Бях страшно неуверена и всеки пък когато ме заболеше много, бях на път да се откажа от кърменето. Когато четях постингите на кърмачките тук, чак се ядосвах, мислех си, че за мен ще е непосилно да кърмя на поискване - много, много ме болеше.
Така и не можах да се изцедя нито веднъж с помпа, не можах да схвана принципа. Не ми се даваха толкова пари за прехвалените помпи на Авент - нали си купих две други. В началото се изцеждах на ръка пред огледалото и пръсках навсякъде - изхвърлях кърмата - изцеждах, докато гърдите ми се успокоят. Започнах да давам добавки, когато смятах, че детето плаче от глад...И пак тук във форумите прочетох колко е пагубно да се дават добавки, че ще се отбие детето и т.н. Чаках отбиването, мислех, че капитулирам...
Е, сега дъщеря ми е на 2 месеца и от две седмици сме само на кърма. Не съм кърмила на поискване, даже не мога да си представя как може да се кърми на всеки два часа, по 12 пъти, както пише в една статия - това означава, че нищо друго не трябва да се прави освен това.
Вече съм спокойна и уверена, имам една кутия Фризолак за всеки случай и няма да го сметна за смъртен грях, ако дам добавка.
Търпение му е майката и мотивация - но според мен не бива да се превръща във фикс идея - тогава може да стане ефекта на бумеранга.
Дано не съм досадила.