- Публикувана: 20 окт. 2006, 07:53 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 12:07 ч.
Вагинално раждане след секцио
Много благодаря на всички за поздравленията и най-вече за позитивната енергия, която събрах от тази тема. Дано и на други свърши работа! Трябва да ви кажа, че мъничко напъвах и за вас - не ми се искаше да се изложа след пуснатата тема и да ви разочаровам с неуспех, макар че бях близо - полседните седмици ми бяха много трудни, развих жълтеница, съпроводена с непоносим сърбеж по цялото тяло (нещо от бременността, за което пак се ориентирах от интернет - гинеколожката не знаеше нищо по въпроса). За малко не ме вкараха в болница с хепатит, така ми беше писнало, че бях готова да ме срежат вече, нямах никаква енергия да се боря.
Имам много за разказване, ама дойдоха баба му дядо му на Косето и ще трябва да прекъсна, и ще продължа следващия път когато успея да приспя и двете деца едновременно (Ирина не се откъсва от бебето и трябва да го пазим от нея нон-стоп).
Имам много за разказване, ама дойдоха баба му дядо му на Косето и ще трябва да прекъсна, и ще продължа следващия път когато успея да приспя и двете деца едновременно (Ирина не се откъсва от бебето и трябва да го пазим от нея нон-стоп).
Аз съм фен на секциото, защото ми бяха наговорили какво ли не, а за мен мина учудващо леко и се възстанових много, ама много бъзо и лесно. Познатите ми и тези, които видях в болницата, родили вагинално се мъкнеха превити на две, оплакваха се с месеци не можеха да сядат сума ти време, мислех че грешката е в моя телевизор, ама май не е точно така.
Истината е, че всичко си е до жена - ето аз съм с тесен таз, цяла нощ с разкритие и бебето не слиза и не слиза, е как да го напъвам да го раждам нормално, като то изобщо не ще да слезе в таза, камо ли да мине от там. И какво - трябва да се правя не знам и аз какво и да настоявам за нормално, ако ще това да струва и моя и на детето живота, ли?
Мисля, че е много важно всяка жена да е добре информирана за рисковете и от едното и от другото раждане, да се следи от компетентен лекар и той да и даде препоръки, съобразени точно с нейната физиология, а не с това и онова правило/принцип.
Но е хубаво, че всяка майка може да направи избор как да роди, мисля, че това е много, много важно.
Истината е, че всичко си е до жена - ето аз съм с тесен таз, цяла нощ с разкритие и бебето не слиза и не слиза, е как да го напъвам да го раждам нормално, като то изобщо не ще да слезе в таза, камо ли да мине от там. И какво - трябва да се правя не знам и аз какво и да настоявам за нормално, ако ще това да струва и моя и на детето живота, ли?
Мисля, че е много важно всяка жена да е добре информирана за рисковете и от едното и от другото раждане, да се следи от компетентен лекар и той да и даде препоръки, съобразени точно с нейната физиология, а не с това и онова правило/принцип.
Но е хубаво, че всяка майка може да направи избор как да роди, мисля, че това е много, много важно.
Продължавам с разказа си. Значи, на първо място трябва да кажа, че вагинално след секцио не е кой знае какво и наистина на много места по света се третира като нещо нормално. Професорът, който беше поканен за консултант на раждането ми, цитира данните, които и аз дадох по-горе: рискът от руптура при такова раждане е 0.22%, или както той интерпретира, заради 2 възможни руптури се правят 998 ненужни секциа. У нас обаче се шири друго мнение; счита се, че рискът е много по-голям, но предполагам не се отчита, че примерно питоцинът (изкуственият окситоцин), който стандартно вливат за ускоряване на раждането, също носи риск от руптура - пише го самият производител като едно от няколко доста неприятни странични последствия (други са: страдание на плода и дори смърт на плода!).
При мен обаче усложнението идваше от още нещо: тесен таз. Никой не посмя да каже със сигурност, че бебето може да мине през него (за разлика от първия път, когато Богословова беше казала, че не е голям проблем). С доста четене се убедих, че и това е преодолимо и че по-важен е не рамерът, а позицията на бебето при излизането, което пък също може да бъде донякъде контролирано от майката през бременността и по време на самото раждане. Но по принцип навсякъде срещат голямо недоверие поради едната или другата причина.
