Връщат ли се в семейството "бащите" ?

Неля ти не познаваш авторката и какво е в същност нейното изискване . Спрямо определени хора , постъпки и начин на действие и ти би си пазила имотите.
Не знаеш двете гледни точки и не знаеш цялата история.

Не се знае кой какво използва и за какво .

 

Не, не я познавам. Знам обаче че се е съгласила да забременее без да имат брак. Явно не е билаи на негова издръжка. А той си остава комплексиран 50 годишен мъж, който слуша мама и никога не се е женил. Следователно по пътя на логиката е много малко вероятно тя да е златотърсачка. Иначе щеше чудо да направи поне да се омъжи за него преди да забременява. Също така тя е била супер наивна за да се съгласи при наличие на такива проблеми със семейството му, което явно е много важно за него, но да кажем че й е простено на тези години. Вероятно се е напъвала да покаже на всички, че не пари търси от него, но не е това начина.

И аз мисля, че Криста не е златотърсачка. Търсела е интелигентен мъж, с когото да споделят интереси, тя също е следвала право. Момичето е осигурено, има си дом, е, не е в София, но в голям град. Има две образования, млада е. Сама пише, че няма кредити и не дължи нищо на никого. Не го е търсила заради парите или положението, сигурна съм. След като нямат брак, тя нищо не може да получи от него при евентуално наследяване. Никъде не пише да е настоявала за брак, очевидно за нея отношенията са били по-важни. Детенцето може да го наследи по закон само, ако е припознато и ако таткото преди това не се е разпоредил с имуществото си. Той дори и след припознаването на детето може да се разпореди пак с имуществото си и детенцето да остане без нищо /например ако сключи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с племенника си/. Единствено, ако направи дарение или завещание в полза на трето лице, детенцето ще има запазена част в размер на 1/2 от дареното или завещано имущество.
Този човек според мен е много объркан и комплексиран. Не вярва, че млада и свястна жена може да го обикне заради самия него. И мама му допълва тези представи много успешно. Ако мама се спомине, не дай Боже, съм сигурна, че ще придобие повече смелост спрямо Криста и детето, освен ако пък сестра му не влезе в ролята на Маминка, а както знаем тя има най-голям интерес нейното дете да е единственият наследник.  Така, че и евентуалната кончина на мама в случая не би помогнала много. Дано да си е жива и здрава жената!
Въпросът е дали на нея й трябва такъв човек, защото пак ще повторя, дори и да се съберат, при по-тежка житейска ситуация този човек ще зареве отново с глас и ще остави авторката да се оправя сама. И тогава ще го чака да се върне отново и така до следващия път.

Понеже все пак най-важен е интересът на детето, според мен, точно в негов интерес е по-добре да е с баща неизвестен.

Нека да отговоря, така е само моята страна в случая се чете, аз си страдам от моя си гледна точка, другия страда, че съм му провалила живота и цяло лято не може да отиде на нормална екскурзия, за да ми събира пари за дете, които пари аз не искам, вече казах, че няма да взема и да си ги харчи и не съм го карала. Предупредила съм, че издръжката му не ми трябва, аз съм финансво независима. С мижава издръжка, която ще праща, хората, които имат деца казват, че не им стига, а на мен изобщо не ми трябва, не съм богаташка, но живея нормално и мога да гледам самостоятелно дете. С имоти не разполага само той, и нищо да не остави на детето си, не ми пука, аз ще му оставя. За егото си, категорична съм - да наранено ми е. От него исках да бъдем нормално семейство, заедно да споделяме грижи и нужди за бебето. Не съм права да го лишавам така с условие, но и той не е прав. За детето как ще бъде най - добре? Ами питам аз, прави ли те баща пращането на пари определени от съда - любовта на детето си ли ще купи така, прави ли те баща разговор по телефона (това за в бъдеще като порасне), прави ли те баща да изпращам снимки от поводи, защото няма да може да присъства на всички, прави ли те баща да пропуснеш най - хубавите моменти от живота на детето си и просто да се задоволиш с някакви часове, ако изобщо можеш, щото видиш ли ние ще живеем далеч - аз няма да го спра, просто той няма да идва или постепенно ще се откаже. Дистанционно бащинство ми звучи като връзка от разстояние, има нещо и в същото време няма нищо. А за едно дете как е по - добре, може да не съм права, но когато не познаваш някой, страдаш ли изобщо за него, не е възможно да ти липсва някой, който не познаваш, според мен. Сега ще кажете има и други раздеени родители, но за мен е много важна причината на раздялата, нашата е заради това дете, защото той не го поиска, защото не съм го послушала и не съм направила аборт ми съм си го оставила. Пари и име не търся, искам нормален баща, щом той не може, друг ще. Баща не го прави този сперматозоид, който съм прихванала, баща прави човек, на който му пука и гледа детето.

