В момента чета... 55

  • 65 766
  • 746
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 12 367
Вчера се зачетох в обедната почивка в "Защитна стена" на Хенинг Манкел. С изненада установих, че върви бързо понеже попаднах на мнения, че книгите на автора са протяжни и действието едвам се влачи. Обаче не мога да си кривя душата, Миж умее да зарибява хората Crossing Arms hahaha

Хаха... Сега остава да си уредя и процент от авторите за зарибявките Joy

Пак казвам, за мен книгите на Манкел не са мудни, въпрос на лично възприятие или моментно настроение...
От трите, преведени на български, най-малко ми допадна "Човекът от Пекин", но дори и нея не бих определила като "зле" в никакъв случай.

# 496
  • Мнения: 10 204
Аз продължавам да чета "Шантарам".
Ей, все повече ми харесва тази книга.  Peace
Не знам как ще се развие до края, но е много интересна, написана е качествено, чете се леко. Героите са много мъдри, има какво да се научи за живота.

Който не я е чел, да я има предвид.

Аз от години гледам, че се коментира. Но понеже често ми се е случвало нещо масово харесвано на мен да не ми допадне, чак сега стигнах до нея.

# 497
  • Мнения: 263
в момента чета "awaken the giant within", приключих с чест, много ми хареса, препоръчавам. по-натам ще пиша за сегашната

# 498
  • Мнения: 9 207
Продължавам с третата част от "Трилогия за Бартимеус" на Джонатан Страуд. Страхотно попадение беше - много свежа история, тънък хумор. Не е типично фентъзи, нито тийн. Определено си допаднахме. Бартимеус ще ми липсва като свърша книгата.

# 499
  • Бургас
  • Мнения: 29 579
Аз все още си влача ,,Ванина Ванини,,
Не ми стига времето напоследък....
На Сафон книгата я гледах мисля към 27-28 лева...
Ужас! Срамота!

# 500
  • Мнения: 6 272
Наскоро разбрах, че на Манкел първата му преведена книга е "Безлики убийци", която се явява и първата от поредицата за Курт Валандер. Има и един сборник с разкази за ранните случаи на същия инспектор, озаглавен "Пукнатината". Щом ти хареса толкова, не е зле да прегледаш и тези Peace Обаче имам чувството, че Валандер не си е пил Гинкото. Я очилата ще си забрави, я тефтерчето hahaha

# 501
  • Мнения: 6 473
Балкай, то не е случайно това със забравянето при Валандер...

Аз приключих с книгата на Сое Валдес (Te di la vida entera) и съм много доволна, че открих авторката. Ще чета със сигурност и La nada cotidiana (която е преведена у нас под заглавието "Всекидневното нищо"). Писах вече два пъти, сега няма да кажа много повече, освен че книгата едновременно те натъжава, и те разсмива, много ирония и самоирония има в нея, но и много любов към Куба и кубинците. И много Хавана, много Куба, много Революция... А за нас, които сме преживели комунизма, темата е още по-близка и емоционално наситена.

Има и елементи от магическия реализъм, но защо ли се учудвам. Simple Smile

Сега се чудя с какво да продължа (освен с третата част от трилогията на Ноа Гордън).

# 502
  • София
  • Мнения: 420
Момичета, аз започнах Сянка на вятъра на Сафон. Чела съм Марина, и блестящият, завладяващ език на Сафон продължава да ме радва и в Сянката на вятъра. Изключително умело описва всеки детайл, при това изобщо не е скучно, а направо си блаженство. Рядко авторите умеят да те завладеят с всяка дума. Лекият и красив стил е много голямо богаство. Сигурна съм, че ще ми хареса.
Иначе си довърших и Стъкленият замък на Уолс. За два дни. Удивителна история. Просто задължителна за четене. Буди безкрайно много въпроси, и дава нов поглед над нещата от ежедневието ни. Най ми хареса това, че през цялото време се гневих, свиваше ми се сърцето, стомаха, бях сигурна, че ще напиша нещо с много епитети относно родителите, но накрая ми остави благо чувство, което ме изуми. Но истинските истории май са си такива - ако бяхме праволинейни и едностранчиви нмаше да водим пълноценен живот. Трябва да бъдем по-добри от родителите си заради нас самите и после заради тях самите. Прекрасна книга. Дълго ще се помни.

