СИД - Сензорно интегративна дисфункция. Сензорна интеграция.

Любознателна, ти си просто супер 

И именно с това се занимават Окюпейшънъл терапевтите. за съжаление все още нямаме такива в България. 

  Тактилна чувствителност:

Описаните по-долу проблеми представляват неправилна интерпретация на мозъка на постъпващите сензорни сигнали от кожата.Всички ние се раждаме не умеейки да разпознаваме опасното въздействие от безопасното, новото от повтарящотосе.Новороденото затова по-често от нас възприема всяко въздействие като опасно заживота и изпада в паника. Ако му се вземе кръв от палеца, то не умее да локализира болкатаи реагира с цялото си тяло, така както ако я усети с цялото си тяло. С времето то се научава да разпознава силата и характеристиката на тактилните дразнители - сила, мекота, грапавост, мокрота и т.н., тоест то получава цялостна представаза своите усещания и може да ги свържес определени предмети.

   Свръхчуствителност.

 - Не понася прегръдки и целувки, подскача и при леко съприкосновение. Като бебе е възможно да не е понасяло пелените. Но въпреки непоносимостта към неочакваните контакти,такива деца обичат "мечешки прегръдки", защото дългия и силен натиск фактически помага дасе намали чувствителността. При всички случаи прегръдката е за предпочитане предцелувката. Възможно е дълго да трие целунатото място.

 - Постоянна реакция на безобидно докосване.Различна реакция на еднакво по сила докосване.Паническа или агресивна реакция, ако докосването е вън от полезрението, например под масата или отзад.

 - Реагира негативно даже при "възможни" леки и неочаквани докосвания, така може да реагира изплашено или агресивно на приближаването на дете или животно, всячески да избягва групи или опашки.Може да избягва физически контакт с всички, освен с майката.За самозащита може постоянно да държат в ръката си някаква играчка, пръчка, връвка или да сестарае да се движи срещу течението, за да има винаги зрителен контрол.

 - Страда заради малки драскотини, може няколко дни да помни съвсем незначителни инциденти.Може също да е хипохондрик.

 - Не обича да цапа ръцете си (с храна, бои, тебешир) и да докосва непознати текстури (килими,меки играчки, шнурове, кърпи). Може да е до крайност чистоплътен, старателно да отмива и бърше малки трохи храна и изцапано с боя. Измисля обяснения от рода на "Мама не ми разрешава да се цапам" или "Имам алергия към това".

 - Дразни го текстурата на дрехите, особено чорапи, шушони и етикети на дрехите. Изобщо е много взискателен към дрехите и подозрителен към новите.

- Предпочита да носи дрехи д дълги ръкави и закриващи краката дори и през лятото или напротив, да избягва каквито и да са дрехи дори и през зимата. Или иска да носи сандали в студа и ботуши през лятото. Може да не обича шапки и ръкавици, за да избегне дразненето илинапротив, настоява да ги носи за да осигури на кожата си защита.

 - Вятъра го прави отпуснат или агресивен, тъй като повдига космите от повърхността на кожата.Не търпи поглаждане обратно на растежа им.

- Придирчив към храната заради текстурата й (хрупкава, лепкава, мека, непонятна като супата напр.) и предпочита храна с определена температура :студена или гореща.

- Не обича да плува, да се къпе, да се мие, да почиства зъбите си, да ходи на зъболекар, да се подстригва, да реже ноктите си. В банята може да настоява водата да е гореща или студена.

- Ходи с чорапи за да избегне съприкосновението с пода.

- Може да има силен гъдел.

   Понижена чувствителност.

-Постоянно докосва предмети и хора.

- не усеща чуждо докосване, докато не го усети достатъчно силно, изпитва слаба реакция на болка.

- Не забелязва, когато изронва нещо.

- Не забелязва, че се опира някъде, докато не го усети достатъчно силно.

- Не го безпокои текстурата на дрехите или изобщо дали е облечен.

- Не е чувствителен към температурата в дома.

- Яде невнимателно и не усеща, че лицето е изцапано от това или че носът тече.

- Слага в устата си всякакви неща - играчки, моливи, дрехите си, косата си, гризе ноктите си.

- Причинява на другите болка, без да се досеща какво те изпитват от това.

- Навлиза в чуждото лично пространство.

   Неразвита тактилна дискриминация (тук не се справям с превода )

- Държи се така, сякаш ръцете и краката му живеят отделно

- Изпитва трудности в използването на различни инструменти (напр. ножици, моливи, прибори)

- Избягва нови тактилни усещания, не взема в ръце дори това, което привлича другите.

- Затруднява де да определи с опипване текстурата, формата, размера.

- Не може без помощта на зрението : къде го докосват, не може да определи на опипване позната вещ, да закопчее копче, да оправи дрехите си. Може да не забележи, че обувките му не са завързани. Може неправилно да обува чорапите или слага ръкавиците.

- Предпочита да стои, а не да седи, за да вижда.

- Седи на края на стола.

- Бои се от тъмнината.

Независимо от незрелостта ан тактилните възприятия, такова дете търси всякакви пътища за развитие, които може да изтърпи без паника. Също така то търси повтарящи се усещания за познати предмети за успокоение.
- Може би обича маминия масаж.

- Носи със себе си приятна за пипане вещ, например пеленка или играчка.

- Понякога се стреми да докосва вещи, неприятни на пипане за останалите, за да получи силен тактилен отговор.

- Изучава всичко, което види,многократно изследва, обича познатата му цапаща бъркотия, стига да е преодоляло страха си от нея. Използва за изследване устата си и след втората си година, тъй като това му дава по пълен и понятен отговор.

- Обича люта или прекалено сладка храна.

- Харесва вибрациите или движенията, които му дават силен,точен и разбираем отговор от кожата.

       Мръсотия!
 Значителна част от занятията за тактилно развитие представляват ровене в различни субстанции. Ето какво може да се използва:

  1. Пяна за бръснене, крем за бръснене, най-добре без мирис.
  2. Кисел,каша, варени макарони, пудинги, желатиново желе, плодово пюре. Брашно и нишесте.
  3. Глина, кал   
  4. Пясък
  5. Пластелин
  6. Различни по големина зърна
  7. Темперни бои ( в тубички)



  Какво може да се прави :

 - Потапяне на ръцете, месене на материала и разстилане по масата
 - Да се посипват или търкат, трият с пръсти, длани или каквото желае
 - Мазане или засипване на ръце/крака, а после отчопляне, откопаване
 - Рисуване на фигури, цифри, букви, шарки с пръстите или с помощта на предмети, бутане в субстанцията на колички, копане, строене на пътища
 - С лепкавите материали - оставяне на следи и рисуване с потопен палец
 - Изваждане на фигури от материала



оригинал http://community.livejournal.com/out_of_sync/

ljuboznatelna, много полезна информация

Това са няколко идеи за сензорна дейност и как може да се използва- не само като дейност, но и за развитие на езиковите умения. Някои неща съм изпуснала и съм добавила  съвсем малко пояснения

Проприоцептивна система
Маршируване,скачане, подскачане, пълзене. Имитиране на движения от грубата моторика (използвайте само подходящи за възрастта умения). Изпълняване на действия,следване на инструкции (в, до, отгоре, под, около, през, пред, зад)
 Натискане на стена-пускане, сядане –ставане и т.н. обсъждайте последователността на събитията („първо ще правим натискане на стената, а после сядане-ставане и накрая ще трябва де седнем на столчетата”)
Седене върху торбичка с грах- докато слуша приказка
Имитиране на движения от грубата моторика, демонстриране на назовани действия, описание на действия, Следване на инструкции( в, до , отгоре…)
 
Ходене с ръчна количка – нека децата се надбягват един с друг. Говорете за това кой е бил отпред/отзад
Местене на столове/чинове – променяне на стаята използвайки предлози(„сложи твоя чин до този на Кати.”). Описание на това къде иска да сложи своят стол/чин като използва предлози.

Следване на инструкции (прости или сложни), следване на инструкции с включени прилагателни и наречия (напр. седни на червения/големия/първия стол и т.н.), пеене на песни.
За устата
Дъвкане на пластмасови тръбички( и други специално направени за тази цел неща. Можете да видите тук. В България няма специални неща, но може да се пригодят разни )    - много добре действа по време на четене на приказки или други задачи за слушане.
 Дъвкане на дъвка – само в контролирана ситуация(в определено време).

Ядене на хрускаща закуска,пуканки/ядки/чипс. Добре е да се прави преди артикулационни/говорни упражнения- събужда устата.

Ядене на кисела/горчива/ лютива закуска /. Добре е да се прави преди артикулационни/говорни упражнения- събужда устата.
Вестибуларна система

Изтриване на  черната дъска с ритмични движения.

Упражнения като бране на череши,вятърна мелница, докосване на пръстите- говорете за частите на тялото(познаване и назоваване) .

Разтягащи упражнения (докосване на небето, докосване на пръстите). Това са много добри упражнеия за деца с нарушения в плавността на говора.
Люляне – увеличаване на зрителния контакт. Спазване на реда. Използване на молби за „Още”, „Бързо ”,”Бавно ”.

Тактилна система
 Имитиране на движения (груба и фина моторика.)
Познаване/назоваване на части на тялото. Следване на инструкции.
Играчки от плат- Много добри за въображаема игра.


Рисуване с пръсти с различни средства(бои, крем за бръснене, пяна за бръснене и т.н.) –имитиране на галене, кръг, букви и т.н. Следване на инструкции. Молба за помощ „Искам още боички/крем за бръснене. Описание на усещането „ лепкаво/меко”.


