... Стига те сами да поискат помощта ни ...
И как си го представяш ... - Публикувана: 25 септ. 2006, 13:32 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 00:24 ч.
Как да комуникираме - диалог с родителите на деца с увреждания
И как си го представяш ... ... на мен ми дойде още една идея ...
... дано успеем със съпругата ми да ги възпитаме 
Мислих, мислих, прочетох цялата тема (разгеле) и реших ще пиша. Имам лично мнение и виждане по въпроса.
Малко предисловие, майка ми е психиатър и аз съм възпитана изключително в дух на толерантност към различните. Предпочита и се занимава предимно с деца. Много често съм я чувала да казва: Децата не ме притесняват, с тях се разбирам чудесно. Родителите са по-често проблема.
Около нас има много незрящи хора (живеем в такъв блок) и няколко деца. Едното от тях е във входа ми, познавам го от времето, когато виждаше, беше на 8 месеца. Сега то е в групата на сина ми. Аз го питах за момиченцето и ако щете ми вярвайте, той не знаеше че не вижда. Само му беше направило впечатление, че гледа все надолу. Учителката ни е много симпатична и е казала на децата, но те не се притесняват от такива "подробности". Отношението му е по-скоро: "Е голяма работа, хайде да ходим да играем". И като стана въпрос за интеграцията, мисля че такова отношение търсят хората с болнички деца/или специални/ или там както всеки предпочита да го наричат
. И не ни се сърдете, че понякога гледаме по втрещено. И ДА, трябва да се говори по-често по въпроса.
А, още една тема за размисъл. Нормално е родителя на болно дете да е по-затворен, по-отчужден (не се чудете, че подфорума се посещава предимно от такива родители). Това не значи, че трябва да седим отстрани и да сме безучастни. Нали за това сме цивилизовани. Родителите също имат нужда от отношение - нормално.
Малко предисловие, майка ми е психиатър и аз съм възпитана изключително в дух на толерантност към различните. Предпочита и се занимава предимно с деца. Много често съм я чувала да казва: Децата не ме притесняват, с тях се разбирам чудесно. Родителите са по-често проблема.
Около нас има много незрящи хора (живеем в такъв блок) и няколко деца. Едното от тях е във входа ми, познавам го от времето, когато виждаше, беше на 8 месеца. Сега то е в групата на сина ми. Аз го питах за момиченцето и ако щете ми вярвайте, той не знаеше че не вижда. Само му беше направило впечатление, че гледа все надолу. Учителката ни е много симпатична и е казала на децата, но те не се притесняват от такива "подробности". Отношението му е по-скоро: "Е голяма работа, хайде да ходим да играем". И като стана въпрос за интеграцията, мисля че такова отношение търсят хората с болнички деца/или специални/ или там както всеки предпочита да го наричат
. И не ни се сърдете, че понякога гледаме по втрещено. И ДА, трябва да се говори по-често по въпроса.А, още една тема за размисъл. Нормално е родителя на болно дете да е по-затворен, по-отчужден (не се чудете, че подфорума се посещава предимно от такива родители). Това не значи, че трябва да седим отстрани и да сме безучастни. Нали за това сме цивилизовани. Родителите също имат нужда от отношение - нормално.