Ще ви предложа откъс от една интересна книга, която наскоро ми подариха. Казва се "Съзаклятието Водолей"
"Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира единствено ако се мобилизира и вътрешния лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.
В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци, не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.
При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно вед¬нага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно ;има дълготраен ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изкрючително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.
Значението на това свързване е оценено в изследвания сред различни култури и те показват силна взаимозависимост между това свързване и по-нататъшното майчинско чувство, дългосрочен коефициент на интелигентност на детето, минимални на брой моменти на малтретиране или пренебрегване. Съществува освен това и свързване с бащата. Шведските бащи, на които в родилний дом са позволявали да подържат бебето си, се оказват много по-свързани с него три месеца по-късно. Дългосрочните изследвания показват по-голяма социална жизнеспособност у деца, чиито бащи са участвали в грижите за тях като новородени.
Отначало медицинските служители отхвърлят този подход на тясна връзка. Но капитулацията им идва изведнъж и неочаквано. През 1978 г. Американската медицинска асоциация одобрява акушерския метод, който оценява значението на връзката майка-новородено.*
Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане и това се оказва фактор, предизвикал огромна вълна от раждания в домашна обстановка през последните години. Отначало лекарите са силно разтревожени от тази тенденция, но провеждането на първата широкомащабна оценка на безопасността при домашното раждане показва „ужасни" за тях резултати. При изследването на близо хиляда и двеста случая на домашно раждане, Департаментът по здравеопазването на щата Калифорния установява, че те за по-безопасни от средния коефициент за щата във всяко отношение.** (Майките, които е трябвало да раждат в болница поради предварително известен риск при раждането не са много представителни за населението като цяло.) В родилните домове са починали два пъти повече бебета, а акушерките се справят много по-добре от лекарите, когато възникнат усложнения! (Например, при техниките на акушерките разкъсванията са в границите на 5 процента в сравнение с 40-те процента разкъсвания при изражданията от лекари.)
Изправени пред бунта на пациентите, все повече болници се опитват да бъдат конкурентноспособни. Родилните отделения се превръщат в „дом извън дома", хуманна среда, която разполага с оборудване за спешни случаи. В центъра „Нов живот" към Семейната болница в Милуоки, в центровете за алтернативно раждане в болницата на Сан франциско и в Холивудската презвитерианска клиника, родители и деца са заедно в помещения с домашен вид, слушат музика, посещават се едни други докато майката ражда, хранят се заедно. Множество болници възприемат метода на раждане на френския акушер фредерик Лебойе. Бебето се ражда в среда с приглушено осветление, в тишина, след това бива посрещнато нежно и след лек масаж се поставя в топла вана. Лекар от медицинския център „Свети Лука" в Чикаго отбелязва „почти универсалната усмивка" на бебетата, докато се протягат. Лекар от Флорида казва на колегите си: „Това е възглед, а не процедура".
Лебойе описва как постепенно открива съзнанието и интелигентността на новороденото, нещо, което не се признава в медицинското образование, което е получил. „Личността вече си съществува, напълно съзнателна, заслужаваща уважение." Един френски експеримент изследва сто и двадесет бебета, родени по метода на Лебойе, всички с майки от работническата класа, които не са знаели нищо за метода, когато са постъпвали за раждане в болницата. Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!
Лебойе е сред лекторите на конференцията през 1978 г. в Лос Анжелис, на която се основава фондация „Нашата най-важна инвестиция", посветена на „осъзнатото раждане" и спонсорирана от Лора Хъксли, вдовицата на Олдъс Хъксли. Силната убеденост в духовните и психологически аспекти на раждането, грижите за новороденото и връзката му с родителите довежда до формирането на мрежата Национална асоциация на родители и лекари за безопасни алтернативи на раждане (НАРЛБАР). Растящият интерес в страната вдъхновява конференции, семинари, книги и неофициални мрежи за взаимна подкрепа. Той силно увеличава подкрепата към установените естествени методи на раждане, като метода на Ламаз и Лигата „Ла Лече" - мрежа за взаимопомощ на жени, които желаят да кърмят бебетата си.