Преведе Darra от тук

volf, на мен ми се струват малко несъвместими непоносимостта към дрехите и липсата на чувство за болка. Всъщност липсата на болка е характерно за аутизма, четох някъде, че се дължи на това, че казеина не се приема от организма по обичайния начин и се отделя някакво вещество, което действа като опиат.
Моето дете не е аутист, но проявява много от признаците. Всъщност е с диагноза ДЦП. Има понижена сензорна чувствителност, но специално тактилната май е повишена. Имаше период, когато не понасяше дрехи върху себе си, не позволяваше да я реша и беше много чувствителна на допир. Сега нещата са по-приемливи и агресивността и автоагресията значително намаляха, позволява ми да я реша, което е достатъчно показателно. Няма обаче как да разбера дали усеща някаква органична болка, защото говори само когато иска нещо, но не и за това какво изпитва.
Случва се и да се съблече доколкото й позволяват възможностите, но го прави по някакви други причини, а и е на 4г и това се приема все още като детинщина от другите хора.
Аз много мислих за тази диета, но сама няма да се справя, а за изследвания и DAN! доктор не мога да платя. Всъщност диетата съвсем не е проста, трябва да се следва много стриктно, ако няма прогрес се правят тестове за непоносимост към определени храни, освен това се избягват силните алергени, каквито са доматите например, ако и изключването на храните не даде резултат или има регрес, се минава на диета, изключваща въглехидратите, която е изключително строга, остават твърде малко храни. Ако изследванията покажат и наличие на гъбички, тогава освен лечението има и друга диета. Абе много е сложно, ставаш половин химик. Освен това добри резултати се получават при малки деца, например при 90% от две годишните деца на безглутенова и безказеинова диета настъпва пълно излекуване само с диетата, при 3 годишните това са само 40%, а над 5г. - само 10%. Крайния стадий е хелирането, но преди това организма трябва да е изчистен с диетата, да са приемани витамини, ферменти, дори хомеопатия. Хелирането изчиства тежките метали и най-вече оловото, което се смята за основен причинител на проблема. Наред с всичко това с детето усилено трябва да  работят специалисти, доколкото ми е известно, само в София има специалисти , които работят по система като канадците и американците.

Попаднах на едни прекрасни сензорни стаи, които се правят в Русия за хора със специални потребности и ограничени възможности.

http://reamed.org/index.php?/reamed/sensorroom/

Любознателна,
при сензорно - интегративната дисфункция могат да се срещнат следните варианти: прекалена силна чувствителност, прекалено слаба чувствителност и "изкривена" чувствителност /неправилно интерпретиране на стимулите/.

Преди време четох,че в една от клиниките в София има такава сензорна стая,а може би беше в някакъв дом.Някой има ли информация?

 В Дупница, видяхме такава стая - в центъра за рехабилитация. За София не знам дали има. ljuboznatelna, страхотна информация пускаш.

Има във Факултета за начална и предучилищна и специална педагогика към Софийския университет.
Оля може по-подробно да разкаже.

Наскоро открих, че стафидите са много добри за цапащи занимания, дори и да си хапне някоя не е проблем, а като свърши с ровенето могат да се приберат останалите

За допълване на информацията по темата


Този термин е въведен от Патриша Уилбъргър- окупейшънъл терапевт. Предназначен е  да опише индивидуалната програма с дейности, които осигуряват сензорната информация на нервната система на човек, от която той има нужда за да бъде концентриран и организиран през деня. Човек, чиято нервна система е претоварена, се нуждае от по-успокояващ сензорен вход, докато друг  „по-муден” човек има необходимост от стимулиращ сензорен вход за да може нервната система да се „събуди”. Малки и големи деца, тийнейджъри и възрастни могат да спечелят много от една добре съставена сензорна диета.
За да съставите ефективна сензорна диета, имате нужда от сензорни хитрини за да може напълно да разберете сензорните затруднения на вашето дете и как те влияят на неговият живот. Окупейшънъл терапевтът трябва да използва своят опит и умения за оценка за да направи подходяща сензорна диета за детето, която родителите трябва да прилагат през деня по време на курса. Междувременно ето някои дейности, с които може да започнете. Може да ги модифицирате спрямо възрастта на детето, нивото на възбудимост (от какво се нуждае –стимулация или релаксация?), дали е на училище, вкъщи, навън и дали имате специално оборудване или не. Вижте тази страници за играчки .

Проприоцепция
Проприоцептивен вход (усещания от ставите, мускулите и свързващите тъкани), може да се постигне чрез повдигане, бутане и дърпане на тежки предмети както и с включване в дейности, които влияят върху притискането или разтягането  на ставите, като игра на дърпане на въже.
За малки деца
Направете „ сандвич”, като силно притисне те, ръцете, краката и тялото на детето или направите „палачинка” като го търкаляте обвито в одеяло. То може да бута собствената  си количка, ако детето е по-силно, в количката може да се сложат различни неща, за да тежи напр. покупките от магазина. Детето може да носи и раница с играчки (но да не е прекалено тежка)
За деца в училищна възраст
Скачане на мини трамплин,игра на дама, чистене с прахосмукачка, носене на книги от едната стая в другата, помагане при миенето  на прозорци или повърхността на масата
Тийнейджъри и възрастни
Ринене на сняг, почистване на опадалите листа с гребло, бутане на тежки предмети(пример: дърва за огрев в количка), натискане срещу стена, носене на тежка раница, косене на ливадата с ел.косачка, носене на тежка жилетка, продава се в магазините за спортни стоки.
Вестибуларна система
Вестибуларната информация (усещането от движенията, центрирано във вътрешното ухо) може да се постигне чрез въртене и до известна степен от всякакви движения.
За малки деца
Люлеене на детски люлки, различни видове люлки и движенията от тях, игри с въртене, тичане в кръг, возене на въртележка, въртене на детето като го държите за ръцете и краката – „самолетче”.
За деца в училищна възраст
Висене надолу с главата на катерушка, търкаляне по снега или тревата (също и за проприоцепцията), люлеене.
За тийнейджъри и възрастни
Люлеене в хамак, люлки и въртележки (никога не сте прекалено, възрастни!), танцуване (осигурява и пропиоцептивна информация).
Тактилна система
Тактилната информация е усещането от допир и включва текстура, температура, натиск и други. Не забравяйте, че тактилната система включва не само кожата на тялото ви, а и  рецепторите разположени в лигавицата в устата.
За малки деца
Давайте на детето да пие газирана вода за да усеща мехурчетата в устата си (може да я подправите с лимон или нещо друго). Играйте с пенест сапун или крем/пяна  за бръснене, добавяйте пясък за да има нови усещания, използвайте боя за рисуване с пръсти, бъркайте различни видове смес за сладки и кекс. Оставете детето да играе в пясъчника навън или направете си направете такъв вкъщи, пълнете сандъчето с бобови зърна или ориз или други неща от този тип. Играйте с пластелин, моделин. Не насилвайте детето да докосва всички тези материи. Нека да използва четка за рисуване/боядисване, пръчка или дори играчка за предпазливо изследване на тези текстури. 
 За деца в училищна възраст
Яжте замразени храни (замразени плодове и зеленчуци), обличайте в различни забавни костюми за да може да свикне с непознати дрехи, засаждайте градински и стайни растения, играйте с грим и боя за лице.
Тийнейджъри и възрастни
Правете скулптури, шийте,бродирайте, плетете,правете си албум от изрезки (има доста работа с различни материи), използвайте шкурка за работа с дърво, взимайте студени или горещи душ или вана.
Слухова система
Слуховата информация е това, което чуваме и е невроанатомично свързано с вестибуларните усещания. Слушането на различни стилове музика, записана или на живо, е един от начините да се успокоим и организираме слуховата информация. Излизайте навън и слушайте. Отидете на плажа или стойте тихо и слушайте гръмотевичната или вятърната буря. Ако чуете пеенето на птица, опитайте да определите откъде (посоката ) идва звука.
•   Слушайте на запис естествени звуци като дъждовна буря, шума на вълни разбиващи се в брега или горски птици. Понякога в тези записи са включени и флейта и пиано.
•   Играйте игри със слушане: седнете заедно с детето и внимателно слушайте и се опитвайте да познаете звуците, които чувате( трафика, бръмченето на хладилника, затваряне на врата и т.н)
•    Слушайте  Hemi Sync записи на звуци и музика специално създадени  за успокоение, съсредоточаване, енергия или творчество. (Достъпни  от www.discoverytoolsandworkshops.com).
•   Окуражавайте вашето дете да свири на   различни музикални инструменти. При деца със слухова сензитивност , много помага контролирането на звуците, които то чува.  Ако детето ви се страхува от шумни звуци, добре е да му позволите да контролира силата на музиката на уредбата, като опитва да намалява и увеличава звука. 
•   Слушайте бял шум, шума на  фонтани или аквариум.
Зрителна система
Ако детето ви се разсейва от зрителни стимули, опростете зрителното му поле вкъщи и в училище. Това има добър ефект върху поведението на детето. Ако детето изглежда така сякаш не се интересува от зрителни стимули или не реагира на тях, добавете ярко оцветени предмети за да привлечете неговото зрително внимание. Например, ако детето трудно се заиграва с играчки, може да опитате като сложите ярко оцветени играчки в боядисано сандъче/куфар.
•   Скрийте зрителните стимули в съндъчета / кутии или зад завеси/врати – може да намалите зрителните стимули като сложите обикновена, едноцветена завеса върху рафта с играчки.(избягвайте шарени окраски).
•    Нека детето да седи най-отпред в класната стая, (така ще има  по-малко неща, които ще отвличат зрителното му внимание). Може също така да има нужда да седи далеч от прозореца за да не се разсейва с това, което става навън. Помнете обаче, че за някой деца е добре да седят най-отзад за да могат да наблюдават това, което става в клас без непрекъснато да се обръщат назад. Работете заедно с учителя за да решите, кое е най-доброто място за детето.
•   Избягвайте играчки, дрехи, кърпи и т.н. с цветове, които детето приема като свръх възбуждащи. Например, ярко оранжево, жълто и червено (вашето дата може да не харесва други цветове).
Мирис
Ако детето ви има сензорни проблеми, определени миризми могат да го стимулират, успокоят или да го пренатоварят.
•   Проучвайте заедно с детето различни мириси за да откриете тези, които най-добре пасват на вашата цел (да успокоят или да действат (събуждащо”). Всеки има определени предпочитания, но като цяло лавандулата, ванилията и розата действат успокояващо. Ментата и лимона действат стимулиращо. Може да използвате лавандулови сапуни и масла за баня за да улесните процеса на къпане, също така свещи с такава миризма и лосиони за тяло преди заспиване. 
•   Ако детето се преумори, когато сте в голям магазин, дайте му да помирише любимата си миризма или спрете на щанд където се продават бонбони или сапуни.
•   Разпознавайте миризми заедно с детето си. Закрийте очите му и се опитайте да познаете миризми като: кленов сироп, ябълка, фъстъчено масло, сапун.
•   Живота понякога вони. Приемете мнението на своето дете, че нещо не му харесва как мирише. После му помогнете да намери, някаква приятна за него миризма.
Вкус
Вкусът е сензорен вход силно повлиян от мириса (за проба, дъвчете дъвка докато вкуса и изчезне, след което поставете лимон под носа си; дъвката ще има вкус на лимон).
•   Силните вкусове може да стимулират устата на дете със СИ и може да го накарат да бъде по-склонно да опита нови храни. Преди да предложите нова храна дайте на детето ментова бонбона, кисела желирана бонбона или друга силно подправена храна.
•   Ако детето ви няма силно изразена негативна реакция към рафинирана захар ( става хиперактивно или много му се доспива), може да се снабдите с различни видове желирани бонбони. Яжте само по една и карайте детето да познае какъв вкус има.
•   Децата са по-склонни да опитат нещо, което те сами са направили. Оставете го да ви помогне при избора на храна. Например, нека избере между  пиле и риба, ориз или картофи и т.н.Оставете детето да подреди месото в тавата, да помогне при подготовката на зеленчуците и т.н. Нека помага в аранжирането на всяка чиния с готовата храна.
•   Не забравяте да играете с храната. Вашето капризно на храна дете може да е по-склонно да яде „скали и дървета” вместо кюфтета и броколи.

