Връщат ли се в семейството "бащите" ?

И аз това казвам. Ако толкова иска да си види детето, да дойде до Бургас. Тамън ще го съчетае и с евтино море.
Убедена съм, че ако авторката си намери мъж, този ще вземе да досажда. Криста, добре, че е надалеч, много да не е осведомен за личния ти живот. И още веднъж, не записвай детето с неговото име, представи си, че си намериш партньор в чужбина и той ти откаже подпис, за да изведеш детето навън.

Моят съвет е: не му давай права, баща неизвестен.
Или поема отговорност или няма права.
Имам 3-4 познати семейства с проблеми и от бащата, други - от майката.
Повярвай ми - за детето няма значение, все му е тая дали мама или тати му скапва живота.
Тъжно и мъчително е, с години.
Не се поддавай на сегашните ти чувства-детето си го пиши само твое - ако иска да участва му разреши...
Бъдете си заедно ако иска после...но контролирай ти живота си...и на детето ти...
Недей да зависиш от мъж на който не му дреме за вас...
Цял живот ще му се молиш после...да подадеш документи за нещо, да идете на почивка в чужбина, на гости на роднини...абе...ще ти се стъжни... Може да си намериш друг мъж, да обича и теб и детето ти повече от баща му...и за всичко ще трябва да питаш и да зависиш от на него, какво му е скимнало..
Не се прецаквай...отсега си подреди нещата...ако размисли...приеми го ако искаш...ако не искаш..да не си вързана за него...

Здравейте отново, четох пак внимателно и двете теми и последните "развития". Всъщност какво точно целите с тези теми? Да получите съчувствие и съпричастност ли? Ако е това - мисля, че получихте доста и ще получите и още. Аз лично ще си запазя съчувствието за когато родите, защото тогава ще е големият зор и наистина ще имате нужда от съпричастност тогава.

Ако търсите някакъв съвет обаче - не подхождате никак правилно. Не ни казвате основни неща, мненията Ви звучат като на човек, който се самонавива.

Например - разбрах, че сте живели 2 години заедно, решили сте да правите опити за бебе, правили сте ги два месеца (което не е малко) и изведнъж - решавате, че няма да ги правите повече. Ама то бебето вече станало - това е отделен въпрос. Важният въпрос е защо сте решили да спрете опитите. Очевидно се е случило нещо и това нещо не е било, че майката на любимия не Ви харесва, защото това не е от днес или от вчера. Но я премълчавате тази подробност. И не я казвайте сега, честно казано няма да повярвам. Изкарвате, че едва ли не той Ви командори, а Вие кротичка и тихичка само приемате - по никакъв начин не мога да го повярвам това, съжалявам. Явно просто събитията около тези 2 месеца не са изцяло във Ваша полза и затова и не задълбавате в тях.

Друг пример - човекът е всичко друго, но не и Аполон, не му спестихте нито годините, нито килограмите, нито физическите дефекти (и после се чудите, защо му е неприятно, че пишете подобни неща тук...). Е, в какво точно се влюбихте? Каква е тази прекрасна душа, с която живяхте 2 години, решихте да правите деца и т.н.? От всичко написано става пределно ясно, че човекът не е започнал да Ви шамари, да се напива и каквито още ужасии разправяха в другата тема. Ами седи и реве. И изведнъж прекрасната нежна душа става ревльо-спермо-донор-боклук-лъжец. Последно - в нежната душа ли се влюбихте точно, щом не било в парите, реномето или завършената кариерно фигура каквато самата Вие се стремите да станете? И нежната душа ли се промени така драстично за два месеца или и във Вас има поне мъничък проблем?