С две думи: всичко е възможно; лично се убедих, че както някой беше писал по-горе в темата, всичко е в главата, а аз бих добавила - и в ръцете ни. Има страшно много неща, които бихме могли да направим, за да се подготвим за раждането, което искаме (доста идеи идеи има в темата на Tandoori, http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0). Аз направих една нищожна част от всички тях и въпреки това успях.
Ето нещата, които ми помогнаха да се подготвя: започнах от вярата - опитвах се да си повярвам, че мога; че всичко ще протече по най-добрия възможен начин, ще попадна на правилния екип, в правилната болница; вярвах в природата, която е измислила този перфектен механизъм и затова исках всичко да протече максимално природно и без ненужни интервенции. И се старех да игнорирам всички сигнали, които излъчваха песимизъм (пример: отивам в местната църква да ми прочете попът молитва за леко раждане. Нормално или секцио, пита той. Нормално, надявам се, казвам аз, макар че първото е секцио. Ааа, ми аз съм чувал, че след като първото е секцио, и второто е такова, казва той. Но поне молитвата си прочете човекът, фокусирах върху това и си вдъхнах кураж).
Освен това, с три бременни приятелки направихме група, срещахме се веднъж седмично и си говорехме за етсественото раждане. Това ми даде страшно много кураж. Страхотно ми помогнаха и трите, всяка по своя начин. Без тях просто нямаше да успея. Обадих се и на трите при влизането в родилния; имах готовност да взема някоя от тях с мен, ако таткото не се навие. Четох доста неща в интернет, изчетох книгите на д-р Сиърс The Pregnancy Book и The Birth Book, от библиотеката на Ла Лече Лигата (трябва да се ксерокопират тези уникални книги и да са достъпни за много повече хора мисля). Пуснах и тази тема, която много ми помогна. Не направих почти нищо за физическата си подготовка, за дишането (а беше много важно), имах идеи за йога, визуализация... Е, стретото
. Сега обаче приключвам, защото семейството стана и ще продължавам друг път вече с конкретните подробности по раждането.
При мен обаче усложнението идваше от още нещо: тесен таз. Никой не посмя да каже със сигурност, че бебето може да мине през него (за разлика от първия път, когато Богословова беше казала, че не е голям проблем). С доста четене се убедих, че и това е преодолимо и че по-важен е не рамерът, а позицията на бебето при излизането, което пък също може да бъде донякъде контролирано от майката през бременността и по време на самото раждане. Но по принцип навсякъде срещат голямо недоверие поради едната или другата причина.
С две думи: всичко е възможно; лично се убедих, че както някой беше писал по-горе в темата, всичко е в главата, а аз бих добавила - и в ръцете ни. Има страшно много неща, които бихме могли да направим, за да се подготвим за раждането, което искаме (доста идеи идеи има в темата на Tandoori, http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0). Аз направих една нищожна част от всички тях и въпреки това успях.
Ето нещата, които ми помогнаха да се подготвя: започнах от вярата - опитвах се да си повярвам, че мога; че всичко ще протече по най-добрия възможен начин, ще попадна на правилния екип, в правилната болница; вярвах в природата, която е измислила този перфектен механизъм и затова исках всичко да протече максимално природно и без ненужни интервенции. И се старех да игнорирам всички сигнали, които излъчваха песимизъм (пример: отивам в местната църква да ми прочете попът молитва за леко раждане. Нормално или секцио, пита той. Нормално, надявам се, казвам аз, макар че първото е секцио. Ааа, ми аз съм чувал, че след като първото е секцио, и второто е такова, казва той. Но поне молитвата си прочете човекът, фокусирах върху това и си вдъхнах кураж).
Освен това, с три бременни приятелки направихме група, срещахме се веднъж седмично и си говорехме за етсественото раждане. Това ми даде страшно много кураж. Страхотно ми помогнаха и трите, всяка по своя начин. Без тях просто нямаше да успея. Обадих се и на трите при влизането в родилния; имах готовност да взема някоя от тях с мен, ако таткото не се навие. Четох доста неща в интернет, изчетох книгите на д-р Сиърс The Pregnancy Book и The Birth Book, от библиотеката на Ла Лече Лигата (трябва да се ксерокопират тези уникални книги и да са достъпни за много повече хора мисля). Пуснах и тази тема, която много ми помогна. Не направих почти нищо за физическата си подготовка, за дишането (а беше много важно), имах идеи за йога, визуализация... Е, стретото
. Сега обаче приключвам, защото семейството стана и ще продължавам друг път вече с конкретните подробности по раждането.