Примерна сензорна диета
Това е примерна сензорна диета за дете със сензорни проблеми  във втори клас, които влияят на вниманието и ученето. Дейностите трябва да са индивидуално съобразени с проблемите на  детето, както и често да се променят според неговите нужди.отделно беше направена и програма за училище, която включва чести почивки с движения,  подходящи  възглавници за седене (детето има ограничената възможност да се върти и мърда на тях)  и храна за дъвкане при писмена работа.

Сутрешни дейности
•   Масаж на краката и гърба за събуждане
•   Слушане на терапевтични CD-та
•   Вибрираща четка за зъби и вибрираща четка за коса
•   Хрупкава закуска (мюсли) с плодове и протеини
•   Въртене (въртене на тялото като пумпал)
•   Скачане на мини трамплин
След училище
•   Игра на двора най-малко за 20 минути
•   Бутане на количката за пазар
•   Въртене
•   Мини трамплин
•   Масаж на краката
•   Скачане с надуваема топка
•   Слушане на терапевтични  CD-та
•   Оро-моторни упражнения – нещо, което да дава сензорна информация на челюстта и зъбите (дъвкане) докато прави домашната си работа
Вечерно време
•   Помощ готвенето
•   Помощ при слагане на масата – да носи таблата с две ръце
•   Храна, която се хруска или дъвче
•   Цялото семейство: рисуване и моделиране и т.н
•   Топла вана с балончета и  масла за вана
•   Масаж при четене на приказка


Превод от тук Darra

Darra, благодаря за превода.
Имам въпрос - Наталия обича около нея да е шумно, до скоро в къщи непрекъснато работеха всички възможни уредби - телевизори, радио, компакт диск, компютър....От известно време забелязвам, че запушва ушите си, когато брат й крещи и вече не си пуска телевизорите още като стане. Та въпроса ми е - може ли сензорната чувствителност да се променя?
Друг въпрос - какво мога да направя за да престане да слага абсолютно всичко в устата си. Наскоро беше пила Веро, не я смущава , ако глътне парфюм. Не мога да опазя всичко от нея, достатъчно голяма е, стига нависоко и яде всичко. В същото време много трудно се решава да опита нова храна.(май само когато аз й я предложа)

Промяна във възприемането на сензорните стимули и реакцията към тях е възможна. Доколкото съм запозната окупейшънъл терапевтите  често попълват въпросници за сензорните  проблеми на конкретното дете (също така, такива въпросници се попълват и от родители, учители и други хора, които се срещат често с детето) за да оценят промените в сензорните функции.
За другата част от въпроса, трябва да помисля  (и потърся информация) и ще се опитам да отговоря.

Опитвам се да си тговоря на въпроса, дали Наталия има понижена тактилни(в устата) или вкусови възприятия или комбинация и от двете. Те какво мислиш? При всички случай явно ще трябва сензорна стимулация - например миене на зъбите и масаж на устата с вибрираща четка (намерих малко по темата) и стимулиране на вкусовите взприятия (може би със силно подправени храни - ментови бонбони и други такива).

Не търпи топло , например чай с температура по-висока от тази на тялото - подскача като опарена. Сладоледа и леда не я притесняват. Яде много лук, като ябълка - това е храната, която НИКОГА не отказва. Обича лимон, ближе сол. Всяка нова храна първо подушва, след това допира няколко пъти до езика си. Когато нещо попадне в устата й, дъвче, докато от него вече нищо не става (капачки на фулмастери, химикалки, всякакви пластмаси)

По мои впечатления наистина има промяна в реакцията на сензорните стимули-дали според възрастта или нещо друго нямам представа.До около 3-4 г. Рони също ядеше лук и лимони без никаква гримаса.Сега вече вкусовите му реакции са нормални.Пак тогава можеше да се върти неограничено време без да залита след като спре,а сега при наклон има усещане,че ще падне.Има промяна и в реакцията му на температурата-студено му е на сравнително топло за нас време и предпочита да се навлича,докато преди беше обратно и понякога настиваше защото преценяваше,че му е топло.

            При Кирилчо досега сме забелязали различен праг на болката- рани по себе си забелязва едва когато види раната и изобщо не реагира при вземане на кръв, поставяне на системи, инжекции и др. Наскоро аправихме 5-6 кариеса без проблеми. Случвало се е да реагира на много слаби звуци от много далечно разстояние. Например една вечер каза:
    - Тия сега ли намериха да се люлеят на люлка?
        И като се ослушах /аз съм много добре със слуха/, чух много, много далече да пее чухълче. Страшно напомня скърцане на детска люлка.
      За лук не съм го тествал, но в салата го обира с удоволствие. Имах приятел, който така ядеше чесън /като ябълка, с люспите/. Проблема при Кирил е, че като е решил да боцне нещо с вилицата и край- не мога да го откажа. Едно оризово зърно като го обоцка 10-15 пъти и накрая казва че е успял, то станало на каша. След като се върнахме от Варна, е много по спокоен - Лягаме си  в 21-22ч и вече мога да му досаждам да направи или да не прави нещо.

Зададох конкретни въпроси в един от сайтовете за СИ, но досега нямам отговор .
Мисля си обаче, че след като промени настъпват с времето и вероятно със съзряването на ЦНС (от това, което са написали и Гери_ и  Wolf)  то сензорните програми само биха ускорили този процес. От това, което съм чела и знам за СИ, независимо от най-силно изявените проблемни области се смята, че сензорните трудности влияят върху преработката на информацията от всички сензорни канали. Например, ако детето е със изявени слухови сензорноинтегративни  проблеми (свръхсензитивност или намалена такава), добър ефект ще има освен слухова стимулация и тактилна, проприоцептивна и вестибуларна (в зависимост от нуждите на детето) Вестибуларната се смята с най-дълготраен ефект и почти винаги се препоръчва.

          Здравей, Darra!
       Не знам какви са здравословните ви проблеми /дай боже да нямате/, но напълно съм съгласен с теб. Това, което се прави с деца с ДЦП, аутизъм и ГРР в други страни е долу-горе следното:
       1Музикотерапия- Слуша се под ръководство на музикотерапевт много качествени записи стерео със слушалки Моцарт- почти всичките му произведения имат терапевтично действие, изпълнения на китари, произведения с камбанен звън и др. Включително и когато ги слагат да спят.
       2Спорт - плуване. Нямам предвид непременно плуване. Може и плацикане в басейн. Ако има делфини- още по-добре. Виждал съм снимка на дете с аутизъм да плува хванато за гръбната перка на делфин. Не е ясно как тия животни действат на децата, но действат. В BG не се разрешава докосване на делфините. Аз питах.
       3 Децата в САЩ ходят в 1 зала, в която има мекотапицирани клетки, където ги връзват с въжета. Нещо като тия за бънджи скокове е могат да правят даже предни и задни салта без да се удрят. Една българска мама живееща в САЩ ми писа. Мисля, че цитирах писмото и в Аутизъм и ГРР.
       4 Езда. Ние в Разград имаме център за рехабилитация и социална интеграция . Във вашите градове има ли такива центрове? Човекът, закупил конната база на ЦСКА в село Гецово обеща, че не е проблем децата да ходят там. Още по-вече, че има и понита. Мили мами и татковци, като говоря за езда не си представяйте дечицата ви да галопират като жокеи или да прескачат препятствия. Това са кротки коне, които един човек води за юздата. Знам, че една жена рабоди с деца с ДЦП в една конна база в /до/ София. Не става въпрос за спорт, а за емоционалната страна на нещата. Ездата е възторг. То е като да те целуне момиче. Сигурен съм, че никой не е забравил първия път, когато се е качил на кон. Извинете ме но бързам, и са възможни правописни грешки. Маниак съм на тема чистота на българския език. Желая Ви приятна и спокойна вечер.
       