Трети пример - много сте самостоятелна, независима, парите не са проблем, жилището не е проблем. Е, съжалявам, не мога да си го представя. Хем успешна професия, хем чак сега (на 30) завършвате право, същевременно взимате някакви изпити от разстояние по съвсем друга специалност, каква е тая сериозна работа, която един ден човек ще я работи от София, следващия ден от Бургас? Ще ме прощавате, защото не съм "юрист", нито планирам да ставам адвокат, но не мога да си го представя това, освен ако не седите на някоя рента от милион-два, което ако е така, не виждам защо човекът се пъне да Ви събира пари.

Бедната ми фантазия естествено не значи, че няма да можете едновременно да търчите по новородено, което иска почти 24 часова грижа и да работите (или пък гъвкавата работа има и трудов договор, та ще се радвате на поне година майчинство). Или пък майка Ви е готова да се включи активно в отглеждането - не знам, не ми казвайте.

Че бъдещият татко не е стока - видно е и без микроскоп, колкото и да е пристрастна Вашата гледна точка и представянето на събитията. Във всеки случай и Вие определено си имате трески за дялане. Авторитетно, със самочувствие, все едно че не идвате Вие тук с проблем и с каша, в която сте се вкарала най-малко чрез екзотичния си избор на татко... Да се чуди човек откъде го вадите това самочувствие...

Единственото обяснение, защо 2ма души могат да живеят две години заедно и накрая да са на светлинни години един от друг, за мен се крие в липсата на комуникация, за което ме убеждава и начина, по който водите двете теми. Струва ми се, че основната причина за разрива е, че нито вие можете да говорите и да слушате него, нито той Вас. В този смисъл бих Ви препоръчал да работите с брачен консултант и да намерите някакъв разумен вариант като зрели хора, каквито би трябвало да сте. И под разумен вариант имам предвид такъв, който е най-добър за детето. Защото в момента нероденото Ви дете е заложник на двама дрънкащи и неизслушващи се юристи с прекалено раздуто его (и двамата).

В другия форум няколко пъти Ви писаха да мислите първо за детето. Но може би се е размило това сред други съвети. Затова нека го подчертая тук - интересът на бебето идва много преди Вашето наранено его. Смирете се и почнете да подхождате към ситуацията зряло и рационално, още повече щом сама ще му бъдете и майка, и баща на това дете. С това его и тези емоции ще видите голям зор иначе, а детенцето - дваж по-голям зор... 

Директно на въроса – не, бащите не се връщат, не им се налага, защото не за зачезвали.
„Бащите“, от друга страна, не съм сигурна, ама явно и те.
Наясно съм, че съм крайна (не е хвалба, не е оплакване, констатация), на мен ми е добре така.

И на мен ми направи впечатление . Не може да аргументираш решения за следващите 18 години от живота на двама възрастни , които имат определен живот и насоки ... както и детството и юношеството на едно дете, а от там и живота му нататък с аргументи от сорта

@Мамите във форума така писаха ... @

Тук става въпрос на ниво 3 човешки съдби, а не дай си ми парцалките.
Просто уникално.
Айде да не и беше дошло наум да пита и да действаше първосигнално, но да пита и да използва отговорите за аргументация ми се вижда безумно.

Последиците трябва да понесе не само тя, а и той. Аргументът, че бил шокиран и затова се изсулил при новината, може и да е приемлив за някой пъпчив пубер, но не и за уж зрял мъж. Интересите на децата включват далеч повече от това, някой да е вписан като баща им в хартийката, който някой е под чехъла на мама при все възрастта си и се чуди как да си скатае скъпоценното наследство от детето, сакън. Обичта към детето не е наличие на припознаване и "гледане" от разстояние. Хората отдавна са казали да се гледат делата, не да се слушат думите. Оправданията на неадекватните действия на господина звучат малко в стил като тия на адвокат на престъпник - господин съдия, ми той клиентът ми се шокира и пистолетът сам гръмна, жертвата е виновна. Та и аргументът за обичта на господина, както и този за интересите на детето в случая, издиша.

La Sombra  това са нейните думи и нейната версия.

Съвсем резонни са въпросите на бгтатко, цялата история звучи безумно с 30-годишната юристка, която учи и второ висше, пък се влюбила в красивата душа на ергена...

