всеки вкус. 

Само да вметна, че в Читанка са се появили книгите на Анри Троя за Ейглетиерови. Знам, че по едно време, доста хора ги търсеха електронно.

А къде останаха Бял шум, Енигма, Стъкленият замък и Джуно Диас не разбрах?

Надявам се, не казваш, че Франзен и другите изброени от мен автори, дават готови отговори, или поучават читателите си. Защото това изобщо не е така

Мога да водя тази дискусия до безкрай, но няма смисъл Ти предпочиташ Кох, аз - Франзен, няма лошо. Ралични вкусове, различни мнения.


alvelly, хахаха, не бях разгледала внимателно кое как съм оценила през годината в GR
"Бял шум" бих номинирала с кеф, обаче съм наясно, че има точно нулев шанс да се хареса във форума поради ред прични.Ще я включа обаче, Дон ДеЛило ми говори право на душата
"Стъкленият замък" ми хареса, но не ми е отявлен фаворит.
"Енигма" е добре написана книга, но чак епохална не би казала. Не е за номинация според мен.
"Краткият чуден живот на Оскар Уао" е изключително оригинална книга - възхищавам се на Диас по-скоро за майсторството да напише този роман на spanglish (шапки долу за бъларския преводач) и да разкаже за заверствата в Доминиканската република, за които извън нейните предели се знае малко, да не кажа нищо. Но много трудно бих я препоръчала на някого, така че няма и да я номинирам.

Леле, Пинчън на хоризонта. Ще го чета, пък ако ще след това да загърбя този автор во веки веков.

Героите на Кох за мен са съвършено схематични, концентирани в някакво свое качество или случка, бих казала в този смисъл - театрални. Те са там за да служат на историята, а не да бъдат достоверни, в тях няма "кръв". Как може да се говори изобщо за симпатичност при това положение? Кох ми е мега безинтересният автор, чела съм "Вечерята" и "Вила с басейн". Дори и прословутия му цинизм му ми се струва кух и далечен. (Нееднократно съм го оплювала тук, но реших да се възползвам от добрия случай да го направя пак. )

Всичко казано по-горе изобщо не важи за Франзен, да не кажа, че при него е точно обратното. В момента точно чета "Чистота" и отново съм във възторг от това как вълнуват героите му, как от епизод до епизод се влюбваш в тях и ги отричаш, как те провокират да ги осъжадаш, а после - да им прощаваш от цялосто си сърце. Пип е страхотна!

О, да Пинчън ще се чете, макар че "Обявяването на серия 49" откровено ме измъчи. Обаче тоя човек наистина е "неистов магьосник" както пишеше Кръстан Дянков в предговора. Хем ме тормози, хем искам да прочета още от него

Скарамуши, баш Сега като се замисля не помня името на нито един-единствен герой на Кох. То и няма как, те са двуизмерни и еднакви. А имената на всички герои на Франзен (и на Рот като става дума) ги помня до ден-днешен. Има разлика между това да си писател и хроникьор. Кох е второто.

alvelly, той се появи още преди няколко седмици, ако не се лъжа. Или поне беше обявен тогава. Още от тогава ме гложди въпросът да си я взема ли или не. Не съм чела нищо на автора и ми е любопитно.
Лу успя да ме зариби по Дон ДеЛило и книгата вече е при мен. Едрият шрифт обаче веднага ме удари в главата

Да, появи се на pre-order. Сега вече е излязла.
Ами не знам как ще то се стори - Пинчън пише ... абе особен е, засукан един ... но да, аз започнах да правя списъка за Коледния панаир.

Само ако обича да внимава с края, че ...

Апропо, кога чакаме The handmaid's tale на български? Някой знае ли?