       3 В САЩ децата

Да допълня - какво се прави в България за децата със сензорно-интегративна дисфункция
от 1 до 3 год - специално обучение за координиране на сетивните усещания, което включва манипулативни упражнения по специална система, музикотерапия, арт терапия, кожни стимулации (най-общо казано) и най-вече обучение на семейството. Има и няколко специални зали или стаи с т. нар. сензорен материал. Весела Банова има разработена специална система за развитие на психомоториката, която се използва и при деца със СИД
след 3-тата година се сменя програмата и се цели по-скоро провокиране на различни пътища за комуникация - не става гома само за словесна комуникация - има и т. нар. алтернативни форми като ПЕКС (знаете за хего от Мая) има и други варианти.
Това което е тъжното в случая е, че всичко това се прави на много малко места в България

Надявам се някой ден и това да е възможно в нашата страна  , а не само отделни хора, да  разбират естеството на СИ затруднения и да работят по определена и организирана система.

Кой е автор на учебника?

Това, че ще има достъпна литература за СИ и на български е чудесна новина . Така повече родители, учители, специалисти и всички, които работят с деца с проблеми в сензорната преработка, ще могат да получат подробна информация. Дано скоро се появят и специалисти  като окупейшънъл терапевтите. Разбиране на нуждите на детето и съставяне на коректна терапевтична програма - ето за това си мечтая да имаме тук в България.

dada, защо е трудно - трудно приемат ли или как? Аз се чудя дали да не заведа дъщеря ми, защото съм разбрала, че е едно от малкото места, където са професионалисти в Монтесори терапията.

dada, пробвах с масажа, за него ми каза Darra, но нещо не мога да преценя твърдостта на косъма, веднъж се кикоти, веднъж хленчи...И не може да ги изтрае тези процедури до края. А за притискането Нина и Съни (пишат във форума) ми обясниха как точно става притискането на ставите, по-различно е от твоето описание. Освен това, от Дара разбрах, че това се прави много пъти на ден, през няколко часа. В какво се изразява всъщност ефекта?

Hope, никой не ти е трил мненията нарочно, просто всички мнения от 4.12. до днес са загубени- виж тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=148613.0

Аз даже ти бях отговорила

сега ще напиша пак по памет - бях написал, че сък съгласна с теб и че да това са агнозиите, ама не само, и диспреаксиите - или по-точно идеаторните от тях, които имат отношение към гнозиса, както и нарушенията в камуникацията, предизвикани от различни причини, но и от нарушена интеракция между майката и детето

(е предишния път беше по-дълго)

Мда, потвърждавам, че имаше отговор
Следващия беше на Гери, която питаше на какъв език си говорите, а следващия моя, където предположих, че на логопедски. Виновни няма 

Сензорна книжка за деца на BG пазар.
Ако някой се интересува, по-подробна информация съм публикувала в темата за подаръците.

Диспраксиятa представлява нарушение на схемата за движение - всяко движение представлява верига от последователни по-малки движения. По някаква причина - тук има много мнения как точно става нарушението - се прекъсва веригата от последователни действия или те се изпълняват неправилно. Има различни форми на диспраксия - пространствена - нарушена е пространствената ориентация на детето за ляво, дясно и дву и тризмерно пространство, конструктивна - детето не може да извърши серия от градивни последователни действия, водещи до най-елементарно казано сглобяване на нещо, идеаторна - липсва идеята за конструиране на действието в неговата последователност и вербална - когато е нарушено говоренето по особен начин. При децата с ДЦП диспраксия има предимно на незасегнатите от парализата части на тялото, което създава много проблеми на детето при придвижване, писане, четене , при игра. Напр. При десностранна хемипареза се наблюдава диспраксия на лявата ръка - защото поема функциите на дясната, при положение, че дясната е водеща. Естествено това не са единствените обяснения. Случаите на диспраксия са много и както всяко друго нарушение няма два еднакви случая. Важното е да знаете, че терапията на диспраксията е много продължителна, защото се формират нови модели на движение, които много трудно се пренасят в нова ситуация и там по-често се разпадат. Семейството и обслужващите детето трябва да работят по едни и същи инструкции, за да не се обърква детето и да е ясна последователността на отделните групи действия. Това може да отнеме години и когато детето порасне и стане възрастен, пак да се появи двигателна ситуация, която да го затрудни. Това обаче не е страшно, защото ако правилно се води терапията на диспраксията, детето се обучава на специални стратегиия за реакция в нова ситуация, за да не стига до изключително стресови ситуации и детето да бъде сравнително сигурно как да реагира. 

Агнозия е термин, който се използва при възрастни хора, когато по някаква причина се получи разпад на сформираната вече висша корова функция (гнозис). Не е редно да се сравняват нарушения, които са свързани с развитието на детето и такива при възрастни хора. Механизмите са много различни и това изобщо не помага за адекватна терапия. Едно е да се работи върху гнозис при възрастни и друго да се повлияват сензорните дефицити на дете. А и много аутистични деца, въпреки уменията за познаване на реални предмети, картинки, силуети и т.н., остро реагират на светлината като стимул. Може да се разгледат различни въпросници за откриване на сензорни нарушения и те нямата нищо общо с т.нар изследване на гнозис.

Stupssi, регистрирай се /може и като гост де/, и ако искаш ни разкажи за себе си. Това ще ни помогне да разберем децата си.

На мен тази тема ми се струва много полезна.
Има ли някъде подробен тест какво трябва да може да прави  детето, за да кажем, че има добра сензорна функция?

Ето един линк http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=view … 334&Itemid=87
който може и да ти бъде полезен tigonew.Ако пък вече си го чела,извинявай за повторението Тази методика, както авторката посочва:" Не поставяйте диагноза само въз основа на резултатите от методиката! Тя е само за начална идентификация на възможността за сензорно - интегративна дисфункция (СИД)."

Аз сега си ги изпринтих всички тези описания, ще прегледам и отбележа какво прави и какво не прави Гери.

Моя дечко все още има резултат над 4 , а аз си мислех,че му е паднала малко сетивността. Което нищо не значи де, тя може пак да си е е паднала - нали не е диагностиционен теста, ами насочващ...

Аз все още не мога да разбера каква е връзката на това, че детето не е избрало ръка и СИД.
Моля някой да ми кажеееееее 

И дали може някак да го стимулирам да избере ръка - аз не знам дали ще обясня правилно какво прави той, но ще опитам.
примерно като реди пъзел който е точно срещу него, ползва лявата ръка за частите от ляво на средата на картинката, и дясната за частите от дясно.
Като му дам четка и боички маже примерно от дясно на ляво до средата с дясната ръка и после сменя ръцете и маже от ляво на дясно до средата.
Яде с ръката от която страна съм му сложила вилицата/лъжицата. Като има има примерно парче месо в лявата част на чинията, той си мести вилицата в лявата ръка за да го забоде.
... все едно има някаква преграда по средата и той си служи със съответната ръка само в половината до преградата.
Правим едни упражнения за моториката - свързваме примерно зайчето да отиде при гъбката с пастел да направи линийка отляво надясно и после гъбката при зайчето от дясно на ляво.
И той като си ползва едната ръка измества целия лист в лявата половина на масата..
Оф, не знам дали ме разбрахте

Деси,описанието е точно, разбрах го    Не е казано че детето непременно има водеща ръка. В сравнително малко на брой случаи няма водеща ръка. Може детето да се специализира постепенно да извършва дадени дейности с едната рька,а останалите - с другата ръка. Аз например правя някои неща само с лявата рька,не мога с дясната така добре, но по принцип пиша, рисувам,режа с дясната. В същото време водещо око  - ляво,водещо ухо-също ляво. Когато детето изостава в определяне на водещата ръка,това обикновено говори за незрялост на нервната система, в мозъчните полукълба не е настъпила диференциация и разпределяне на някои от функциите.

Правили ли са ви едни бързи проби за водеща ръка,око,ухо,крак?

И за това щях да те питам - какъв тест сте ползвали за този резултат?

Моят син също няма определена водеща ръка. Може и с двете да държи сносно химикал и да рисува. Прехвърля от едната в другата. За лъжицата ползва, преимуществено дясната, но за по фини дейности ползва лявата.  Има ли тясна връзка между липсата на водещата ръка и проблемите с говоренето?
Положително ли ще повлияе ако се опитаме да наложим дадена ръка за водеща или трябва детето само да избере. Той е вече на 4г. и половина. До кога би следвало да се изчака?
 Колкото до сензориката. При него има изключително висок праг на болка. От най-малкото одраскване следват писъци, рев, много жален става, иска да го гушкат. Друго по-забележително при него каточе ли не съм забелязала.

_Zara, това 4,14 получих от теста на сайта на Иван Рилски. Моето дете е със СИД, ходим вече почти година на Окюпейшънъл и Езикова терапия. Просто се надявах да получа някакъв по -нисък резултат... Струваше, ми се че сме напреднали ужасно много. B началото той почти не говореше(но можеше да повтаря думи), не разбираше какво му се говори, ядеше само мляко и месо(нищо друго), нямаше подражание в игрите му, имаше проблеми с вестибуларния апарат(все още си ги има), нямаше и до ден днешен няма начин да успеем да го преоблечем/обуем - дрехите са му като да го топя в катран... Успяха да го научат да пипа храната, да рисува с пръсти с боички(той не искаше да се цапа и да докосва храните) Имаме напредък в говора (макар нивото му да не е това което трябва да е за 4.5 - 5г. дете), започна да яде - това ни е най-големия успех, сетивността му в устата беше един от големите ни проблеми. Все още липсва зрителния контакт с хора извън семейството, но се научи да ни гледа като му говорим и така да отговаря.

