На свежа глава, тази сутрин съм заявила на семейството си, че детето ще се казва с моите имена. И те се дразнят, но всички ме подкрепят.
Нещо на мен, ми гложди в твоята история!
Човекът е чешит, не иска да е с теб.
Имала си 2 години да схванеш, че е така, но не и да се погрижиш да не забременяваш.
Сега, той пак не иска да бъде с теб, а ти го изнудваш с детето- ако не иска да се съберете, няма да го " вписваш".
Нищо, че той е бащата, нищо че не се отказва, нищо че дори и пари събира, та ако му искаш, да ти дава.
Не ти ли минава през ум, че това е дете, а не сделка, която да " впишеш"?
Не знам защо дъртият ерген е наплашен толкова, че ще му вземеш собственостите, но ти си го избрала за баща на детето си и е грозно да го лишиш от баща, защото се чувстваш обидена.