СИД - Сензорно интегративна дисфункция. Сензорна интеграция.

Агнозия е термин, който се използва при възрастни хора, когато по някаква причина се получи разпад на сформираната вече висша корова функция (гнозис). Не е редно да се сравняват нарушения, които са свързани с развитието на детето и такива при възрастни хора. Механизмите са много различни и това изобщо не помага за адекватна терапия. Едно е да се работи върху гнозис при възрастни и друго да се повлияват сензорните дефицити на дете. А и много аутистични деца, въпреки уменията за познаване на реални предмети, картинки, силуети и т.н., остро реагират на светлината като стимул. Може да се разгледат различни въпросници за откриване на сензорни нарушения и те нямата нищо общо с т.нар изследване на гнозис.

Stupssi, регистрирай се /може и като гост де/, и ако искаш ни разкажи за себе си. Това ще ни помогне да разберем децата си.

На мен тази тема ми се струва много полезна.
Има ли някъде подробен тест какво трябва да може да прави  детето, за да кажем, че има добра сензорна функция?

Ето един линк http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=view … 334&Itemid=87
който може и да ти бъде полезен tigonew.Ако пък вече си го чела,извинявай за повторението Тази методика, както авторката посочва:" Не поставяйте диагноза само въз основа на резултатите от методиката! Тя е само за начална идентификация на възможността за сензорно - интегративна дисфункция (СИД)."

Аз сега си ги изпринтих всички тези описания, ще прегледам и отбележа какво прави и какво не прави Гери.

Моя дечко все още има резултат над 4 , а аз си мислех,че му е паднала малко сетивността. Което нищо не значи де, тя може пак да си е е паднала - нали не е диагностиционен теста, ами насочващ...

Аз все още не мога да разбера каква е връзката на това, че детето не е избрало ръка и СИД.
Моля някой да ми кажеееееее 

И дали може някак да го стимулирам да избере ръка - аз не знам дали ще обясня правилно какво прави той, но ще опитам.
примерно като реди пъзел който е точно срещу него, ползва лявата ръка за частите от ляво на средата на картинката, и дясната за частите от дясно.
Като му дам четка и боички маже примерно от дясно на ляво до средата с дясната ръка и после сменя ръцете и маже от ляво на дясно до средата.
Яде с ръката от която страна съм му сложила вилицата/лъжицата. Като има има примерно парче месо в лявата част на чинията, той си мести вилицата в лявата ръка за да го забоде.
... все едно има някаква преграда по средата и той си служи със съответната ръка само в половината до преградата.
Правим едни упражнения за моториката - свързваме примерно зайчето да отиде при гъбката с пастел да направи линийка отляво надясно и после гъбката при зайчето от дясно на ляво.
И той като си ползва едната ръка измества целия лист в лявата половина на масата..
Оф, не знам дали ме разбрахте

Деси,описанието е точно, разбрах го    Не е казано че детето непременно има водеща ръка. В сравнително малко на брой случаи няма водеща ръка. Може детето да се специализира постепенно да извършва дадени дейности с едната рька,а останалите - с другата ръка. Аз например правя някои неща само с лявата рька,не мога с дясната така добре, но по принцип пиша, рисувам,режа с дясната. В същото време водещо око  - ляво,водещо ухо-също ляво. Когато детето изостава в определяне на водещата ръка,това обикновено говори за незрялост на нервната система, в мозъчните полукълба не е настъпила диференциация и разпределяне на някои от функциите.

Правили ли са ви едни бързи проби за водеща ръка,око,ухо,крак?

И за това щях да те питам - какъв тест сте ползвали за този резултат?

Моят син също няма определена водеща ръка. Може и с двете да държи сносно химикал и да рисува. Прехвърля от едната в другата. За лъжицата ползва, преимуществено дясната, но за по фини дейности ползва лявата.  Има ли тясна връзка между липсата на водещата ръка и проблемите с говоренето?
Положително ли ще повлияе ако се опитаме да наложим дадена ръка за водеща или трябва детето само да избере. Той е вече на 4г. и половина. До кога би следвало да се изчака?
 Колкото до сензориката. При него има изключително висок праг на болка. От най-малкото одраскване следват писъци, рев, много жален става, иска да го гушкат. Друго по-забележително при него каточе ли не съм забелязала.

_Zara, това 4,14 получих от теста на сайта на Иван Рилски. Моето дете е със СИД, ходим вече почти година на Окюпейшънъл и Езикова терапия. Просто се надявах да получа някакъв по -нисък резултат... Струваше, ми се че сме напреднали ужасно много. B началото той почти не говореше(но можеше да повтаря думи), не разбираше какво му се говори, ядеше само мляко и месо(нищо друго), нямаше подражание в игрите му, имаше проблеми с вестибуларния апарат(все още си ги има), нямаше и до ден днешен няма начин да успеем да го преоблечем/обуем - дрехите са му като да го топя в катран... Успяха да го научат да пипа храната, да рисува с пръсти с боички(той не искаше да се цапа и да докосва храните) Имаме напредък в говора (макар нивото му да не е това което трябва да е за 4.5 - 5г. дете), започна да яде - това ни е най-големия успех, сетивността му в устата беше един от големите ни проблеми. Все още липсва зрителния контакт с хора извън семейството, но се научи да ни гледа като му говорим и така да отговаря.