Не ми е минало през ум, че е златотърсачка- напротив, тя си знае какъв дефицит е запълнила с този човек, който може да ѝ бъде баща и защо е решила да забременява при толкова комплицирани отношения не само със семейството му, но и с него самия.
Само че, не е на 15 и е редно да си понесе последиците, а не да лишава детето от баща.

Изчетох другата тема и там, тя си е написала кратко и ясно:

Той иска да си го признае, вместо издръжка бях му казала, че предпочитам да купува неща, а не да ми дава пари на ръка. Лощото е, че оставя ли го да го признае, ще страдам аз и нервите ми.

и

" Аз не искам един ден, да му щукне, че заебал една бременна и да се завръща присетил се за семейство. До сега не съм поддържала никакви отношения с бивши, като сме се зарязвали сме приключвали до там. Той докато се присети, аз е по-вероятно да съм с друг човек, а така той ще ме дразни всячески и сигурно ще ми развали новото семейство."

Не се отричам от думите си, защо да се присеща след 10 години при изгледано дете, че бил баща? След дъжд качулка, трябва ли аз да прощавам тогава. Какво да кажа на това дете когато почне да разбира, ние се разделихме защото татко ти не искаше да живееш, разбира се да смекча тези си думи или да излъжа? Или просто след време някой стойностен на който ще позволя да бъде родител?

Криста, искаш нормален мъж и баща за детето си, този не е такъв. Не си единствената, аз съм сама с две бебета и за разлика от теб съм на 40+. Ще се справиш, момиче! И ще имаш истински мъж до себе си, пожелавам ти го така, както го желая и на мен самата!
Животът е пред теб, гледай си бременността, важното е да износиш здраво бебенце до края. Завърши си втората специалност, подготви се за появата на малкото човече и си го гледай. С този не се занимавай и не храни надежди, не си струва!

Добре те разбирам, но ако трябва да кажеш пълната истина, то тя е, че след първия му шок и искането за аборт, приема че ще става баща, та и пари заделя, че и да се преселиш с детето в София иска, за да го вижда често.

Пак ти казвам- готова си да лишиш детето си от баща заради собствената ти недалновидност и наранено его, а не защото така то ще се чувства по- добре.

Не можеш да изтриеш като с гума бащата- както и тайната на осиновяването винаги излиза наяве, така и дъщеря ти ще разбере кой е и трагедиите, от вида " аз те искам, ама майка ти така постъпи".............и "той не те искаше" ще я съсипят психически.

Nataka, прочетох твоята история, съжалявам, поредното говедо от мъжки пол. Да са ти живи и здрави дечицата.

Абсурт, и какво точно е казала, което да противоречи на написаното тук? Честно казано и аз това намекнах преди малко - че иска да го признае само за да има лост да контролира Криста след време ако реши. Защото той всъщност иска нея, не детето. Дори й го е поставил като условие - махаш детето и продължаваме отношения, ако помня добре. Не му пука за това дете, как не го виждаш? По отношение на майката е иска, но не му стиска и си оставя вратичка за всеки случай - като се спомине мама може би. Или просто като кучето и кокала - да може да й съсипва живота, ако някой ден създаде нормално семейство. Защото той е комплексиран застаряващ мамин синковец, който на всичкото отгоре е и достатъчно интелигентен, за да не може да не вижда дефицитите си и да не осъзнава, че е пропуснал своите шансове за нормално семейство и щастлив живот. А той ако толкова иска да е баща, може и по-късно да бъде, може да докаже че не сме прави. Но шансът да го направи е под 1 промил.

