Авторката е юрист, не домакиня. Може би осъзнавa, че невписването е в интерес на детето. Ако той с инатите си продължи да ае дръвчи и след 10 години и да не иска да си даде подписа за куп неща. Ако той мислеше за детето, щеше да е съгласен на този вариант, пък нека си му бъде баща на практика, което е по- важно от на хартия. Нали така? "Пък да видят как ще вървят нещата" ( негови думи ) и на съответната възраст детето да е с негови имена. Или не може? Трябва той да си вее и да види дали ще му е готинко, като се роди, а тя да скача на пружинка за неговите проформени желания.
Хайде стига с това преекспониране на "как ще го оставиш без баща". След като той на хартия гледа да са му уредени нещата (имотите), не може ли и тя да си впише детето на нейно име, а той ако иска да е баща, нека е такъв на практика. Или ако той рече "щом няма да ме записваш мен, няма да погледна детето" няма да е изнудване?
Точно защото е юрист, знае че може да получи вместо подпис, разрешение от съдия, ако бащата се запъне.
Аз едно не мога да разбера- защо е неистовото желание да отмъстиш на мъжа, в когото си се излъгала, на гърба на детето?
И кога стигнахте дотам, детето да се третира като недвижим имот, за който решаваш дали да впишеш бащата като съсобственик?
Този мъж с всичките си недостатъци, с развитието на бременността, почва да се чувства баща, щом дори и за преместване на майката и детето в София говори, за да го вижда често.
Разбира се, че авторката ще си подреди живота както е най- добре за нея и детето с оглед помощта от близките и битовото ѝ устройване, но от какъв зор да не впише бащата?
За да не би да му наруши ергенлъка ли?
Или ей така- на инат?