Не знам какво е бърза проба, това което окюпейшънал терапистката прави с него е да го кара да погледне през хартия навита на руло, да му търколи топка да ритне и т.н. И си записва примерно от 10 пъти колко с коя ръка/крак/око е реагирал - неща от рода на взема фунията с еди коя си ръка и поглежда с еди кое си око. Може би не е това за което ме питаш. Никога обаче не ми е казвала, че това, че няма водеща ръка има някаква връзка с проблема му. Но е факт, че го пише и в рапортите и. просто като прочетох, че го има и в теста реших, че трябва да е нещо важно - сега разбрах защо - Благодаря 
 
Jeni_Madj, моето дете не дава да го гушкат, за прага на болка не мога да преценя дали е  много висок или просто е някак си забавена реакцията за болка. Странното е че, нещо като материята на дрехите може да го подлуди, а в същото време постоянно е наранен - примерно си залепи ръката на котлона и я махна, чак когато кожата му остана по котлона.... Но според мен си го боли, просто реагира някак си със закъснение.
Иначе пък като му шиха брадата /той постоянно се спъва или блъска в неща и пада и като пада не си подлага ръцете да се предпази/ не даде да му сложат упойката, обаче не измърка даже като го шиха. Или беше каталясал от рев, знам ли...
Прави и големи глупости - удря се с нещо по главата и после ходи да удари брат си по главата да види дали и него го боли

Тази тема ми се струва толкова важна. Аз не знам защо си мисля, че сензорната интеграция е в основата на всичко, без детето да се чувства добре и да възприема в нормални граници с 5-те си сетива, ще има затруднения. А има толкова незабележими неща - преди няколко дни едно топче падна в тревата и беше много интересна, хем не й беше приятно да пипа тревата, знаеше че трябва да си го вземе, гледаше ме мен и така събра смелост и го извади. Този тест го правих преди време, но е много кратък. Дали има някъде по-подробен списък на всички неща, които трябва да възприемаме със сетивата си, някакви сензорни игри.

И аз смятам, че теста е частичен.Направих го и резултата е 1.57.Но имам въпроси които ги няма като опция в теста.Например - Мишо много обича да го почесвам по главата, или да му притискам ушите/здрави са-днес ги гледаха/.Също така обича да му масажирам крачетата, или погаля по главата, когато е притеснен.Тези неща определено го успокояват.Нуждае се явно от такъв вид стимулация.Също така когато изпитва силна емоция почва да се държи сякаш танцува.Клати се напред назад когато е съсредоточен.За първи път ми минава през главата, че и тук имаме проблеми.А дали имаме - според теста не, но..........Ох много се обърках вече.

tigonew, ето малко терапия

Този проблем е основен и при нас  Като чета, при всяко дете е с различно проявление. Марти например има погнуса от някои храни, не иска да ги пипа, камо ли да ги яде. Но започна да яде все повече неща вече. Но първо ги мирише. Ако му хареса - яде, ако не - не яде. Иначе няма непоносимост към дрехи, определени материи, в смисъл осезаемо да съм забелязала. Страх го е от котки, и по-скоро от движещи се, ако спи, няма проблем, минава. Сега имаме в къщи играчка котка, която е точно подобие на истинска, в една кошница, и спяща. С нея няма проблеми, гали я, храни я. За гушкането, много обича, той е гевезанчо, дори сам идва, проси си, закача се. За болката, не мога да преценя точно, защото има моменти, когато като се удари, много плаче, и други, когато - не плаче. Но има и друго, ако съм го предупредила за опасността, многократно, и той въпреки всичко падне, или се удари, тогава не плаче. Обаче ако е без да иска, плаче, показва ми къде точно се е ударил, за да го целуне мама. Продължава обаче проблема с това късане на хартийки, на ситно. В къщи го ограничавам максимално, веднага му намирам с какво да се занимава, и той го приема без протести. Но в градината - уви, не мога, госпожите доволни, той не щурее, и си ги прибира в коша старателно...и така...незнам как ще се оттървем. И съвсем съзнателно се крие докато къса, знае че не му разрешаваме. Последно открих в един касетофон на мястото на касетките, натъпкани ситни хартийки 
За ходенето по физиологичните нужди, не казва, но ни води, показва, дали има малка, или голяма нужда, разбира ме се. Но не казва, с дума. Познавам по физономията, дали ще ме води, за нещо друго, в кухнята, за вода, или че положението е "сериозно" 
Когато е спокоен, и иска да ми съдейства, повтаря след мен мама, баба, дядо, тати, вода, да, не. В противен случай, който е много по-често, ги бърка. Иначе заниманията му станаха по-разнообразни - бъркам частите от 3 пъзела например с над 10 части, и той ги реди, с конструктора също играе, апликираме, чертаем кръгчета и чертички, но игрите, но игрите "наужким" почти липсват или са много редки. Темата наистина е важна и като че ли необятна!

Теста в Портал Интеграция лично съм го превеждала, само че обърнете внимание на забележката - не може категорично да се постави диагноза СИД само след решаването му. Той определено не е пълен, но има въпроси, свързани с всяко от сетивата. Но като цяло има смисъл за една много груба и първична диагностика и най-вече да се види в коя система/системи има индикации за СИД. Защото, разбира се,ако няма изразени проблеми в слуховата и тактилната система, е ясно че отговорът ще е нула или някакво малко число, което автоматично смъква общия брой точки и детето минава в по-долната група - с по-малко изразена СИД. В същото това време дисфункцията може да е налице в останалите системи. Има много такива случаи за неравномерност /така ще го нарека/ - една част от системите самостоятелно правят качествен анализ на постъпващата информация, но при останалите интерпретацията е затруднена , непълна и/или с грешки.
Но въпреки че някои от системите функционират сравнително добре, пробем пак се получава поради следната причина: В мозъчната кора има т.нар.интегративни зони. Там постъпва информация от всички канали -зрителен,слухов и т.н., и то вече анализирана информация. Когато една или няколко системи не анализират правилно, естествено една част от  информацията не е съвсем надеждна. Интегративната зона има за задача да изгради един цялостен образ на видяното/чутото/докоснатото/вкусеното/помирисаното... Но с частично грешна информация цялостният образ ще има някои "изкривявания".

Tigonew,наистина сензорната интеграция е в основата на цялото развитие на детето. Ние я приемаме за даденост до момента, в който не се окаже затруднена.

Деси,един съвет от мен,тъй като ползвам /естествено/ този въпросник на първи етап от диагностиката: когато преди време си го попълвала, примерно на въпрос 12


си отметнала

                   5 – винаги или през по-голяма част от времето.
Сега като го попълваш, пак може да отметнеш същия брой точки, т.е. количествена разлика може да не се отбележи, но да има качествена такава, например преди не е можел да понася пластилин, боички и разни други материали. А между двете проби се е научил да борави с пластилин без да изпитва погнуса,без да го хвърля и да се отдръпва при вида му. Може с други материали да не се е получило или да не са ги включили в обучението на този етап, но е направена една значителна крачка, която означава че поетапно ще се обръща внимание и на други материали. Така че когато пак ти излезе същия брой точки, прости си отметни въпросите, при които има овладени неща, макар и да не променят сбора накрая, и извади мислено /-0,5/, а при повече овладени неща дори /-1/ при всеки такъв отговор. Така получаваш друг сбор и виждаш, че по отношение на собственото си развитие детето ти е напреднало.

_Zara, благодаря ти за окуражителните думи 

martin4e , само накратко ще ти напиша нас как ни "учиха" да ядем - с няколко стъпки
Първо ни научиха как да правим упражненията в устата(четкането и натиска на различни места), когато почна да търпи четка почнахме да я топим в неща които харесва (отначало в млякото), после постепенно в неща които не яде. Да няма много храна по четката, толкова мъничко, колкото да усети вкуса, но не и конситенцията. Но такива упражнения трябва да намериш логопед да ти ги покаже, защото ако се правят неправилно може и да се навреди преполагам. При нас мина време дори докато го научим да слага неработещата ел. четка в устата си. Първо "Четкахме" с нея ръцете му...
После започнахме да слагаме до неговата чиния с това, което яде чинийка с нещо което не яде. Примерно яде печено пиле, отстрани слагам салатата или картофите.
То не бяха писаци, не беше чудо...после свикна - че това е неговото си ядене, никой не го кара да го яде, просто да го гледа.
След това почнаха да го учат да пипа храната. Това си беше някакъв ужас, но за моя изненада храната която той успееше да толерира по ръцете си много скоро влизаше без проблем в устата му.
Поне последните 2 стъпки можеш да направиш - да слагаш храната която не обича в чинийка до неговата, а по късно да го научиш да я пипа - да играете примерно да мажете с картофено пюре по масата.

Друго хубаво за намаляване на сетивността в устата е пиенето на ледено студени /може и с парченца натрошен лед/ цитросови сокове със сламка. Незнам защо със сламка 
Другите неща, които правехме като упражнения са прекалено специфични, нито мога да ги обесня добре, нито пък са за правене у дома без да ви е показано точно как от логопед. И всичко става бавно. Много бавно. Но става 

 [desi], благодаря че ни припомни за храните. Беше го писала и преди в другата тема, тъкмо мислех да ровя назад.
На мен много ми липсват първичните обяснения на реакциите. Ето например това с отказването на храната и пищенето при вида на нова храна. Има го и при нас, в началото е много объркваща, когато детето писне, майката обикновено решава че не харесва нещо и гледа да "потули" нещата. За това не знам кога за определено нещо е време да се случва, и трябва да се настоява и по какъв начин. Например в началото на темата има, че за вестибуларния апарат е добре детето да се люлее. Обаче повечето от вас знаят да седне детето на люлката, това какъв продължителен процес,  почне ли детето да се люлее, те нещата свързани с люлеенето се случват от по-лесно.
Друго за което се сещам, преди около месец я накараха да сипва вода в чашки за чай. Много се трудихме, оказа се че това е упражнение за ориентиране в обемите. След него много по-адекватно играе на пясъчника, ориентира се когато й е пълна кофичката, за малко и много като обем. Обаче аз нямаше да се сетя да й покажа това с обемите, нито тя се сещаше да настоява да прави неща като преливане или пълнене.
Забелязала съм, че повечето от нашите деца редят много добре пъзели и форми, но са зле в ролевите игри и имитацията. И това според моите наблюдения е, защото имат притеснения и страхове от заобикалящия ги свят или неизследвани области. От друга страна света е около нас и няма как да им го покажем с няколко занимания в затворена стая.
martin4e, Дара също къса пластелина по подобен начин. Аз я карам да прави топчета и когато съм около нея, тя го прави. Но това с късането на дребно също е някакъв вид проблем, не знам какво да го правя. А за късането на хартя бях на едно място, където децата ги караха да правят топки от хартията и да ги хвърлят подобно на снежни топки, това на фона на зимна песен.

