Деца с увреден слух

Вени, разсмя ме... Яни определено не е от кротките и си се тръшка доволно, когато нещо не му изнася, следват истерични викове и тръшкане на земята, редовно обираме погледите на минувачите. Общо взето си е проклетичък, не иска да се прибира-тръшкане, иска да се вози на трамвай, а ние нямаме работа с трамвай-тръшкане, иска да го нося на ръце, а аз съм се натоварила с торби - пак тръшкане, ей такива  Ставаше въпрос, че това най-обикновеното тръшкане, което го има при почти всички деца, когато искат нещо на момента, при него го няма, явно милото е свикнало, че няма как да си го поиска и се е примирило ... за това ми е мъчно понякога... А може би просто не се е усетил, че може да се тръшка и затова 

  Аз съвсем сериозно предложих да направим обучение за тази система с картинките (СКОК). Пете, не е късно дори и за вас, макар че сте много напреднали. Смятам да поканя и родителите на момиченцето, с което работя в градината.
Ieppe, много ти се радвам 
 
Кои от вас ще дойдат на съботната среща? Аз почти се навих и ще ми е много приятно да се видим (с някои да се запознаем, с други да се срещнем пак) 

          Няма да успея да дойда на съботната ви среща, защото няма да сме тук, и за пръв път ходенето до Плевен е свързано с малко нежелание. Много искам да се видя с всички вас, но повода за пътуване е сериозен и не може да се отложи. Дано изкарате добре, може да приложите и малко снимки с разказите. Съжалявам!

Петя, да ти кажа, много съм мислила по този въпрос (просто, защото няма кой да ми обясни ). И аз се опасявах, че като сложим отново слуховия апарат, ще му пречи на чуването с импланта, защото и нашата настройка на апаратите беше много "здрава". После видях, че не е така. Очевидно чуването с импланта прави разбирането на реч по-лесно и детето скоро се научава да разчита на него. В крайна сметка стигнах за себе си до заключението, че и двата апарата на Йоан са му "водещи". В смисъл - със слуховия апарат чува ниските честоти, а с импланта високите. Което и от двете да му махна, все не реагира добре. Веднага разбирам кога са му свършили батериите или пък ако му се скъса кабелчето на процесора. Много е особено. И като добавим, че и двата ни апарата са настроени на магия... става още по-особено.

А за срещата - не зная дали ще успея. Много ми се иска, но зависи от това дали ще намеря кой да ме замести в гледането на Йоан. Нали е Задушница и мъжът ми ще е цял ден в църквата, чак до вечерта. Пък приятелката ми, която обикновено ме отменя в такива дни, има имен ден тогава и не е удобно да я моля за това. Ще видим.

здравейте майчета, днес взехме резултатите от кръвната картина на Калина, левкоцитите и са 12.9 при горна граница 10.5 , опитах се да се свържа с Дончев но той днес не работи, знаете ли нещо по въпроса, дали пък няма да ни отменят операцията, моля ви кажете нещо ако знаете че ще се побъркам

Високите левкоцити в повечето случаи определят наличието на възпалителен процес, да не е болничка? Може и да е в резултат на боледуванията... А може и да е друго, плака ли много докато и вземаха кръв?
Преди имплантацията Яни беше абсолютно здрав, когато му вземаха кръв се скъса да реве, на изследванията левкоцитите ни бяха 14 и нещо  Личната се уплаши, пак го преглежда - нищо му няма и ни прати да повторим изследването. В лаборатолрията ни обясниха, че ако детето много плаче, може от това да са високите левкоцити, за първи път го чувах, явно и не всички лекари са наясно. Взеха му отново кръв, като набързо дръпнаха за левкоцитите  преди да се е разпищял много и бяха в норма...

Йепе, не знам, Яни определоно не търпи слуховия апарат и явно е от настройката, личи си, че го дразни. Маха го, като му се скарам го търпи (нали сме го научили да не маха нищо от ушите  ), но само хленчи и сочи, че му е кофти... Не съм го слагала от лятото, скоро пак ще пробвам, но ако е зле настройката явно няма смисъл... Пък хубава настройка, без хубава аудиограма - няма как... Но той е и с много малко остатъчен слух, при Йоанчо е различно.

За събота едва ли ще се класирам (както винаги  ), Иво е на работа, а ние сме с Яни...

