Случи ми се нещо странно..

я, каква джиджана тема.
ето това няй-много ми хареса Казах си на ум...я къш, бе гад мръсна, бЕгай там, откъдето си дошъл!!!Извинявам се ако е духа на моя роднина, ама няма място у дома...макар, че беше много добър човечец..
много здравословна нагласа, ако ти е малко жилището

 

Леле,чак сега откривам темата и направо съм 
На мен не са ми се случвали такива работи и дано никога не ми се случат,
че направо ще се  .
Имам само една история,която ме изуми,но случилото се го отдавам на силната ми връзка със
сестра ми.Тя беше бременна и термина и беше на 15.02.2006,но
вечерта на 22.01.06 с/у 23.01.2006 аз си бях в квартирата,тогава още бях студентка,
и някъде към единайсет часа усещам някакво много странно чувство на тревога,
на безсилие и незнам..много гадно нещо усетих- страх,почти не съм спала и през нощта само мисля за сестра ми,
успокоявам се ,че сигурно е добре и  че й няма нищо,че има още много време до термина ,обаче тая буца ми е заседнала в гърлото
и стомаха и няма успокояване .
На сутринта  мама ми звъни на телефона ,и ми съобщава най-хубавата новина -станала съм леля
на една малка красавица ,и че сестра ми е почнала да ражда  точно тогава ,когато и аз усетих оня страх

относно това ето онзи ден цял се чувствах като чели някой близък му су случва нещо лошо или че някой мой познатумир аили       че загубвам нещо
и на сутринта вуйчото на мъжа ми му откриха някаква болест

тези неща мисля да продължа да ги чета утре,че сега съм сама в нас и малко ме гони бЪза,ама ако не се лъжа вратата на стята ми беше отворена,а сега затворена

И аз така. Бях ученичка като сънувах за първи път че ми пада зъб, прочетох в съновника и направо се ужасих. Съня ми не се сбъдна нито тогава нито следващите много пъти като съм сънувала, че ми пада зъб. Аз го отдавам на болка в някой зъб или венеца, която ме кара да сънувам това. От тогава не вярвам на съновници, мисля че сънищата всеки трябва да си тълкува сам за себе си.
Като студентка живеехме с една моя приятелка на един приземен етаж и една нощ сънувах как една ръка се протяга през прозореца и се опитва да вземе телефона, който ми беше до главата. След няколко дни през същия този прозорец влязоха крадци и ми откраднаха компютъра... След време с мъжа ми вече живеехме заедно и аз една нощ пак сънувах как съм в някаква къща и знам че има още някой там и ме е страх от него.  Разказах на мъжа ми и той ме успокои че, там където живеем е много сигурно и никой няма да дойда да краде там. Същия следобед откри, че са му откраднали колелото... Надявам се да не сънувам пак подобен сън никога, но поне знам, как да го тълкувам...
Иначе аз вярвам в телепатията - много пъти сме установявали с мъжа ми, че ако някой от двамата си мисли нещо и забрави да го сподели, после се оказва, че и другия го знае. Или решавам да го питам нещо и после се отказвам викам си да не го занимавам сега и  след малко той ми отговаря на върпоса, който само съм се канела да му задавам или често решаваме в един и същи момент да си звъним по телефоните. Но според мен това е нещо нормално и се случва на почти всички, които живеят заедно /с родители, с полвинки, с деца/, много познати са ми разказвали подобни случки.  Просто телепатията е способност, която ние хората все повече и повече развиваме. Както и за сънищата, като чета много от вас са писали, че често сънуват нещо и то се сбъдва. Аз си го обяснявам, че като спим сме спокойни и успяваме да чуем думите на душата си. 

Снощи към 23:30ч. влизам в банята да се къпя.Малкият заспа около 22:00ч.И както си миех косата ,маската ми за коса падна от етажерката без видима причина.В момента който падна на земята изпитах някаква тревожност,веднага си помислих,че детето се е събудило.Отварям вратата и го чувам как жално плаче в спалнята.