desi, благодаря ти за подробното описание за храната. При Марти няма проблем храната да стои на масата, стига на него да не му давам /става въпрос само за пресни плодове и зеленчуци/. Домашно сготвени яденета яде. Но сега е така, по едно време още като видеше салатата на масата, и му се повдигаше. Ние бяхме упорити в това отношение, просто оставяхме да си седи на масата, отначало в противоположния на него край, а сега дори може да стои в съседство на неговата чиния, без да му е неприятно. Но не ги яде. Може би трябва да започна да го карам да пипне. С четката за зъби нямаме проблеми, пъха си я без проблем в устата, къде аз му мия зъбите, къде той. Мисля да му купя електрическа, да пробваме и с тези упражнения.
tigonew, нашата логопедка ни даде идея, за това късане. Има много видове масажори, включително и дървени /от магазините по 1 лв/ и вибрационни. Любознателна беше показвала преди време снимки, има по-малки, обикновени, има и с повече приставки, например този. С тези масажори да се третират ръцете, пръстите. Намалена им е сетивността там, и имат нужда от стимулация. Незнам дали правилно се изразих, може би някой логопед ще го обясни по-добре. Вероятно е подобен проблема и с устата, и с това че лапат много неща ей така, просто да ги дъвчат, гризат.

tigonew, моето дете е с нарушена финна моторика и правим точно такива упражнения - да късаме лист от списание и да го мачкаме на топка и да го хвърли после в коша. Ако знаеш колко време му трябва да смачка един лист. И как се съсредоточва само - определено не е най-приятното му занимание. Пръскаме и с пулверизатори(като тоя на шишето за препарат на прозорчи, но мъничък дето се натиска по-лесно - това пак за мускулчетата за ръката. Засега все още драскането ни е много трудно, но започна да рисува с бои, въпреки, че много често четката му не оставя следа(липсва натиска)
Когато правим черти ги правим с много дебел маркер за бяла дъска върху ламинирана картинка - много ми е трудно да му поставя молив в ръката, терапевтите правят това с една топка на молива, но аз не се справям сама.

Мартинче, той трябва да знае, че тази салата е ЗА НЕГО. Че е Ок да не я яде, но трябва да си стои до неговата чиния. Да му казваш - това е твоята салата, тази е моята, тази на татко.
Иначе и моя син няма нищо против да яде когато на масата ние ядем нещо друго.
За смета на това големия ми син е вегатарианец и му се повдига когато ние ядем месо и се налага да го слагам да яде сам, когато ядем месо(което е всеки ден, защото така набавям протеина на брат му, който е на диета) Него обаче не мисля  да приучавам да гледа месото - той просто свързва живото животно и кръвта с месото и затова не иска да яде. Според мен ще е садизъм да го правя.
За пипането - карай го да ти помага когто правиш тесто, да разбърка салата с ръце - това е много гадно, особенно ако има олио в нея -опитай отначало "на сухо"
За четките - при нас ги ползват за намаляване на сетивността. Моето дете никога не е лапало - дори като бебе ми беше много странно , че не гризе това онова.

tigonew , моето дете го слагат на едни големи топки - да легне по гръб на топката извит. Първо мина време той да се довери и наистина да легне на топката като го държат здраво. Сега се опитват да вдижат топката. След минута той слиза от нея целия препотен и червен. А докато е на топката е кълбо от нерви направо.
Друго за вестибуларния апарат дето правим е навиваме въже на спирала - да стане като пътечка. И го караме до ходи до центъра и обратно. На малко дете не би трябвало да му се завива свят. Моето обаче гледа като пиле в калчища и почва да преплита краката.... Това същото упражнение не е проблем за 19 месечния му брат, който тича с кеф по пътечката.
Друго - ходи по греда(образно казано - по една дъска на пода) на която има торбички с пясък. прави крачка и трябва да се наведе да вземе торбичката и да се изправи без да "падне" от "гредата". После с две ръце да ми я хвърли. Това също ни е проблем. Дъската е широка около 20см. Когато това се отработи би трябвало да се опита по истинска греда.

Това с масажьора е много добра идея. Ники в началото като му пуснахме един масажьор от тези вибриращите, умря от страх. Но малко по малко, първо на ръчичката, на пръстенцата, съвсем леко и свикна. Сега само като го види и се разполага да го масажираш. Много му е хубаво.
 Нещо, което не съм споменавала до сега. Ники има панически страх от асансьори. Вие имате ли такива проблеми? И предполагам, че не е нещо свързано с вестибуларния апарат и равновесието, а с малкото пространство. На ескалатори и люлки се качва без проблем. Даже на бънджи детско го качихме. Но с асансьорите е ужас. И до ден днешен катерим пеш, ако ще и 20 етажа да са.

От асансьори нямаме страх  тк    живеем  в къща  но като  ходим в  Бургас на  гости   му харесва  да се вози.Имаше    страх от люлка   до   4 и  3-4 месеца  не беше се качвал на люлка   ..постепенност е престраши.. сега     само ме  командва с Всичка сила искам :: Страх от   определени играчки   за  нова година поръча  на цялата  рода  самолет   е да но    като   ги  видя   как  свирят    започна да пищи..Прибрани и  вдигнати  са  на най  високата  точка .Със  храната    хапва   еднообразна храна    не обича  да    опитва  различни ястия   и   често     готвя отделно  на него..надявам се че с времето  ще  го преодолеем и  това.
Да се похваля   една седица    ходихме на градинка  и много  му харесва 

[desi], благодаря за съветите, много искам да я науча да яде по-разнообразна храна. Идеите за другите упражнения са много добри. Преди няколко дни попаднах на тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222951.0 . Има линкове към движения с пръстите от йога и противопоставяне на палец на останали пръсти. Знам, че това е много важно за финната моторика и писането. Забелязах, че Дара се опитва да ме имитира като правя някои упражнения с пръсти и мисля да я карам да пробва по усилено.
Jeni_Madj, последния път, когато писах си мислех, че ако останат някой страности в човек, те ну му пречат и си мислех, че аз също не обичам асансьори, може да е клаустрофобия или че ми липсва контрол. На тези от по-стария вид, където имат ръчка за отваряне, ми е по-спокойно, но защото знам как да ги отворя. Но когато са от другите, където събират вратите, почти винаги се качвам пеша, дори и до 20 етаж.

Искам да ви кажа за тестовете и за СИД - тъй като СИД не е диагноза, а състояние, което е преходно и поради много широкообхватната си симптоматика води до определяне на водещо нарушение след 5-тата година. Например - това, че детето  е подобрило фината моторика,не означава, че може да пренесе опит в друга ситуация, защото междувременно е нарушено възприемането на сюжетната постановка извън стереотипните действия от ежедневието. И тъй като има толкова вида СИД, колкото деца със СИД има, тестовете никога не са обективни. Специалистите , които работят със СИД диагностицират не СИД и неговите характеристики и симптоми, а всяка отдела област на развитие - социални умения, фина моторика, праксис, гнозис - всичко това поотделно, защото когато се видят резултатите от всяка област, може да се определи накъде върви детето. Например Една СИД може да се окаже чиста диспраксия, при наваксване и синхронизиране на основните психични процеси - но това след 5 години. Защо? Защото гнозиса и праксиса се развиват на базата на т.нар. висши корови функции, а те могат така да се каже да работят в синхрон след 5-тата година и следователно само тогава може да се каже какво при тех не функционира както трябва. Няма медицинско изследване за ВКФ, диагностиката е само на база симптоматика.

Така, че мами радвайте се и поощрявайте всеки напредък на детето си, без значение дали има 3, 4 или 5 и гледайте да го учите да пренася усвоеното в нова обстановка - това е най-трудното при децата със СИД

Попаднах на нова информация, затова подновявам темата, въпреки предупреждението, че не е писано повече от 120 дни 

Прочетох доста ето тук (на руски е и изисква регистрация) http://www.elinahealthandbeauty.com/forum/viewtopic.php?t=4607&a … 2f7b8ade87040e776

Описани са 3 профила на СИД, кат обощо са 5. Някъде другаде във форума попаднах и на кратка информация за четвъртия.

Първия профил е най-често срещания. over-responsiveness, свръх реагентност на руски, може би свръхсензитивност на бг?

" Освен реакция като избягване на застрашаваща стимулация и тежка реакция на нея, този профил има още особености.
По принцип системата не понася претоварване. Какво се случва ако все кпак такова има? Например ако дете със свръхреагентност е на сватба, където е шумно, има силна музика и т.н.?
Аудиосистемата (не зная как ад аго преведа) е претоварена. Какво се случва?
1. Взрив от гняв, пристъп на силен плач. В резултата от плача ендорфините в кръвта се вдигати това довежда до някакво успокоение.
2. Втори вариант  - Shutdown
Системата се изключва, престава да приема стимулацията.Детето е като леко глухо.Трудно чува обръщението към него. Но не реагира на шум, той не му пречи.Много родители казват - реагира на малък шум, а на силно увеличено радио не реагира изобщо. 
   Още един вид  Shutdown
 - ефект ана "екраниране" - детето в шумна обстанова крещи високо, издава странни звуци. Опитва се с тяхна помощ, на контролируемите звуци, да се отдели от неконтролируемата среда.
Търсене - при Shutdown системата е "изключена" , не приема стимулация. В тази система започва някакво сензорно търсене, не много активно.При шатдаун в аудиторната система - търсене на звуци (тънки и високи преди всичко(. В тактилната - тактилно търсене. Именно в тези две системи най често има шатдаун.

3.Включване на регулиращите системи. Какво е регулираща система?
Система, стимулацията на която има регулиращ ефект. Вистибуларна, пропреоцептивна и арална. Те регулират останалите системи в организма.