Здравейте отново!
sirta, нямам представа какво биха ти казали при това положение. Може би ще е добре пак да направите изследване след някой и друг ден. Горкичкото детенце! Пак ще трябва да го боцкат! Дано все пак не е нещо, което да отложи операцията. Но и така да стане, по-добре да сте сигурни, че е здравичка - не ви трябват други ядове!
Петя, при всички положения настройката трябва да е свястна, за да го търпи, но както знаем, това тук е мисия невъзможна  (почти). А Яни може и да е отвикнал да има отливка в ухото (или вие и импланта го носите с отливка? ). Предполагам, че е гадно като отвикне, отново да свиква. Изобщо, сигурно са много гадни тия отливки. Представям си, че запарват и дразнят. И този конденз, който правят... Не ще да е най-приятното нещо да ти е запушеното ухото. Със сигурност се свиква, ама...
Да ви кажа, в момента в Щатите дават един филм за кохлеарната имплантация. Казва се "Hear and Now" което е игра на думи и не зная как точно да ви го преведа. Но преведох набързо една статия за филма. Нещо не мога д разбера на автора харесва ли му филма или не му харесва, но пък в IMDB (International Movie Database) има много висок рейтиг - 9 и нещо от общо 10, та сигурно си струва да се види. Засега само ще четем за него, пък дано някой вятър го довее и насам. Ето статията:

“Hear” предлага един личен поглед  върху кохлеарните импланти
Автор:Джъстин Лоу

Парк Сити, Юта (Hollywood Reporter) – Режисьорката на документални филми Айрийн Тейлър Бродски е насочила камерата към собственото си семейство във филма “Hear And Now”, който проследява решението на нейните глухи родители да се подложат на кохлеарна имплантация, чрез която да чуват за първи път в живота си.

Носителката на Emmy за 2004 и опитна документалистка, работила за HBO, CBS и A&E Бродски преминава отвъд типичната документална форма с пространния си личен коментар за преживяванията на Пол и Сали Тейлър, създавайки истинска семейна мелодрама. Филмът, който печели Наградата на документалната публика на кинофестивала в Сънданс, като че ли е обърнат към тези зрители, които се интересуват повече от процесите протичащи в семейството покрай операцията на родителите на авторката, отколкото към значението на кохлеарните импланти за глухата общност. “Hear and Now”, който е продуциран от HBO Documentary Films и ще влезе в програмата за 2008 година, има малък сценичен потенциал.

Пол и Сали са родени глухи. Запознават се още като деца, когато посещават Централния институт за хора с увреден слух. След това се разделят, за да продължат образованието си в различни колежи.  Оженват се скоро, след като се срещат отново, вече като възрастни и имат три чуващи деца. Пол има успешна кариера като инженер и участва в разработването на революционното устройство за комуникация за хора с увреден слух TTY, докато Сали работи като учителка.

На 65 годишна възраст двамата решават да се подложат на операция за поставяне на кохлеарен имплант – устройство, което може да възвърне слуха на глухите, чрез поставяне на електронно устройство във вътрешното ухо – процедура, която се оспорва от голяма част от глухата общност. За семейство Тейлър това е решение от огромно значение – да променят начинът си на общуване с околните след десетилетия глухота, но и двамата, и Пол, и Сали са нетърпеливи да заживеят в царството на звуците и да опитат всички възможности, които то им предлага. „Умението да чувам може да ми даде повече увереност, а с повече увереност бих могъл да бъда по-смел човек и да правя неща, за които дори не съм мечтал.” – казва Пол.

Въпреки, че операцията преминава без усложнения, пост оперативният период се оказва доста голямо предизвикателство.  И двамата имат големи затруднения в различаването на звуците от фоновия шум и преживяват период на значително разочарование от устройството.

Бродски проследява преживяванията на родителите си от предоперационния период до една година след операцията, като документира техните добри и лоши моменти, интервюира техни близки приятели, записва семейните им събирания. Тя коментира често от свое име, изразявайки своите противоречиви мисли и чувства за решението на родителите си. И все пак, липсва какъвто и да било значим контекст за медицинската процедура и или за значението й за глухите.