аз не чувам нищо,но около мен всички чуват гласове,защото много бълнувам

Хм, сънувам, че си плюя всички зъби  в двете шепи. Беше ужасен кошмар. По принцип не вярвам на сънищата.
Една следмица след това се случи нещо много лошо у нас! След още една седмица сънувам, че ми пада един зъб.
Пак беше пророчески!

Абе,хора 
Не прочетох всичко изписано по темата,но каквато съм пъзла това ми беше достатъчно 
Аз вярвам в такива неща!Ето защо се плаша толкова.
Имам починал брат,но знам,че той няма да направи никога нещо с което да ме изплаши или поне се надявам 
Ужасно ми е интересна темата,но нямам повче смелост да чета...може би по-късно като се прибере мъжа 

Ще ви разкажа две истории:
1вата се случи когато бях на 15-16г, бяхме на село, цялата рода, вуйчо, вуйна, братовчедките, баба, дядо, майка, татко и аз. Излизам към 22:30 часа на двора  да взема въздух, обичах да стоя под лампата на коридора и да гледам как котетата се гонят по двора и в този момент заблязах нещо странно. Само да кажа че къщатата ни е най-последната в селото и селото е малко и пусто. срещу двора на къщата на 50-60 метра имаме един баир (възвишение) точно над него забелязах огромно светещо кълбо,  цялото беше съставено от лъчове, светеше бяло и аз се втрещих, наблюдавах го към 5-10 мин и събрах смелост да мръдна и да отида да извикам всички навън. Цялото семейство излезохме и го наблюдавахме към 30 мин то стоеше на едно и също място беше като нарисувано, а до него от ляво светеше луната доста по-малка от него. Изведнъж угасна все едно изгасяш крушка, няма никой все едно никога не е било там!!!

2рата е когато от училище отидохме във Велико Търново (тъй като бях художественна паралелка и ни организираха лагери по седмица -две да рисуваме Търновската уникална архитектура  ), бяхме на Царевец, точно до църквата отляво има една пътечка по която се спускаш надолу там вървяхме целият клас със папките и бойте, аз вървях 10-ина метра напред и си пеех нещо, изведнъж усетих мърдане от лявата си страна, там имаше редки дървета, и видях най-невъобразимото нещо на света, беше същество с височината на дете (дотук добре), беше кафяво на цвят, нямаше ръце, и на мястото на ушите си имаше огромни като фунии, стоеше  вцепенено, след като усети  че го забелязах и го гледам то се обърна и започна да подскача на малки подскоци и накрая направи едни голям скок и потъна буквално в земята!!! Никога няма да го забравя, бече толкова близко до мен, сигурна на 2 метра най-много, странното е че нямаше лице, дрехи нищо само кафяво и то светло кафяво на цвят.Незнам какво беше но си го спомням много ясно!

  Извинявай, но ще отида на описаното място да го потърся това човече 

Рамбо Силек  бях в 11 клас не бях малка ако това имаш предвид и на тебе може сега да ти е смешно но аз цял живот ще го помня, може и да съм имала халюцинация, не казвам обратното, но беше истинско за мен и знам какво съм видяла !!! 
И както аз не съм почнала да пиша подигравателни и безмислени постове за другите хора, които споделят преживяното, колкото и странно и да ми се вижда така се надявам и ти да проявиш  малко уважение 

Не исках да те обидя. Просто ми се стори фантастика разказът ти.
Не твърдя, че извънземни няма. Естествено, че не сме единствени във Вселената.
Но така да ти се явява.... при условие, че е имало още хора, които също е можело да го видят.

Не съм казала че ми се е явило по-скоро беше там като минавах и го видях случайно първо че нещо мърда с периферията си, другите от класа ми бяха по-далеч зад мен, и после ми разказваха че както съм вървяла изведнъж съм се втрещенила на едно място без да мръдна, аз им разказах всичко.И не на псоледно място не си измислям, просто не съм такъв човек!!!