Може да се обясни с този пример. Представете си, че силно ви сърби на някое място. Сърбежа е явление на тактилната система и идва от повърхността на кожата. Какво правим?
Актинизираме проприоцептивните рецептори - просто казана - чешем се. Силно притискайки сърбящото място. Ние не чешем повърхностно, без натиск сам оможем да влошим сърбежа. Чешем силно, активизирайки проприоцептивната система, която отрегулирва тактилната. Тоест, ние активизираме регулиращата система.
Детето, коет осе намира в шумна среда,или среда, където е тясно, започва да бяга, да се блъска и няма възможност да избяга от това, или е облякло тясна неудобна дреха - напълно е възможно да активизира една от трите отрегулиращи системи:
Започва да бяга, да скача, да се върти (вестибуларна система)

Започва да бута, да рита с крак в стената, да се блъска в окръжаващите,да пада силно на пода, да дърпа тежки вещи, да вдига тежко (проприо..)
Започва да гризе или дъвче неща, които не представляват храна (орална)

Изключение са деца, при които в някои от регулиращите системи също има свръхреагентност(или свръхчувствителност) Тези деца не могат да си помогнат сами. Ако при детето има нарушения във всички регулиращи системи - това  енещастно, нервно, вечно хленчещо дете. В този случай програмата на терапията е трудно и сложно да бъде съставена и е добре да се обърнете към специалист, който ще търси в поразените системи този вид стимулация, което детето ще може да понесе и ще представлява неговата сензорна диета."

Особено ефективни за този профил се явяват масажите с четка, описани от Darra , правят се през 2 часа, всеки ден, без прекъсване (може да се влоши), в продължение на 2 до 8 седмици. Резултатът е много ефективен - бързо се изчиства високата сензитивност, проблемите с незадържането по малка и голяма нужда, отсъствието на глад и др.

понеже моето детенце е долу горе този тип, исках само да ви напиша, че четкането при нас стана почти  година след като почна терапията...т.е. много по късно. Незнам доколко подобно нещо може да се приложи в домашни условия без да е показано намайката какд а го прави -  детето в началото бурно се съпротивлява, и е много важно докато се "четка" да се натиска много силно, иначе детето ще подлудее меко казано и няма да го има ефекта....  В началото "затискахме" сина ми с едно одеало и аз почти лягах отгоре му да го държа... Сега в момента той реагира само като започваме да четкаме - все едно е опарен. Но след започването вече стои спокойно и явно си му харесва. Ние вече четкаме само сутрин и вечер и ако се сетя през почивните дни.. в момента той има по голяма нужда от натиска (търкаляме топка за фитнес - от онея големите на които може да се лежи) върху него натискайки я или го слагаме да седне с ръце зад гърба си опрени на земята, да вдигне свити в коленето крачета и хвърляйки голямата топка към него искаме да я ритне заедно с двата крака(ако го направите това ще усетите натиска който топката упражнява при ритането - немога добре да го обесня). По-големите деца би трябвало да могат да правят това без да се подпират с ръце - с ръце на гърдите и глава и рамене вдигнати нагоре. Така по-силно ще усетят натиска, но моя син неможе още да се задържа повече от веднъж в това положение или пада назад като ритне топката.
друго с топката - търкаляме я отгоре му - той по гръб и я задържаме на гърдите му и почваме да я натискаме. трябва да се натиска много силно, но не чак толкова силно, че да му спукаме някое ребро де  А в началото се страхувах да го праавя това, и ми казаха само да удрям топката отгоре с длани - т.е. нещо като БАМ БАМ БАМ БАМ...натиска е кратък и силен но децата определено не им харесва това...

По нататък ако имам време ще преведа и за другите 3 профила. Терапията наистина се прави от родителите, след като е показана от специалист, тоест те биват обучавани. Четкането е последвано веднага от притискане на ставите. Целия масаж отнема 3-5 мин. Той има ефект само при този профил, при другите не се прилага, там има само сензорна диета.
Аз също бях опитала четкането, но бях останала с впечатление, че на детето трябва да му е приятно и понеже не беше, не продължих Сега дори не съм сигурна, че ще е ефикасно, защото аз сама не мога да определя от кой профил е. Има по малко от всички
[desi], това с ритането на топката ми се струва трудничко, няма ли да се получи същото с подскоци?

Не мсиля... опитай ти да ритнеш ако имаш такава голяма топка в тази поза - чувстваш как всичко ти се "натиска" в таза. Можеш да я научиш лесно , като първо и покажеш да сяда  и да се подпира на длани зад гърба си, после търколи леко към нея топка - може и малка и я научи да я ритва обратно с 2 крака... като и търкулиш голямата фитнес топка обаче за да я ритне ще трбва да вдигне крака... покажи и как да ги държи свити в коленете преди да ритне. ще ти трябва помощник. - ти да дръшаш крачетата и отначало, някой да търкаля топката..
като се научи какво да прави ще можеш вече да хрърляш топката към нея.
Според мен по-лесно е да и търкаляш отгоре и топката. А ако те е страх колко да натискаш слагай отгоре и едно сгънато на няколко ката родопско одеало и я "затискай" ама слагай нещо меко между нея и тежкото одеало, че може да и боде 
между другото другите ми деца също обичат да бъдат "затискани"...явно почти всеки си има някакви сензорни дефицити, просто не на всеки му се отразяват така, че да водят до проблем.

За четкането - трябва да  натискаш достатъчно и движиш четката много бързо. Но по добре не си прави експерименти - може да влошиш положението ако и докараш голямо раздразнение с това... не и ако не си сигурна, че после можеш да я успокоиш с други упражнения.

ljuboznatelna, благодаря за полезната информация!

При нас  сякаш става въпрос за включване на регулираща система от движения - прави едни странни движения с ръцете и дори му се променя/леко изкривява изражението на лицето  - сакаш се вглъбява в себе си. Понякога допира/силно притиска предмети в лицето си -  отърква се в/с тях. Ако му кажа да спре - спира веднага, но след малко пак започва. Това което предизвиква тези движения не е шум или допир в нещо, нито вкус/обоняние, а  силни положителни емоции, отпускане в края на деня или скука - в колата, ако пътуваме по-продължително напр. Сега в неделя игра малко тенис - след всеки успешен удар с ракетата започваше да прави тези движения, като те бяха придружени и с подскачания. Има периоди, в които това е много засилено, а има периоди, когато почти отсъства.

Чудя се какъв вид специалист/терапевт рябва да го види и масажите ли са нещото, което му е нужно?

ljuboznatelna, благодаря ти че поднови темата и направи превода.    Това е една много полезна тема и се учудвам, как хората считат, че е нещо, което трябва да се подмине. При нас къде с помощ, къде с търпение нещата се подобриха и сега виждам как развитието си продължава както при всяко дете, може би забавено с времето през което е била свърх чувствителна и не е могла да събира инфо.
Мисля, че е много рисково майката сама да прави специализираните масажи, защото  детето попада в изключително дразнение. Не знам някой в БГ да ги прави по по-агресивния метод. Ето тук http://www.superduperinc.com/O_Pages/ots357.HTM има малко клипче, как се работи с обикновени четки. А тук още едни четки http://www.superduperinc.com/O_pages/om508.html . Дали някъде няма клип или последователност от стъпки как се прави домашен масаж на дете със СИД

Може би става въпрос за самореугилираща система. Сещам се за поклащането напред- назад, подскачането, пляскането с ръце ... Все неща, които помагат на детето чрез такива стимуляции да даде сензорна информация на тялото си. Дори проблема да е в слуховата или зрителната преработка, въздействието върху друга система, особено вестибуларна, веднага ще доведе до по-добро функциониране на всички останали системи.
ljuboznatelna,    за новите неща в темата

TanyaMG незнам дали ще намериш такива упражнения, защото все пак те са "специални" за всяко отделно дете.

Като имам малко време ще напиша какви правим в момента ние. За четкането - гледах клипчето - ние четкаме в пъти по-бързо... Може би просто за клипчето го правят бавно за да покажат как се прави. Или зависи от чувствителността на детето, знам ли и аз... А четката която ползваме отдолу си прилича точно на тази показаната. Нащата е медицинска четка - прилича на тези с които докторите си мият ръцете преди операциите  Хем боде хем е мека.

Има едни вани за крака - в които се слага вода и вибрират. Опитвали ли сте да потопите детето си в тях? Аз пробвах, определено беше лоша идея ... все едно му потопих краката в сярна киселина....

Деси, аз не искам да намирам специалните упражнения и съм на мнение, че сензорните стимулации са индивидуални и не могат да се пренасят написани от едно дете за друго. За моето дете няма да посмея да прилагам нещо спомената от специалната терапия на друго дете.
Но има едни общи правила, като в клипчето, които могат да дадат още идеи, например по крака, по гръбчето как да се правят. Предполагам има и общи правила, например казвали са ми, че масажа се прави винаги към ставата /т.е. имаше някаква правило за посоката/, никога по гръбначния стълб.
Знаете, сега проучвам разни програми от чужди детски градини и виждам в праграмите им модул Sensory, може би са общи упражнения, които стимулират децата.

Имам 20тина рецепти на пластенили - миришещи, лепкави, трърди, меки, грапави, гладки .... те дават много добра стимулация на децата и е лесно да се работи с това у дома. рецептите са с домашни продукти, лесни, някои се пекат, други сурови, някои се ядът, други са отровни(с шампоан), трети с пясък, овесени ядки, канела и т.н. ит.н. за да се стимулират всякак децата.

Другото което мога да ти дам са насокоте и идеите за сваляне/повишаване на сетивността на устата. Това което имам е за злояди деца, но вярвам, че си е добра стимулация за всички. Много общо написани - както ти искаш - неща които важат за всяко дете. Към тях ние получаваме и индивидуална програма с упражнения - всяка седмица е различно - показват ми какво точно да правя у дома.

Само трябва да ги сканирам...ама в момента имам шеф и няма как ...