Reuters/Hollywood Reporter

За съжаление положението на хората с увреден слух в България е тежко. Те са най-пасивни от всички хора с увреждания. Организациите  - СГБ, АРДУС - са безполезни според мен. Нищо не се прави, за да започнат да се променят нещата - да има качествено образование, толерантност, достъпност. Имаме някакви лидери сред хората с увреждания - депутатката в инвалидна количка,  Минчо Коралски, разни други хора, но нито един от тях не е с увреден слух. Те си баят за инвалидни колички, лични асистенти, рампи... Никой не се сеща за хората с увреден слух. Хем председателят  на СГБ си има личен прводач, тоест няма проблем да разбира кво става по разни срещи в парламента... Но мълчи. Жените от АРДУС пък са майки на деца с увреден слух, сигурна съм, че има т същите тревоги, но защо и те мълчат?!?

Ех, като знам в Европа кво има за хората с увреден слух - тук можем само да си мечтаем...

Здравейте, дълго време нямах възможност да седна пред компютъра.И ето сега пак съм тук...
Петя, не се притеснявай и при нас всичко ставаше трудно, тя диференцираше и научаваше звуците и думите бързо, но пусти говор.....Едва от половин година започна да отваря устата, не знам защо , но не искаше да говори.Пробвала съм всички стимулиращи варианти, но все не ставаше и не  ставаше.А чудото - говор, дойде миналото лято.Сега вече прави и прости изречения(особенно ако е за нещо което желае)Иначе е с много голям пасивен речник, всичко разбира, започна и да заучава сама непознати думи.Или казано по-кратко - иска се търпение и време, всичко ще си дойде на мястото, ще видиш.И нещо друго - всяко дете си е строго индивидуално, много различно е при всяко дете кога и как ще проговори.НИКОГА не сравнявай твоето с , което и да било дете, работи си с Яни и ще видиш, че труда ти не е напразен.

Здравейте и от нас!
Днес бяхме на настройки въвъ ВМА.Ситра вчера Дончев беше в Хисаря на семинар и затова не е бил на работа.Днес имаше сложна операция и си почакахме доста.Но си заслужаваше.Криси се справи блестящо.Повтяраше почти всички неща.Установих ,че прави разлика между СССС и ШШШШ и ги произнася правилно само по слух.Мама,баба  и др. също,но за съжаление много е малко това,но нали сме в началото.С пристигането попитах за Кати 05.Казаха ,че са си тръгнали преди малко,което значи ,че всичко е минало добре.Кратичка съм ,но сме много изморени.Днес закъснях да планувам Криси за градинка и ще се наложи в понеделник да се гледаме пак.От 2 седмици заради гадния вирус не сме ходили,а аз съм след нощна.... екстра ще си изкараме.Слижили сме  апартчето и мога определено да кажа ,че  чуваме много повече  вече..  Поздрави!До скоро!   

Здравейте всички! Ние вече сме си в къщи. Малката заспа и използвам да докладвам.
Всичко мина слава богу безпроблемно. Операцията мина успешно, продължи 3 часа и половина. До вечерта спа и нямаше температура. В 12 посреднощ се събуди наспана и готова, към 3ч вдигна 38,5. Като я свалихме заспа и на сутринта се събуди свежарка. Все една нищо и нямаше, бодра, игрива. Следобед вдигна 38,1 и това беше с температурата. Оттогава вече няма. Иначе си беше спокойна. Нито посягаше към превръзката, нито дърпаше абокада. Те и бяха сложили два за всеки случай, на ръката и крачето. Но пък в момента в който видеше човек с бяла пристилка и се резкривяваше. Даже и от санитерката ревеше. После стана приятелка с тях и се разхождаха заедно из отделението. За престоя в отделението съм само с положително впечатление.
Сега пием антибиотик и другата седмица ще отидем да свалят конците. Радвам се, че понесе леко операцията и поне за сега няма странични реакции.
Sirta, защо не се обадихте в болницата да се видим. Ние си сидяхме в стаята и чакахме. Тъкмо времето щеше да мине по-бързо. Аз видях на календара им, че сте планирани за 14.02. Дано не ви се отложат нещата. Сега се замислям, че онзи ден даже и не погледнах кръвните резултати на Кати, смятай колко съм била в час. Така че не мога да ти кажа колко са били при нас левкоцитите. Но живот и здраве ако в сряда ви е операцията и ако идваме тогава за конците ще те потърся, ако желаеш разбира се. Аз и после ще ти драсна ЛС.
Най-общо тава е засега, че стана време за почивка. Като гледам утре ще има доста да чета.
Rafi, и твоята щерка помнят. Говорихме си с една сестрите от нощната. Каза, че била голяма сладурана, в розовичко!

Поздрави Кати05, ето мина най-желаното.....браво.Успех и много сили отсега  нататък.