# 503
  • Мнения: 12 367
Наскоро разбрах, че на Манкел първата му преведена книга е "Безлики убийци", която се явява и първата от поредицата за Курт Валандер. Има и един сборник с разкази за ранните случаи на същия инспектор, озаглавен "Пукнатината". Щом ти хареса толкова, не е зле да прегледаш и тези Peace Обаче имам чувството, че Валандер не си е пил Гинкото. Я очилата ще си забрави, я тефтерчето hahaha

Май има нещо такова. Аз пък имам спомен, че все съжаляваше, че не си е облякъл пуловер в "Петата жена" Confused
Този пуловер ме дразнеше точно толкова, колкото и думата забрало, повтаряща се на всяка страница в романите на Кон Игълдън.
Ту спускат забралото, ту го вдигат ...
Ох, и аз давам отклонения , че да се дразня на някои думи Joy

# 504
  • София
  • Мнения: 48 064

Ох, и аз давам отклонения , че да се дразня на някои думи Joy

А не си сама, споко Simple Smile На мен така ми действаше в една книга, как на всяка втора страница някой си "изпружваше" краката

# 505
  • Мнения: 6 272
Мен ми бърка в мозъка думата цоцам. В роман на Дийн Кунц героите се бяха нацоцали, а в такъв на Дмитрий Глуховски пък цоцат пари doh

# 506
  • Мнения: 30 620
Какво му е на "забралото"? Така се нарича тази част на шлема. Има ли изобщо някакъв синоним?

Скрит текст:
Вдигнато и спуснато забрало:


# 507
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343

Иначе си довърших и Стъкленият замък на Уолс. За два дни. Удивителна история. Просто задължителна за четене. Буди безкрайно много въпроси, и дава нов поглед над нещата от ежедневието ни. Най ми хареса това, че през цялото време се гневих, свиваше ми се сърцето, стомаха, бях сигурна, че ще напиша нещо с много епитети относно родителите, но накрая ми остави благо чувство, което ме изуми. Но истинските истории май са си такива - ако бяхме праволинейни и едностранчиви нямаше да водим пълноценен живот. Трябва да бъдем по-добри от родителите си заради нас самите и после заради тях самите. Прекрасна книга. Дълго ще се помни.

Аз също по препоръки зачетох електронно "Стъкленият замък". Бях потресена от историята до към 75% от книгата, но после започнах да осъзнавам, че възпитателните методи на родителите далеч не са най-лошият вариант за отглеждане на деца. Да не би да е по-зле от вечно заетите родители, които осигуряват лукс, но със седмици не общуват с децата си. И двамата родители, макар достигнали до просешка тояга, са доста интелигентни и с подход към децата. Все още съм объркана и не съм я преосмислила. Ще трябва да я прочета още веднъж. Закупих си я в книжен вариант и сина ми също я прочете. Коментарите му бяха, че макар и луди, и много странни, би предпочел такива родители пред доста други. Впечатлен беше и от методи на обучение на бащата, как успокоява децата, когато ги е страх, как им подарява звезди и планети за рожденият им ден и Коледа, когато няма пари да стори нищо друго. Интересна история, която може да се коментира дълго.

# 508
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 _Мishel_, много ми харесва коментарът ти за "Стъкленият замък". Четох я отдавна и не помня съвсем историята, но помня, че по времето, когато я четох, тук имаше доста коментари, различни виждания, беше интересно да се четат мнения от различни хора. Явно книгата отново се чете и коментира.

# 509
  • Мнения: 12 367
Какво му е на "забралото"? Така се нарича тази част на шлема. Има ли изобщо някакъв синоним?

Скрит текст:
Вдигнато и спуснато забрало:



Да, знам какво е "забрало" Simple Smile И мисля, че няма синоним. Просто ме дразни самата дума Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт