Проблеми с родителите ми...

marrina236, ти нямаш проблеми с родителите си. Обратното е, те имат проблеми с теб.
Не знам дали и с какво тези нещастни хорица са заслужили съдбата си, но от все сърце им съчувствам.
На теб мога да ти дам един майчински съвет (синът ми е по-голям от теб и също минахме през дилемата къде да учи – навън или у нас), макар че знам, че изобщо няма да му обърнеш внимание, най-много да тропнеш с копито и да размахаш рогата. А той е: откажи се от психологията и ветеринарната медицина. Нито хората, нито животните заслужават това.
Шансовете да учиш нещо в Англия са минимални, но за жалост – у нас съвсем реални. И за психологията, и за ветеринарната медицина (е, там малко по-трудно, но да кажем, че с пари всичко е възможно).
Недей. Ориентирай се към нещо друго, от което поне няма да страдат живи същества.
Какъв психолог, какъв лекар, като ти не можеш да вникнеш в елементарен текст, камо ли в чувствата и страданията на другите. И двете специалности изискват качества, които ти не притежаваш.
Но пък има куп други науки, за които може би си идеална. Открий кои са те и напред. Успех ти пожелавам.

И без да съм живяла в Англия, мога да видя картинката: хващаш неблагодарна работа, която местните не искат, налягаш си парцалите, буташ и драпаш. Ами тенк ю, дето се вика, не е оптималният начин да успееш. Все пак нали искаш хубава диплома и академични успехи, не просто "изкарват се едни пари". Щото по принцип има и по-мръсни, но по-платени работи, от които се изкарват пари. За работа на нефтени платформи говоря, примерно.

Тая пуста психология много модерна, пък и учили и неучили всеки я разбира таз наука.

Психологията е разкошна специалност, но има много условия да се практикува и да печелиш добре от нея. Без магистратура (поне) или докторантура, няма никакъв смисъл да се захваща.

"Искам да уча психология"= въобще си нямам представа какво искам да уча.

Малко като МИО за манекенките...

Не ме влече психическото здраве на хората и проблемите им, колкото  модерна да е , откъм реализация също доста семпло седи, да не говорим, че вече е като футбола и образованието всички разбират от психология.

marrina, пита по-напред как/защо родителите ни ще/не ще ни подкрепят в твоята ситуация, та реших да ти отговоря от личен опит. Аз съм завършила Английска езикова гимназия, т.е. от 13-годишна съм била сама в големия град - на квартира в една госпожа, която за пред майка и татко ме надзираваше, но всъщност не я интересуваше и си нямаше идея къде и с кого миткосвам и дали са ми научени уроците. Много глупотии натворих, но държах на учението си и завърших с отличен. Причина за подкрепа номер 1 - родителите ми видяха, че съм отговорна и могат да ми имат доверие. Завърших университет в София, с отличен, и работих през цялото време, докато учех. Причина за подкрепа номер 2 - родителите ми видяха, че мога да се справя напълно сама и съм щастлива. Заминах за САЩ на 24, напълно сама и без да познавам никого в района, в който се установих. Сама си уредих временния договор и сама си събрах малко пари (не съм искала от тях) - имах достатъчно само за няколко месеца. Показах им документите, поговорихме и те не само ме подкрепиха, ами и се гордееха безмерно с мен - причина за подкрепа номер 3. Тук работих като детегледачка и се записах в community college (полувисше). После кандидатствах, прехвърлих оценки и завърших университет - с финансова помощ и стипендия. Впоследствие се запознах с бъдещия си съпруг, сега имам собствен бизнес и малко бебе...отне ми 15 години да стигна до тук. Та така, ти на твоите родители показала ли си, че си отговорна и може да ти се вярва да не се оплетеш като пате в кълчища?

Хич не е лек животът в чужбинско и си мисля, че ти въобще си нямаш идея колко сълзи ще изплачеш и в какви стени ще си биеш главата. Освен това, амбицията е хубаво нещо, само когато е реалистично.

