"Смешно" ли е раждането?

И аз така,дано да се включим и ние с "мама Диди"!!!

Колко много се смях на тази хубава темичка. Няма ли раждащи мами, давайте още историики да се посмеем. Аз за съжаление няма какво да споделя от собствен опит, а така ми се иска да съм бременна.. .

айде от нас една прясна история, отивам в сряда сутринта в 8.30 както е поръчал доки да раждам, приемат ме и сестрата пита сложили снощи свещичката, а аз мигам на фъндъци /щото не бях/ и казвам най невинно не, ма сутринта прилежно се изаках и тя  не ми се размина да кажа на тия дето им предстои не боли грам, но тъй като аз това не го знаех и три пъти слизах от магарето и обеснявах че си отивам и утре като си я сложа пак ще доида  зора беше след това да стигна до wc, коридора го минах с такава чупка в кръста че докито ме гледаше  приличах на ония със спортното ходене, после обаче докъто изкарам всичко и те вкарали друго секцио и аз висях до 12.20 в предродилно, до мен на другото легло едно девойче с контр на 1 мин. идва доки да й пука мехура и познаите с едната ръка и пука мехура с другата говори по тел и се обеснява че вече ги имало в голдън пейдж  затваря и вика не боля нали пък момичето бе малко ма аз да не ви преча нещо да си говорите
след 3 часа чакане извиках сестрата и я информирах че заспивам щото съм станала рано и да си спестят упоиката ма да не забраят после да си я приспаднат от сметката на което всички туш, след малко от съседната стая се чува раздвижват някво секцио и сестрата хайде дигай краката активно, дигай, дигай и аз се провиквам, а бе ти дигаи ма от такова активно дигане дотука сме я докарали, след още един камион глупости момичето до мен почти роди от смях /после ме търси да ме черпи / идва сестра и вика айде ти си,тръгвам аз наперена и влизам в операционната и  кучешки студ а доки ме поглежда и вика айде еве сваляй ношницата при което аз пак  и му викам ма цялата ли и тогава пък той  и вика ако ми покажеш как се сваля на половина няма да ти вземем пари и аз наперена навих я нагоре изсулих ръкавите и само покраи врата и посуках / за 1000 лв замалко да са удуша/ а доктора  после вече се примирих че трябва да легна и след това вече се събудих и си имах едно прекрасно момиченце 

Темата е страхотна

аа бях я забравила тази темичка.. 

 

И ние така викахме, като ни пита сестрата дали сме виждали гол мъж:
 - Щом сме на това дередже, зна4и сме виждали

Страхотна тема!!!Браво на evoto!!!

Вие направо сте невероятни,някой да вземе и книга да издаде!
Аз в  предродилна зала  казах на д-р Гагова Шейново/моя съученичка/:Какво се занимаваме с глупости ами не излезем да пием по едно уиски.В родилна зала занемях и тя се притесни,ама влиза шефката на родилно и казва:
-Ама вие още и сте тук,нали щяхте уиски да ходите да пиете!

Досега само ви четях и се успокоявах, но вече и аз мога да се разпиша. Лягаме си вечерта с мъжлето естествено аз заспах като пън (не знам защо но последния месец от бременността много ми се спеше). Към един някъде много ми се допишка ставам аз и познайте така се умокрих. Чудя се какво става в просъница и по Едно време ми светва, че това са водите ми. Будя моичкия, а той "А рано ти е още" (за справка родих 20 дена преди термин). Да ама не като се свести и той влязох да се изкъпя и тръгнахме към болницата. Слизаме долу, а колата нещо не ще да пали. Мъжо така се беше шашнал, че взе да подскача и да не може да вземе решени. Аз го успокоявам, че няма да родя веднага и че има време, а той така се беше шашнал, че не може да ми отговори.  Стигнахме до болницата ама аз нямам никакви болки и докато ме приемаха ме питат "Ти сигурна ли си, че не си се напишкала?". А аз  Приеха ме към 2 часа, направиха ми клизма и като почнаха едни контракции като по учебник през 5 минути. Акушерката ми вика скоро няма да стане твоята работа затова я по добре си поспи малко, а като ти станат през 2 минути ми кажи Аз Само я гледам и не мога да взема решение как да спа с тези болки. Затова почнах да обикалям из коридорите. Няма никой по тях а аз като улава се разхождам. Към 5 часа усещам вече, че болките стават по начесто и немога да си стоя на краката и си викам "чакай аз да отида да й кажа, че контракциите станаха на 2 минути" Отивам и какво да видя! Акушерката чак си похъркваше:) Побутнах я и тя се събуди и вика какво стана ще раждаш ли вече. Отидох в родилна зала и акушерката ми дава инструкции като усетиш че идва напън напъвай силно. Така и се разбрахме. Почнах аз идваааааа и тя даваи сега силно:) По едно време най- накрая идва и лекаря един такъв сънен, явно го бяха събудили и са му казали, че раждам. Той явно беше решил, че няма да е на неговата смяна, а пък бях сама родилка нямаше други мами. Аз продължавам да викам идваааааааа а доктора, които току що влиза пита "Кой идва?" Ние с акушерката смях В 6 сутринта вече бях родила и ми показват синчето. Аз така се просълзих от умиление, че чак една санитарка се поразплака. Това е най-хубавия момент от живота ми. Никога няма да забравя първия поглед и допир с моето детенце.