Иначе идеи за стимулиращи игри днес имам 2 нови от терапията - завиваме детето на руло в спален чувал(или някакво одеало) и после бавно го "развиваме" като дърпаме едната страна на спалния чувал нагоре. Не се прави повече от 2 пъти, защото може да му стане лошо на детето.
Другото - затискаме едната страна на спалния чувал(одеалото) с нещо да не може да се движи и караме детето да изпълзи под чувала от едната до другата страна. като докато пълзи затискаме свободната(противоположната на затисната в началото страна) плътно до детето - така че да му е трудно да се движи и да трябва да залепене като ваденка на пода за да пълзи....
Това може да се прави с дрехи, с по-малко дрехи, на килима, на мокета, на паркета, на грапав плат и т.н. и т.н.  Примерно по 10 изпълзявания в двете посоки като "доза" от упражнението.
Трябва да му слагате нещо да прави като изпълзи, или да получава някаква награда. на всяко следващо изпълзяване затискате завивката малко повече...може да започнете без да затискате завивката всъщност. По-малко дете може ида се плаши - тогава му надигайте края и му показвайте светлинаата в тунела...

Деси, благодаря за предложението за общите насоки, ще бъде много полезно

Аз искам да се похваля, днес моето дете каза съзнателно на друго дете нещо. Приятелчето й се затича към пътя с колите и тя му каза "Ивчо, върни се" и го повтори няколко пъти. Това го пиша и като благодарност към Господ и към всички, които са работили за детето 

"Втория профил, по рядко срещан. Търсенето не е част от профила, както в профила свръхреагентност, където има търсене на стимулация в регулиращите системи или в изключените системи при шатдаун. Търсене, като самостоятелен профил. Профилът е тежък и е труден за терапия.
(Веднага ще кажа, че още не съм тествала нито едно дете с такъв профил. Всичко, което пиша е само теория).
Детето се намира в постоянно активно търсене на стимулация. Това е някаква постоянна потребност, която не се поддава на удовлетворение.Търсенето е безмислено, напразно, просто стимулация заради самата стимулация. Безцелно, няма план и няма резултат. По-голямата част от времето е заета с търсене на сензорна стимулация.
За разлика от предишния профил, където сензорното търсене в регулиращите системи води до успокоение и подобряване състоянието на детето, търсенето тук води към влошаване. Стимулацията води до пренатоварване на системата, но детето не може да спре само, пренатоварването се изразява в още по-голямо  търсене, крайна свръхактивност, безпричинен смях и т.н.
Търсенето е не само в регулиращите системи, но и в други. Което е много важно - има тенденция към СПИРАЛНА стимулация, например:
Детето се върти на въртележка, върти се и не може да спре, системата е пренатоварена и то се върти все повече и повече.Качеството на неговото въртене става по лошо, в моторен смисъл.Изобщо - в което и да е търсене на този профил, качеството се влошава все повече и повече, колкото повече стимулация има, има ефект на спиралност.Никога не спира сам, понеже не може. Бъдете радостни , ако успеете да го спрете.
Търсенето е много силно и във всички системи.
Има проблем с границите - и тялото и душата. Постоянно проверява границите. Успокоява се, когато разбира, че границите поставя възрастния.Тези деца понякога биват определяни като OCD (oppositional condust disorder). В зряла възраст - обичат да служат в армията, където има ясни, спуснати отгоре граници - и на чиновете и на поведението. Тези деца се чувстват лошо в свободни и гъвкави рамки, защото не умеят да си поставят граница.
Как изглежда това?
Постоянно бягат, скачат, включват музиката и телевизора прекалено силно, обичат силната, ярка, цветна, бързо сменяща се визуална стимулация, привличат ги силните миризми и вкусова, могат да опитат на вкус всичко. Искат възбуждащи стимулации - всякакво въртене, най-добре с главата надолу, висене с главата надолу,силно , активно проприо падане, сблъсъци, скокове.
Силна, движеща се визуална стимулация, силни звуци,остри миризми и вкусове, гризане с предната част на устата.
Поведенчески особености - агресивност, повишена раздразнителност, взискателност,ниска самооценка, постоянно безпокойство. Сънят е нормален, но е трудно да ги сложиш в леглото.
Трудно е да се отличат от ADHD - нужна е помощ от специалист."

ето ви и обещаната информация:

Съвети за "злоядо" дете - това е дадено специално за моето дете, диагностицирано със СИД и в частност със Oral Defensiveness.  Написаното започва с това, че това състояние е почти винаги водещата причина за "злоядството"

Съвети за "злоядо" дете част 1ва
Част втора


Ето и рецептите за различните видове пластелини.
те пак са дадени за моето дете - за стимулиране на фина моторика, функциите на ръчичката, координацията око-ръка, усещането  за допир и миризма, стимулира въображение и т.н. и т.н.

рецепти част 1ва
рецепти част 2ра
рецепти част 3та


ако някой му се превежда моля да го направи, мисля, че много майки биха се възползвали.... аз нямам това време на разположение  .

Рецептите  ще ги преведа аз.Утре ще  започна да ги превеждам . 

Деси, много благодаря.  Аз също ще се опитам да преведа нещо, ще преведа за храненето

Записвам се да следя. Много полезни съвети открих.

Page One

Рецепти за пластелин и повече .

Тук има  голяма колекция от рецепти за пластелин.вие можете да правите с вашите деца.
Пластелина помага за :
Развитие на  двигателните  умения(ловкост,сръчност)
Развитие  и подобряване  функционирането на ръцете- докосва пипане  стискане и тн
Развитие  на  координацията   очи - ръка
Стимулиране  на сетивността с докосване и помирисване.
Стимулиране на креативността(творчеството),развиване на  въображението.

1.Суров  Пластелин

3/4 чаша брашно
3/4 чаша сол
3/4 чаша  до  1 чаша вода .Желателно е да прибавите  боя за готвене (безвредна за деца ) за оцветяване на пластелина.
1 супена лъжица олио

Сместа се разбърква.Тестото  се омесва докато се получи  гладка консистенция.След това се покрива за да се запази.,Ако не се използва   се съхранява в хладилника.

Готвен  пластелин

1 чаша брашно
1/2 чаша сол
2 супени лъжици  крем тартар  или  лимонена киселина
1 чаша боя  прибавете  боя за  готвене   за да се оцвети пластелина в желания от вас цвят.
1 супена лъжица олио
Смесете всички  компоненти,гответе на среден огън,докато      придобие  форма на топка,и има  прозрачен цвят  а не млечен
Оформете пластелина и го приберете в хладилника.


Пясъчен пластелин


1 чаша пясък
1/2 чаша царевично   нишесте
3/4 чаша вода

Смесете продуктите в  тенджера гответе   докато    стане плътен   пластелин.Трябва да е достатъчно  твърдо   .Охладете  го  преди   да го използвате. Съхранение - в хладилник

Лесен солен пластелин

1  1/2  чаша   брашно
3/4  чаша сол
3/4  чаша вода
Разбъркайте компонентите в купа ако има нужда прибавете още вода

Омесете пластелина докато се получи мека топка.Забавлявайте се  докато играете 


Пясъчен пластелин

1 чаша  пясък
1/2 царевично нишесте
1 лъжица стипца
3/4 чаша   топла вода
желателно е да се прибави боя за  готвене

Смесете пясъка стипцата и нишестето в купа,прибавете топата вода и разбъркайте .Прибавете боята .Приготвя се на  среден огън  докато стане плътен пластелин.След това охладете.От пластелина може да правите  скуплтури   и  различни  форми  които     оставете за няколко дебна на слънце  за да се изсушат .Съхранение в хладилник

Пластелин

4 чаши брашно
1 чаша йодирана сол
1 1/2  топла вода
Смесете всички съставки в купа.Месете   пластелина 10 минути .Може да се използва за моделиране на фигури .Пече  се  на 140  градуса  във  фурната  докато станат  твърди след това охладете на въздух за няколко дни.

Само да напиша крем - тартар не е сос, ами нещо като лимомената киселина на кристали...същото което се ползва за разбити белтъци.potassium acid tartrate   - ако нещо ви говори...ползва се във винената промишленост и за правене на белтъци на сняг 
Може да го замените спокойно с лимонена киселина на кристали.

Отдавна никой не е писал по тази толкова хубава тема. Искам да споделя с вас един линк към сайта на магазин в който се предлагат и пособия за психомоторика и сензорна терапия. 
http://bmb.bg/about.php

Sensory Integration: Tips to Consider-- http://www.iidc.indiana.edu/irca/Sensory/sensoryIntegrate.html

Здравейте. Виждам, че отдавна не сте споделяли развитието при децата си. На моя син скоро му поставиха това състояние СИД. Той се роди близо три месеца по рано от термина и ,както някои от вас знаят -дали преживели дали чули от познати ,мина почти всички усложнения, а  на края му  остана киста в мозъка. Явно тя е час от причината.
Та чудя се има ли подобрение при вашите деца.Възможно ли е ако нямат ДЦП или други тежки диагнози да минат този етап с минимум последствия.

Здравей margiiva,

Моето дете е родено преди да навлезе в 7-мият месец, сега е на 4 години. Имахме специфични проблеми от раждането, после рехабилитация за ДЦП, малко преди да навърши 2 години започнахме психо-моторна занимания. Подобно на вас няма ДЦП, мозъчните кръвоизливи към 6-тият месец ни казаха, че са се резорбирали.
Но през последните 2 години имахме много работа за преодоляване на СИД. Не мога да кажа, че сме преминали лесно, но има много положително развитие. Твоето дете на каква възраст е?

За тази тема се сетих, че се споменаваше Весела Банова, че има опит при деца със СИД. Тя вече не е държавен пост и може би има практика. Дали някой е ходил при нея?

И още нещо, ако на някое дете са му правили изследване на рефлексите като бебе - ние имахме много дълго време Моро, но в болницата по ДЦП, не ми казаха нищо конкретно за този рефлекс. А сега си мисля дали не е показател, че детето ще има сензорни проблеми и да се прилага ранна рехабилитация.