Не знам какво е бърза проба, това което окюпейшънал терапистката прави с него е да го кара да погледне през хартия навита на руло, да му търколи топка да ритне и т.н. И си записва примерно от 10 пъти колко с коя ръка/крак/око е реагирал - неща от рода на взема фунията с еди коя си ръка и поглежда с еди кое си око. Може би не е това за което ме питаш. Никога обаче не ми е казвала, че това, че няма водеща ръка има някаква връзка с проблема му. Но е факт, че го пише и в рапортите и. просто като прочетох, че го има и в теста реших, че трябва да е нещо важно - сега разбрах защо - Благодаря 
 
Jeni_Madj, моето дете не дава да го гушкат, за прага на болка не мога да преценя дали е  много висок или просто е някак си забавена реакцията за болка. Странното е че, нещо като материята на дрехите може да го подлуди, а в същото време постоянно е наранен - примерно си залепи ръката на котлона и я махна, чак когато кожата му остана по котлона.... Но според мен си го боли, просто реагира някак си със закъснение.
Иначе пък като му шиха брадата /той постоянно се спъва или блъска в неща и пада и като пада не си подлага ръцете да се предпази/ не даде да му сложат упойката, обаче не измърка даже като го шиха. Или беше каталясал от рев, знам ли...
Прави и големи глупости - удря се с нещо по главата и после ходи да удари брат си по главата да види дали и него го боли

Тази тема ми се струва толкова важна. Аз не знам защо си мисля, че сензорната интеграция е в основата на всичко, без детето да се чувства добре и да възприема в нормални граници с 5-те си сетива, ще има затруднения. А има толкова незабележими неща - преди няколко дни едно топче падна в тревата и беше много интересна, хем не й беше приятно да пипа тревата, знаеше че трябва да си го вземе, гледаше ме мен и така събра смелост и го извади. Този тест го правих преди време, но е много кратък. Дали има някъде по-подробен списък на всички неща, които трябва да възприемаме със сетивата си, някакви сензорни игри.

И аз смятам, че теста е частичен.Направих го и резултата е 1.57.Но имам въпроси които ги няма като опция в теста.Например - Мишо много обича да го почесвам по главата, или да му притискам ушите/здрави са-днес ги гледаха/.Също така обича да му масажирам крачетата, или погаля по главата, когато е притеснен.Тези неща определено го успокояват.Нуждае се явно от такъв вид стимулация.Също така когато изпитва силна емоция почва да се държи сякаш танцува.Клати се напред назад когато е съсредоточен.За първи път ми минава през главата, че и тук имаме проблеми.А дали имаме - според теста не, но..........Ох много се обърках вече.

tigonew, ето малко терапия

Този проблем е основен и при нас  Като чета, при всяко дете е с различно проявление. Марти например има погнуса от някои храни, не иска да ги пипа, камо ли да ги яде. Но започна да яде все повече неща вече. Но първо ги мирише. Ако му хареса - яде, ако не - не яде. Иначе няма непоносимост към дрехи, определени материи, в смисъл осезаемо да съм забелязала. Страх го е от котки, и по-скоро от движещи се, ако спи, няма проблем, минава. Сега имаме в къщи играчка котка, която е точно подобие на истинска, в една кошница, и спяща. С нея няма проблеми, гали я, храни я. За гушкането, много обича, той е гевезанчо, дори сам идва, проси си, закача се. За болката, не мога да преценя точно, защото има моменти, когато като се удари, много плаче, и други, когато - не плаче. Но има и друго, ако съм го предупредила за опасността, многократно, и той въпреки всичко падне, или се удари, тогава не плаче. Обаче ако е без да иска, плаче, показва ми къде точно се е ударил, за да го целуне мама. Продължава обаче проблема с това късане на хартийки, на ситно. В къщи го ограничавам максимално, веднага му намирам с какво да се занимава, и той го приема без протести. Но в градината - уви, не мога, госпожите доволни, той не щурее, и си ги прибира в коша старателно...и така...незнам как ще се оттървем. И съвсем съзнателно се крие докато къса, знае че не му разрешаваме. Последно открих в един касетофон на мястото на касетките, натъпкани ситни хартийки 
За ходенето по физиологичните нужди, не казва, но ни води, показва, дали има малка, или голяма нужда, разбира ме се. Но не казва, с дума. Познавам по физономията, дали ще ме води, за нещо друго, в кухнята, за вода, или че положението е "сериозно" 
Когато е спокоен, и иска да ми съдейства, повтаря след мен мама, баба, дядо, тати, вода, да, не. В противен случай, който е много по-често, ги бърка. Иначе заниманията му станаха по-разнообразни - бъркам частите от 3 пъзела например с над 10 части, и той ги реди, с конструктора също играе, апликираме, чертаем кръгчета и чертички, но игрите, но игрите "наужким" почти липсват или са много редки. Темата наистина е важна и като че ли необятна!