Една жена, попълнила анкетата на "Съзаклятието Водолей", описва раждането на детето си в домашни условия като „върховно психоделично изживяване, постигнато без наркотици". Съпругът й, израждал бебето, също определя раждането като върхов момент в живота си, „когато се е родил като родител". Майката казва, че е благодарна на всички жени, които преди нея „са износили детето си по свой собствен начин, оттеглили са раждането от полето на медицината и са го върнали отново на родителите и детето, на които принадлежи".
"
Във връзка с последния параграф мога да потвърдя, че раждането на Самуил у дома беше най-върховното ми щастие в живота и наистина се родих като родител.
--------------------------------------------------
* -- В края на 1979 г. в отговор на съдебен процес и на правителствен натиск Американската медицинска асоциация пуска циркуляр с нов морален кодекс, който разрешава на медиците да си сътрудничат с други лекари, които не са доктори по медицина. Психолозите също отправят предизвикателство в съдилищата към групата на медиците и застрахователите, като настояват за своето право да бъдат включени в системата на здравните осигуровки - Бел. авт.
** -- същото сочат и статистиките за домашно раждане в Холандия, виж http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth4
"Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира единствено ако се мобилизира и вътрешния лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.
В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци, не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.
При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно вед¬нага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно ;има дълготраен ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изкрючително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.
Значението на това свързване е оценено в изследвания сред различни култури и те показват силна взаимозависимост между това свързване и по-нататъшното майчинско чувство, дългосрочен коефициент на интелигентност на детето, минимални на брой моменти на малтретиране или пренебрегване. Съществува освен това и свързване с бащата. Шведските бащи, на които в родилний дом са позволявали да подържат бебето си, се оказват много по-свързани с него три месеца по-късно. Дългосрочните изследвания показват по-голяма социална жизнеспособност у деца, чиито бащи са участвали в грижите за тях като новородени.
Отначало медицинските служители отхвърлят този подход на тясна връзка. Но капитулацията им идва изведнъж и неочаквано. През 1978 г. Американската медицинска асоциация одобрява акушерския метод, който оценява значението на връзката майка-новородено.*
Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане и това се оказва фактор, предизвикал огромна вълна от раждания в домашна обстановка през последните години. Отначало лекарите са силно разтревожени от тази тенденция, но провеждането на първата широкомащабна оценка на безопасността при домашното раждане показва „ужасни" за тях резултати. При изследването на близо хиляда и двеста случая на домашно раждане, Департаментът по здравеопазването на щата Калифорния установява, че те за по-безопасни от средния коефициент за щата във всяко отношение.** (Майките, които е трябвало да раждат в болница поради предварително известен риск при раждането не са много представителни за населението като цяло.) В родилните домове са починали два пъти повече бебета, а акушерките се справят много по-добре от лекарите, когато възникнат усложнения! (Например, при техниките на акушерките разкъсванията са в границите на 5 процента в сравнение с 40-те процента разкъсвания при изражданията от лекари.)
Изправени пред бунта на пациентите, все повече болници се опитват да бъдат конкурентноспособни. Родилните отделения се превръщат в „дом извън дома", хуманна среда, която разполага с оборудване за спешни случаи. В центъра „Нов живот" към Семейната болница в Милуоки, в центровете за алтернативно раждане в болницата на Сан франциско и в Холивудската презвитерианска клиника, родители и деца са заедно в помещения с домашен вид, слушат музика, посещават се едни други докато майката ражда, хранят се заедно. Множество болници възприемат метода на раждане на френския акушер фредерик Лебойе. Бебето се ражда в среда с приглушено осветление, в тишина, след това бива посрещнато нежно и след лек масаж се поставя в топла вана. Лекар от медицинския център „Свети Лука" в Чикаго отбелязва „почти универсалната усмивка" на бебетата, докато се протягат. Лекар от Флорида казва на колегите си: „Това е възглед, а не процедура".