Това имаме, това обсъждаме. И в други теми е споменавала за отношенията с майка му. Във  всички теми имаме само едната страна и се обсъжда представеното от нея.

Аз не виждам с какво нейното "смирение" и други подобни могат да накарат мъжа да иска дете. Той не иска дете. тя си го иска и е готова да си го гледа. Е къде е зора да бъде вписван човека зорлем и той да се мъчи и имоти да крие и други простотии?

има толкова теми за свекървите и то какви! ... но това не е основен аргумент като гледам

Аз разбирам човекът горещо да желае да бъде баща, а авторката напук да не го вписва. Ама него дори го е страх, горкия. Е за какво й е на нея такъв баща на детето само на хартия? Мъже много, само да си усложнява живота с единствения, дето гарантирано ще й прави проблеми. Дете се отглежда от сама жена, колкото и да разследва  bgtatko  с какво и как и както и да не му се вярва. Явно се намират начини.

Разбира се, че имаме само едната страна, само че с малко логическа мисъл се вижда че е малко вероятно ситуацията да е коренно различна от описаната. Ако не е измислена, разбира се, но това няма как да го знаем. Може момичето да работи нещо несвързано с това, което учи сега, може пък да има богати родители или имоти, от които да взема наеми. Има много варианти да е осигурена и без да е адвокат. Може пък и да има роднини в професията, които й дават възможност да работи преди да е дозавършила. Виждала съм всички тези варианти и никой от тях не е толкова невероятен. Виждала съм и толкова много влюбени-загубени жени на нейната възраст, които натворяват глупости за някой напълно незаслужаващ го, че на бгтаткото ще му се завие свят. Особено ако се амбицират да доказват, че се интересуват само от душата на възлюблемия, направо става страшно. Виждала съм и майки, които съсипват живота на децата си от чист егоизъм. Една далечна роднина така успя да създаде семейство чак като майка й умря, само че вече беше късно за много неща. Преди това беше пълно подчинение на мама, напълно против всяка логика често. Така че и 50 годишното детенце не ме учудва.

Така че остава да се види какво е в интерес на детето - да има баща на хартия, мислещ вече как да го обезнаседи/убие, луда баба и леля и потенциално проблеми за всяко пътуване навън или да няма на хартия баща и да има шанс за нормално и спокойно съществуване? Труден избор.

Тя да си вписва каквото си иска, но смирение липсва, а смирение трябва за една бъдеща майка, на която ѝ предстои труден период да роди и отгледа сама бебето си, единствено с помощта на вече сравнително възрастни роднини, без да е завършила и да се е развила кариерно.

Когато човек има смирение, не седи да се кара с бащата на детето, че му бил спестил пари и не разправя по форуми как никой никога нищо не ѝ бил дал. Няма човек, на когото никой нищо да не е дал, на повечето от нас най-малкото родителите ни са ни дали ужасно много. Някак не виждам същата готовност от нейна страна да даде всичко на детето си, което толкова иска. Вместо това нищи някакви любовни отношения и наранено его и е още на етап караници с половинката, а не би трябвало вече да е на този етап. Комуникацията трябва да е сдържана, делова и фокусирана върху детето и неговите интереси.

бгтатко, нищо не схващаш, все пак не си жена как няма да нищо любовни отношения жената, като е бременна, а бащата на бебето е изкукал тотално. Трябва й време да се освести и да е спокойна занапред. Това си е като да преживееш развод, докато си бременна. Аз съм се развеждала с малки деца и знам какъв е кошмар и естествено, че и аз съм била голяма бяла птица и съм се питала ама как така и защо бащата се държи така Това е временно явление. Жената си иска детето и това е номер едно най-важното нещо в момента. А караниците с този човек ще отпаднат в момента, в който не го впише за баща, защото той доброволно ще се скрие в миша дупка, доволен, че имотите са опазени