Етерия, адмирации за личният опит! 

На това наблегнах и аз, че всичко ще е доста трудно и изискващо, но това е цената на независимостта и амбицията. Няма да в лесно, но ще е добър старт да не се тръгва с голямата кошница ( Оксфордския университет) и да знае, че трябва да разчита предимно на себе си. Приятелят може днес да е тук, а утре при другата си ' голяма любов'..

Аз като родител да ти кажа- сега е месец октомври и си 12 клас, та моята дъщеря уж имаше желание какво и къде иска да учи, сертификата по френски предвидливо беше взет още 11 клас и изведнъж в началото на декември ми каза, реших друго ще кандидатствам с английски и в друга държава - втрещи ни, но я оставих/ няма да си кривя душата- не мислех, че ще вземе сертификата и че ще се справим времево с втория вариант, но реших, да не преча и да помогна с каквото мога, поне ще и е ясно,че всяка цел де постига чрез определени действия/ та взе на бегом другия сертификат, на бегом документите и я приеха.
Имах едно условие - второкласни и измислени университети няма да плащаме,както и внимателно да избере какво иска да учи, това че и е интересно да четем книжки по психология и история на изкуството- иска ли да го прави всеки ден по цял ден, някъде по гимназията и тя имаше някакви идеи за психология, но оставам с впечатление, че всеки тийн май минава тази фаза.
Подкрепям я напълно, дори и да не я разбирам или да са ми странни увлеченията й, защото до този момент, с каквото се е захванала постига добри резултати и ме кара и да и се радвам и да се гордея с нея.
Та да ти кажа то хубаво планове, но до Нова година може и друг акъл да ти дойде

[Заминавай   и не слушай никого. В бг винаги можеш да се запишеш  да учиш. Аз едно време послушах майка ми и минах през ада. Сега съм добре, , но ми беше много трудно. Родителите са егоисти, но повярвай ми не са прави да искат от децата си да стоят до тях.

christina1980, това сериозно ли го казваш, или е някаква ирония?

Има хора, чиито родители са били abusive.

Здравейте, доста сте млади с приятеля Ви. Не е ли малко крайна стъпка това? Защо не тествате първо с една лятна студентска бригада как ще се получи комбинацията от работа и съжителство в чужбина?

Иначе има два пътя на запад - единият е царският - канят Ви да идете и постилат килимчето. Държите изпити от тук и Ви приемат с пълна стипендия. Или пък си намирате от тук висококвалифицирана работа и тогава заминавате. Това е по-трудният път. Другият път е свинарският път - "да се иде на място и да се види". Това е по-лесният път. За съжаление двата пътя водят към различни места и е добре да си зададете въпроса къде точно искате да стигнете и как точно искате да го стигнете.

Иначе Великобритания е хубава страна (ако не държите на нашия климат) и си струва човек да учи там. Но да работите на 18г. ниско-квалифицирана работа с гадже, с което сте само от година и 1/2 и да вземете да забременеете без осигуровки и без нищо далеч от всеки, който би могъл да Ви помогне... На Ваше място не би ме блазнила много тази перспектива, но Вие си знаете най-добре.

А що се отнася до родителите - всякакви родители има и комуникацията често е трудна между родители и деца, но няма друг човек на този свят, който ще Ви обича така безрезервно както родителите Ви. Ще го разберете това, когато и Вие станете родител, което може и да не е толкова далече във времето както сте тръгнали да ставате независими и да си играете на порастнали с гаджето. 

christina1980, права си, големи егоисти сме родителите и винаги искаме най-хубавото, най-многото, най-най-най...само че за децата си, не за нас самите. Няма да го разбереш тоя всеотдаен егоизъм, докато ти не станеш майка.

Което далеч не е основание тези хора да плямпат глупости, екскюзмайфренч. Наистина, защо девойката да не слуша дори разумните идеи относно нужните стъпки за кандидатстване в чужд университет? Възрастен човек би трябвало да е надживял идеята да си го върне тъпкано на мама.