Еми, благодаря, благодаря, благодаря 
За оптимизма, за вярата, за надеждата... Моето първо секцио беше поради крив таз. За съжаление имам вродено скъсяване и няма ортопед на тази земя, който като ме види да препоръча нормално раждане. Все още не съм бременна, но планираме нещо такова за догодина 
Говорих с моя доктор, който каза, че би се наел да ме изражда нормално ако второто бебе е до 3100-3200 гр. Да, но Сияна се роди 3850, та много ме съмнява второто да е по-дребно 
Както и да е - назът ми е повече от нормален, при първото раждане беба беше вече ангажирана в таза и доста разклатиха масата докато я извадят. Тя не изплака добре, била е на кислород... нищо й няма, де. Аз се възстанових като по учебник (че дори и по-бързо), но все ми остава едно съмнение, че можех да си родя нормално. Още при прегледите на ЖК наблюдаващата лекарка каза, че нямам голямо разминаване м/у тазовите кости, но на мен не ми достигна смелост да настоявам 
Сега ще отида на рентген ако трябва, за да видя как точно са разположени тазовите кости и каква е кривината.
За оптимизма, за вярата, за надеждата... Моето първо секцио беше поради крив таз. За съжаление имам вродено скъсяване и няма ортопед на тази земя, който като ме види да препоръча нормално раждане. Все още не съм бременна, но планираме нещо такова за догодина Говорих с моя доктор, който каза, че би се наел да ме изражда нормално ако второто бебе е до 3100-3200 гр. Да, но Сияна се роди 3850, та много ме съмнява второто да е по-дребно Както и да е - назът ми е повече от нормален, при първото раждане беба беше вече ангажирана в таза и доста разклатиха масата докато я извадят. Тя не изплака добре, била е на кислород... нищо й няма, де. Аз се възстанових като по учебник (че дори и по-бързо), но все ми остава едно съмнение, че можех да си родя нормално. Още при прегледите на ЖК наблюдаващата лекарка каза, че нямам голямо разминаване м/у тазовите кости, но на мен не ми достигна смелост да настоявам Сега ще отида на рентген ако трябва, за да видя как точно са разположени тазовите кости и каква е кривината. 
Професорът, който беше поканен за консултант на раждането ми,
Как се казва този професор, акушер-гинеколог ли е?
Честито Емем !!! 
Много се радвам, че роди така както ти искаш Нека е жив и здрав сина ти
Можеш ли да ми кажеш къде мога да прочета нещо повече за това?
Много се радвам, че роди така както ти искаш Нека е жив и здрав сина ти С доста четене се убедих, че и това е преодолимо и че по-важен е не рамерът, а позицията на бебето при излизането, което пък също може да бъде донякъде контролирано от майката през бременността и по време на самото раждане.
Можеш ли да ми кажеш къде мога да прочета нещо повече за това?
Професорът, който беше поканен за консултант на раждането ми,
Как се казва този професор, акушер-гинеколог ли е?
Проф. Атанас Кацулов, доста възрастен е, но все още работи в Св. София. Писал е много статии, със солидна научна дейност е и е голям поддръжник на естественото и на вагиналното след секцио. Даже е писал учебник по акушерство и гинекология, дето ги има различните пози на раждането, само дето у нас никой не беше чувал за тях и ме питаха защо стоя на четири крака по време на контракции или приклякам.
Maktub, ето сайта: http://www.spinningbabies.com/index.php. Аз го четох вечерта преди да родя, но въпреки това ми беше много полезен. Ако започнете отрано, със сигурност ще е по-успешно.
Като имам повечко време, ще продължа. Радвам се, че има интерес и последователи. Хей, ако има повече такива пациенти, скоро може да въведат и у нас активното раждане като стандарта, а не екзотика някаква!
Еми, честито! Да ти е жив и здрав малкия мъж и много, много да ви радва!
Чак сега видях новината.... Много се радвам за теб! Някъде по-горе беше писала, че си пожелаваш такова раждане, много се радвам, че е станало вече реалност! Надявям се да разкажеш по-подробно за всичко, и за Ирина и кърменето, вече сигурно е в тандем...
Чак сега видях новината.... Много се радвам за теб! Някъде по-горе беше писала, че си пожелаваш такова раждане, много се радвам, че е станало вече реалност! Надявям се да разкажеш по-подробно за всичко, и за Ирина и кърменето, вече сигурно е в тандем...
Препоръчани теми