Така че, Криста, въобще не се чувствай виновна и прекрати отношения с този индивид. Ако някой ден реши да докаже, че е мъж, а не отмъстително мамино синче, ще го направи. Но като нищо може да се окаже че ако въобще се случи, на теб вече няма да ти пука за него. Горе главата и ти пожелавам от сърце много късмет и да срещнеш скоро свестен твой връстник, с който да създадеш едно хубво и щастливо семейство.

Благодаря ти, Криста!
Абсурт, не се знае дали детето няма да бъде повече травмирано, ако познава таткото и семейството му.
Криста, човекът, с когото се развеждам, също замина това лято на море с мама, защото аз много съм го съсипала като съм подала молба за развод. Остави ме сама с две бебета с доста проблеми, причинени от преждевременно раждане. Просто ни закара на ТЕЛК комисия и на няколко прегледа преди това и на следващия ден замина на морето да си почине. Обаче там го боляла язвата, причинена от мен и затова не си починал добре, за което трябва да се чувствам виновна.
Миналият месец ми поиска винетката, която се полага на децата, понеже им е признат ТЕЛК. Обвини ме, че аз толкова съм го притеснила с развода, че тръгнал за морето с мама без да си купи винетка. Сега или му давам винетката, или няма да ни вози до болницата, ако се наложи. На отговора да ми даде столчетата за колата, за да си намеря сама транспорт, за да си водя бебетата по болници, ми отговори, че столчетата са подарени от наши приятели на него и си ги отнесе. Намерих си други столчета и транспорт за децата, не ги е виждал вече месец, не ги и търси.
Ако искаш да си спестиш подобни глупости и да си пазиш нервите, моят съвет е да не го записваш с неговото име.

AbsurT ще ти отговоря така.
И да премахна името му, има си начини той ако иска ще си постигне своето. Има си процедури, прав му път да ги подхване. Човек ако има желание за нещо, никой не може да го спре. В София, нямам си никой там, на квартира трябва да съм сама с дете, само защото той трябвало да го вижда често. Не мога да изпълня това съжалявам. Парите, че ги заделял, ако беше доброволно нямаше да се спомене, че с тези пари може да си отиде на свястна екскурзия, е какво сега на всички пари ли да ми се мрънка, не ги искам и толкова. Дори и да е приел баща, а аз до тук виждам обратното, аз и детето нямаме нужда от такъв баща. Детето ще живее с мен, аз трябва да се чувствам добре и спокойна, за да е добре и детето, това няма да се получи с варианта дистанционен баща.

Дай си време, нищо повече
ще видиш,че когато детето започне да расте,повечето ти въпроси ще отпадат един по един
децата са си деца, с един родител, с двама, ако ти си щастлива и то ще е щастливо
истината е,че те осмислят живота ни и любовта между майката и детето е единствената истинска любов
не жали за таткото, мъж,който се отрича от бременна жена, няма шанс да стане баща по-късно
никой не е умрял от липсата на единия родител, да-детето задава въпроси, ти отговаряш , обясняваш, живеем в 21 век и това са нормални неща
насила хубост не става в този живот, а в повечето случаи всяко зло е за добро

Да бе, ще се вреш в разни квартири, няма да си живееш в собственото жилище, ще си далече от всякаква помощ ( морална и физическа ), ще си причиниш и разходи само да му е удобно на него да си играе на баща от време на време.
За разкош ще се наложи да му търпиш и мрънкането - сега е за пропусната почивка, после кой знае за какво.
Айде бе.