В моето раждане няма нищо смешно-секцио с пълна упойка.Като излизах от упойката,се оказа,че съм алергична към някой от медикаментите и имаше сериозен проблем с дишането ми,доста ги шашнах(от анестезиолога до санитарката).Както и да е!Накрая стана ясно:Ще живея  и все още под напрежение,анестезиологът ме пита :
-Искаш ли да викна мъжа ти,искаш ли да го видиш ?
-Да.
-Как да го позная?
-Най-хубавият мъж!
Всички-"Ха-ха"-с облекчение,един вид,щом имам вече чувство за хумор,добре е.Ама аз не се шегувах и щом веднага са го познали,значи наистина е бил най-хубавият 

После мъжа ми ми тика в лицето камерата-снимал мъника веднага след операцията-и ми повтаря:"Виж,виж колко е красив,нали,нали ?!".А пък аз още ни жива,ни умряла,а камерата на 5 мм ат лицето ми!Пулих се,кокорих се и накрая бутнах камерата:"После ще гледам" 
Някой ще си каже:"Ега ти майката,за пръв път си вижда детето и вече отегчена  !"

Хахаха, добре се посмях. Добре, че има и такива случки, че иначе....

Оххх 

При мен нямаше много смешни моменти . Само си спомням, че докато се гърчих с болки майка ми до ме се 4удеше на глас как ли щяло да изглежда бебто. Спомням си ,4е казах '' Ми как ... с обички , катинарче и герданче....... Като баща си 

Здравейте на вси4ки,бъдещи и настоящи майки.Няма смисъл да повтарям,4е темата е просто страОтна Деиства като терапия срещу страха.Направо ве4е нямам търпение да раждам ,...надявам се да  отбележа и аз моя велик ден(живот и здраве март месец)по същия забавен на4ин.В момента съм обзета по-скоро от любопитство отколкото от страх.ЛЕКА БРЕМЕННОСТ И ОЩЕ ПО-ЛЕКО РАЖДАНЕ ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИ4КИ МАМ4ЕТА,вклю4ително и на мен ,а на тези,които ве4е са минали по този път,4естити им беб4ета,да са им живи и здрави и да ги правят много щастливи и горди.

Само се записвам да да си почета когато намеря повече време . Прочетох няколко страници , посмях се от сърце  и се върнах към тези моменти . Невероятно изживяване 

Обещах да се разпиша 

Нямаше много смешни моменти, но всичко мина доста по-бързо и лесно от първия път...

Това, за което се сещам...

Преносвах вече 3 дни и отидох на запис на тонове и преглед за разкритие. По време на прегледа бях с 3 см разкритие, които с малко помощ от докторката ми станаха 4
Е, стана ясно, че скоро ще е и се отправих към Варна, като след цял ден разходки, се отбих в болницата да видя как е хавата. Хванаха ме за яката и хайде, в приемно 
На следващия преглед за разкритие сантиметрите от 4, бяха станали 3, а като дойде нощната смяна, вече бях с 2 см разкритие  Помислих си, че се затварям и Пришълецът ще излезе от някъде другаде  

Друг момент, който ме развесели - между моите контракции акушерката заспиваше и хъркаше в съседното предродилно отделение, а аз си мислех, че за мен това си е цяло постижение, при условие, че на първото ми раждане се чувах на целия етаж. Само аз раждах и нощната смяна си изкара една лека нощ. Даже за малко да не разбера кой доктор е дежурен Появи се по едно време въпростният и с едно сънено око ми спука мехура и отиде пак да спи (навярно) и ме изродиха 2 акушерки...

Това е от мен, третия път повече