Теста в Портал Интеграция лично съм го превеждала, само че обърнете внимание на забележката - не може категорично да се постави диагноза СИД само след решаването му. Той определено не е пълен, но има въпроси, свързани с всяко от сетивата. Но като цяло има смисъл за една много груба и първична диагностика и най-вече да се види в коя система/системи има индикации за СИД. Защото, разбира се,ако няма изразени проблеми в слуховата и тактилната система, е ясно че отговорът ще е нула или някакво малко число, което автоматично смъква общия брой точки и детето минава в по-долната група - с по-малко изразена СИД. В същото това време дисфункцията може да е налице в останалите системи. Има много такива случаи за неравномерност /така ще го нарека/ - една част от системите самостоятелно правят качествен анализ на постъпващата информация, но при останалите интерпретацията е затруднена , непълна и/или с грешки.
Но въпреки че някои от системите функционират сравнително добре, пробем пак се получава поради следната причина: В мозъчната кора има т.нар.интегративни зони. Там постъпва информация от всички канали -зрителен,слухов и т.н., и то вече анализирана информация. Когато една или няколко системи не анализират правилно, естествено една част от  информацията не е съвсем надеждна. Интегративната зона има за задача да изгради един цялостен образ на видяното/чутото/докоснатото/вкусеното/помирисаното... Но с частично грешна информация цялостният образ ще има някои "изкривявания".

Tigonew,наистина сензорната интеграция е в основата на цялото развитие на детето. Ние я приемаме за даденост до момента, в който не се окаже затруднена.

Деси,един съвет от мен,тъй като ползвам /естествено/ този въпросник на първи етап от диагностиката: когато преди време си го попълвала, примерно на въпрос 12


си отметнала

                   5 – винаги или през по-голяма част от времето.
Сега като го попълваш, пак може да отметнеш същия брой точки, т.е. количествена разлика може да не се отбележи, но да има качествена такава, например преди не е можел да понася пластилин, боички и разни други материали. А между двете проби се е научил да борави с пластилин без да изпитва погнуса,без да го хвърля и да се отдръпва при вида му. Може с други материали да не се е получило или да не са ги включили в обучението на този етап, но е направена една значителна крачка, която означава че поетапно ще се обръща внимание и на други материали. Така че когато пак ти излезе същия брой точки, прости си отметни въпросите, при които има овладени неща, макар и да не променят сбора накрая, и извади мислено /-0,5/, а при повече овладени неща дори /-1/ при всеки такъв отговор. Така получаваш друг сбор и виждаш, че по отношение на собственото си развитие детето ти е напреднало.

_Zara, благодаря ти за окуражителните думи 

martin4e , само накратко ще ти напиша нас как ни "учиха" да ядем - с няколко стъпки
Първо ни научиха как да правим упражненията в устата(четкането и натиска на различни места), когато почна да търпи четка почнахме да я топим в неща които харесва (отначало в млякото), после постепенно в неща които не яде. Да няма много храна по четката, толкова мъничко, колкото да усети вкуса, но не и конситенцията. Но такива упражнения трябва да намериш логопед да ти ги покаже, защото ако се правят неправилно може и да се навреди преполагам. При нас мина време дори докато го научим да слага неработещата ел. четка в устата си. Първо "Четкахме" с нея ръцете му...
После започнахме да слагаме до неговата чиния с това, което яде чинийка с нещо което не яде. Примерно яде печено пиле, отстрани слагам салатата или картофите.
То не бяха писаци, не беше чудо...после свикна - че това е неговото си ядене, никой не го кара да го яде, просто да го гледа.
След това почнаха да го учат да пипа храната. Това си беше някакъв ужас, но за моя изненада храната която той успееше да толерира по ръцете си много скоро влизаше без проблем в устата му.
Поне последните 2 стъпки можеш да направиш - да слагаш храната която не обича в чинийка до неговата, а по късно да го научиш да я пипа - да играете примерно да мажете с картофено пюре по масата.

Друго хубаво за намаляване на сетивността в устата е пиенето на ледено студени /може и с парченца натрошен лед/ цитросови сокове със сламка. Незнам защо със сламка 
Другите неща, които правехме като упражнения са прекалено специфични, нито мога да ги обесня добре, нито пък са за правене у дома без да ви е показано точно как от логопед. И всичко става бавно. Много бавно. Но става