Лебойе описва как постепенно открива съзнанието и интелигентността на новороденото, нещо, което не се признава в медицинското образование, което е получил. „Личността вече си съществува, напълно съзнателна, заслужаваща уважение." Един френски експеримент изследва сто и двадесет бебета, родени по метода на Лебойе, всички с майки от работническата класа, които не са знаели нищо за метода, когато са постъпвали за раждане в болницата. Тези бебета показват по-високо от средното ниво на психомоторната скала, имат по-добро храносмилане, прохождат по-рано и за негова изненада впоследствие си служат еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка!
Лебойе е сред лекторите на конференцията през 1978 г. в Лос Анжелис, на която се основава фондация „Нашата най-важна инвестиция", посветена на „осъзнатото раждане" и спонсорирана от Лора Хъксли, вдовицата на Олдъс Хъксли. Силната убеденост в духовните и психологически аспекти на раждането, грижите за новороденото и връзката му с родителите довежда до формирането на мрежата Национална асоциация на родители и лекари за безопасни алтернативи на раждане (НАРЛБАР). Растящият интерес в страната вдъхновява конференции, семинари, книги и неофициални мрежи за взаимна подкрепа. Той силно увеличава подкрепата към установените естествени методи на раждане, като метода на Ламаз и Лигата „Ла Лече" - мрежа за взаимопомощ на жени, които желаят да кърмят бебетата си.
Една жена, попълнила анкетата на "Съзаклятието Водолей", описва раждането на детето си в домашни условия като „върховно психоделично изживяване, постигнато без наркотици". Съпругът й, израждал бебето, също определя раждането като върхов момент в живота си, „когато се е родил като родител". Майката казва, че е благодарна на всички жени, които преди нея „са износили детето си по свой собствен начин, оттеглили са раждането от полето на медицината и са го върнали отново на родителите и детето, на които принадлежи".
"
Във връзка с последния параграф мога да потвърдя, че раждането на Самуил у дома беше най-върховното ми щастие в живота и наистина се родих като родител.
--------------------------------------------------
* -- В края на 1979 г. в отговор на съдебен процес и на правителствен натиск Американската медицинска асоциация пуска циркуляр с нов морален кодекс, който разрешава на медиците да си сътрудничат с други лекари, които не са доктори по медицина. Психолозите също отправят предизвикателство в съдилищата към групата на медиците и застрахователите, като настояват за своето право да бъдат включени в системата на здравните осигуровки - Бел. авт.
** -- същото сочат и статистиките за домашно раждане в Холандия, виж http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth4
Може майката нищо лошо да не е мислила, може дори да е спокойна, но това не спестява ужаса на бебето... Аз вярвам, че то разбира, когато майката общува с него, много преди да е излязло, и че тя може да му "разкаже", че раждането не е страшно, че го очакваме с нетърпение и любов... Мирена буквално му "каза" как да си прибере ръцете, преди да започне раждането. Знам, че за мнозина тези неща са фантастика, но какво пък и фантастиката е хубаво нещо 
Но би ми било любопитно да го видя това филмче. 
/ ще ми се наложи отново,за да запазя орган и виждам и усещам промяната в организма си след операцията.Тази промяна не е за добро.Накъде бях чела,че веднъж разхерметизират ли ти организма вече не си същия...може би е вярно.Уважавам и подкрепям "налагащото се"секцио-то спасява майката и детето,но немога да проумея секцио "защото не искам да ме боли".Еми извинявайте ама малко лигаво ми звучи.
Да предположим,че навремето дедите ни сами са израждали децата си...ОК....съгласна съм...ще приема като довод следното "Ами израждали са животни - защо да не изродят жена си!".Е моите уважения,но това не само ми звучи малко сектантско,но и доооста опасно и за майката и за бебето!
